Шрӣмад Бха̄гаватам 6.5.15
Стих
тат-сан̇га-бхрам̇шитаишварям̇
сам̇сарантам̇ кубха̄ряват
тад-гатӣр абудхасйеха
ким асат-кармабхир бхавет
сам̇сарантам̇ кубха̄ряват
тад-гатӣр абудхасйеха
ким асат-кармабхир бхавет
Дума по дума
тат-сан̇га — от общуването с проститутката на интелигентността; бхрам̇шита — отнета; аишварям — богатството на независимостта; сам̇сарантам — понасяйки материалния начин на живот; ку-бха̄ря-ват — точно като човек, който има развратна жена; тат-гатӣх̣ — промените в състоянието на замърсената интелигентност; абудхася — на някой, който не знае; иха — на този свят; ким асат-кармабхих̣ бхавет — каква е ползата от извършването на временни плодоносни дейности.
Превод
(На̄рада Муни спомена и мъжа, съпруг на проститутката. Харяшвасите разбраха това по следния начин). Мъжът, женен за проститутка, губи своята независимост. Така и живото същество със замърсена интелигентност продължава материалното си съществуване. Разочаровано от материалната природа, то е принудено да следва прищевките на интелигентността, която предизвиква различни състояния на щастие и нещастие. Какво печели човекът, извършващ плодоносни дейности при такива обстоятелства?
Пояснение
Замърсената интелигентност е сравнена с проститутка. За този, който не е пречистил своята интелигентност, се казва, че е командван от въпросната проститутка. Както се посочва в Бхагавад-гӣта̄ (2.41): вяваса̄я̄тмика̄ буддхир екеха куру-нандана – всички, които са наистина сериозни, са водени от един вид интелигентност – интелигентността в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Баху-ша̄кха̄ хй ананта̄ш ча буддхайо 'вяваса̄йина̄м: пред лишения от правилно установена интелигентност се разкриват разнообразни начини на живот. Така, оплетен в материални дейности, той е открит за различните гун̣и на материалната природа и подложен на разнообразието от т.нар. щастие и нещастие. Съпругът на една развратна жена не може да бъде щастлив; съответно и изпълняващият заповедите на материалната интелигентност и материалното съзнание никога няма да бъде щастлив.
Човек трябва да разбере дейностите на материалната природа като използва здравия си разум. В Бхагавад-гӣта̄ (3.27) се изтъква:
пракр̣тех̣ крияма̄н̣а̄ни
гун̣аих̣ карма̄н̣и сарвашах̣
ахан̇ка̄ра-вимӯд̣ха̄тма̄
карта̄хам ити маняте
гун̣аих̣ карма̄н̣и сарвашах̣
ахан̇ка̄ра-вимӯд̣ха̄тма̄
карта̄хам ити маняте
„Заблудена от фалшивото его, душата се мисли за извършител на дейностите, които всъщност се осъществяват от трите гун̣и на материалната природа“. Въпреки че всеки е под диктата на материалната природа, той самодоволно се мисли за неин господар или съпруг. Учените например живот след живот се мъчат да господстват над материалната природа, безразлични към Върховната Личност, под чието ръководство се движи всичко в материалния свят. Опитвайки се да бъдат господари на материалната природа, тези псевдобогове заявяват пред обществото, че благодарение на научния прогрес един ден ще избегнем тъй нареченото господство на Бога. Но фактически живото същество, неспособно да преодолее законите на Бога, е принудено да общува с подобната на блудница замърсена интелигентност и да приема различни материални тела. В Бхагавад-гӣта̄ (13.22) се казва:
пуруш̣ах̣ пракр̣ти-стхо хи
бхун̇кте пракр̣ти-джа̄н гун̣а̄н
ка̄ран̣ам̇ гун̣а-сан̇го 'ся
сад-асад-йони-джанмасу
бхун̇кте пракр̣ти-джа̄н гун̣а̄н
ка̄ран̣ам̇ гун̣а-сан̇го 'ся
сад-асад-йони-джанмасу
„Живото същество, попаднало в материалната природа, следва различни начини на живот и се наслаждава на трите материални гун̣и. Това се дължи на контакта му с тази природа. Така то се среща с доброто и злото в различните форми на живот“. Каква е ползата, ако човек изцяло се отдаде на временни плодоносни дейности, без да разреши този истински проблем?