Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 2.41

Твърдата вяра, че като действа в Кр̣ш̣н̣а съзнание човек ще се издигне до най-висшето съвършенство на живота, се нарича вяваса̄я̄тмика̄ интелигентност. В Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя, 22.62) се казва:

Вяра означава непоколебимо упование в нещо възвишено. Когато някой е зает с дейности в Кр̣ш̣н̣а съзнание, не му е необходимо да се занимава с някаква светска дейност, като изпълнява задължения, свързани със семейството, нацията или човечеството. Резултатите от човешката дейност зависят от добрите или лошите дела, извършени в миналото. Но за пробудилия своето Кр̣ш̣н̣а съзнание вече не е нужно да се стреми към положителни резултати. В Кр̣ш̣н̣а съзнание всички дейности са на абсолютно равнище, защото не се влияят повече от двойствености като „добро“ и „зло“. Висшето съвършенство на Кр̣ш̣н̣а съзнание е изоставянето на материалното схващане за живота. Това се постига по естествен начин чрез постепенен напредък в Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Решителната целеустременост на Кр̣ш̣н̣а осъзнатия се основава на знанието. Ва̄судевах̣ сарвам ити са маха̄тма̄ су-дурлабхах̣. Една личност в Кр̣ш̣н̣а съзнание е рядко срещана добра душа, която отлично знае, че Ва̄судева (Кр̣ш̣н̣а) е причината на всички причини. Когато полива корена на дървото, човек напоява листата и клоните му; по същия начин, когато действа в Кр̣ш̣н̣а съзнание, той служи на всички – на себе си, на семейството си, на обществото, на държавата, на човечеството и т.н. Ако Кр̣ш̣н̣а е удовлетворен от нечии дела, всички ще бъдат удовлетворени.

Най-добре е служенето в Кр̣ш̣н̣а съзнание да се практикува под ръководството на авторитетен представител на Кр̣ш̣н̣а, духовен учител, който познава природата на ученика и може да го напътства как да действа в Кр̣ш̣н̣а съзнание. За да бъде наистина Кр̣ш̣н̣а осъзнат, човек трябва да действа решително и да следва наставленията на своя духовен учител, приемайки ги като мисия на живота си. Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура ни напътства в известните си молитви към духовния учител:

„Като удовлетвори духовния учител, човек удовлетворява Бога, Върховната Личност. Без удовлетворението на духовния учител е невъзможно да се издигна до равнището на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Затова три пъти на ден трябва да го помня, да се моля за неговата милост и да му отдавам почитанията си“.

Целият процес зависи от съвършено знание за душата отвъд телесната представа – знание не теоретично, а практическо, когато повече няма вероятност за сетивно наслаждение, проявено в кармични дейности. Ако няма непоколебим ум, човек се отклонява от пътя, привлечен от различни видове плодоносна работа.