Skip to main content

ВТОРА ГЛАВА

Обобщено съдържание на Бхагавад-гӣта̄

Текст

сан̃джая ува̄ча
там татха̄ кр̣пая̄виш̣т̣ам
ашру-пӯрн̣а̄кулекш̣ан̣ам
виш̣ӣдантам идам ва̄кям
ува̄ча мадхусӯданах̣

Дума по дума

сан̃джаях̣ ува̄ча – Сан̃джая каза; там – на Арджуна; татха̄ – така; кр̣пая̄ – от състрадание; а̄виш̣т̣ам – завладян; ашру-пӯрн̣а-а̄кула – пълни със сълзи; ӣкш̣ан̣ам – очи; виш̣ӣдантам – като скърби; идам – тези; ва̄кям – думи; ува̄ча – изрече; мадху-сӯданах̣ – убиецът на демона Мадху.

Превод

Сан̃джая каза: Като вижда Арджуна обзет от състрадание, потиснат и с насълзени очи, Мадхусӯдана, Кр̣ш̣н̣а, изрича следните думи.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Материалното състрадание, скръбта и сълзите са признак на невежество по отношение на истинското „аз“. Състраданието към вечната душа е себепознание. В този стих е важна думата „Мадхусӯдана“. Бог Кр̣ш̣н̣а е убил демона Мадху и сега Арджуна иска от него да убие демона на погрешното разбиране, който го е обзел при изпълнението на дълга му. Никой не знае как да приложи състраданието. Няма смисъл от състрадание към дрехата на един давещ се. Падналият в океана на незнанието не може да бъде спасен просто като се спаси връхната му дреха – грубото материално тяло; който не знае това и скърби за дрехата, се нарича шӯдра, ненужно скърбящ. Арджуна е кш̣атрия и от него не се очаква такова поведение. Но Бог Кр̣ш̣н̣а може да разпръсне скръбта на невежия и с тази цел изговаря Бхагавад-гӣта̄. Тази глава ни разкрива себепознанието чрез аналитично изучаване на материалното тяло и трансценденталната душа, обяснени от върховния авторитет Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Това е осъществимо само ако човек работи без привързаност към резултатите, твърдо установен в разбиране на истинското „аз“.

Текст

шрӣ-бхагава̄н ува̄ча
кутас тва̄ кашмалам идам
виш̣аме самупастхитам
ана̄ря-джуш̣т̣ам асваргям
акӣрти-карам арджуна

Дума по дума

шрӣ-бхагава̄н ува̄ча – Върховната Божествена Личност каза; кутах̣ – откъде; тва̄ – в теб; кашмалам – замърсяване; идам – тази скръб; виш̣аме – в този час на криза; самупастхитам – се явиха; ана̄ря – личности, които не познават стойността на живота; джуш̣т̣ам – практикувано от; асваргям – което не води до по-висши планети; акӣрти – позор; карам – причината за; арджуна – о, Арджуна.

Превод

Върховната Божествена Личност каза: Мой скъпи Арджуна, откъде се появи тази слабост у теб! Такова поведение е недостойно за този, който познава истинските ценности в живота. То не води към рая, а към позор.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Кр̣ш̣н̣а и Бог, Върховната Личност, са идентични. Ето защо навсякъде в Гӣта̄ Кр̣ш̣н̣а е наричан Бхагава̄н. Бхагава̄н е висшият аспект на Абсолютната Истина. Тя се постига в три стадия на разбиране: Брахман – безличностния всепроникващ дух, Парама̄тма̄ – локализирания аспект на Върховния в сърцата на всички живи същества и накрая Бхагава̄н – Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а. В Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.11) тази концепция за Абсолютната Истина е описана по следния начин:

ваданти тат таттва-видас
таттвам ядж гя̄нам адваям
брахмети парама̄тмети
бхагава̄н ити шабдяте

„Абсолютната Истина се постига в три аспекта, които не се отличават един от друг. Те се наричат Брахман, Парама̄тма̄ и Бхагава̄н.“

Тези три проявления на Бога могат да бъдат обяснени с примера за слънцето, което също се проявява в три аспекта: слънчева светлина, слънчева повърхност и самата планета Слънце. Този, който изучава само слънчевата светлина, се намира на първото стъпало на познанието. На следващото стъпало е този, който е изучил слънчевия диск. Но най-дълбоко разбира природата на Слънцето този, който е достигнал това небесно тяло. Редовите изследователи, изучаващи само слънчевата светлина, нейната всепроникваща способност и ослепително сияние, могат да бъдат сравнени с човек, способен да постигне само един аспект на Абсолютната Истина – безличностния Брахман. По-задълбоченият изследовател, притежаващ знание за слънчевия диск, е подобен на човека, достигнал по-висшия аспект на Абсолютната Истина – Парама̄тма̄. А проникналият в самото сърце на планетата Слънце е като човека, осъзнал най-висшия, личностен аспект на Абсолютната Истина. Ето защо бхактите – преданите, осъзнали Абсолютната Истина като Бхагаван – са считани за най-издигнати трансценденталисти, макар че всички, които се опитват да постигнат Абсолютната Истина, изучават един и същ обект. Слънчевата светлина, слънчевият диск и вътрешността на слънчевата планета са неразривно свързани помежду си, но изучаващите ги не принадлежат към една и съща категория.

Великият мъдрец и познавач на Ведите Пара̄шара Муни, бащата на Вя̄садева, обяснява санскритската дума бхагава̄н по следния начин. Бхагава̄н е Върховната Личност, притежаваща всички богатства, цялата сила, слава, красота, знание и отречение. По света има много хора, които са много богати, много могъщи, много красиви, знаменити, с огромни познания и способни на отречение, но никой от тях не може да твърди, че притежава всичките богатства, цялата сила и всичко останало в пълна степен. Единствено Кр̣ш̣н̣а може да претендира за това, защото Той е Върховната Божествена Личност. Нито едно живо същество – дори Брахма̄, Шива и На̄ра̄ян̣а – не притежава тези съвършенства в степента, в която ги притежава Кр̣ш̣н̣а. Затова в Брахма самхита̄ Господ Брахма̄ потвърждава, че Бог Кр̣ш̣н̣а е Върховната Личност. Никой не му е равен, нито е по-велик от него. Той е предвечният Бог, Бхагава̄н, известен като Говинда, Той е върховната причина на всички причини:

ӣшварах̣ парамах̣ кр̣ш̣н̣ах̣
сач-чид-а̄нанда-виграхах̣
ана̄дир а̄дир говиндах̣
сарва-ка̄ран̣а ка̄ран̣ам

„Мнозина притежават качествата на Бхагава̄н, но Кр̣ш̣н̣а е върховният, защото никой не го превъзхожда. Той е Върховната Личност и тялото му е вечно, изпълнено със знание и блаженство. Той е предвечният Бог Говинда и причината на всички причини“ (Брахма самхита̄ 5.1).

В Бха̄гаватам са изброени много въплъщения на Върховната Личност, но Кр̣ш̣н̣а е описан като изначалния Бог, източника на всички въплъщения:

ете ча̄мша-кала̄х̣ пумсах̣
кр̣ш̣н̣ас ту бхагава̄н сваям
индра̄ри-вя̄кулам локам
мр̣д̣аянти юге юге

„Всички изброени тук въплъщения на Бога са или пълни проявления, или части от пълните проявления на Върховния Бог, но Кр̣ш̣н̣а е самият Върховен Бог, Личността на Бога“ (Шрӣмад Бха̄гаватам 1.3.28).

Следователно Кр̣ш̣н̣а е изначалната Върховна Божествена Личност, Абсолютната Истина, източникът на Свръхдушата и безличностният Брахман.

В присъствието на Върховната Божествена Личност скръбта на Арджуна за роднините му изглежда твърде неуместна, затова Кр̣ш̣н̣а изразява своето удивление с думата кутах̣, „откъде“. Подобна проява на слабост трудно би могла да се очаква от човек, принадлежащ към категорията на цивилизованите хора, известни като а̄ряни. А̄ряни се наричат тези, които знаят истинската стойност на живота и чиято култура се основава на духовното познание. Хората, водени от материална представа, не знаят, че висшата цел на живота е постигането на Абсолютната Истина, Виш̣н̣у, Бхагава̄н; запленени от външните черти на материалния свят, те не знаят какво е освобождение. Такива хора са недостойни да се наричат а̄ряни. Отказвайки да се сражава, Арджуна се отклонява от дълга си на кш̣атрия. Подобно малодушие не подобава на истинските а̄ряни. Това неизпълнение на дълга е пречка в духовния път на човека; то дори го лишава от възможността да се прослави в материалния свят. Бог Кр̣ш̣н̣а не одобрява т.нар. състрадание на Арджуна към роднините му.

Текст

клаибям ма̄ сма гамах̣ па̄ртха
наитат твайи упападяте
кш̣удрам хр̣дая-даурбалям
тяктвоттиш̣т̣ха паран-тапа

Дума по дума

клаибям – безсилие; ма̄ сма – не; гамах̣ – като се отдава на; па̄ртха – о, сине на Пр̣тха̄; на – никога; етат – това; твайи – на теб; упападяте – подобава; кш̣удрам – незначителен; хр̣дая – на сърцето; даурбалям – слабост; тяктва̄ – като изоставя; уттиш̣т̣ха стани; парам-тапа – о, ти, усмирителю на враговете.

Превод

О, сине на Пр̣тха̄, не се поддавай на това унизително безсилие. То не ти подобава! Изостави тази дребнава слабост на сърцето и се изправи, о, усмирителю на враговете.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Арджуна е наречен син на Пр̣тха̄, която е сестра на Васудева, бащата на Кр̣ш̣н̣а. С други думи, Арджуна има кръвна връзка с Кр̣ш̣н̣а. Ако синът на един кш̣атрия отказва да се сражава, той е кш̣атрия само на думи и ако синът на един бра̄хман̣а действа неблагочестиво, той е бра̄хман̣а само на думи. Такива кш̣атрии и бра̄хман̣и са недостойни синове на бащите си. Кр̣ш̣н̣а не иска Арджуна да стане недостоен син на кш̣атрия. Арджуна е негов най-близък приятел и затова Кр̣ш̣н̣а непосредствено го напътства в колесницата. Но въпреки тези привилегии, ако напусне сражението, Арджуна ще извърши позорно дело. По тази причина Кр̣ш̣н̣а нарича поведението му недостойно. Арджуна би могъл да изтъкне, че напуска сражението от великодушие към многоуважавания Бхӣш̣ма и роднините си, но Кр̣ш̣н̣а счита това за обикновена слабост. Никой авторитет не би одобрил такова поведение. Ето защо, подобно великодушие или псевдо ненасилие не подобава на личности, които като Арджуна, действат под непосредственото ръководство на Кр̣ш̣н̣а.

Текст

арджуна ува̄ча
катхам бхӣш̣мам ахам санкхйе
дрон̣ам ча мадхусӯдана
иш̣убхих̣ пратийотся̄ми
пӯджа̄рха̄в ари-сӯдана

Дума по дума

арджунах̣ ува̄ча – Арджуна каза; катхам – как; бхӣш̣мам – Бхӣш̣ма; ахам – аз; санкхйе – в битката; дрон̣ам – Дрон̣а; ча – също; мадху-сӯдана – убиец на демона Мадху; иш̣убхих̣ – със стрели; пратийотся̄ми – ще контраатакувам; пӯджа̄-архау – тези, които са почитани; ари-сӯдана – о, убиец на враговете.

Превод

Арджуна каза: О, покорителю на враговете, О, Мадхусӯдана, как по време на битката ще обстрелвам със стрели мъже, достойни за почитта ми като Бхӣш̣ма и Дрон̣а?

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Високопоставени личности, като дядото Бхӣш̣ма и учителя Дрон̣а̄ча̄ря, винаги трябва се почитат. Не бива да им се оказва съпротива дори когато нападат. Общоприето правило е, че на висшестоящите не се противоречи даже в словесен спор. Ако понякога те се държат грубо, не трябва да им отвръщаме със същото. Тогава как е възможно, дори защитавайки се, Арджуна да се сражава с тях? Нима самият Кр̣ш̣н̣а би посмял да нападне някога дядо си Уграсена или учителя си Са̄ндӣпани Муни? Това са някои от доводите, които Арджуна представя пред Кр̣ш̣н̣а.

Текст

гурӯн ахатва̄ хи маха̄нубха̄ва̄н
шрейо бхоктум бхаикш̣ям апӣха локе
хатва̄ртха-ка̄ма̄мс ту гурӯн ихаива
бхун̃джӣя бхога̄н рудхира-прадигдха̄н

Дума по дума

гурӯн – по-високопоставените; ахатва̄ – като не убива; хи – несъмнено; маха̄-анубха̄ва̄н – велики души; шреях̣ – по-добре е; бхоктум – да се радваме на живота; бхаикш̣ям – от просия; апи – дори; иха – в този живот; локе – в този свят; хатва̄ – като убива; артха – печели; ка̄ма̄н – желаейки; ту – но; гурӯн – по-високопоставените; иха – в този свят; ева – несъмнено; бхун̃джӣя – да се наслаждава; бхога̄н – неща за наслаждение; рудхира – кръв; прадигдха̄н – опетнени с.

Превод

По-добре да живея от подаяния, отколкото с цената на живота на тези велики души, моите учители. Макар да желаят материален успех, те са по-високопоставени от мен. Ако бъдат убити, всичко, на което се радваме, ще бъде опетнено с кръв.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: В свещените писания се казва, че учителят, извършил срамни дела и изгубил благоразумието си, трябва да бъде изоставен. Бхӣш̣ма и Дрон̣а се чувствали задължени да вземат страната на Дурьодхана заради неговата финансова поддръжка, макар че не би трябвало да го правят. При тези обстоятелства те не заслужават уважението, дължимо на учители. Но за Арджуна те си остават наставници и да се наслаждава на материални облаги с цената на техния живот, ще означава да се радва на трофеи, опетнени с кръв.

Текст

на чаитад видмах̣ катаран но гарӣйо
яд ва̄ джайема яди ва̄ но джайеюх̣
я̄н ева хатва̄ на джиджӣвиш̣а̄мас
те 'вастхита̄х̣ прамукхе дха̄ртара̄ш̣т̣ра̄х̣

Дума по дума

на – нито; ча – също; етат – това; видмах̣ – знаем; катарат – кое; нах̣ – за нас; гарӣях̣ – по-добре; ят ва̄ – дали; джайема – можем да победим; яди – ако; ва̄ – или; нах̣ – нас; джайеюх̣ – те победят; я̄н – които; ева – несъмнено; хатва̄ – чрез убиване; на – никога; джиджӣвиш̣а̄мах̣ – бихме искали да живеем; те – всички те; авастхита̄х̣ – се намират; прамукхе – в предната позиция; дха̄ртара̄ш̣т̣ра̄х̣ – синовете на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра.

Превод

Не знаем кое е по-добре – да ги победим или да бъдем победени. Ако убием синовете на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, строени пред нас на бойното поле, животът ни напълно губи смисъл.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Арджуна не знае какво да прави: да се сражава с риск да извърши ненужно насилие, макар това да е дълг на всеки кш̣атрия, или да се оттегли от бойното поле и да живее от милостиня. Ако не победи врага, просията ще бъде единственото му средство за съществуване. При все това той не е сигурен в победата, защото всяка една от страните може да спечели. Дори да победи – а каузата му е справедлива – ако синовете на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра загинат в битката, ще му бъде много трудно да живее в тяхно отсъствие. И победата пак се превръща в поражение. Всички доводи на Арджуна определено доказват, че той е не само велик предан на Бога, но и просветлен човек, който съвършено контролира ума и сетивата си. Желанието му да живее от подаяния, макар и роден в царско семейство, е друг белег за непривързаност. Той бил наистина добродетелен, видно от качествата и вярата му в наставленията на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, неговият духовен учител. В заключение Арджуна бил напълно достоен за освобождение. Без контрол над сетивата не може да се достигне нивото на познанието, а без познание и преданост – няма освобождение. Освен забележителните си материални способности, Арджуна притежава и всички тези достойнства.

Текст

ка̄рпан̣я-дош̣опахата-свабха̄вах̣
пр̣ччха̄ми тва̄м дхарма-саммӯд̣ха-чета̄х̣
яч чхреях̣ ся̄н нишчитам брӯхи тан ме
шиш̣яс те 'хам ша̄дхи ма̄м тва̄м прапаннам

Дума по дума

ка̄рпан̣я – от скъперничество; дош̣а – от слабост; упахата – измъчвайки се; свабха̄вах̣ – характерни черти; пр̣ччха̄ми – питам; тва̄м – на теб; дхарма – религия; саммӯд̣ха – объркан; чета̄х̣ в сърцето; ят – какво; шреях̣ – безкрайното добро; ся̄т – може да бъда; нишчитам – уверено; брӯхи – кажи; тат – това; ме на мен; шиш̣ях̣ – ученик; те – твой; ахам – аз; ша̄дхи – просто напътствай; ма̄м – мен; тва̄м – на теб; прапаннам – отдаден.

Превод

Объркан съм относно моя дълг и съм изгубил самообладание поради скъперническа слабост. В това състояние те моля да ми кажеш кое наистина е най-добро за мен. Сега аз съм твой ученик и душа, отдадена на теб. Моля те, наставлявай ме.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: По своето естество материалните дейности са източник на затруднения за всеки. Трудностите ни дебнат на всяка крачка и това налага да се обърнем към авторитетен духовен учител; той ще ни даде подходящи напътствия как да постигнем целта на живота. Цялата ведическа литература ни съветва да потърсим помощ от авторитетен духовен учител, за да преодолеем нежеланите затруднения. Те са като горски пожар, избухнал без видима причина. Положението в материалния свят е аналогично – затрудненията в живота се появяват сами, без да ги желаем. Никой не иска пожар, но той избухва и ние сме озадачени. Ведическата мъдрост ни съветва: за да разрешим дилемите в живота си, трябва да се обърнем към духовен учител от ученическата приемственост. Човек, който има истински духовен учител, може да узнае всичко. Така че не бива да стоим насред материалните затруднения, а да приемем духовен учител. Това е смисълът на този стих.

Кой изпитва материални трудности? Всеки, който не разбира истинските проблеми на живота. В Бр̣хад-а̄ран̣яка Упаниш̣ад (3.8.10) обърканият човек е описан по следния начин: йо ва̄ етад акш̣арам га̄ргй авидитва̄сма̄л лока̄т праити са кр̣пан̣ах̣ – „Скъперник е онзи, който не разрешава проблемите на живота като човешко същество и накрая напуска този свят като котките и кучетата, без да разбира науката за себепознанието“. Тази човешка форма е най-ценният дар за живото същество; с нея то може да разреши всички проблеми в живота си. Затова този, който не се възползва от благоприятната възможност, е скъперник. На обратния полюс стои един бра̄хман̣а – той е достатъчно интелигентен и използва тялото си, за да разреши житейските проблеми. Я етад акш̣арам видитва̄сма̄л лока̄т праити са бра̄хман̣ах̣.

Кр̣пан̣а, скъперниците, пропиляват времето си, прекалено загрижени за семейство, общество, държава и т.н. С материалистическото си мислене човек често се привързва към семейния живот – жена, деца, роднини – на принципа на „кожната болест“. Кр̣пан̣а мисли, че е в състояние да закриля семейството си от смърт или вярва, че семейството и обществото могат да го спасят в мига на смъртта. Такава привързаност откриваме дори при нисшите животни, които също се грижат за малките си. Като разумен човек Арджуна разбира, че загрижеността за роднините и желанието да ги предпази от смъртта са причина за объркването му. Макар да осъзнава дълга си да се бие, поради скъперническа слабост, той не е в състояние да го изпълни. Затова моли Бог Кр̣ш̣н̣а, върховния духовен учител, за крайно решение. Той се отдава на Кр̣ш̣н̣а като негов ученик и желае да приключи с приятелските разговори. Разговорите между учителя и ученика винаги са сериозни и сега Арджуна има намерение да започне много сериозен разговор с приетия от него духовен учител. Следователно Кр̣ш̣н̣а е първият духовен учител, разкрил науката на Бхагавад-гӣта̄, а Арджуна – първият ученик, постигнал нейния смисъл. Как Арджуна е съумял да разбере Бхагавад-гӣта̄, се описва в самата нея, но независимо от това глупавите светски учени твърдят, че не е нужно човек да се отдаде на Кр̣ш̣н̣а като на личност, а на „нероденото в Кр̣ш̣н̣а“. Между Кр̣ш̣н̣а отвън и отвътре няма никаква разлика и ако някой не приема тази истина, ще бъде глупаво да се опитва да разбере Бхагавад-гӣта̄.

Текст

на хи прапашя̄ми мама̄панудя̄д
яч чхокам уччхош̣ан̣ам индрия̄н̣а̄м
ава̄пя бхӯма̄в асапатнам р̣ддхам
ра̄джям сура̄н̣а̄м апи ча̄дхипатям

Дума по дума

на – не; хи – несъмнено; прапашя̄ми – виждам; мама – моята; апанудя̄т – да премахне; ят – тази; шокам – скръб; уччхош̣ан̣ам като пресушава; индрия̄н̣а̄м – на сетивата; ава̄пя – като постига; бхӯмау – на земята; асапатнам – без съперник; р̣ддхам – процъфтяващо; ра̄джям – царство; сура̄н̣а̄м – на полубоговете; апи – дори; ча – също; а̄дхипатям – превъзходство.

Превод

Не намирам начин да прогоня скръбта, която ме изпепелява. Не съм способен да я преодолея, дори да спечеля процъфтяващо, несравнимо царство на Земята, с власт като тази на полубоговете в рая.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ:<~>При толкова много доводи, основани на религиозни принципи и морални норми, Арджуна изглежда не може да разреши своя проблем без помощта на духовния си учител, Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Той разбира, че неговите т.нар. познания не решават проблемите, изпепеляващи цялото му същество, и се нуждае от помощта на духовен учител. Академичното знание, начетеността, високото обществено положение и прочие – всички те са безполезни при разрешаване проблемите на живота. Помощта ще дойде само от духовен учител като Кр̣ш̣н̣а. В заключение – духовният учител, сто процента осъзнат за Кр̣ш̣н̣а, е авторитет, защото може да разреши жизнените ни проблеми. Бог Чайтаня казва, че всеки, овладял науката за Кр̣ш̣н̣а съзнание, независимо от социалното си положение, е истински духовен учител.

киба̄ випра, киба̄ ня̄сӣ, шӯдра кене ная
йеи кр̣ш̣н̣а-таттва-ветта̄, сеи
'гуру' хая

„Няма значение дали човек е випра (учен, овладял ведическата мъдрост) или е роден в нископоставено семейство, или е монах, отрекъл се от света. Ако е усвоил знанието за Кр̣ш̣н̣а, той е съвършен и авторитетен духовен учител“ (Чайтаня чарита̄мр̣та, Мадхя 8.128). Без да е експерт в науката за Кр̣ш̣н̣а съзнание, никой не може да бъде авторитетен духовен учител. Във ведическата литература се казва също:

ш̣ат̣-карма-нипун̣о випро
мантра-тантра-виша̄радах̣
аваиш̣н̣аво гурур на ся̄д
ваиш
̣н̣авах̣ шва-пачо гурух̣

„Ученият бра̄хман̣а, вещ във всички раздели на ведическото знание, не е подходящ за духовен учител, ако не е ваиш̣н̣ава, т.е. не владее науката за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Но роденият в семейство от по-нисше съсловие може да стане духовен учител, ако е ваиш̣н̣ава, Кр̣ш̣н̣а осъзнат“ (Падма Пура̄н̣а).

Проблемите на материалното съществуване – раждане, старост, болест и смърт – не се решават чрез трупане на богатство и икономическо развитие. В разни части на света има държави с много добри условия за живот, богати и икономически развити, и въпреки това проблемите на материалното съществуване са налице. Хората по всякакъв начин търсят мир, но ще постигнат истинско щастие само ако се обърнат към Кр̣ш̣н̣а, или към Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам (които разкриват науката за Кр̣ш̣н̣а), чрез авторитетен негов представител, личност в Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Ако икономическото развитие и материалните удобства можеха да избавят човек от притесненията и скръбта в семеен, социален или международен план, Арджуна не би казал, че дори царство, нямащо равно на себе си или власт като тази на полубоговете в рая, не могат да прогонят скръбта му. Той търси подслон в Кр̣ш̣н̣а съзнание и това е верният път към мир и хармония. Икономическото благополучие и световното господство могат да бъдат унищожени във всеки един момент от катаклизмите на материалната природа. Дори издигането до по-висша планета, както сега хората се стремят към Луната, също може да бъде спряно с един замах. Бхагавад-гӣта̄ потвърждава това: кш̣ӣн̣е пун̣йе мартя-локамвишанти – „Когато резултатите от благочестивите дела се изчерпят, човек пада отново от върха на щастието до най-нисше житейско положение“. Много държавници в света са постигнати от тази участ и падането им е донесло само още поводи за скръб.

И така, ако искаме завинаги да превъзмогнем скръбта като Арджуна, трябва да приемем подслон при Кр̣ш̣н̣а. Арджуна моли Кр̣ш̣н̣а да разреши проблема му веднъж завинаги и това е пътят на Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Текст

сан̃джая ува̄ча
евам уктва̄ хр̣ш̣ӣкешам
гуд̣а̄кешах̣ паран-тапах̣
на йотся ити говиндам
уктва̄ тӯш̣н̣ӣм бабхӯва ха

Дума по дума

сан̃джаях̣ ува̄ча – Сан̃джая каза; евам – така; уктва̄ – изрече; хр̣ш̣ӣкешам – на Кр̣ш̣н̣а, господарят на сетивата; гуд̣а̄кешах̣ – Арджуна, унищожителят на невежеството; парам-тапах̣ – покорителят на враговете; на йотсйе – няма да се сражавам; ити – така; говиндам – на Кр̣ш̣н̣а, който дарява удоволствие на сетивата; уктва̄ като каза; тӯш̣н̣ӣм – замълча; бабхӯва – стана; ха – несъмнено.

Превод

Сан̃джая каза: След като изрече тези слова, Арджуна, покорителят на враговете, каза на Кр̣ш̣н̣а: „Говинда, аз няма да се сражавам“. И замълча.

Коментар

Дхр̣тара̄ш̣т̣ра навярно е бил много радостен да чуе, че Арджуна няма да се сражава и ще напусне бойното поле, за да живее от просия. Но Сан̃джая отново го разочаровал, наричайки Арджуна покорител на враговете (паран-тапах̣). Завладян от моментна илюзорна скръб поради семейна привързаност, Арджуна се отдал на изначалния духовен учител Кр̣ш̣н̣а и станал негов ученик. Това означава, че той скоро ще се освободи от измамната скръб и просветлен със съвършено духовно знание, Кр̣ш̣н̣а съзнание, ще встъпи в бой. Радостта на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра няма да трае дълго, тъй като Арджуна, просветлен от Кр̣ш̣н̣а, ще се сражава докрай.

Текст

там ува̄ча хр̣ш̣ӣкешах̣
прахасанн ива бха̄рата
сенайор убхайор мадхйе
виш̣ӣдантам идам вачах̣

Дума по дума

там – на него; ува̄ча – каза; хр̣ш̣ӣкешах̣ – господарят на сетивата, Кр̣ш̣н̣а; прахасан – с усмивка; ива – така; бха̄рата – о, Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, потомъко на Бхарата; сенайох̣ – на армиите; убхайох̣ – на двете враждуващи страни; мадхйе – между; виш̣ӣдантам – на скърбящия; идам – следните; вачах̣ – думи.

Превод

О, потомъко на Бхарата, в този момент Кр̣ш̣н̣а, застанал между двете армии, каза с усмивка следните думи на покосения от скръб Арджуна.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Разговорът бил между двама близки приятели Хр̣ш̣ӣкеша и Гуд̣а̄кеша. Като приятели двамата общуват наравно, но единият от тях доброволно става ученик на другия. Кр̣ш̣н̣а се усмихва, защото един приятел е избрал да стане негов ученик. Като Бог и повелител на всички, Той винаги заема върховна позиция, но въпреки това се съгласява да бъде приятел, син или любим на предания, пожелал го в тази роля. И сега, когато е избран за учител, Той веднага приема новата роля и разговаря с ученика си с подобаваща сериозност. Разговорът между учителя и ученика се провежда открито, в присъствието на двете армии, така че всички са облагодетелствани. Разговорите в Бхагавад-гӣта̄ не са насочени към някой отделен човек, общество или група хора, те са предназначени за всички – и приятели, и врагове имат възможност да ги чуят.

Текст

шрӣ-бхагава̄н ува̄ча
ашочя̄н анвашочас твам
прагя̄-ва̄да̄мш ча бха̄ш̣асе
гата̄сӯн агата̄сӯмш ча
на̄нушочанти пан̣д̣ита̄х̣

Дума по дума

шрӣ-бхагава̄н ува̄ча – Бог, Върховната Личност, каза; ашочя̄н – незаслужаващо скръб; анвашочах̣ – ти скърбиш; твам – ти; прагя̄-ва̄да̄н – учени думи; ча – също; бха̄ш̣асе – говориш; гата – изгубен; асӯн – живот; агата – неотминал; асӯн – живот; ча – също; на – никога; анушочанти – скърби; пан̣д̣ита̄х̣ – ученият.

Превод

Върховната Божествена Личност каза: Докато произнасяш учени слова, ти скърбиш за нещо, което не си заслужава скръбта. Истински мъдрите не оплакват нито живите, нито мъртвите.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Бог веднага заема позицията на учител и порицава ученика си, като косвено го нарича глупак. Господ казва: „Говориш като учен, но не знаеш, че ученият – този, който разбира какво е душа и какво е тяло – никога не скърби за тялото, независимо живо или мъртво“. В следващите глави ще стане ясно, че знание означава да се познават материята и духа, както и този, който ги управлява. Арджуна твърди, че религиозните принципи са по-важни от политиката или социологията, но той не знае, че познанието на материята, душата и Върховния е по-важно дори от религиозните канони. И понеже не знае това, не би трябвало да се представя за учен. Без достатъчно знания той скърби за нещо, което не си заслужава. Нашето тяло се ражда и рано или късно умира, то не е толкова важно, колкото душата. Човек, който знае това, е наистина образован и не скърби, независимо от състоянието на материалното тяло.

Текст

на тв ева̄хам джа̄ту на̄сам
на твам неме джана̄дхипа̄х̣
на чаива на бхавиш̣я̄мах̣
сарве ваям атах̣ парам

Дума по дума

на – никога; ту – но; ева – със сигурност; ахам – Аз; джа̄ту – по всяко време; на – не; а̄сам – съществувам; на – нито; твам – ти; на – нито; име – всички тези; джана-адхипа̄х̣ – царе; на – никога; ча – също; ева – със сигурност; на – не; бхавиш̣я̄мах̣ – ще съществуваме; сарве ваям – всички ние; атах̣ парам – в бъдеще.

Превод

Никога не е имало време, когато Аз не съм съществувал, нито ти, нито тези царе, нито в бъдеще някой от нас ще престане да съществува.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Във Ведите, в Кат̣ха Упаниш̣ад, както и в Швета̄ш̣ватара Упаниш̣ад, се казва, че Върховната Божествена Личност поддържа живота на безброй живи същества в различни форми и среда, според индивидуалните им дейности и последиците от тях. Чрез пълните си експанзии* Върховната Личност пребивава в сърцето на всяко живо същество. Само святи хора, които могат да виждат отвътре и отвън все същия Върховен Бог, наистина постигат съвършен и вечен душевен мир.

нитьо нитя̄на̄м четанаш четана̄на̄м
еко бахӯна̄м йо видадха̄ти ка̄ма̄н
там а̄тма-стхам йе 'нупашянти дхӣра̄с
теш̣а̄м ша̄нтих̣ ша̄шватӣ нетареш̣а̄м

(Кат̣ха Упаниш̣ад 2.2.13)

Ведическата истина, предадена на Арджуна, е предназначена и за тези, които се представят за велики учени, но всъщност притежават оскъдни знания. Господ ясно казва, че Той самият, Арджуна и царете на бойното поле, са вечни индивидуални същества. Бог е вечният поддръжник на индивидуалните живи същества – както на обусловените, така и на освободените. Той е върховната индивидуална личност и Арджуна, вечният спътник на Бога, и всички царе, събрани на бойното поле, са индивидуални вечни личности. Погрешно е да се мисли, че те не са съществували като индивиди в миналото и няма да съществуват в бъдеще. Тяхната индивидуалност съществува и ще продължава да съществува вечно, затова не бива да има скръб за никого.

Ма̄я̄ва̄дӣ теорията, според която след освобождението индивидуалната душа, скрита от покривалото на илюзията ма̄я̄, ще се слее с безличностния Брахман и ще изгуби индивидуалното си съществуване, тук е отхвърлена от Бог Кр̣ш̣н̣а, върховният авторитет. Не се подкрепя и твърдението, че индивидуалността на обусловените същества е само плод на тяхното въображение. Кр̣ш̣н̣а ясно заявява, че в бъдеще неговата индивидуалност и индивидуалността на другите живи същества ще продължи да съществува вечно; това е потвърдено и в Упаниш̣адите. Твърдението на Кр̣ш̣н̣а е авторитетно, защото Той не е подвластен на илюзията. Ако живите същества не притежаваха индивидуалност, Кр̣ш̣н̣а не би я подчертавал така настойчиво, особено говорейки за бъдещето. Философите Ма̄я̄ва̄дӣ възразяват, че индивидуалността, за която говори Кр̣ш̣н̣а, не е духовна, а материална. Но дори да приемем довода, че индивидуалността е материална, тогава как бихме могли да разграничим индивидуалността на Кр̣ш̣н̣а? Кр̣ш̣н̣а набляга на своята индивидуалност и в миналото, и в бъдещето. Той потвърждава това по много начини и обявява, че безличностният Брахман му е подчинен. Кр̣ш̣н̣а запазва духовната си индивидуалност винаги. Ако Той бъде приет за обикновена обусловена душа с индивидуално съзнание, представената от него Бхагавад-гӣта̄ губи своята стойност на авторитетно писание. Един обикновен човек с присъщите на хората четири недостатъка не може да учи другите на това, което си струва да бъде чуто. Гӣта̄ стои по-високо от произведенията, написани от обикновени хора. Никоя светска книга не може да се сравни с Бхагавад-гӣта̄. Когато приемем Кр̣ш̣н̣а за обикновен човек, Гӣта̄ изгубва особената си значимост. Философите Ма̄я̄ва̄дӣ утвърждават, че множествеността, спомената в този стих, е условна и се отнася до тялото. Но в предишния стих тази телесна представа за живота беше отхвърлена. След като вече е осъдил подобна концепция, как е възможно Кр̣ш̣н̣а да изведе твърдение, основано на тялото? Следователно индивидуалността, за която се говори тук, има духовна основа и това се потвърждава от всички велики а̄ча̄рии, като Шрӣ Ра̄ма̄нуджа и други. В много стихове на Гӣта̄ ясно е казано, че духовната индивидуалност може да бъде разбрана от преданите на Бога. Всички, които завиждат на Бог Кр̣ш̣н̣а като Върховна Личност, не могат истински да се докоснат до тази велика книга. Без преданост към ученията на Гӣта̄ се подхожда също като пчела, която пълзи по стъклото на буркан с мед. Не можеш да вкусиш меда, докато не отвориш буркана. По същия начин мистицизмът на Бхагавад-гӣта̄ е разбираем единствено за предани и никой друг не може да го вкуси, както е посочено в четвърта глава. Тези, които не приемат съществуването на Бога, не могат да се доближат до Гӣта̄. Затова коментарите към Бхагавад-гӣта̄, написани от Ма̄я̄ва̄дӣте, изкривяват истината в нея до неузнаваемост. Бог Чайтаня ни забранява да четем подобни коментари и ни предупреждава, че ако приемем Ма̄я̄ва̄дӣ философията, се лишаваме напълно от способността да проникнем в истинското тайнство на Гӣта̄. Ако индивидуалността се отнасяше само до емпиричната вселена, тогава не би имало нужда от учението на Бога. Различието между индивидуалната душа и Бога е вечна реалност, потвърдена от Ведите, както вече стана дума.

Текст

дехино 'смин ятха̄ дехе
каума̄рам яуванам джара̄
татха̄ деха̄нтара-пра̄птир
дхӣрас татра на мухяти

Дума по дума

дехинах̣ – на въплътената; асмин – в това; ятха̄ – както; дехе – в тялото; каума̄рам – детство; яуванам – младост; джара̄ – старост; татха̄ – по същия начин; деха-антара – при смяна на тялото; пра̄птих̣ – постигне; дхӣрах̣ – уравновесената личност; татра тогава; на – никога; мухяти – заблуден.

Превод

Както въплътената душа постепенно преминава от детство към младост и после към старост, така в мига на смъртта тя преминава в друго тяло. Една уравновесена личност не се смущава от подобна промяна.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Всяко живо същество, въплътено в материално тяло, е индивидуална душа и тялото му постоянно се променя: известно време е дете, детето става юноша, а юношата постепенно се превръща в старец. Но душата остава неизменна. След смъртта на тялото индивидуалната душа го сменя с друго. И тъй като е сигурно, че ще получим друго тяло в следващото раждане – било то материално или духовно – Арджуна няма основания да скърби за смъртта на Бхӣш̣ма и Дрон̣а. По-скоро би трябвало да се радва, че те ще сменят вече остарелите си тела с нови и така ще възобновят силата и младостта си. Приемането на ново тяло осигурява разнообразие от наслади или страдания в зависимост от миналите дейности в живота. Бхӣш̣ма и Дрон̣а, които са благородни души, със сигурност ще получат в следващия си живот духовни тела или поне тела за висше материално наслаждение на райските планети. Така че и в двата случая няма причина за скръб.

Всеки, който има съвършено знание за органично присъщото положение на индивидуалната душа, Свръхдушата и природата на материалния и духовния свят, се нарича дхӣра, най-трезвомислещ сред хората. Такъв човек никога не изпада в заблуждение от смяната на телата.

Ма̄я̄ва̄дӣ теорията за единство на душата е неприемлива, защото душата не може да бъде разделена на части. Такова разчленение на отделни индивидуални души би превърнало Върховния в делим или изменчив, а това противоречи на принципа за неизменност на Върховната Душа. Както се потвърждава в Гӣта̄, отделените частици на Бога съществуват вечно (сана̄тана) и се наричат кш̣ара; тоест те имат склонност към падение в материалната природа. Тези частици са вечни и дори след освобождението индивидуалната душа остава същата отделена частица. Но веднъж освободена от материалния плен, тя заживява вечен живот в блаженство и знание заедно с Божествената Личност. Теорията на отражението е приложима за Свръхдушата, която присъства във всяко индивидуално тяло и е известна като Парама̄тма̄. Тя се различава от индивидуалните живи същества. Когато водата отразява небето, тя отразява Слънцето, Луната и звездите. Звездите могат да бъдат сравнени с живите същества, а Слънцето или Луната – с Върховния Бог. Отделната индивидуална душа е Арджуна, а Върховната Душа – това е Божествената Личност, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Те заемат различно положение, за което се говори в началото на четвърта глава. Ако Арджуна и Кр̣ш̣н̣а се намираха на едно ниво, отношенията им на ученик и учител се обезсмислят. Ако и двамата бяха заблудени от илюзорната енергия (ма̄я̄), тогава няма нужда единият да става учител, а другият – ученик. Такова обучение е безполезно, защото никой, намиращ се в ноктите на ма̄я̄, не може да бъде считан за авторитетен учител. Всичко това доказва, че Бог Кр̣ш̣н̣а е Върховният Бог и заема висша позиция спрямо живото същество Арджуна, забравящата душа, заблудена от ма̄я̄.

Текст

ма̄тра̄-спарша̄с ту каунтея
шӣтош̣н̣а-сукха-дух̣кха-да̄х̣
а̄гама̄па̄йино 'нитя̄с
та̄мс титикш̣асва бха̄рата

Дума по дума

ма̄тра̄-спарша̄х̣ – сетивно възприятие; ту – само; каунтея – о, сине на Кунтӣ; шӣта – зима; уш̣н̣а – лято; сукха – щастие; дух̣кха страдание; да̄х̣ – причинява; а̄гама – се появява; апа̄йинах̣ – изчезва; анитя̄х̣ – непостоянен; та̄н – всички; титикш̣асва – просто се опитай да търпиш; бха̄рата – о, потомъко на династията на Бхарата.

Превод

О, сине на Кунтӣ, щастието и нещастието идват и си отиват, както се сменят зимата и лятото. Те възникват от сетивното възприятие, о, потомъко на Бхарата, и човек трябва да се научи невъзмутимо да ги търпи.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Човек трябва да се научи да търпи редуването на щастие и нещастие, докато изпълнява задълженията си. Според ведическите предписания трябва да се къпем рано сутрин дори през месец Ма̄гха (януари-февруари). Тогава е много студено, но спазващият религиозните принципи не се колебае да се изкъпе. По същия начин една жена не се колебае да готви в кухнята дори през най-горещите месеци на летния сезон. Задълженията трябва да се изпълняват въпреки неудобствата на климата. Свещен дълг на кш̣атриите е да се сражават, макар понякога да се налага битка с приятел или роднина. Човек не бива да се отклонява от предписаните му задължения. Той трябва да следва установените религиозни принципи, за да придобие съвършено знание, защото единствено със знание и преданост може да се освободи от ноктите на ма̄я̄, илюзията.

Двете имена, с които е наречен Арджуна, също имат голямо значение. Обръщението „Каунтея“ изразява благородната му кръв по майчина линия, а обръщението „Бха̄рата“ изразява величието му по бащина линия. Предполага се, че Арджуна е наследил и двете страни. Голямото наследство изисква голяма отговорност при изпълнение на задълженията. Така че Арджуна не може да избегне сражението.

Текст

ям хи на вятхаянтй ете
пуруш̣ам пуруш̣арш̣абха
сама-дух̣кха-сукхам дхӣрам
со 'мр̣татва̄я калпате

Дума по дума

ям – човек, на когото; хи – със сигурност; на – никога; вятхаянти – страдат; ете – всички тези; пуруш̣ам – на личност; пуруш̣а-р̣ш̣абха – о, най-добър сред хората; сама – непроменен; дух̣кха – в нещастие; сукхам – и щастие; дхӣрам – търпелив; сах̣ – той; амр̣татва̄я – за освобождение; калпате – е считан за подходящ.

Превод

О, най-добър сред хората (Арджуна), този, който не се влияе от щастие и нещастие, непоколебим и в двете, наистина е достоен за освобождение.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Ако има решителност да постигне напредък в духовното познание и може еднакво да търпи атаките на щастие и нещастие, човек несъмнено е подходящ за освобождение. Във варн̣а̄шрама институцията четвъртото жизнено стъпало, стъпалото на отречението от света (сання̄са), изисква огромни усилия. Но решилият да направи живота си съвършен, приема сання̄са въпреки всички трудности. Обикновено трудностите идват от прекъсване на семейните връзки и липсата на общуване със съпругата и децата. Ако някой може да понесе тази тежест, тогава е сигурно, че пътят му към духовно себепознание е завършен. И Арджуна при изпълнението на задълженията си като кш̣атрия е съветван да прояви твърдост, макар да му е трудно да се сражава с роднини и други любими хора. Бог Чайтаня приема сання̄са на двайсет и четири годишна възраст, въпреки че не е имало кой да се грижи за младата му съпруга и възрастната му майка. Но заради по-висшата кауза Той приел сання̄са и бил решителен в изпълнението на задълженията си. Това е пътят за постигане на освобождение от материалното робство.

Текст

на̄сато видяте бха̄во
на̄бха̄во видяте сатах̣
убхайор апи др̣ш̣т̣о 'нтас
тв анайос таттва-даршибхих̣

Дума по дума

на – никога; асатах̣ – на несъществуващото; видяте – има; бха̄вах̣ – трайност; на – никога; абха̄вах̣ – променливо; видяте – има; сатах̣ – вечно; убхайох̣ – двете; апи – наистина; др̣ш̣т̣ах̣ – видели; антах̣ – заключение; ту – дори; анайох̣ – от тях; таттва – на истината; даршибхих̣ – пророците.

Превод

Мъдреците, прозрели истината, са стигнали до заключението, че в несъществуващото (материалното тяло) няма трайност, а във вечното (душата) няма промяна. Те са стигнали до това заключение чрез изучаване природата и на двете.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Променящото се тяло не е вечно. То се изменя всеки миг от действията и взаимодействията на различните клетки и това се признава от съвременната медицина. Така се осъществяват процесите на растеж и стареене на тялото. Но душата съществува вечно, като остава неизменна, независимо от промените на тялото и ума. В това се състои разликата между материята и духа. По своята природа тялото е променливо, а душата вечна. До този извод са стигнали всички, прозрели истината – имперсоналисти и персоналисти. Във Виш̣н̣у Пура̄н̣а (2.12.38) се казва, че Виш̣н̣у и обителта му имат сияйно духовно съществуване (джьотӣмш̣и виш̣н̣ур бхувана̄ни виш̣н̣ух̣). Понятията „съществуващ“ и „несъществуващ“ се отнасят за духа и материята. И прозрелите истината го потвърждават.

Това е начало на наставленията на Бога към живите същества, объркани от влиянието на невежеството. С премахване на невежеството се възстановява вечната връзка между поклонника и обекта на поклонение и се изяснява разликата между индивидуалните живи същества и Върховната Божествена Личност. Човек може да разбере природата на Бога чрез задълбочено изучаване на самия себе си: разликата между индивидуалното живо същество и Върховния – това е отношението между частта и цялото. Веда̄нта сӯтра и Шрӣмад Бха̄гаватам посочват Върховния за първоизточник на всички проявления. Тези проявления се възприемат като части от висшата или нисшата природа. Живите същества принадлежат към висшата природа – това ще бъде пояснено в седма глава. Естествено е да няма разлика между енергията и енергоизточника, но енергоизточникът е приеман за Върховен, а енергията, т.е. природата – за подчинена. Следователно живите същества винаги са подчинени на Върховния Бог, както слугата е подчинен на господаря, а ученикът – на учителя. Това чисто знание не може да се разбере под влияние на невежеството и за да разсее това невежество, Бог изговаря Бхагавад-гӣта̄ – за просветление на всички живи същества за вечни времена.

Текст

авина̄ши ту тад виддхи
йена сарвам идам татам
вина̄шам авяяся̄ся
на кашчит картум архати

Дума по дума

авина̄ши – вечен; ту – но; тат – това; виддхи – знай това; йена чрез което; сарвам – цялото тяло; идам – това; татам – проникнато; вина̄шам – унищожение; авяяся – на вечното; ася – на него; на кашчит – никой; картум – да направи; архати – е способен.

Превод

Знай, че това, което прониква цялото тяло, е неразрушимо. Никой не може да унищожи нетленната душа.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Този стих обяснява по-подробно истинската природа на душата, проникваща из цялото тяло. Всеки може да разбере от какво е проникнато тялото – това е съзнанието. Всеки чувства болките и удоволствията с цялото си тяло или с част от него. Но това разпространение на съзнанието е ограничено само в собственото тяло. Страданията и удоволствията на едно тяло са неведоми за другите тела. Следователно във всяко тяло е въплътена една индивидуална душа и признак за присъствието ѝ е усещането на индивидуалното съзнание. Душата е описвана с размери колкото една десетохилядна част от върха на косъма. Швета̄шватара Упаниш̣ад (5.9) потвърждава:

ба̄ла̄гра-шата-бха̄гася
шатадха̄ калпитася ча
бха̄го джӣвах̣ вигйеях̣
са ча̄нантя̄я калпате

„Когато върхът на косъма се раздели на сто части и всяка една от тях отново бъде разделена на сто части, получената частица е мерна единица за големината на душата.“ В тази връзка се посочва:

кеша̄гра-шата-бха̄гася
шата̄мшах̣ са̄др̣ша̄тмаках̣
джӣвах̣ сӯкш̣ма-сварӯпо 'ям
санкхя̄тӣто хи чит-кан̣ах̣

„Съществуват безброй частици от духовни атоми, които са с размер една десетохилядна от върха на косъма.“

Душата, като индивидуална частица, е духовен атом, по-малък от материалните атоми, и тези духовни атоми са неизброими. Тази много малка духовна искра е движещата сила на материалното тяло и нейното влияние се разпространява навсякъде, както действието на лекарството се разпространява в целия организъм. Наличието на съзнание е доказателство за присъствието на душата в тялото. Всеки може да разбере, че материалното тяло без съзнание е мъртво тяло и че съзнанието не може да бъде върнато в тялото с никакви материални средства. Съзнанието не се дължи на някаква комбинация от материални елементи, а на душата. Мун̣д̣ака Упаниш̣ад (3.1.9) също обяснява измерението на душата:

еш̣о 'н̣ур а̄тма̄ четаса̄ ведитавьо
ясмин пра̄н̣ах̣ пан̃чадха̄ самвивеша
пра̄н̣аиш читтам сарвам отам праджа̄на̄м
ясмин вишуддхе вибхаватй еш̣а а̄тма̄

„Душата е с размери на атом и може да се възприеме само със съвършена интелигентност. Тя се носи в петте вида въздух (пра̄н̣а, апа̄на, вя̄на, сама̄на и уда̄на), намира се в сърцето и разпростира влиянието си в цялото тяло на въплътеното същество. Когато душата се пречисти от замърсяването на петте вида материален въздух, се проявява нейната духовна природа.“

Целта на системата хат̣ха йога е чрез различни упражнения да се контролират петте вида въздух, които обгръщат чистата душа. Целта не е материална изгода, а освобождение на малката душа от оплитането в материалната атмосфера.

Природата на душата се приема от цялата ведическа литература и всеки здравомислещ човек може да почувства нейното присъствие чрез личния си опит. Само безумец приема безкрайно малката душа за всепроникваща виш̣н̣у-таттва.

Влиянието на душата се разпростира из цялото тяло. Според Мун̣д̣ака Упаниш̣ад душата се намира в сърцето на всяко живо същество, но тъй като откриването ѝ е отвъд възможностите на учените материалисти, някои от тях неразумно твърдят, че тя не съществува. Без съмнение индивидуалната душа с размери на атом се намира в сърцето на живото същество заедно със Свръхдушата, затова именно сърцето е източник на енергията, движеща тялото. Червените кръвни телца, които пренасят кислород от белите дробове, получават енергия от душата. Когато душата напусне сърцето, кръвообращението спира. Медицината приема важността на червените кръвни телца, а не може да установи, че източникът на енергия е душата. Но от друга страна, медицината приема, че сърцето е вместилище на всички енергии в тялото.

Безкрайно малките частици от духовното цяло са сравнявани с молекулите на слънчевата светлина. Слънчевата светлина се състои от безброй искрящи частици. По същия начин отделените от Върховния Бог частици са безкрайно малки искри от лъчите му, наричани прабха̄, върховна енергия. Така че и последователите на ведическото знание, и представителите на съвременната наука нямат основание да отричат съществуването на душата в тялото. Науката за душата е ясно формулирана в Бхагавад-гӣта̄ от самата Божествена Личност.

Текст

антаванта име деха̄
нитясьокта̄х̣ шарӣрин̣ах̣
ана̄шино 'прамеяся
тасма̄д юдхясва бха̄рата

Дума по дума

анта-вантах̣ – тленни; име – всички тези; деха̄х̣ – материални тела; нитяся – вечни в битието; укта̄х̣ – са казва; шарӣрин̣ах̣ – на въплътената душа; ана̄шинах̣ – никога не е унищожена; апрамеяся – неизмерима; тасма̄т – затова; юдхясва – сражавай се; бха̄рата – о, потомъко на Бхарата.

Превод

Единствено материалното тяло на неунищожимото, неизмеримо и вечно живо същество е обречено да загине. Затова сражавай се, о, потомъко на Бхарата.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Материалното тяло по природа е тленно. То може да загине веднага или след сто години. Това е само въпрос на време. Тялото не съществува вечно. Но душата е толкова малка, че не може да бъде видяна от врага, нито да бъде убита. Както беше споменато в предишния стих, тя е толкова малка, че никой не знае как да определи размерите ѝ. Тоест, откъдето и да погледнем, не съществува причина за скръб; живото същество не може да бъде убито, нито пък материалното тяло може да бъде опазено от смъртта завинаги или поне за дълго време. Безкрайно малката частица от духовното цяло получава материално тяло според дейностите си и затова трябва да следва принципите на религията. Във Веда̄нта сӯтра живото същество е сравнено със светлината, защото е неразделна частица от върховната светлина. Както слънчевата светлина поддържа цялата Вселена, така светлината на душата поддържа материалното тяло. Веднага щом душата напусне тялото, то започва да се разлага; това показва, че именно душата поддържа живота в него. Само по себе си тялото не е важно. Арджуна е съветван да се сражава и да не жертва религиозната кауза заради материални телесни съображения.

Текст

я енам ветти ханта̄рам
яш чаинам маняте хатам
убхау тау на виджа̄нӣто
на̄ям ханти на ханяте

Дума по дума

ях̣ – всеки, който; енам – това; ветти – знае; ханта̄рам – убиецът; ях̣ – всеки, който; ча – също; енам – това; маняте – смята; хатам – убит; убхау – и двамата; тау – те; на – никога; виджа̄нӣтах̣ – имат знание; на – никога; аям – този; ханти – убива; на – нито; ханяте – е убито.

Превод

Този, който мисли живото същество за убиец или за жертва, не притежава знание, защото душата не убива и не може да бъде убита.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Когато тялото загива, поразено от смъртоносно оръжие, живото същество не умира. Душата е толкова малка, че е невъзможно да бъде убита с каквото и да е оръжие, както ще разберем от следващите стихове. Живото същество не може да бъде убито по никакъв начин, защото неговата природа е духовна. Жертва е само материалното тяло. Това не означава, че се поощрява убийството. Ведическото наставление е: ма̄ химся̄т сарва̄ бхӯта̄ни – не извършвай насилие над никого. Разбирането, че живото същество не може да бъде убито, не насърчава и клането на животни. Убийството на всяко тяло, извършено без разрешението на по-висш авторитет, е престъпление и се наказва както от законите на държавата, така и от законите на Бога. Арджуна обаче е трябвало да убива не по собствена прищявка, а заради принципите на религията.

Текст

на джа̄яте мрияте ва̄ када̄чин
на̄ям бхӯтва̄ бхавита̄ ва̄ на бхӯях̣
аджо нитях̣ ша̄швато 'ям пура̄н̣о
на ханяте ханяма̄не шарӣре

Дума по дума

на – никога; джа̄яте – се ражда; мрияте – умира; ва̄ – и двете; када̄чит – по всяко време (минало, настояще и бъдеще); на – никога; аям – това; бхӯтва̄ – започнало да съществува; бхавита̄ – ще започне да съществува; ва̄ – или; на – не; бхӯях̣ – или отново ще започне да съществува; аджах̣ – неродена; нитях̣ – вечна; ша̄шватах̣ – постоянна; аям – това; пура̄н̣ах̣ – най-старата; на – никога; ханяте – е убивана; ханяма̄не – когато е убито; шарӣре – тялото.

Превод

За душата няма раждане и смърт. Тя никога не е възниквала, не възниква и няма да възникне. Тя е неродена, вечна, винаги съществуваща и изначална. Тя не загива, когато тялото загине.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ:<~>По своите качества безкрайно малката, отделена от Върховния Дух частица, е еднаква с Върховния. Тя не се променя като материалното тяло. Понякога душата е наричана неизменна, кӯт̣а-стха. Тялото е подложено на шест вида промени. То се ражда от майчината утроба, съществува известно време, расте, възпроизвежда се, постепенно запада и накрая потъва в небитието. Душата не е подложена на промени. Тя е неродена, но понеже приема материално тяло, изглежда, като че ли се ражда заедно с тялото. Душата се появява в него, но нито се ражда, нито умира. Там, където има раждане, има и смърт. И тъй като душата не се ражда, следователно за нея няма минало, настояще и бъдеще. Тя е вечна, винаги съществуваща и изначална – в историята няма и следа от възникването ѝ. Под влияние на материалната представа ние се опитваме да проследим нейното минало. За разлика от тялото душата никога не остарява. Ето защо така наречените старци понякога се чувстват като деца и юноши. Промените на тялото не засягат душата. Душата не изгнива като дървото или нещо друго материално. Тя не създава и странични продукти. Рожбите на тялото – децата – също са самостоятелни индивидуални души; ние ги възприемаме като наши деца само защото са свързани с тялото ни. Тялото се развива благодарение на присъствието на душата, но тя самата не създава поколение, нито се променя. Тоест, душата е свободна от шестте промени на тялото.

В Кат̣ха Упаниш̣ад (1.2.18) откриваме аналогичен стих:

на джа̄яте мрияте ва̄ випашчин
на̄ям куташчин на бабхӯва кашчит
аджо нитях̣ ша̄швато 'ям пура̄н̣о
на ханяте ханяма̄не шарӣре

Смисълът е същият като в Бхагавад-гӣта̄, но тук е употребена една особена дума, випашчит, която означава „учен“ или „притежаващ знание“.

Душата е изпълнена със знание, с други думи, тя винаги притежава съзнание. Следователно съзнанието е признак на душата. Дори ако не открива душата в сърцето, където тя пребивава, човек все пак може да усети съществуването ѝ от присъствието на съзнание. Понякога не виждаме слънцето, защото небето е покрито с облаци или по някоя друга причина, но виждаме светлината му и затова сме убедени, че в момента е ден. Щом като рано сутрин небето просветлее, разбираме, че слънцето се е появило. По същия начин, щом някое тяло – независимо човешко или животинско – има съзнание, усещаме присъствието на душата. Но съзнанието на душата е различно от съзнанието на Върховния, защото върховното съзнание е вездесъщо – то познава миналото, настоящето и бъдещето. За индивидуалната душа е присъща забравата. Когато забрави истинската си природа, тя получава знание и просветление от висшите уроци на Кр̣ш̣н̣а. А самият Кр̣ш̣н̣а не е като забравящата душа. В противен случай неговите наставления в Бхагавад-гӣта̄ нямаше да имат смисъл.

= Има два типа души: съвсем малката душа-частица (ан̣у-а̄тма̄) и Свръхдушата (вибху-а̄тма̄). Това се потвърждава и в Кат̣ха Упаниш̣ад (1.2.20) по следния начин:

ан̣ор ан̣ӣя̄н махато махӣя̄н
а̄тма̄ся джантор нихито гуха̄я̄м
там акратух̣ пашяти вӣта-шоко
дха̄тух̣ праса̄да̄н махима̄нам а̄тманах̣

„Както Свръхдушата (Парама̄тма̄), така и индивидуалната душа (джӣва̄тма̄) се намират на едно и също дърво – тялото на живото същество, вътре в самото му сърце. Но само този, който се освободи от всички материални желания и скърби, може по милостта на Върховния да разбере величието на душата.“ Както ще узнаем от следващите глави, Кр̣ш̣н̣а е източникът на Свръхдушата, а Арджуна е индивидуална душа, забравила истинската си природа; затова той се нуждае от наставленията на Кр̣ш̣н̣а или на негов авторитетен представител (духовен учител).

Текст

веда̄вина̄шинам нитям
я енам аджам авяям
катхам са пуруш̣ах̣ па̄ртха
кам гха̄таяти ханти кам

Дума по дума

веда – знае; авина̄шинам – неразрушима; нитям – винаги съществуваща; ях̣ – човек, който; енам – тази (душа); аджам – неродена; авяям – неизменна; катхам – как; сах̣ – тази; пуруш̣ах̣ – личност; па̄ртха – о, Па̄ртха (Арджуна); кам – когото; гха̄таяти – заставя да нарани; ханти – убива; кам – когото.

Превод

О, Па̄ртха, как една личност, която знае, че душата е неразрушима и вечна, неродена и неизменна, може да убие някого или да застави някого да убива?

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Всяко нещо си има предназначение и човек, притежаващ съвършено знание, знае как и къде да употреби всичко по най-подходящ начин. Насилието също има своето предназначение, но да го прилага правилно може само този, който притежава знание. Например съдията, осъдил на смърт един убиец, не е порицаван за това, че извършва насилие съгласно кодексите на правосъдието. В Ману самхита̄ – сборника от закони за човешкото общество, се потвърждава, че един убиец трябва да бъде наказан със смърт; така в следващия си живот той няма да страда заради извършения грях. Ето защо царската заповед за екзекуция на убиеца е за негово благо. Кр̣ш̣н̣а заповядва сражение и това означава, че насилието е необходимо за висша справедливост. Затова Арджуна трябва да изпълни неговата повеля, знаейки добре, че насилието, извършено в сражение заради Кр̣ш̣н̣а, не е никакво насилие, тъй като човека, и по-точно душата, не може да бъде убита. В името на справедливостта понякога е наложително така нареченото насилие. Хирургическата операция не е предназначена да убие пациента, а да го излекува. Затова битката на Арджуна по нареждане на Кр̣ш̣н̣а е в пълно знание и няма да навлече греховни последици.

Текст

ва̄са̄мси джӣрн̣а̄ни ятха̄ виха̄я
нава̄ни гр̣хн̣а̄ти наро 'пара̄н̣и
татха̄ шарӣра̄н̣и виха̄я джӣрн̣а̄ни
аня̄ни самя̄ти нава̄ни дехӣ

Дума по дума

ва̄са̄мси – дрехи; джӣрн̣а̄ни – стари и износени; ятха̄ – точно както; виха̄я – като оставя; нава̄ни – нови дрехи; гр̣хн̣а̄ти – получава; нарах̣ – човек; апара̄н̣и – други; татха̄ – по същия начин; шарӣра̄н̣и – тела; виха̄я – като изоставя; джирн̣а̄ни – старо и безполезно; аня̄ни – друго; самя̄ти – получава; нава̄ни – нов комплект; дехӣ – въплътен.

Превод

Както човек сменя старите си дрехи с нови, така душата получава нови материални тела, изоставяйки старите и безполезните.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Това, че индивидуалната душа постоянно сменя тялото си, е общоприет факт. Дори съвременните учени, които не вярват в съществуването на душата, но в същото време не могат да обяснят какъв е източникът на енергия в сърцето, са принудени да признаят постоянните промени на тялото при прехода от детство към юношество, от юношество към младост и от младост към старост. След старостта се преминава в друго тяло. Това вече бе обяснено в предишен стих (2.13).

Преминаването на безкрайно малката душа в друго тяло е възможно по милостта на Свръхдушата. Свръхдушата изпълнява желанията на малката душа, както човек изпълнява желанията на приятеля си. Ведите, и по-специално Мун̣д̣ака Упаниш̣ад и Швета̄шватара Упаниш̣ад сравняват душата и Свръхдушата с две птици, кацнали на едно дърво. Едната птица (малката индивидуална душа) кълве плодовете на дървото, а другата (Кр̣ш̣н̣а) наблюдава приятеля си. Макар че двете птици качествено са еднакви, едната е запленена от плодовете на материалното дърво, докато другата е само свидетел на дейностите й. Кр̣ш̣н̣а е птицата свидетел, Арджуна е птицата, която яде плодовете на материалното дърво. Макар да са приятели, единият винаги остава господар, а другият – слуга. Когато малката душа забрави тези отношения, тя е принудена постоянно да сменя своето положение, прелитайки от дърво на дърво, т.е. преселвайки се от тяло в тяло. Душата (джӣвата), кацнала на дървото на материалното тяло, води тежка борба за съществуване, но щом се съгласи да приеме другата птица за върховен духовен учител – както Арджуна се отдава и моли Кр̣ш̣н̣а за напътствия, – тя незабавно се освобождава от всички страдания. Мун̣д̣ака Упаниш̣ад (3.1.2) и Швета̄шватара Упаниш̣ад (4.7) потвърждават това:

сама̄не вр̣кш̣е пуруш̣о нимагно
'нӣшая̄ шочати мухяма̄нах̣
джуш̣т̣ам яда̄ пашятй аням ӣшам
ася махима̄нам ити вӣта-шоках̣

„Въпреки че двете птици са на едно и също дърво, птицата, която кълве, постоянно тъгува и се тревожи, защото се опитва да се наслаждава на неговите плодове. Но ако тя по една или друга причина обърне взор към приятеля си, който е самият Бог, и осъзнае величието му, страдащата птица незабавно се освобождава от всички безпокойства.“ Арджуна сега се обръща към вечния си приятел Кр̣ш̣н̣а и разбира Бхагавад-гӣта̄ от него. Докато слуша Кр̣ш̣н̣а, той проумява върховното величие на Бога и престава да скърби.

В този стих Господ съветва Арджуна да не тъгува, че старият му дядо и учителят му ще сменят телата си. По-скоро е радостно да убие телата им в справедлив бой, за да се пречистят от последиците на различни телесни дейности. Този, който загива в справедлива битка, на мига се пречиства от греховете си и се издига до по-висш стадий на живот, подобно на съществото, убито на жертвения олтар. Така че Арджуна няма причина за скръб.

Текст

наинам чхинданти шастра̄н̣и
наинам дахати па̄ваках̣
на чаинам кледаянтй а̄по
на шош̣аяти ма̄рутах̣

Дума по дума

на – никога; енам – тази душа; чхинданти – може да разреже; шастра̄н̣и – оръжия; на – никога; енам – тази душа; дахати – изгаря; па̄ваках̣ – огън; на – никога; ча – също; енам – тази душа; кледаянти – се мокри; а̄пах̣ – вода; на – никога; шош̣аяти – изсъхва; ма̄рутах̣ – вятър.

Превод

Душата не може да бъде нарязана на парчета с никакво оръжие, нито изгорена от огън, нито намокрена от вода или изсушена от вятър.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Никакво оръжие, било то меч или оръжие, използващо енергията на огъня, дъжда, урагана и т.н., не може да унищожи вечната душа. Очевидно в онези времена освен огнестрелното оръжие, известно на съвременните хора, са съществували и други видове оръжия, направени от земя, вода, въздух, етер и др. Дори ядрените оръжия на настоящия век са класифицирани като огнени, но в миналото е имало и много други, използващи различните материални елементи. На огнените оръжия се е противодействало с водни, непознати на съвременната наука. Съвременните учени не знаят нищо и за оръжията, основани на силата на урагана. Но въпреки всичко душата не може да бъде разрязана или унищожена дори от най-могъщото оръжие.

Ма̄я̄ва̄дӣте не могат да обяснят как индивидуалната душа възниква просто от невежество и впоследствие бива покрита от илюзорната енергия. Не е възможно някога индивидуалните души да са били отрязани от изначалната Върховна Душа; по-скоро душите са вечно отделени частици от Върховната Душа. Тъй като са вечни индивидуални души (сана̄тана), те са склонни да попадат под влияние на илюзорната енергия и така да се лишат от общуване с Върховния Бог – както искрите на пламъка, които, въпреки че са огън, угасват, излитайки от него. Във Вара̄ха Пура̄н̣а живите същества са описани като отделени от Върховния частици. И според Бхагавад-гӣта̄ те остават такива вечно. Дори и освободено от илюзията, живото същество съхранява своята индивидуалност, както става ясно от наставленията на Бога към Арджуна. Благодарение на знанието, получено от Кр̣ш̣н̣а, Арджуна постига освобождение, но никога не става едно с Кр̣ш̣н̣а.

Текст

аччхедьо 'ям ада̄хьо 'ям
акледьо 'шош̣я ева ча
нитях̣ сарва-гатах̣ стха̄н̣ур
ачало 'ям сана̄танах̣

Дума по дума

аччхедях̣ – нерушима; аям – тази душа; ада̄хях̣ – не може да бъде изгорена; аям – тази душа; акледях̣ – неразтворима; ашош̣ях̣ – не може да бъде изсушена; ева – сигурно; ча – и; нитях̣ – вечна; сарва-гатах̣ – всепроникваща; стха̄н̣ух̣ – неизменна; ачалах̣ – неподвижна; аям – тази душа; сана̄танах̣ – вечно една и съща.

Превод

Тази индивидуална душа е нерушима и неразтворима; тя не може да бъде изгорена, нито изсушена. Тя съществува винаги и навсякъде, неизменна, неподвижна, вечно същата.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Всички изброени характеристики на индивидуалната душа служат като неоспоримо доказателство за това, че тя винаги остава малка частица от духовното цяло и никога не променя своето положение. Това опровергава теорията на монизма, тъй като никога не се очаква индивидуалната душа да стане едно хомогенно цяло. След като се освободи от материалното замърсяване, душата може да предпочете да остане като духовна искра в сияйните лъчи на Бога, но интелигентните души отиват на духовните планети, за да общуват с Божествената Личност.

Думата сарва-гата (всепроникващ) е важна, защото няма съмнение, че живите същества се намират навсякъде в творението на Бога. Те живеят на сушата, във водата, във въздуха, в земята и дори в огъня. Мнението, че огънят ги унищожава, е неприемливо – тук ясно е посочено, че душата не може да бъде изгорена. Няма съмнение, че живи същества обитават и Слънцето в тела, приспособени да живеят в огъня. Ако Слънцето беше необитаемо, тогава думата сарва-гата, „живеят навсякъде“, би изгубила смисъла си.

Текст

авякто 'ям ачинтьо 'ям
авика̄рьо 'ям учяте
тасма̄д евам видитваинам
на̄нушочитум архаси

Дума по дума

авяктах̣ – невидима; аям – тази душа; ачинтях̣ – невъобразима; аям – тази душа; авика̄рях̣ – непроменяема; аям – тази душа; учяте – се казва; тасма̄т – тази причина; евам – като това; видитва̄ – като знае добре; енам – тази душа; на – не; анушочитум – да скърбиш; архаси – ти заслужаваш.

Превод

Душата е невидима, невъобразима, непроменяема. Знаейки това, ти не трябва да скърбиш за тялото.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Както беше казано, размерите на душата са толкова малки, че тя не може да бъде видяна дори с най-мощния микроскоп; затова я наричат невидима. Съществуването на душата не може да бъде установено експериментално и единственото доказателство се явяват шрути, ведическите писания. Длъжни сме да приемем тази истина; няма друг източник, от който да разберем за съществуването на душата, макар да усещаме нейното присъствие. Много неща се приемат на доверие, по твърдения от висш авторитет. Никой не отрича съществуването на баща си, заради твърдението на майка си. Няма друг източник, от който да разберем самоличността на бащата, освен думите на майката; и няма друг източник за разбиране на душата, освен изучаване на Ведите. С други думи, душата е непостижима със средствата на експерименталното знание. Душата е съзнателна; тя е самото съзнание – това също е казано във Ведите и трябва да го приемем. За разлика от тялото душата не претърпява промени. Като вечно неизменна, тя винаги остава незначителна в сравнение с безграничната Върховна Душа. Върховната Душа е безпределна, а индивидуалната душа е безкрайно малка. Затова неизменната малка душа никога не може да стане равна на безкрайната душа, Върховната Божествена Личност. Това схващане се повтаря във Ведите в различни варианти, за да потвърди категоричността на разбирането за душата. Повтарянето на нещо е необходимо, така разбираме напълно и безгрешно същността му

Текст

атха чаинам нитя-джа̄там
нитям ва̄ манясе мр̣там
татха̄пи твам маха̄-ба̄хо
наинам шочитум архаси

Дума по дума

атха – ако обаче; ча – също; енам – душата; нитя-джа̄там винаги се ражда; нитям – завинаги; ва̄ – и едното, и другото; манясе – ти мислиш така; мр̣там – мъртъв; татха̄ апи – въпреки това; твам – ти; маха̄-ба̄хо – о, силноръки; на – никога; енам – за душата; шочитум – да скърбиш; архаси – заслужава.

Превод

Ако въпреки всичко мислиш, че душата (или признаците на живот) постоянно се ражда и умира навеки, пак нямаш причина за скръб, о, силноръки.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Винаги е съществувала една категория философи, с идеи, близки до тези на будистите, които не вярват, че душата може да съществува самостоятелно, отделно от тялото. Такива философи са съществували и в онези времена, когато Бог Кр̣ш̣н̣а представя Бхагавад-гӣта̄. Тогава са ги наричали Лока̄ятики и Вайбха̄ш̣ики. Те утвърждават, че животът произлиза от съединението на материални елементи в определен етап от тяхната еволюция. Тази гледна точка се споделя от много съвременни учени и философи материалисти. Според тях тялото е комбинация от материални елементи и на определен етап на развитие чрез взаимодействието на физически и химически елементи в него се проявяват признаци на живот. Науката антропология се базира на тази философия. В момента много псевдорелигии, станали модерни в Америка, както и нихилистичните будистки секти, се придържат към нея.

Дори ако Арджуна не вярваше в съществуването на душата – както при Вайбха̄ш̣ика философията – той пак не би имал причина да скърби. Никой не спира да изпълнява дълга си, за да оплаква загубата на известно количество химически вещества. От друга страна, съвременната наука и армия разхищават тонове химикали, за да постигнат военно превъзходство над врага. Според Вайбха̄ш̣ика философията, душата, а̄тма̄, загива заедно със смъртта на материалното тяло. Така че независимо дали приема заключението на Ведите, че душата съществува, или не вярва в това, Арджуна няма причина да скърби. Според тази теория, след като всеки миг от материята възникват безброй живи същества и всеки миг също толкова от тях загиват, няма смисъл да се скърби за подобни инциденти. Ако душата не се ражда отново, Арджуна няма основание да се страхува от въздействието на греховни последици заради убийството на своя дядо и учител. Но в същото време Кр̣ш̣н̣а саркастично го нарича маха̄-ба̄ху, „силнорък“, защото Той самият не приема теорията на Вайбха̄ш̣ика, противоречаща на ведическата мъдрост. Като кш̣атрия, Арджуна принадлежи към ведическото общество и е редно да бъде верен на принципите му.

Текст

джа̄тася хи дхруво мр̣тюр
дхрувам джанма мр̣тася ча
тасма̄д апариха̄рйе 'ртхе
на твам шочитум архаси

Дума по дума

джа̄тася – за родения; хи – несъмнено; дхрувах̣ – факт; мр̣тюх̣ смърт; дхрувам – това също е факт; джанма – раждане; мр̣тася от умрелия; ча – също; тасма̄т – следователно; апариха̄рйе – за неизбежното; артхе – всъщност; на – не; твам – ти; шочитум да скърбиш; архаси – заслужава.

Превод

За всеки, който се е родил, е сигурно, че ще умре и след смъртта ще се роди отново. Ето защо в неизбежното изпълнение на своя дълг не бива да скърбиш.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Дейностите на човек предопределят следващото му раждане. След като завърши поредния етап от дейности, той трябва да срещне смъртта, за да се роди отново и да започне нов етап. Така се върти в безкраен цикъл на раждане и смърт без надежда за освобождение. Този кръговрат не оправдава войните и ненужното избиване на хора и животни. Но в същото време насилието и войната са неизбежни фактори за запазване реда и законността в човешкото общество.

По волята на Върховния сражението при Курукш̣етра е било неизбежно, а да се сражава за справедлива кауза, е дълг на всеки кш̣атрия. Защо Арджуна се плаши от смъртта и оплаква роднините си, щом изпълнява дълга си? Той не нарушава закона и не извършва грях, от чиито последствия толкова се страхува. Дори да не изпълни дълга си, пак не би могъл да предотврати смъртта на своите роднини, а грешният избор би го довел до падение.

Текст

авякта̄дӣни бхӯта̄ни
вякта-мадхя̄ни бха̄рата
авякта-нидхана̄нй ева
татра ка̄ паридевана̄

Дума по дума

авякта-а̄дӣни – в началото непроявени; бхӯта̄ни – сътворените; вякта – проявени; мадхя̄ни – в средата; бха̄рата – о, потомъко на Бхарата; авякта – непроявени; нидхана̄ни – когато загинат; ева е така; татра – следователно; ка̄ – каква; паридевана̄ – скръб.

Превод

Всички сътворени същества са непроявени в началото, проявени в междинния си етап и отново непроявени, когато изчезнат. Така че струва ли си да скърбиш?

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Има две категории философи – едните вярват в съществуването на душата, другите не вярват, но и в двата случая няма причина за скръб. Последователите на ведическата мъдрост наричат невярващите в съществуването на душата атеисти. Но дори чисто теоретично да приемем гледната точка на атеистите, пак няма за какво да скърбим. Отделно от самостоятелното съществуване на душата, материалните елементи са непроявени преди творението. От това фино, непроявено състояние, те преминават в проявено, както от етера се поражда въздух, от въздуха – огън, от огъня – вода и от водата – земя. Земята поражда многообразие от проявления. Да вземем за пример един голям небостъргач, проявен от елемента земя. Когато той се разруши, проявеното преминава в непроявено и в крайния стадий остава под формата на атоми. Законът за запазване на енергията действа винаги, но с течение на времето нещата са проявени и непроявени – това е разликата. Защо да се скърби, когато нещата съществуват или в проявено, или в непроявено състояние? Дори и в непроявено състояние те не се губят. Както в началото, така и в края, всички елементи съществуват в непроявено състояние, а са проявени само в междинния стадий; от материална гледна точка в това няма никаква разлика.

Ако приемаме ведическото заключение на Бхагавад-гӣта̄, че с течение на времето материалните тела загиват (антаванта име деха̄х̣), а душата е вечна (нитясьокта̄х̣ шарӣрин̣ах̣), трябва винаги да помним, че тялото е подобно на дреха. Защо да скърбим за смяната на старата дреха с нова? По отношение на вечната душа съществуването на материалното тяло е нещо нереално, то прилича на сън. Насън можем да летим в небето или да седим в царска колесница, но когато се събудим, виждаме, че не сме нито на небето, нито в колесница. Ведическата мъдрост поощрява себепознанието именно поради несъществуването на материалното тяло. И така, независимо дали човек вярва, или не вярва в съществуването на душата, не е нужно да скърби за загубата на тялото.

Текст

а̄шчаря-ват пашяти кашчид енам
а̄шчаря-вад вадати татхаива ча̄нях̣
а̄шчаря-вач чаинам анях̣ шр̣н̣оти
шрутва̄пй енам веда на чаива кашчит

Дума по дума

а̄шчаря-ват – удивителна; пашяти – вижда; кашчит – някой; енам – душата; а̄шчаря-ват – изумително; вадати – говори; татха̄ – така; ева – безспорно; ча – също; анях̣ – друг; а̄шчаря-ват изумен; ча – също; енам – душата; анях̣ – друг; шр̣н̣оти – чува; шрутва̄ – е чул; апи – дори; енам – душата; веда – разбира; на никога; ча – и; ева – сигурно; кашчит – някой.

Превод

Някои гледат на душата като нещо удивително, някои я описват като удивителна, някои чуват, че е удивителна, а други, дори след като са чули за нея, не могат да я разберат.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Тъй като Гӣтопаниш̣ад в по-голямата си част се основава на принципите на Упаниш̣адите, не е чудно, че такъв пасаж откриваме и в Кат̣ха Упаниш̣ад (1.2.7):

шраван̣ая̄пи бахубхир йо на лабхях̣
шр̣н̣ванто 'пи бахаво ям на видюх̣
а̄шчарьо вакта̄ кушало 'ся лабдха̄
а̄шчарьо гя̄та̄ кушала̄нушиш̣т̣ах̣

Фактът, че малката душа съществува в тялото на едно огромно животно, в гигантското баняново дърво и в тялото на микробите, милиони от които се събират на върха на една игла, несъмнено буди удивление. Хората с оскъдни знания и тези, които не са аскети, не могат да разберат чудесата на индивидуалната духовна искра, макар това да е обяснено от най-великия авторитет на знанието, обучавал дори Брахма̄, първото живо същество във Вселената. Повлияни от грубо материални схващания за света, повечето хора в тази епоха не могат да си представят как такава нищожна частица може да става толкова голяма и толкова малка. Те просто се удивляват, когато виждат проявленията на душата или когато слушат за нея. Заблудени от материалната енергия, хората са така погълнати от сетивното наслаждение, че им остава много малко време за своето истинско „аз“, въпреки че без себепознание всичките им дейности в борбата за съществуване завършват с неуспех. Вероятно те нямат представа, че за да сложат край на материалните страдания, трябва да мислят за душата.

Хората, склонни да слушат за душата, посещават лекции в общество с духовни интереси, но понякога заради невежество попадат под влияние на заблудата, че Свръхдушата и индивидуалната душа са тъждествени една с друга. Трудно е да се намери някой, който в детайли познава положението на Свръхдушата и на индивидуалната душа, тяхната природа, взаимоотношения и т.н. И още по-трудно се намира човек, който се е възползвал от това знание и е способен да опише всестранно позицията на душата. Но така или иначе, ако някой съумее да разбере природата на душата, животът му ще е успешен.

Най-простият начин за това разбиране е да се приемат твърденията на Бхагавад-гӣта̄, изговорени от най-висшия авторитет – Бог Кр̣ш̣н̣а – без примеси от разни други теории. Но за да приеме Кр̣ш̣н̣а като Върховната Божествена Личност, човек трябва да е извършил много жертви и отречения в този или в предишните си животи. Кр̣ш̣н̣а може да бъде познат истински по безпричинната милост на негов чист предан – няма друг начин.

Текст

дехӣ нитям авадхьо 'ям
дехе сарвася бха̄рата
тасма̄т сарва̄н̣и бхӯта̄ни
на твам шочитум архаси

Дума по дума

дехӣ – собственикът на тялото; нитям – вечно; авадхях̣ – не може да бъде убита; аям – душата; дехе – в тялото; сарвася – на всеки; бха̄рата – о, потомъко на Бхарата; тасма̄т – затова; сарва̄н̣и всички; бхӯта̄ни – живи същества (които са родени); на – никога; твам – ти; шочитум – да скърбиш; архаси – си заслужава.

Превод

О, потомъко на Бхарата, този, който обитава тялото, е невъзможно да бъде убит. Затова не трябва да скърбиш за никое живо същество.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Тук Бог завършва наставленията си за безсмъртната душа. Като я описва по различни начини, Кр̣ш̣н̣а утвърждава, че тя е вечна, а тялото – тленно. Затова Арджуна, като кш̣атрия, не бива да изоставя дълга си от страх, че неговият дядо Бхиш̣ма и учителят му Дрон̣а  ще загинат в сражението. Осланяйки се на авторитета на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, трябва да вярваме, че има душа, различна от тялото; не е вярно, че душата не съществува или че признаците на живот се появяват при определен етап на развитие на материята, в резултат от взаимодействие на химични елементи. Безсмъртието на душата не може да бъде основание за насилие, но по време на война, при истинска нужда, то е допустимо. Тази нужда би трябвало да се определя от Бога, а не произволно.

Текст

сва-дхармам апи ча̄векш̣я
на викампитум архаси
дхармя̄д дхи юддха̄ч чхрейо 'нят
кш̣атрияся на видяте

Дума по дума

сва-дхармам – своя религиозен дълг; апи – наистина; ча – също; авекш̣я – счита; на – никога; викампитум – колебаеш; архаси заслужаваш; дхармя̄т – за религиозни принципи; хи – наистина; юддха̄т – сражение; шреях̣ – по-добра работа; анят – всеки друг; кш̣атрияся – на кш̣атрия; на – не; видяте – съществуват.

Превод

Що се отнася до дълга ти на кш̣атрия, знай, че няма по-добра работа от това да защитаваш устоите на религията. Затова не се колебай.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: В системата на четирите социални съсловия, на които е разделено обществото, представителите на второто съсловие – кш̣атриите – отговарят за доброто му управление. Кш̣ат означава „наранявам“. Човек, който защитава от злини, е наричан кш̣атрия (тра̄яте   означава  защитавам). Кш̣атриите се учат да убиват на лов в гората. Един кш̣атрия е трябвало да отиде в гората, да открие тигър и да го победи само с меча си. Когато тигърът бивал убит, трупът му се кремирал на погребален огън с царски почести. Тази традиция се следва и до днес от царете кш̣атрии в Джайпур. Кш̣атриите се обучават да предизвикват и убиват, защото понякога по законите на религията е необходимо да прибягват към насилие. Затова на тях не се препоръчва да приемат направо жизненото стъпало на отречението сання̄са. В политиката ненасилието може да е добра дипломация, но никога не е принцип или решаващ фактор. В религиозните законници се казва:

а̄хавеш̣у митхо 'ньоням
джигха̄мсанто махӣ-кш̣итах̣
юддхама̄на̄х̣ парам шактя̄
сваргам я̄нтй апара̄н-мукха̄х̣
ягйеш̣у пашаво брахман
ханянте сататам двиджаих̣
самскр̣та̄х̣ кила мантраиш ча
те 'пи сваргам ава̄пнуван

„Когато цар или кш̣атрия загине на бойното поле в битка с друг цар, негов съперник, той е достоен да се пренесе на райските планети, както един бра̄хман̣а достига тези планети чрез принасяне на животни в жертвения огън.“ Като убива врага си на бойното поле в съответствие с религиозните принципи или убива животни в жертвения огън, човек не извършва насилие, защото това се прави според религиозните закони за благото на всички. Принесеното в жертва животно веднага след смъртта си получава човешко тяло, без да се подлага на продължителния еволюционен процес от една към друга форма на живот. Кш̣атриите, убити на бойното поле, попадат в рая също като бра̄хман̣ите, извършващи жертвоприношения.

Има два вида сва дхарма, специфични задължения. Този, който все още не е постигнал освобождение, трябва да изпълнява предписаните му задължения в съответствие с религиозните принципи. А за постигналия освобождение, задълженията (сва дхарма) стават духовни, извън рамките на материалната телесна представа. Докато един бра̄хман̣а или кш̣атрия се намира на телесно ниво, той е длъжен да изпълнява специфичните си задължения. Сва дхарма е предписана от Бога и това ще бъде обяснено в четвърта глава. Материалният аспект на сва дхарма се нарича варн̣а̄шрама дхарма и помага на човек да напредва в духовното разбиране. Човешката цивилизация започва с варн̣а̄шрама дхарма – специфичните задължения, определени според индивидуалните качества (гун̣и) на всеки. Изпълнявайки предписаните от авторитет задължения, независимо какви са те, човек се издига до по-висше ниво на живот.

Текст

ядр̣ччхая̄ чопапаннам
сварга-два̄рам апа̄вр̣там
сукхинах̣ кш̣атрия̄х̣ па̄ртха
лабханте юддхам ӣдр̣шам

Дума по дума

ядр̣ччхая̄ – от само себе си; ча – също; упапаннам – достигат до; сварга – на райските планети; два̄рам – врата; апа̄вр̣там – широко отворена; сукхинах̣ – много щастливи; кш̣атрия̄х̣ – членовете на царския род; па̄ртха – о, сине на Пр̣тха̄; лабханте – постигат; юддхам – война; ӣдр̣шам – като тази.

Превод

О, Па̄ртха, щастливи са тези кш̣атрии, при които възможността да се сражават идва сама, без да са я търсили, защото тя им отваря вратите към рая.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Като учител на целия свят, Бог Кр̣ш̣н̣а осъжда позицията на Арджуна, който казва: „Не виждам нищо добро в това сражение. То ще доведе до вечен живот в ада“. Това изявление на Арджуна се дължи единствено на невежество. При изпълнението на своя дълг той иска да избегне насилието. Но когато един кш̣атрия се намира на бойното поле и не желае да извършва насилие, той изглежда много глупаво. В Пара̄шара смр̣ти – религиозния кодекс, съставен от Пара̄шара, велик мъдрец и баща на Вя̄садева, се казва:

кш̣атрийо хи праджа̄ ракш̣ан
шастра-па̄н̣их̣ прадан̣д̣аян
нирджитя пара-саиня̄ди
кш̣итим дхармен̣а па̄лайет

„Дългът на кш̣атрия е да предпазва населението от беди и затова в определени случаи той трябва да упражнява насилие, за да поддържа ред и законност. Той трябва да разгроми армията на вражеските царе и да управлява света, като следва религиозните принципи“ (Пара̄шара смр̣ти 1.61).

Откъдето и да погледнем, Арджуна няма причини да се откаже от сражението. Ако победи враговете си, той ще се радва на царство, а ако загине в битката, ще се издигне на райските планети, чиито врати са широко отворени за него. И в двата случая, сражавайки се, той само ще спечели.

Текст

атха чет твам имам дхармям
сангра̄мам на кариш̣яси
татах̣ сва-дхармам кӣртим ча
хитва̄ па̄пам ава̄псяси

Дума по дума

атха – следователно; чет – ако; твам – ти; имам – това; дхармям – като религиозен дълг; сангра̄мам – като се сражаваш; на не; кариш̣яси – извършваш; татах̣ – тогава; сва-дхармам – твоят религиозен дълг; кӣртим – репутация; ча – също; хитва̄ – като изгубва; па̄пам – последица от грехове; ава̄псяси – ще получиш.

Превод

Но ако не изпълниш религиозния дълг да се сражаваш, ще си навлечеш греха от този отказ и ще загубиш славата си на воин.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Арджуна е прочут воин, спечелил слава в битки с много велики полубогове, сред които самия Бог Шива. Той се сражавал с предрешения като ловец Бог Шива, победил го, с което му доставил огромно удоволствие, и като награда получил оръжие, наречено па̄шупата астра. Всички знаели, че Арджуна е велик воин. Дори Дрон̣а̄ча̄ря му дал благословията си и му връчил специално оръжие, с което би могъл да убие учителя си. Много велики воини признавали бойните му заслуги, в това число и неговият баща Индра, царят на рая. Ако напусне сражението, той не само ще наруши дълга си на кш̣атрия, но и ще изгуби цялата си слава и добро име, и така ще проправи пътя си към ада. С други думи, той ще отиде в ада не ако се сражава, а ако не се сражава.

Текст

акӣртим ча̄пи бхӯта̄ни
катхайиш̣янти те 'вяя̄м
самбха̄витася ча̄кӣртир
маран̣а̄д атиричяте

Дума по дума

акӣртим – позор; ча – също; апи – освен това; бхӯта̄ни – хората; катхайиш̣янти – ще говорят; те – за теб; авяя̄м – завинаги; самбха̄витася – за един уважаван човек; ча – също; акӣртих̣ – лошата слава; маран̣а̄т – от смъртта; атиричяте – е повече.

Превод

Хората вечно ще говорят за позора ти, а за уважавания човек безчестието е по-лошо от смъртта.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: И като приятел на Арджуна, и като философ, Бог Кр̣ш̣н̣а дава тук окончателното си мнение за решението му да не се сражава. Господ казва: „Арджуна, ако напуснеш бойното поле, преди да е започнала битката, хората ще те нарекат страхливец. А ако си съгласен да бъдеш наричан с лоши имена, но да спасиш живота си с бягство от бойното поле, Аз бих те посъветвал да умреш в битката. За уважаван човек като теб, безчестието е по-страшно от смъртта. Затова вместо да бягаш от страх за живота си, по-добре умри в сражение. Това ще те спаси от позора, че си злоупотребил с приятелството ми и си изгубил доброто си име в обществото“.

И така, окончателното мнение на Бога е Арджуна да умре в битката, а не да се оттегля.

Текст

бхая̄д ран̣а̄д упаратам
мамсянте тва̄м маха̄-ратха̄х̣
йеш̣а̄м ча твам баху-мато
бхӯтва̄ я̄сяси ла̄гхавам

Дума по дума

бхая̄т – от страх; ран̣а̄т – от бойното поле; упаратам – отказал; мамсянте – те ще считат; тва̄м – теб; маха̄-ратха̄х̣ – великите пълководци; йеш̣а̄м – за когото; ча – също; твам – към теб; баху-матах̣ – с голямо уважение; бхӯтва̄ – са били; я̄сяси – ще си; ла̄гхавам – обезценен.

Превод

Великите военачалници, ценили толкова високо твоето име и слава, ще помислят, че си напуснал бойното поле от страх и ще те смятат за нищожество.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Бог Кр̣ш̣н̣а продължава да увещава Арджуна: „Не мисли, че великите генерали като Дурьодхана, Карн̣а и другите твои връстници ще повярват, че си напуснал бойното поле от състрадание към братята и дядо си. Те ще помислят, че си го напуснал от страх и това ще те лиши от уважението им“.

Текст

ава̄чя-ва̄да̄мш ча бахӯн
вадиш̣янти тава̄хита̄х̣
ниндантас тава са̄мартхям
тато дух̣кха-тарам ну ким

Дума по дума

ава̄чя – нелюбезни; ва̄да̄н – измислени думи; ча – също; бахӯн – много; вадиш̣янти – ще говорят; тава – твоите; ахита̄х̣ – врагове; ниндантах̣ – хулейки; тава – твоята; са̄мартхям – способност; татах̣ – от това; дух̣кха-тарам – по-мъчително; ну – разбира се; ким – какво има.

Превод

Враговете ще започнат да те хулят и да се присмиват на слабостта ти. Какво би могло да бъде по-мъчително за теб?

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Отначало Бог Кр̣ш̣н̣а се удивлява от неуместния призив на Арджуна към състрадание и нарича това чувство недостойно за а̄ряните. Сега с многочислени доводи Той доказва, че е бил прав в оценката си за мнимото състрадание на Арджуна.

Текст

хато ва̄ пра̄псяси сваргам
джитва̄ ва̄ бхокш̣ясе махӣм
тасма̄д уттиш̣т̣ха каунтея
юддха̄я кр̣та-нишчаях̣

Дума по дума

хатах̣ – да бъдеш убит; ва̄ – или; пра̄псяси – да спечелиш; сваргам – райското царство; джитва̄ – с победа; ва̄ – или; бхокш̣ясе – да се наслаждаваш; махӣм – света; тасма̄т – затова; уттиш̣т̣ха – изправи се; каунтея – о, сине на Кунтӣ; юддха̄я – да се сражаваш; кр̣та – решителен; нишчаях̣ – с увереност.

Превод

О, сине на Кунтӣ, ти или ще загинеш на бойното поле и ще достигнеш райските планети, или ще победиш и ще се радваш на царство на земята. Затова стани и се сражавай с решителност.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Въпреки че победата за Арджуна не е сигурна, той трябва да се сражава, защото дори да бъде убит в сражението, ще се издигне на райските планети.

Текст

сукха-дух̣кхе саме кр̣тва̄
ла̄бха̄ла̄бхау джая̄джаяу
тато юддха̄я юджясва
наивам па̄пам ава̄псяси

Дума по дума

сукха – щастие; дух̣кхе – и нещастие; саме – с уравновесеност; кр̣тва̄ – постъпва така; ла̄бха-ала̄бхау – печалба и загуба; джая-аджаяу – победа и поражение; татах̣ – след това; юддха̄я – заради самото сражение; юджясва – сражавай се; на – никога; евам – по този начин; па̄пам – последица от греховете; ава̄псяси – ще получиш.

Превод

Сражавай се в името на самото сражение, без мисъл за щастие или нещастие, загуба или печалба, победа или поражение. Така ти никога няма да си навлечеш грехове.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Бог Кр̣ш̣н̣а открито заявява на Арджуна, че трябва да се сражава заради самото сражение, защото Той желае тази битка. Човек, който действа в Кр̣ш̣н̣а съзнание, не мисли за щастие и нещастие, печалба и загуба, победа и поражение. Съзнанието е трансцендентално, когато всяка дейност се посвещава на Кр̣ш̣н̣а. По този начин няма последици от материалните дейности. Човек, действащ за удовлетворение на собствените си желания, независимо дали под влияние на доброто, или на страстта, е подвластен на резултата – бил той добър или лош. Но който изцяло се е посветил на дейности в Кр̣ш̣н̣а съзнание, повече не е задължен на никого, както би бил при обикновени обстоятелства. Казано е:

деварш̣и-бхӯта̄пта-нр̣н̣а̄м питР̣̄н̣а̄м
на кинкаро на̄ям р̣н̣ӣ ча ра̄джан
сарва̄тмана̄ ях̣ шаран̣ам шаран̣ям
гато мукундам парихр̣тя картам

„Всеки, напълно отдал се на Кр̣ш̣н̣а, Мукунда, и изоставил всички други задължения, не е длъжен на никого за нищо – нито на полубоговете, нито на мъдреците, нито на хората, нито на роднините, нито на човечеството, нито на прадедите“ (Шрӣмад Бха̄гаватам 11.5.41). В този стих Кр̣ш̣н̣а само загатва на Арджуна за това, което по-ясно ще бъде обяснено в следващите стихове.

Текст

еш̣а̄ те 'бхихита̄ са̄нкхйе
буддхир йоге тв има̄м шр̣н̣у
буддхя̄ юкто яя̄ па̄ртха
карма-бандхам праха̄сяси

Дума по дума

еш̣а̄ – всичко това; те – на теб; абхихита̄ – описано; са̄нкхйе – в аналитично изучаване; буддхих̣ – интелигентност; йоге – в работа без кармичен резултат; ту – но; има̄м – това; шр̣н̣у – просто чуй; буддхя̄ – с интелигентността; юктах̣ – съответстваща; яя̄ – с които; па̄ртха – о, сине на Пр̣тха̄; карма-бандхам – робство от последици; праха̄сяси – можеш да се освободиш.

Превод

До този момент Аз ти изложих това знание аналитично, а сега ще говоря от гледна точка на безкористното действие. О, сине на Пр̣тха̄, ако действаш с това знание, ще се освободиш от робството на дейността.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Според ведическия речник Нирукти, думата са̄нкхя̄ означава дисциплина, изучаваща подробно обектите и явленията, свързана с дяла от философията, който описва истинската природа на душата; а йога е практика, включваща в себе си контрол над сетивата. С решението си да не се сражава Арджуна иска да удовлетвори собствените си сетива. Забравил първоначалния си дълг, той не желае да се сражава, защото мисли, че като съхрани живота на роднините си, ще бъде много по-щастлив, отколкото ако се наслаждава на царство, извоювано след победа над братовчедите и братята си, синовете на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра. И в двата случая основната подбуда е наслаждение на сетивата. Както щастието от победата над роднините, така и щастието да ги вижда живи, се дължат на личното сетивно наслаждение, заради което Арджуна жертва мъдростта и дълга си. Затова Кр̣ш̣н̣а иска да му обясни, че като убие тялото на дядо си, няма да убие душата му; че всички индивидуални същества, включително и самият Бог, вечно остават такива – те са били личности в миналото, такива са сега и ще продължават да бъдат личности в бъдеще. Ние сменяме телата както дрехите си, но запазваме своята индивидуалност, дори след освобождението от оковите на материалното тяло. Природата на душата и тялото е обяснена много ясно и подробно от Бог Кр̣ш̣н̣а. Такова всестранно описание на душата и тялото, дадено от различни гледни точки, според определението на речника Нирукти се нарича са̄нкхя. Тази са̄нкхя няма нищо общо със Са̄нкхя философията на атеиста Капила. Много преди появата на самозванеца Капила Са̄нкхя философията е изложена в Шрӣмад Бха̄гаватам от истинския Бог Капила, който е инкарнация* на Бог Кр̣ш̣н̣а и разкрива тази философия на майка си Девахӯти. Той ясно обяснява, че пуруш̣а, Върховният Бог, е деен и твори просто като поглежда пракр̣ти. Това е прието от Ведите и Гӣта̄. Във Ведите се описва как Бог поглежда пракр̣ти (природата) и я опложда с индивидуални души. Всички тези души действат в материалния свят за своето сетивно наслаждение и очаровани от материалната енергия, смятат себе си за наслаждаващи се. Този начин на мислене се запазва до момента на освобождението, когато живото същество пожелава да се слее с Бога. Това е последната примка на ма̄я̄, илюзията на сетивното наслаждение, и само след много, много раждания, посветени на удовлетворяващи сетивата дейности, възвисената душа се отдава на Ва̄судева, Бог Кр̣ш̣н̣а, завършвайки по този начин своето търсене на висшата истина.

Отдал се на Кр̣ш̣н̣а, Арджуна вече го е приел за свой духовен учител: шиш̣яс те 'хам ша̄дхи ма̄м тва̄м прапаннам. Затова сега Кр̣ш̣н̣а ще му обясни дейностите в буддхи йога, т.е. в карма йога; с други думи, ще му обясни преданото служене, чиято единствена цел е да се удовлетворят сетивата на Бога. Същността на буддхи йога е описана много ясно в десети стих на десета глава като непосредствено общуване с Бога, който се намира в сърцето на всеки под формата на Парама̄тма̄. Но подобно общуване е невъзможно без предано служене. Затова един предан с трансценденталното си любовно служене на Бога, т.е. с Кр̣ш̣н̣а съзнание, достига нивото буддхи йога по личната милост на Бога. И Господ казва, че само на тези, които винаги са заети в предано служене от трансцендентална любов към него, Той дарява чистото знание за предаността с любов. По този начин преданият може лесно да достигне Бога в неговото вечно, изпълнено с блаженство царство.

Буддхи йога, за която се говори в този стих, това е преданото служене на Бога, а думата са̄нкхя, спомената тук, няма нищо общо с атеистичната са̄нкхя йога, изложена от самозванеца Капила. Погрешно е да се мисли, че двете имат някаква връзка. Атеистичната Са̄нкхя всъщност не е имала никакво влияние по онова време, нито пък Кр̣ш̣н̣а щеше да споменава такива отхвърлящи Бога измислици. Истинската Са̄нкхя философия е изложена от Бог Капила в Шрӣмад Бха̄гаватам, но дори и тя няма връзка с темите, разглеждани в момента. Тук са̄нкхя означава „аналитично описание на тялото и душата“. Бог Кр̣ш̣н̣а описва аналитично душата само за да доведе Арджуна до целта на буддхи йога, т.е. бхакти йога. Следователно няма разлика между Са̄нкхя философията на Бог Кр̣ш̣н̣а и на Бог Капила, описана в Бха̄гаватам. И двете са бхакти йога. Бог Кр̣ш̣н̣а казва, че само неинтелигентните хора намират разлика между са̄нкхя йога и бхакти йога (са̄нкхя-йогау пр̣тхаг ба̄ла̄х̣ праваданти на пан̣д̣ита̄х̣).

Атеистичната са̄нкхя йога няма нищо общо с бхакти йога и въпреки това неинтелигентните твърдят, че в Бхагавад-гӣта̄ става дума именно за тази атеистична са̄нкхя йога.

Буддхи йога означава да се работи в Кр̣ш̣н̣а съзнание, в пълно блаженство и знание за преданото служене. Всеки, който работи единствено за удовлетворение на Бога, колкото и трудна да е работата, действа според принципите на буддхи йога и затова постоянно изпитва духовно блаженство. С такава духовна дейност човек естествено, по Божия милост, постига пълно разбиране на трансценденталността, а освобождението му идва от само себе си, без допълнителни усилия за развиване на знание. Има голяма разлика между работа в Кр̣ш̣н̣а съзнание и работа за плодоносни резултати; особено за сетивно наслаждение на семейно или материално щастие. Следователно буддхи йога е трансценденталната дейност, с която трябва да се занимаваме.

Текст

неха̄бхикрама-на̄шо 'сти
пратява̄йо на видяте
св-алпам апй ася дхармася
тра̄яте махато бхая̄т

Дума по дума

на – няма; иха – в тази йога; абхикрама – в усилието; на̄шах̣ – загуба; асти – има; пратява̄ях̣ – намаляване; на – никога; видяте – има; су-алпам – малко; апи – въпреки че; ася – от това; дхармася – работа; тра̄яте – освобождава; махатах̣ – от много голяма; бхая̄т – опасност.

Превод

Тези усилия не са напразни, нищо не се губи – дори малкият напредък по този път закриля човека от най-големи опасности и страхове.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ:<~>Дейността в Кр̣ш̣н̣а съзнание или действието за Кр̣ш̣н̣а без очакване на сетивно удовлетворение – това е най-висшата духовна дейност. Дори едно малко начало на такава дейност не среща пречки и това малко начало никога не се губи. Всяка работа, започната в материалния живот, трябва да бъде завършена, в противен случай усилията пропадат. А работата, започната в Кр̣ш̣н̣а съзнание, има вечен резултат, дори да не бъде завършена. Извършващият тази работа не губи нищо, дори да не я доведе докрай. Един процент в Кр̣ш̣н̣а съзнание донася траен резултат, така че на следващия етап се започва с два процента, докато в материалните дейности, ако не успеем сто процента, нямаме успех. Например Аджа̄мила изпълнявал задълженията си само с няколко процента Кр̣ш̣н̣а съзнание, но по милостта на Бога резултатът, на който се радвал в края, бил стопроцентов. В тази връзка има хубав стих в Шрӣмад Бха̄гаватам (1.5.17):

тяктва̄ сва-дхармам чаран̣а̄мбуджам харер
бхаджанн апакво 'тха патет тато яди
ятра ква ва̄бхадрам абхӯд амуш̣я ким
ко ва̄ртха а̄пто 'бхаджата̄м сва-дхарматах̣

„Ако някой изостави предписания си дълг и работи в Кр̣ш̣н̣а съзнание, а след това се провали, защото не е завършил работата си, какво ще загуби? И какво ще спечели човек, ако безупречно изпълнява материалните си дейности?“ Или както казват християните: „Каква полза има човек, ако спечели целия свят, но загуби вечната си душа?“.

Материалните дейности и резултатите от тях свършват заедно със смъртта на тялото. Но действията, извършени в Кр̣ш̣н̣а съзнание, отново ще доведат човека до Кр̣ш̣н̣а съзнание дори след като остави сегашното си тяло. Той може да е уверен поне в това, че в следващия си живот ще получи възможност да се роди в семейство на високообразован бра̄хман̣а или в богато аристократично семейство, което ще му позволи да продължи духовния си път. В това е уникалната особеност на дейността, извършена в Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Текст

вяваса̄я̄тмика̄ буддхир
екеха куру-нандана
баху-ша̄кха̄ хй ананта̄ш ча
буддхайо 'вяваса̄йина̄м

Дума по дума

вяваса̄я-а̄тмика̄ – непоколебим в Кр̣ш̣н̣а съзнание; буддхих̣ – разум; ека̄ – само един; иха – в този свят; куру-нандана – о, обично дете на Куру; баху-ша̄кха̄х̣ – като има различни разклонения; хи – наистина; ананта̄х̣ – неограничени; ча – също; буддхаях̣ – разум; авяваса̄йина̄м – всички, които не са в Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Превод

Всички, които вървят по този път, са решителни и целеустремени и целта им е само една. О, обично дете на Куру, разумът на нерешителните е твърде разклонен.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ:<~>Твърдата вяра, че като действа в Кр̣ш̣н̣а съзнание човек ще се издигне до най-висшето съвършенство на живота, се нарича вяваса̄я̄тмика̄ интелигентност. В Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя 22.62) се казва:

'шраддха̄'-шабде – вишва̄са кахе судр̣д̣ха нишчая
кр̣ш̣н̣е бхакти каиле сарва-карма кр̣та хая

Вяра означава непоколебимо упование в нещо възвишено. Когато някой е зает с дейности в Кр̣ш̣н̣а съзнание, не му е необходимо да се занимава с някаква светска дейност, като изпълнява задължения, свързани със семейството, нацията или човечеството. Резултатите от човешката дейност зависят от добрите или лошите дела, извършени в миналото. Но за пробудилия своето Кр̣ш̣н̣а съзнание, вече не е нужно да се стреми към положителни резултати. В Кр̣ш̣н̣а съзнание всички дейности са на абсолютно равнище, защото не се влияят повече от двойствености като „добро“ и „зло“. Най-висшето стъпало в практиката на Кр̣ш̣н̣а съзнание е отказът от материалното схващане за живота. Това се постига от само себе си, чрез постепенния напредък.

Решителната целеустременост на Кр̣ш̣н̣а осъзнатия се основава на знанието. Ва̄судевах̣ сарвам ити са маха̄тма̄ су-дурлабхах̣. Една личност в Кр̣ш̣н̣а съзнание е рядко срещана добра душа, която отлично знае, че Ва̄судева (Кр̣ш̣н̣а) е причината на всички причини. Когато полива корена на дървото, човек напоява листата и клоните му; по същия начин, когато действа в Кр̣ш̣н̣а съзнание, той служи на всички – на себе си, на семейството си, на обществото, на държавата, на човечеството и т.н. Ако Кр̣ш̣н̣а е удовлетворен от нечии дела, всички ще бъдат удовлетворени.

Най-добре е служенето в Кришна съзнание да се практикува под ръководството на авторитетен представител на Кр̣ш̣н̣а, духовен учител, който познава природата на ученика и може да насочи дейностите му. За да бъде наистина Кр̣ш̣н̣а осъзнат, човек трябва да действа решително и да следва наставленията на своя духовен учител, приемайки ги като мисия на живота си. Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура ни напътства в известните си молитви към духовния учител:

яся праса̄да̄д бхагават-праса̄до
яся̄праса̄да̄н на гатих̣ куто 'пи
дхя̄ян стувамс тася яшас три-сандхям
ванде гурох̣ шрӣ-чаран̣а̄равиндам

= „Удовлетворявайки духовния си учител, човек удовлетворява Бога, Върховната Личност. Ако не удовлетворя духовния учител, нямам никаква възможност да се издигна до нивото на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Затова трябва да медитирам, да се моля за милостта му три пъти на ден и да отдавам смирените си почитания на него, моя духовен учител.“

Целият процес зависи от съвършено знание за душата, отвъд телесната концепция – знание не теоретично, а практическо, когато повече няма вероятност за сетивно наслаждение, изразено в плодоносни дейности. Човек, който не е целеустремен, се отклонява от пътя към различни видове плодоносна работа.

Текст

я̄м има̄м пуш̣пита̄м ва̄чам
правадантй авипашчитах̣
веда-ва̄да-рата̄х̣ па̄ртха
на̄няд астӣти ва̄динах̣
ка̄ма̄тма̄нах̣ сварга-пара̄
джанма-карма-пхала-прада̄м
крия̄-вишеш̣а-бахула̄м
бхогаишваря-гатим прати

Дума по дума

я̄м има̄м – всички тези; пуш̣пита̄м – цветисти; ва̄чам – думи; праваданти – се казва; авипашчитах̣ – хора с малко знание; веда-ва̄да-рата̄х̣ – мними последователи на Ведите; па̄ртха – о, сине на Пр̣тха̄; на – никога; анят – всичко друго; асти – има; ити – по такъв начин; ва̄динах̣ – привържениците; ка̄ма-а̄тма̄нах̣ – желаещи сетивно наслаждение; сварга-пара̄х̣ – стремящи се към райските планети; джанма-карма-пхала-прада̄м – водещи до добро раждане и други плодоносни резултати; крия̄-вишеш̣а – пищни церемонии; бахула̄м – различни; бхога – в сетивна наслада; аишваря – и богатство; гатим – напредък; прати – към.

Превод

Хората с ограничено знание са привлечени от цветистия език на Ведите, в които се препоръчват различни плодоносни дейности за достигане до райските планети, добро раждане, власт и т.н. Желаейки сетивно наслаждение и разкошен живот, такива хора казват, че няма нищо по-висше от това.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Повечето хора не са много интелигентни и поради невежеството си силно се привързват към плодоносните дейности, препоръчани в карма ка̄н̣д̣а раздела на Ведите. Те не желаят нищо друго, освен сетивно наслаждение в рая, където жените и виното са леснодостъпни, а материалният разкош е нещо обичайно. Във Ведите са описани много жертвоприношения (по-специално жертвоприношенията Джьотиш̣т̣ома), осигуряващи издигане до райските планети. Там се казва, че всеки, който желае да отиде в рая, трябва да извършва тези жертвоприношения и хората с оскъдни знания мислят, че това е единствената цел на ведическата мъдрост. Такива неопитни личности много трудно следват изискващите неотклонна решителност дейности в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Както глупаците, без да си дават сметка за последствията, късат цветовете на отровни дървета, така и непросветените хора са привлечени от разкоша и сетивните наслаждения в рая.

В раздела карма ка̄н̣д̣а на Ведите се казва: апа̄ма сомам амр̣та̄ абхӯма и акш̣аям ха ваи ча̄турма̄ся-я̄джинах̣ сукр̣там бхавати. Тези, които следват ча̄турма̄ся (четиримесечни въздържания), получават правото да пият сома раса напитки, за да станат безсмъртни и вечно щастливи. Дори тук, на Земята, някои хора силно желаят да се сдобият със сома раса, за да станат силни и способни да наслаждават сетивата си. Те не вярват в освобождението от материалното робство и са много привързани към помпозните церемонии на ведическите жертвоприношения. Такива хора са роби на сетивата си: те не искат нищо друго от живота, освен райски наслади. Известно е, че на райските планети има градини, наречени Нандана-ка̄нана, в които може да се общува с ангелски красиви жени и да се пие до насита от виното сома раса. Без съмнение това щастие е телесно; и има хора, силно привързани към такова материално, преходно щастие, което им дава възможност да се почувстват господари на материалния свят.

Текст

бхогаишваря-прасакта̄на̄м
тая̄пахр̣та-четаса̄м
вяваса̄я̄тмика̄ буддхих̣
сама̄дхау на видхӣяте

Дума по дума

бхога – към сетивна наслада; аишваря – и богатство; прасакта̄на̄м – привързаните; тая̄ – към такива неща; апахр̣та-четаса̄м – с объркан ум; вяваса̄я-а̄тмика̄ – установен с решителност; буддхих̣ – предано служене на Бога; сама̄дхау – съсредоточен ум; на – никога; видхӣяте – се случва.

Превод

В объркания ум на привързаните към сетивно наслаждение и материален разкош няма място за решително предано служене на Върховния Бог.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Сама̄дхи означава „съсредоточен ум“. Във ведическия речник Нирукти се казва: самяг а̄дхӣяте 'сминн а̄тма-таттва-я̄тха̄тмям – „Когато умът е съсредоточен единствено върху това да разбере себето, за него се казва, че е в сама̄дхи“. Сама̄дхи е непостижимо за хора, устремени към сетивни удоволствия и объркани от такива преходни неща. Те са малко или много обречени на провал поради действието на материалната енергия.

Текст

траи-гун̣я-виш̣ая̄ веда̄
нистраи-гун̣йо бхава̄рджуна
нирдвандво нитя-саттва-стхо
нирйога-кш̣ема а̄тмава̄н

Дума по дума

траи-гун̣я – отнасящи се до трите гун̣и на материалната природа; виш̣ая̄х̣ – върху съдържанието; веда̄х̣ – ведическата литература; нистраи-гун̣ях̣ – трансцендентален към трите гун̣и на материалната природа; бхава – бъди; арджуна – о, Арджуна; нирдвандвах̣ – без двойствености; нитя-саттва-стхах̣ – в чисто състояние на духовно съществуване; нирйога-кш̣емах̣ – освободен от мисли за печалба и защита; а̄тма-ва̄н – установен в себето.

Превод

Основна тема на Ведите са трите гун̣и на материалната природа. Издигни се над тези гун̣и, о, Арджуна. Бъди свободен от всички двойствености, избави се от стремежа към печалба и сигурност и постигни своето истинско „аз“.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Всички материални дейности включват действия и последици в трите гун̣и на материалната природа. Тъй като имат за цел плодоносни резултати, те са причина за обвързване в материалния свят. Основно Ведите предписват плодоносни дейности за постепенно издигане на хората от областта на сетивното наслаждение до трансцендентално равнище. Като ученик и приятел на Бог Кр̣ш̣н̣а, Арджуна е съветван да достигне духовното ниво на Веда̄нта философията, която започва с брахма джигя̄са̄ – въпроси за трансценденталността. Всички живи същества в материалния свят водят тежка борба за съществуване. След сътворението на света Бог им дава ведическата мъдрост, за да ги научи как да живеят и да се освободят от материалното оплитане. Когато дейностите за сетивно наслаждение от раздела карма ка̄н̣д̣а завършат, се предлага възможността за духовно познание, описана в Упаниш̣адите – част от различни Веди, както Бхагавад-гӣта̄ е част от петата Веда – Маха̄бха̄рата. Упаниш̣адите бележат началото на духовния живот.

Докато съществува материално тяло, ще има действия и последици в материалните гун̣и. Човек трябва да се научи да търпи двойственостите като щастие и нещастие, топло и студено и така да се освободи от безпокойствата, свързани с печалба и загуба. Това трансцендентално равнище се достига в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание, когато човек е изцяло зависим от добрата воля на Кр̣ш̣н̣а.

Текст

я̄ва̄н артха уда-па̄не
сарватах̣ самплутодаке
та̄ва̄н сарвеш̣у ведеш̣у
бра̄хман̣ася виджа̄натах̣

Дума по дума

я̄ва̄н – всичко това; артхах̣ – е предназначено; уда-па̄не – в кладенец с вода; сарватах̣ – във всяко отношение; самплута-удаке – в голям резервоар с вода; та̄ва̄н – по същия начин; сарвеш̣у – в цялата; ведеш̣у – ведическа литература; бра̄хман̣ася – за този, който познава Върховния Брахман; виджа̄натах̣ – който е в пълно знание.

Превод

Всички нужди, които удовлетворява малкият кладенец, са удовлетворени наведнъж от големия водоизточник. По същия начин всички блага, описани във Ведите, се постигат от този, който знае висшата им цел.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Ритуалите и жертвоприношенията, описани в раздела карма ка̄н̣д̣а на ведическата литература, са предназначени да насърчат постепенен напредък към себепознание. Крайната цел е посочена ясно в петнайсета глава на Бхагавад-гӣта̄ (15.15): Ведите се изучават, за да се познае Бог Кр̣ш̣н̣а, първопричината на всичко съществуващо. Себепознание означава човек да разбере Кр̣ш̣н̣а и вечната си връзка с него. За връзката на живите същества с Кр̣ш̣н̣а се споменава в същата глава на Бхагавад-гӣта̄ (15.7). Живите същества са частици, неразделно свързани с Бога. Следователно пробуждането на Кр̣ш̣н̣а съзнание у индивидуалното живо същество е най-висша степен на ведическо познание. Това се потвърждава от следния стих на Шрӣмад Бха̄гаватам (3.33.7):

ахо бата шва-пачо 'то гарӣя̄н
ядж-джихва̄гре вартате на̄ма тубхям
тепус тапас те джухувух̣ саснур а̄ря̄
брахма̄нӯчур на̄ма гр̣н̣анти йе те

„О, Господи, всеки, който повтаря твоето свято име, дори роден в нископоставено семейство като това на чан̣д̣а̄ла (кучеядци), е достигнал най-високото ниво на себепознание. Този човек трябва да е извършвал всякакви въздържания и жертвоприношения съгласно ведическите ритуали, и подробно е изучавал свещените писания, след като се е къпал във всички святи места за поклонение. Той трябва да бъде считан за най-добър сред а̄ряните.“

Човек трябва да бъде достатъчно интелигентен да разбере целта на Ведите, а не сляпо изпълняващ ритуалите, да се стреми към райските царства, заради по-добри сетивни удоволствия. В сегашната епоха никой не е в състояние да следва правилата на ведическите ритуали, нито е възможно да изучи основно цялата Веда̄нта и Упаниш̣адите. За да се изпълни целта на Ведите, се изисква много време, енергия, знание и средства. Това е много трудно в нашата епоха. Но върховната цел на ведическата литература може да бъде постигната чрез повтаряне святото име на Бога, както препоръчва Бог Чайтаня – спасителят на падналите души. Веднъж големият ведически учен Прака̄ша̄нанда Сарасватӣ попитал Господ Чайтаня защо Той, вместо да изучава Веда̄нта философията, повтаря святите имена като сантименталист. Той отвърнал: „Духовният ми учител ме считаше за глупак и ми каза просто да повтарям святото име на Бог Кр̣ш̣н̣а. Аз го направих и изпитах такъв екстаз, че заприличах на луд.“ В тази епоха на Кали по-голяма част от хората са глупави и недостатъчно образовани, за да разберат Веда̄нта философията. Най-добрият начин да се постигне висшата цел на Веда̄нта е да се повтаря без оскърбления* святото име на Бога. Веда̄нта е най-високият връх на ведическата мъдрост и неин автор и познавач е Бог Кр̣ш̣н̣а. Затова за най-добър ведантист трябва да се счита тази велика душа, която черпи блаженство от повтарянето на имената на Бога. Това е крайната цел на ведическия мистицизъм.

Текст

карман̣й ева̄дхика̄рас те
ма̄ пхалеш̣у када̄чана
ма̄ карма-пхала-хетур бхӯр
ма̄ те санго 'ств акарман̣и

Дума по дума

карман̣и – на предписаните задължения; ева – несъмнено; адхика̄рах̣ – правото; те – на теб; ма̄ – никога; пхалеш̣у – на плодовете; када̄чана – по всяко време; ма̄ – никога; карма-пхала – от резултата на работата; хетух̣ – причина; бхӯх̣ – става; ма̄ – никога; те – на теб; сангах̣ – привързаност; асту – трябва да си; акарман̣и – в неизпълнение на предписаните задължения.

Превод

Можеш да изпълняваш предписаните си задължения, но нямаш право на плодовете от труда си. Никога не смятай, че резултатът от твоите действия зависи от теб и никога не се отказвай от изпълнението на дълга си.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: В този стих се обсъждат три въпроса: предписаните задължения, своеволните действия и бездействието. Предписаните задължения са дейности в съответствие с природните качества на даден човек. Своеволните действия са тези, които се извършват без висше одобрение, а бездействие означава отказ от следване на предписания дълг. Господ съветва Арджуна да не бездейства, а да изпълнява предписания си дълг, без привързаност към резултата. Който е привързан към резултата от работата си, също е причина за действието. Така той ту се радва, ту страда от резултата на дейността си.

Предписаните задължения могат да бъдат разделени на три категории: ежедневна дейност, дейност в непредвидени обстоятелства и дейност, породена от желанията ни. Ежедневната дейност, извършвана като дълг в съответствие с предписанията, без стремеж към резултата, е дейност в гун̣ата на доброто. Работата заради резултата, е причина за робството ни в този свят; тя е неблагоприятна. Всеки има право да изпълнява предписаните си задължения, но би трябвало да действа без привързаност към резултата. Такова безкористно изпълнение на задълженията, без съмнение, ни извежда на пътя на освобождението.

Бог съветва Арджуна да се сражава от чувство за дълг без привързаност към резултата. Нежеланието му да участва в битката също е вид привързаност, която никога не води по пътя към спасението. Всяка материална привързаност – позитивна или негативна – е причина за робство. Бездействието пък е греховно. Следователно единственият благоприятен начин Арджуна да постигне спасение, е да изпълни дълга си, като участва в битката.

Текст

йога-стхах̣ куру карма̄н̣и
сангам тяктва̄ дханан̃-джая
сиддхй-асиддхьох̣ само бхӯтва̄
саматвам йога учяте

Дума по дума

йога-стхах̣ – уравновесен; куру – изпълнявай; карма̄н̣и – твоите задължения; сангам – привързаност; тяктва̄ – като изоставяш; дханам-джая – о, Арджуна; сиддхи-асиддхьох̣ – при успех и поражение; самах̣ – уравновесен; бхӯтва̄ – като става; саматвам – самообладание; йогах̣йога; учяте – се нарича.

Превод

О, Арджуна, изпълнявай дълга си невъзмутимо, без привързаност към успех или поражение. Такова самообладание се нарича йога.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Кр̣ш̣н̣а казва на Арджуна да действа в йога. Каква е тази йога? Йога означава съсредоточаване на ума върху Върховния чрез обуздаване на вечно неспокойните сетива. А кой е върховен? Върховен е Бог. И тъй като Той лично повелява на Арджуна да се сражава, Арджуна не е обвързан с изхода от сражението. Победата или поражението са грижа на Кр̣ш̣н̣а. От Арджуна се изисква само да изпълнява неговите указания. Следването на съветите на Кр̣ш̣н̣а е истинска йога и този начин на действие е в основата на метода, наречен Кр̣ш̣н̣а съзнание. Само чрез Кр̣ш̣н̣а съзнание човек може да се избави от чувството за господство. Той трябва да стане слуга на Кр̣ш̣н̣а или слуга на слугата на Кр̣ш̣н̣а (Чайтаня чарита̄мр̣та, Мадхя 13.80). Това е правилният начин за изпълнение на дълга в Кр̣ш̣н̣а съзнание и единственото нещо, което помага да се действа в йога.

Арджуна е кш̣атрия и като такъв принадлежи към системата варн̣а̄шрама дхарма. Във Виш̣н̣у Пура̄н̣а се казва, че основната цел на варн̣а̄шрама дхарма е да се удовлетвори Виш̣н̣у. Никой не бива да удовлетворява себе си, както е прието в материалния свят, а трябва да удовлетворява Кр̣ш̣н̣а. Без удовлетворение на Кр̣ш̣н̣а не може да се следват принципите на варн̣а̄шрама дхарма. Така косвено Арджуна е съветван да действа, както Кр̣ш̣н̣а му повелява.

Текст

дӯрен̣а хй аварам карма
буддхи йога̄д дханан̃-джая
буддхау шаран̣ам анвиччха
кр̣пан̣а̄х̣ пхала-хетавах̣

Дума по дума

дӯрен̣а – изостави надалеч; хи – сигурно; аварам – нисш; карма – дейност; буддхи йога̄т – чрез силата на Кр̣ш̣н̣а съзнание; дханам-джая – о, завоевателю на богатства; буддхау – с такова съзнание; шаран̣ам – пълно отдаване; анвиччха – стреми се; кр̣пан̣а̄х̣ – скъперници; пхала-хетавах̣ – желаещите плодоносни резултати.

Превод

О, Дханан̃джая, служи предано и стой надалеч от нисши дейности; с такова съзнание се отдай на Бога. Тези, които искат да се наслаждават на плодовете от труда си, са скъперници.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Този, който осъзнае органично присъщата си позиция на вечен слуга на Бога, изоставя всички задължения, освен дейността в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Както беше обяснено, буддхи йога означава трансцендентално любовно служене на Бога. Това предано служене е правилният начин на действие за живото същество. Само скъперниците желаят да се наслаждават на плодовете от работата си и така се оплитат още повече в мрежата на материалното съществуване. С изключение на работата, вършена в Кр̣ш̣н̣а съзнание, всички други дейности са нисши, защото обвързват извършителя в цикъла на раждането и смъртта. Затова човек не бива да става причина на дейността. Всичко трябва да се върши в Кр̣ш̣н̣а съзнание за удовлетворение на Кр̣ш̣н̣а. Скъперниците не знаят как да използват богатствата, получени от съдбата или спечелени с упорит труд. Трябва да употребим цялата си енергия, работейки в Кр̣ш̣н̣а съзнание, и това ще направи живота ни успешен. Но окаяните хора, като скъперници, не отдават човешката си енергия в служене на Бога.

Текст

буддхи юкто джаха̄тӣха
убхе сукр̣та-душ̣кр̣те
тасма̄д йога̄я юджясва
йогах̣ кармасу каушалам

Дума по дума

буддхи юктах̣ – човек, зает с предано служене; джаха̄ти – може да се освободи; иха – в този живот; убхе – и двете; сукр̣та-душ̣кр̣те – добри и лоши резултати; тасма̄т – следователно; йога̄я – за предано служене; юджясва – да бъде така зает; йогах̣ – Кр̣ш̣н̣а съзнание; кармасу – във всички дейности; каушалам – изкуство.

Превод

Човек, зает в предано служене, още в този живот се освобождава от последиците на добрите и лошите си постъпки. Затова стреми се към йога, която е изкуството да се действа.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: От незапомнени времена живото същество натрупва различни последици от своите добри и лоши постъпки. И постоянно остава в неведение по отношение на истинската си природа. Всеки може да се освободи от това невежество, ако следва наставленията на Бхагавад-гӣта̄, които ни учат как да се отдадем напълно на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а и как да се измъкнем от омагьосания кръг на действия и последици, живот след живот. Затова Арджуна е съветван да действа в Кр̣ш̣н̣а съзнание – пречистващият процес на дейността.

Текст

карма-джам буддхи юкта̄ хи
пхалам тяктва̄ манӣш̣ин̣ах̣
джанма-бандха-винирмукта̄х̣
падам гаччхантй ана̄маям

Дума по дума

карма-джам – дължащо се на кармични дейности; буддхи юкта̄х̣ – като е зает в предано служене; хи – сигурно; пхалам – резултати; тяктва̄ – изоставяйки; манӣш̣ин̣ах̣ – велики мъдреци или предани; джанма-бандха – от робството на раждане и смърт; винирмукта̄х̣ – освободен; падам – състояние; гаччханти – те достигат; ана̄маям – без страдания.

Превод

Като служат на Бога, великите мъдреци и предани се освобождават от резултатите на дейността си в материалния свят. Свободни от кръговрата на раждане и смърт, те достигат обителта на Бога, където няма страдания.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Освободените живи същества живеят в свят без материални страдания. В Бха̄гаватам (10.14.58) се казва:

сама̄шрита̄ йе пада-паллава-плавам
махат-падам пун̣я-яшо мура̄рех̣
бхава̄мбудхир ватса-падам парам падам
падам падам яд випада̄м на теш̣а̄м

„За приелия подслон в лотосовите нозе на Бога, убежището на Вселената, известен като Мукунда (даряващ мукти), океанът на материалния свят е колкото водата в стъпката от копито на теле. Той достига парам падам – мястото, където няма материални страдания, Ваикун̣т̣ха. Това е неговата цел, а не светът, в който на всяка крачка дебнат опасности.“

От невежество човек не разбира, че този материален свят е злочесто място, където навсякъде дебнат опасности. Само от невежество неразумните хора опитват да се приспособят към ситуацията с помощта на плодоносни дейности, надявайки се това да ги направи щастливи. Те не знаят, че никъде във Вселената и в нито едно материално тяло не могат да живеят без страдания. Страданията в живота – раждането, смъртта, старостта и болестите – съществуват навсякъде в материалния свят. Но този, който разбира истинското си положение като вечен слуга на Бога и осъзнава позицията на Божествената Личност, се заема с трансцендентално любовно служене. Той получава правото да влезе в царството Ваикун̣т̣ха, където няма материално страдание, нито смърт, нито влияние на времето. Да се осъзнае органично присъщото положение на живото същество, означава да се осъзнае висшето положение на Бога. Ако погрешно счита, че живото същество и Бога са тъждествени, човек остава в мрака и не е способен да служи предано. Той самият се опитва да стане Бог и така навлиза в кръговрата на раждането и смъртта. Но всеки, който разбере, че предназначението му е да служи, поема пътя на предаността и достига Ваикун̣т̣ха-лока. Преданото служене на Бога се нарича карма йога или буддхи йога.

Текст

яда̄ те моха-калилам
буддхир вятитариш̣яти
тада̄ ганта̄си нирведам
шротавяся шрутася ча

Дума по дума

яда̄ – когато; те – твоето; моха – от илюзия; калилам – гъста гора; буддхих̣ – трансцендентално служене с разум; вятитариш̣яти – надхвърля; тада̄ – тогава; ганта̄ аси – ще отидеш; нирведам – безчувственост; шротавяся – към всичко, което трябва да се чуе; шрутася – всичко, вече чуто; ча – също.

Превод

Когато разумът ти се измъкне от гъстата гора на илюзията, ще станеш равнодушен към всичко, което си чул, и към всичко, което ще чуеш.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ:<~>В живота на великите предани на Бога има примери за това как само с предано служене те загубвали всякакъв интерес към ведическите обреди и ритуали. Когато човек наистина разбере Кр̣ш̣н̣а и връзката си с него, даже и да е опитен бра̄хман̣а, става напълно равнодушен към ритуалите на плодоносните дейности. Шрӣ Ма̄дхавендра Пурӣ, велик а̄ча̄ря в приемствеността на преданите, казва:

сандхя̄-вандана бхадрам асту бхавато бхох̣ сна̄на тубхям намо
бхо дева̄х̣ питараш ча тарпан̣а-видхау на̄хам кш̣амах̣ кш̣амята̄м
ятра ква̄пи ниш̣адя я̄дава-кулоттамася камса-двиш̣ах̣
сма̄рам сма̄рам агхам хара̄ми тад алам манйе ким анйена ме

„Слава на моите молитви, които отправям три пъти на ден! О, мое утринно къпане! О, полубогове! О, прадеди! Умолявам ви, простете ми – не мога повече да ви отдавам почит. Сега, където и да съм, помня само великия потомък на династията Яду (Кр̣ш̣н̣а), врага на Камса; така се освобождавам от робството на греховете си. И мисля, че това ми е напълно достатъчно.“

Ведическите обреди и ритуали – молитви три пъти дневно, къпане рано сутрин, почитане на прадедите и т.н. – са задължителни за начинаещите. Но този, който е изцяло в Кр̣ш̣н̣а съзнание и извършва трансцендентално любовно служене, става равнодушен към тези правила, защото вече е постигнал съвършенство. Ако знанието може да се придобие чрез служене на Върховния Бог Кр̣ш̣н̣а, няма нужда от различните жертвоприношения и покаяния, предписани във Ведите. А този, който не разбира, че целта на Ведите е Кр̣ш̣н̣а и само се занимава с ритуали и прочее, напразно губи времето си. Личностите в Кр̣ш̣н̣а съзнание се издигат над шабда брахма, сферата на Ведите и Упаниш̣адите.

Текст

шрути-випратипанна̄ те
яда̄ стха̄сяти нишчала̄
сама̄дха̄в ачала̄ буддхис
тада̄ йогам ава̄псяси

Дума по дума

шрути – на ведическото откровение; випратипанна̄ – без да си повлиян от резултатите; те – твоят; яда̄ – когато; стха̄сяти – остава; нишчала̄ – непреклонен; сама̄дхау – в трансцендентално съзнание, или Кр̣ш̣н̣а съзнание; ачала̄ – непоколебим; буддхих̣ – интелигентност; тада̄ – тогава; йогам – себепознание; ава̄псяси – ще постигнеш.

Превод

Когато цветистият език на Ведите престане да вълнува ума ти и той остава постоянно в транса на себепознанието, ти си постигнал божествено съзнание.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Да се каже за някого, че е в сама̄дхи, означава, че той е достигнал пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание, тоест – осъзнал е Брахман, Парама̄тма̄ и Бхагава̄н. Най-висшето стъпало на себепознанието е човек да разбере, че е вечен слуга на Кр̣ш̣н̣а и единственото му занимание е да изпълнява задълженията си в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Непоколебимо преданият на Бога не бива да се обърква от цветистия език на Ведите, нито да извършва плодоносни дейности, за да достигне райското царство. В Кр̣ш̣н̣а съзнание непосредствено общуваме с Кр̣ш̣н̣а и на това духовно равнище можем да разберем напътствията, които Той ни дава. Действайки по този начин, със сигурност ще постигнем резултат и окончателно знание. Трябва само да следваме наставленията на Кр̣ш̣н̣а или на неговия представител – духовния учител.

Текст

арджуна ува̄ча
стхита-прагяся ка̄ бха̄ш̣а̄
сама̄дхи-стхася кешава
стхита-дхӣх̣ ким прабха̄ш̣ета
ким а̄сӣта враджета ким

Дума по дума

арджунах̣ ува̄ча – Арджуна каза; стхита-прагяся – който се намира в устойчиво Кр̣ш̣н̣а съзнание; ка̄ – какъв; бха̄ш̣а̄ – езикът; сама̄дхи-стхася – на човек в транс; кешава – О, Кр̣ш̣н̣а; стхита-дхӣх̣ – установен в Кр̣ш̣н̣а съзнание; ким – какво; прабха̄ш̣ета – говори; ким – как; а̄сӣта – остава спокоен; враджета – върви; ким – как.

Превод

Арджуна каза: О, Кр̣ш̣н̣а, как може да бъде разпознат човек с такова божествено съзнание? За какво говори той, какъв е неговият език? Как седи и как върви?

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Всеки има определени характеристики в зависимост от положението си; така и Кр̣ш̣н̣а осъзнатият се познава по това как говори, ходи, мисли, чувства и т.н. Лесно разбираме, че някой е богат, болен или образован. Личността с трансцендентално Кр̣ш̣н̣а съзнание също проявява специфични характеристики в различни ситуации. Всеки може да узнае тези характеристики от Бхагавад-гӣта̄. Най-важното в Кр̣ш̣н̣а съзнание е как се говори, защото речта е яркият белег на всеки. Казва се, че добре облеченият глупак трудно може да бъде разпознат като глупак, особено ако мълчи; но щом заговори, всичко става ясно. Отличителна черта на Кр̣ш̣н̣а осъзнатия е, че той говори само за Кр̣ш̣н̣а и за неща, свързани с него. Другите признаци следват от само себе си, както е обяснено в следващите стихове.

Текст

шрӣ-бхагава̄н ува̄ча
праджаха̄ти яда̄ ка̄ма̄н
сарва̄н па̄ртха мано-гата̄н
а̄тманй ева̄тмана̄ туш̣т̣ах̣
стхита-прагяс тадочяте

Дума по дума

шрӣ-бхагава̄н ува̄ча – Върховната Божествена Личност каза; праджаха̄ти – изоставя; яда̄ – когато; ка̄ма̄н – желания за сетивно наслаждение; сарва̄н – от всички видове; па̄ртха – о, сине на Пр̣тха̄; манах̣-гата̄н – от умствени измислици; а̄тмани – в чисто състояние на душата; ева – със сигурност; а̄тмана̄ – с пречистен ум; туш̣т̣ах̣ – удовлетворен; стхита-прагях̣ – трансцендентално установен; тада̄ – в това време; учяте – се казва.

Превод

Върховната Божествена Личност каза: О, Па̄ртха, когато човек изостави разнообразните желания за сетивно наслаждение, плод на умствена фантазия, и умът му, пречистен, намери удовлетворение единствено в себето, тогава той е в чисто трансцендентално съзнание.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ:<~>Бха̄гаватам утвърждава, че този, който е изцяло посветен на Кр̣ш̣н̣а съзнание, предано служене на Бога, притежава всички добри качества на великите мъдреци. Докато човек, далеч от това трансцендентално равнище, не притежава добри качества, защото е воден от измислиците на своя ум. Затова тук се казва, че човек трябва да се избави от блуждаещите в ума желания за сетивно наслаждение. Тези желания не могат просто да бъдат потиснати. Но с дейност в Кр̣ш̣н̣а съзнание сетивните желания намаляват от само себе си, без допълнителни усилия. Затова трябва решително да се посветим на Кр̣ш̣н̣а съзнание и преданото служене ще ни помогне да достигнем трансцендентално ниво. Високо издигнатата личност намира удовлетворение в себе си, осъзнавайки се като вечен слуга на Върховния Бог. Тя няма сетивни желания, плод на дребнав материализъм. Напротив, винаги е щастлива в естественото си положение на вечен слуга на Върховния.

Текст

дух̣кхеш̣в анудвигна-мана̄х̣
сукхеш̣у вигата-спр̣хах̣
вӣта-ра̄га-бхая-кродхах̣
стхита-дхӣр мунир учяте

Дума по дума

дух̣кхеш̣у – в тристранните* страдания; анудвигна-мана̄х̣ – без развълнуван ум; сукхеш̣у – в щастие; вигата-спр̣хах̣ – без да се интересува; вӣта – освободен от; ра̄га – привързаност; бхая – страх; кродхах̣ – и гняв; стхита-дхӣх̣ – чийто ум е устойчив; муних̣ – мъдрец; учяте – се нарича.

Превод

Човек, който невъзмутимо търпи тристранните страдания и не се въодушевява от щастието, освободен от привързаност, страх и гняв, е считан за мъдрец с устойчив ум.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Думата муни се отнася за човек, който се отдава на свободни размишления, без да достига до окончателен извод. Казват, че всеки муни трябва да има собствена гледна точка, различна от тази на другите муни, иначе той не може да бъде наречен муни в пълния смисъл на думата. На̄са̄в р̣ш̣ир яся матам на бхиннам (Маха̄бха̄рата, Вана-парва 313.117). Но стхита-дхӣр муни, споменат тук от Бога, се отличава от обикновения муни. Стхита-дхӣр муни е винаги Кр̣ш̣н̣а осъзнат и е изоставил умозрителните размишления. Той е наричан праша̄нта-них̣шеш̣а-мано-ратха̄нтара (Стотра ратна 43) – преодолял празното философстване и стигнал до извода, че Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Ва̄судева, е всичко (ва̄судевах̣ сарвам ити са маха̄тма̄ су-дурлабхах̣). За него се казва, че е муни с устойчив ум. Напълно Кр̣ш̣н̣а осъзнат, той не е обезпокояван от тристранните страдания – приема ги като милост на Бога, считайки, че заслужава много по-сурово наказание за миналите си грехове. Той е убеден, че по милостта на Бога страданията му са сведени до минимум. И когато е щастлив, отдава го на Божията милост, като смята себе си недостоен за това щастие; той осъзнава, че единствено по милостта на Бога се намира в такива благоприятни условия, и ги използва, за да му служи още по-добре. В служенето си той действа смело и решително и не се влияе от привързаност или неприязън. Привързаност означава да приемаме нещо за наслаждение на сетивата си, а непривързаност е отсъствието на подобно сетивно влечение. Но установеният в Кр̣ш̣н̣а съзнание не е нито привързан, нито непривързан; животът му е посветен на служене на Бога. Затова той не се гневи дори когато усилията му завършват с неуспех. В успех или в поражение – решимостта му да служи на Кр̣ш̣н̣а е категорична.

Текст

ях̣ сарватра̄набхиснехас
тат тат пра̄пя шубха̄шубхам
на̄бхинандати на двеш̣т̣и
тася прагя̄ пратиш̣т̣хита̄

Дума по дума

ях̣ – човек, който; сарватра – навсякъде; анабхиснехах̣ – без привързаност; тат – този; тат – този; пра̄пя – постигащо; шубха – добро; ашубхам – зло; на – никога; абхинандати – възхвала; на – никога; двеш̣т̣и – завижда; тася – неговото; прагя̄ – съвършено знание; пратиш̣т̣хита̄ – устойчиво.

Превод

В материалния свят този, който не се влияе от постигналото го добро или зло, не го възхвалява, нито го презира, е твърдо установен в съвършено знание.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: В материалния свят винаги нещо се променя – за добро или за лошо. Ако не се вълнува от тези материални промени, ако не се влияе от доброто и злото, човек е в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Докато се намираме в материалния свят, винаги ще има добро и зло – това е свят на двойствености. Но установеният в Кр̣ш̣н̣а съзнание не се влияе от доброто и злото, защото е обвързан с Кр̣ш̣н̣а, Всеблагият Абсолют. Такова съзнание за Кр̣ш̣н̣а издига човека до съвършена трансцендентална позиция, наречена сама̄дхи.

Текст

яда̄ самхарате ча̄ям
кӯрмо 'нга̄нӣва сарвашах̣
индрия̄н̣ӣндрия̄ртхебхяс
тася прагя̄ пратиш̣т̣хита̄

Дума по дума

яда̄ – когато; самхарате – отдръпва; ча – и; аям – той; кӯрмах̣ – костенурка; анга̄ни – крайници; ива – както; сарвашах̣ – всички; индрия̄н̣и – сетива; индрия-артхебхях̣ – сетивните обекти; тася – неговото; прагя̄ – съзнание; пратиш̣т̣хита̄ – устойчиво.

Превод

Този, който може да отдръпва сетивата си от сетивните обекти, както костенурката прибира крайниците си в черупката, е твърдо установен в съвършено съзнание.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ:<~>Критерий, че някой е йогӣ, предан или себеосъзнат, е способността му да контролира сетивата си. Повечето хора са слуги на сетивата си, водени от техните импулси. Това е отговорът на въпроса как се държи един йогӣ. Сетивата се сравняват с отровни змии. Те се стремят да действат свободно, без никакви ограничения. Един йогӣ или предан, трябва да бъде много силен, за да държи под контрол тези змии – както змиеукротителят. Той не им позволява да действат независимо. В писанията има много препоръки какво трябва да се прави и какво не трябва да се прави. Докато не е способен да следва тези предписания, ограничаващи сетивните удоволствия, човек не може да е устойчив в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Примерът с костенурката, даден тук, е много подходящ. Костенурката може да скрие крайниците си в черупката и когато е нужно, отново да ги извади навън. Така и Кр̣ш̣н̣а осъзнатият използва сетивата си само за да служи на Бога, а иначе ги отдръпва от сетивните обекти. Арджуна е съветван да използва сетивата си за служене, а не за свое наслаждение. Сетивата, насочени към предано служене, са като прибраните крайници на костенурката.

Текст

виш̣ая̄ винивартанте
нира̄ха̄рася дехинах̣
раса-варджам расо 'пй ася
парам др̣ш̣т̣ва̄ нивартате

Дума по дума

виш̣ая̄х̣ – обекти за сетивна наслада; винивартанте – се въздържа от; нира̄ха̄рася – чрез ограничения; дехинах̣ – за въплътените; раса-варджам – като изоставя вкуса; расах̣ – вкус към наслаждение; апи – въпреки че има; ася – негов; парам – далеч по-висши неща; др̣ш̣т̣ва̄ – като изпитва; нивартате – се възпира от.

Превод

Въплътената душа може да се въздържа от сетивно наслаждение, но вкусът ѝ към сетивните обекти остава. Когато изпита по-висш вкус и прекрати това обвързване, тя постига устойчиво съзнание.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ:<~>Ако не е трансцендентално установен, човек не може да прекрати сетивните удоволствия. Процесът на регулиране на сетивното наслаждение чрез правила може да се сравни с диетичните ограничения, предписани на един болен. Пациентът нито харесва ограниченията, нито изгубва вкуса си към храната.
@purp para = По същия начин за неинтелигентните хора без висше знание се препоръчва сетивно ограничение с помощта на духовна практика като аш̣т̣а̄нга йога, състояща се от яма, нияма, а̄сана, пра̄н̣а̄я̄ма, пратя̄ха̄ра, дха̄ран̣а̄, дхя̄на и т.н. Но този, който, развивайки Кр̣ш̣н̣а съзнание, е познал красотата на Върховния Бог Кр̣ш̣н̣а, вече няма вкус към мъртвите материални неща. Така че ограниченията са предназначени за не особено интелигентните хора в началото на духовния им път. Те са необходими само до момента, в който човек развие вкус към Кр̣ш̣н̣а съзнание. Истински Кр̣ш̣н̣а осъзнатият естествено изгубва вкус към незначителните неща.

Текст

ятато хй апи каунтея
пуруш̣ася випашчитах̣
индрия̄н̣и прама̄тхӣни
харанти прасабхам манах̣

Дума по дума

ятатах̣ – докато се стреми; хи – несъмнено; апи – въпреки че; каунтея – о, сине на Кунтӣ; пуруш̣ася – на човек; випашчитах̣ – изпълнен с разграничаващо знание; индрия̄н̣и – сетивата; прама̄тхӣни – като възбужда; харанти – поваля; прасабхам – насила; манах̣ – умът.

Превод

Сетивата са толкова силни и необуздани, о, Арджуна, че насила отклоняват ума дори на здравомислещ човек, стремящ се да ги контролира.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Много мъдреци, философи и трансценденталисти се опитват да обуздаят сетивата, но въпреки усилията им и най-великите от тях, губейки контрол над ума, стават жертва на материалните сетивни удоволствия. Дори Вишва̄митра, велик мъдрец и съвършен йогӣ, е бил съблазнен от Менака̄, макар че се опитвал да контролира сетивата си със суров аскетизъм и йога практика. Историята познава не малко подобни примери. Много е трудно да се овладеят умът и сетивата без Кр̣ш̣н̣а съзнание. Ако умът не е съсредоточен върху Кр̣ш̣н̣а, човек не може да преодолее материалното привличане. Шрӣ Ямуна̄ча̄ря – велик светец и предан – в потвърждение на това дава следния пример:

яд-авадхи мама четах̣ кр̣ш̣н̣а-па̄да̄равинде
нава-нава-раса-дха̄манй удятам рантум а̄сӣт
тад-авадхи бата на̄рӣ-сангаме смаряма̄не
бхавати мукха-вика̄рах̣ суш̣т̣ху ниш̣т̣хӣванам ча

„Откакто умът ми е потопен в служене на лотосовите нозе на Бог Кр̣ш̣н̣а, аз се наслаждавам на вечно свежо трансцендентално чувство и само при мисълта за близост с жена, лицето ми веднага се отвръща и аз заплювам тази мисъл.“

Кр̣ш̣н̣а съзнание е толкова трансцендентално прекрасно, че материалното наслаждение естествено става отблъскващо. Това е все едно да утолиш глада си с достатъчно количество вкусна храна. И Маха̄ра̄джа Амбарӣш̣а победил великия йогӣ Дурва̄са̄ Муни просто защото умът му бил погълнат от Кр̣ш̣н̣а съзнание (са ваи манах̣ кр̣ш̣н̣а-пада̄равиндайор вача̄мси ваикун̣т̣ха-гун̣а̄нуварн̣ане).

Текст

та̄ни сарва̄н̣и самямя
юкта а̄сӣта мат-парах̣
ваше хи ясйендрия̄н̣и
тася прагя̄ пратиш̣т̣хита̄

Дума по дума

та̄ни – тези сетива; сарва̄н̣и – всички; самямя – контролира; юктах̣ – зает; а̄сӣта – трябва да се установи; мат-парах̣ – свързан с мен; ваше – в пълно подчинение; хи – сигурно; яся – човек, който; индрия̄н̣и – сетивата; тася – неговото; прагя̄ – съзнание; пратиш̣т̣хита̄ – устойчиво.

Превод

Този, който обуздава сетивата си, като ги държи под контрол и съсредоточава съзнанието си върху мен, се нарича човек с устойчив разум.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ:<~>В този стих ясно е обяснено, че Кр̣ш̣н̣а съзнание е висшето съвършенство на йога и без съзнание за Кр̣ш̣н̣а е невъзможно да се контролират сетивата. Както беше споменато, веднъж великият мъдрец Дурва̄са̄ Муни се разсърдил на Маха̄ра̄джа Амбарӣш̣а. Горделивият Дурва̄са̄ без причина се ядосал и не могъл да овладее чувствата си. От друга страна, царят, който не бил толкова могъщ йогӣ, колкото мъдреца, но бил предан на Бога, мълчаливо понесъл несправедливите му упреци и победил. Царят бил в състояние да владее себе си, защото притежавал следните качества, описани в Шрӣмад Бха̄гаватам (9.4.18 – 20):

са ваи манах̣ кр̣ш̣н̣а-пада̄равиндайор
вача̄мси ваикун̣т̣ха-гун̣а̄нуварн̣ане
карау харер мандира-ма̄рджана̄диш̣у
шрутим чака̄ра̄чюта-сат-катходайе
мукунда-линга̄лая-даршане др̣шау
тад-бхр̣тя-га̄тра-спарше 'нга-сангамам
гхра̄н̣ам ча тат-па̄да-сароджа-саурабхе
шрӣмат-тулася̄ расана̄м тад-арпите
па̄дау харех̣ кш̣етра-пада̄нусарпан̣е
широ хр̣ш̣ӣкеша-пада̄бхивандане
ка̄мам ча да̄сйе на ту ка̄ма-ка̄мяя̄
ятхоттамашлока-джана̄шрая̄ ратих̣

„Цар Амбарӣш̣а съсредоточаваше ума си върху лотосовите нозе на Бог Кр̣ш̣н̣а, използваше думите си, за да описва обителта на Бога, ръцете си – за да чисти храма на Бога, ушите си – за да слуша за забавленията на Бога, очите си – за да гледа формата на Бога, тялото си – за да докосва телата на преданите, ноздрите си – за да вдъхва аромата на цветята, поднесени в лотосовите нозе на Бога, езика си – за да вкусва листата туласӣ, предложени на Бога, краката си – за да отива до святото място, където е храмът на Бога, главата си – за да отдава почит на Бога и желанията си – за да изпълнява желанията на Бога. И всички тези качества го направиха способен да стане мат-пара предан на Бога.“

Думата мат-пара заслужава особено внимание. Как човек може да стане мат-пара, е описано в живота на Маха̄ра̄джа Амбарӣш̣а. Шрӣла Баладева Видя̄бхӯш̣ан̣а, велик учен и а̄ча̄ря във веригата на мат-пара, казва: мад-бхакти-прабха̄вена сарвендрия-виджая-пӯрвика̄ сва̄тма-др̣ш̣т̣их̣ су-лабхети бха̄вах̣ – „Сетивата могат да бъдат напълно обуздани единствено чрез силата на преданото служене на Кр̣ш̣н̣а“. В тази връзка понякога се дава пример с огъня. Както лумналият в стаята огън изгаря всичко, така и Бог Виш̣н̣у, който се намира в сърцето на един йогӣ, изгаря всички замърсявания. В Йога сӯтра също се препоръчва медитация върху Виш̣н̣у, а не върху пустотата. Така наречените йогӣ, които медитират върху нещо различно от формата на Виш̣н̣у, напразно губят времето си в преследване на миражи. Трябва да бъдем Кр̣ш̣н̣а осъзнати – да се посветим на Божествената Личност. Това е целта на истинската йога.

Текст

дхя̄ято виш̣ая̄н пумсах̣
сангас теш̣ӯпаджа̄яте
санга̄т сан̃джа̄яте ка̄мах̣
ка̄ма̄т кродхо 'бхиджа̄яте

Дума по дума

дхя̄ятах̣ – докато съзерцава; виш̣ая̄н – сетивните обекти; пумсах̣ – на личност; сангах̣ – привързаност; теш̣у – към сетивни обекти; упаджа̄яте – се развива; санга̄т – от привързаност; сан̃джа̄яте – се развива; ка̄мах̣ – желание; ка̄ма̄т – от желанието; кродхах̣ – гняв; абхиджа̄яте – се проявява.

Превод

Докато съзерцава обектите на сетивата, човек развива привързаност към тях. От тази привързаност се поражда похот, а от похотта възниква гневът.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Ако не сме в Кр̣ш̣н̣а съзнание, ставаме подвластни на материалните желания, съзерцавайки обектите на сетивата. Сетивата имат нужда да са заети с нещо и ако не са заети с трансцендентално служене на Бога, те си намират материално занимание. В материалния свят всеки, включително Бог Шива и Бог Брахма̄ (да не говорим за другите полубогове на райските планети), е подложен на влиянието на сетивните обекти и единственият начин да се измъкнем от този лабиринт на съществуване, е да станем осъзнати за Кр̣ш̣н̣а. Бог Шива бил потънал в дълбока медитация, когато Па̄рватӣ разпалила в него чувственото желание; той се поддал на изкушението, в резултат на което се родил Ка̄ртикея. Когато Харида̄са Т̣ха̄кура бил млад предан, той също бил съблазняван от въплъщението на Ма̄я̄-девӣ, но лесно преодолял изпитанието благодарение на чистата си преданост към Бог Кр̣ш̣н̣а. От горецитирания стих на Шрӣ я̄муна̄ча̄ря става ясно, че искреният предан се въздържа от материално сетивно наслаждение заради по-висшия вкус от духовно наслаждение в общуването с Бога. В това се крие тайната на успеха. А този, който няма Кр̣ш̣н̣а съзнание, колкото и могъщ да е в изкуствения контрол над сетивата си, в крайна сметка е обречен на провал, защото и най-незначителната мисъл за сетивно удоволствие ще го подтикне да удовлетвори желанията си.

Текст

кродха̄д бхавати саммохах̣
саммоха̄т смр̣ти-вибхрамах̣
смр̣ти-бхрамша̄д буддхи на̄шо
буддхи на̄ша̄т пран̣ашяти

Дума по дума

кродха̄т – от гнева; бхавати – става; саммохах̣ – пълна заблуда; саммоха̄т – от заблуда; смр̣ти – на памет; вибхрамах̣ – объркване; смр̣ти-бхрамша̄т – след объркване на паметта; буддхи на̄шах̣ – загуба на интелигентността; буддхи на̄ша̄т – и от загуба на интелигентността; пран̣ашяти – човек пропада.

Превод

Гневът поражда пълна заблуда, заблудата обърква паметта. Когато паметта е объркана, човек губи интелигентността си, а без интелигентност той отново пада в блатото на материалния живот.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ:<~>Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ дава следното напътствие:

пра̄пан̃чикатая̄ буддхя̄
хари-самбандхи-вастунах̣
мумукш̣убхих̣ паритя̄го
ваира̄гям пхалгу катхяте

(Бхакти-раса̄мр̣та синдху 1.2.256)

Развивайки у себе си Кр̣ш̣н̣а съзнание, човек започва да разбира, че всичко може да се използва в служене на Бога. Тези, които не познават Кр̣ш̣н̣а съзнание, изкуствено се опитват да избегнат материалните обекти и в резултат, въпреки че желаят освобождение от материалното робство, не достигат съвършеното ниво на отречение. Тяхното т.нар. отречение се нарича пхалгу, „несъществено“. От друга страна, Кр̣ш̣н̣а осъзнатият знае как да използва всичко в служене на Бога и не става жертва на материалното съзнание. Например имперсоналистът смята, че Бог или Абсолюта, понеже е безличностен, не може да приема храна. Докато имперсоналистът се опитва да отбягва вкусни храни, преданият знае, че Кр̣ш̣н̣а е върховният наслаждаващ се и Той яде всичко, предложено с любов и преданост. Затова, след като предложи вкусни ястия на Бога, той приема остатъците от тази храна, наречена праса̄дам. Така всичко се одухотворява и няма опасност от падение. Преданият приема праса̄дам в Кр̣ш̣н̣а съзнание, докато непреданият го отхвърля като нещо материално. Отричайки се изкуствено от всичко, имперсоналистът не може да се наслаждава на живота, затова дори слабата възбуда на ума му го завлича отново в блатото на материалното съществуване. Такава душа, въпреки че може да се издигне до точката на освобождение, пада отново, защото няма опора в преданото служене.

Текст

ра̄га-двеш̣а-вимуктаис ту
виш̣ая̄н индрияйш чаран
а̄тма-вашяир видхея̄тма̄
праса̄дам адхигаччхати

Дума по дума

ра̄га – привързаност; двеш̣а – и непривързаност; вимуктаих̣ – на този, който се е освободил от; ту – но; виш̣ая̄н – сетивни обекти; индрияих̣ – със сетивата; чаран – въздейства върху; а̄тма-вашяих̣ – под свой контрол; видхея-а̄тма̄ – който следва правилата за освобождение; праса̄дам – милостта на Бога; адхигаччхати – получава.

Превод

Но човекът, свободен от привързаност и неприязън и способен да контролира сетивата си с помощта на регулиращите принципи за освобождение, може да спечели изцяло милостта на Бога.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Както вече беше обяснено, с изкуствен контрол над сетивата и без трансцендентално служене на Бога винаги съществува риск от падение. Отстрани може да изглежда, че някой в Кр̣ш̣н̣а съзнание е на сетивно равнище, но тъй като е осъзнат за Кр̣ш̣н̣а, той няма привързаност към сетивните дейности. Той се интересува само от това как да удовлетвори Кр̣ш̣н̣а и от нищо друго. Ето защо е над всяка привързаност и неприязън. Ако Кр̣ш̣н̣а иска, преданият ще направи всичко, което обикновено е нежелано; а ако Кр̣ш̣н̣а не иска, той няма да направи това, което обикновено би правил за свое удоволствие. Да действа или да не действа, е в негова власт, защото той действа само според напътствията на Кр̣ш̣н̣а. Такова съзнание е безпричинна милост на Бога и преданият може да я постигне, независимо че все още е привързан към сетивното.

Текст

праса̄де сарва-дух̣кха̄на̄м
ха̄нир асьопаджа̄яте
прасанна-четасо хй а̄шу
буддхих̣ паряватиш̣т̣хате

Дума по дума

праса̄де – постигайки милостта на Бога; сарва – на всички; дух̣кха̄на̄м – материални страдания; ха̄них̣ – разрушаване; ася – неговите; упаджа̄яте – става; прасанна-четасах̣ – на щастливия; хи – сигурно; а̄шу – много скоро; буддхих̣ – интелигентност; пари – достатъчно; аватиш̣т̣хате – укрепва.

Превод

За този, който е удовлетворен (в Кр̣ш̣н̣а съзнание), тристранните страдания на материалното битие вече не съществуват. В такова съзнание интелигентността му скоро укрепва.

Текст

на̄сти буддхир аюктася
на ча̄юктася бха̄вана̄
на ча̄бха̄ваятах̣ ша̄нтир
аша̄нтася кутах̣ сукхам

Дума по дума

на асти – не може да има; буддхих̣ – трансцендентална интелигентност; аюктася – за всеки, който не е свързан (с Кр̣ш̣н̣а съзнание); на – не; ча – и; аюктася – за човек, лишен от Кр̣ш̣н̣а съзнание; бха̄вана̄ – установен ум (в щастие); на – не; ча – и; абха̄ваятах̣ – на човек, който не е установен; ша̄нтих̣ – спокойствие; аша̄нтася – на неспокойния; кутах̣ – къде е; сукхам – щастие.

Превод

Този, който не е свързан с Върховния (в Кр̣ш̣н̣а съзнание), няма нито трансцендентална интелигентност, нито устойчив ум, без които е невъзможно да се намери спокойствие. А как може да има щастие без спокойствие?

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Без Кр̣ш̣н̣а съзнание няма покой. В пета глава (5.29) се потвърждава: само когато разбере, че Кр̣ш̣н̣а е единственият наслаждаващ се на всички добри резултати от жертвоприношенията и въздържанията; че Той е господарят на всички вселенски проявления; че Той е истинският приятел на всички живи същества – само тогава човек може да намери истински мир. Затова без Кр̣ш̣н̣а съзнание за ума няма крайна цел. Безпокойството се поражда от липса на крайна цел, а когато човек знае, че Кр̣ш̣н̣а е наслаждаващият се, господарят и приятелят на всеки, тогава умът му става устойчив и умиротворен. Ето защо хората, чиято дейност не е свързана с Кр̣ш̣н̣а, постоянно са разтревожени от нещо и колкото и да се опитват да демонстрират спокойствие и духовен напредък, в живота им няма мир. Кр̣ш̣н̣а съзнание е състояние на естествен мир, постижим само чрез общуване с Кр̣ш̣н̣а.

Текст

индрия̄н̣а̄м хи чарата̄м
ян мано 'нувидхӣяте
тад ася харати прагя̄м
ва̄юр на̄вам ива̄мбхаси

Дума по дума

индрия̄н̣а̄м – на сетивата; хи – със сигурност; чарата̄м – докато блуждаят; ят – с които; манах̣ – умът; анувидхӣяте – става постоянно завладян; тат – това; ася – неговият; харати – отнема; прагя̄м – интелигентност; ва̄юх̣ – вятър; на̄вам – лодка; ива – като; амбхаси – по водата.

Превод

Както силният вятър отнася лодката във водата, така дори само едно от блуждаещите сетива, върху което се съсредоточи умът, може да отнесе интелигентността на човека.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Докато всички сетива на предания не бъдат заети със служене на Бога, дори само едно от тях, търсещо материални удоволствия, може да го отклони от пътя на духовния напредък. Както стана ясно от примера с живота на Маха̄ра̄джа Амбарӣш̣а, всички сетива трябва да бъдат заети в Кр̣ш̣н̣а съзнание, защото това е правилният метод за контрол над ума.

Текст

тасма̄д яся маха̄-ба̄хо
нигр̣хӣта̄ни сарвашах̣
индрия̄н̣ӣндрия̄ртхебхяс
тася прагя̄ пратиш̣т̣хита̄

Дума по дума

тасма̄т – затова; яся – чиито; маха̄-ба̄хо – о, силноръки; нигр̣хӣта̄ни – така обуздани; сарвашах̣ – цялостно; индрия̄н̣и – сетивата; индрия-артхебхях̣ – от сетивни обекти; тася – неговият; прагя̄ – интелигентност; пратиш̣т̣хита̄ – устойчив.

Превод

Затова, о, силноръки, този, който е отдръпнал сетивата от сетивните обекти, несъмнено притежава устойчива интелигентност.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Стремежът към сетивно наслаждение може да се обуздае единствено чрез метода на Кр̣ш̣н̣а съзнание – когато сетивата са заети с трансцендентално любовно служене на Бога. Както врагът е сразен от превъзхождаща го сила, така и сетивата ще бъдат обуздани не със собствени усилия, а със служене на Бога. Ако някой е разбрал, че устойчива интелигентност се постига само с Кр̣ш̣н̣а съзнание и че трябва да изучава това изкуство под ръководството на авторитетен духовен учител, се нарича са̄дхака достоен кандидат за освобождение.

Текст

я̄ ниша̄ сарва-бхӯта̄на̄м
тася̄м джа̄гарти самямӣ
яся̄м джа̄грати бхӯта̄ни
са̄ ниша̄ пашято мунех̣

Дума по дума

я̄ – това, което; ниша̄ – е нощ; сарва – всички; бхӯта̄на̄м – на живите същества; тася̄м – в това; джа̄гарти – е буден; самямӣ – себеовладян; яся̄м – в който; джа̄грати – са будни; бхӯта̄ни всички същества; са̄ – това е; ниша̄ – нощ; пашятах̣ – за вглъбения в себе си; мунех̣ – мъдрец.

Превод

Това, което за всички живи същества е нощ, за себеовладеният е време за пробуждане. И това, което за всички живи същества е време за пробуждане, за вглъбения в себе си мъдрец е нощ.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Съществуват два типа интелигентни хора. Едните използват разума си за материални сетивни дейности; другите са съзерцателни и будни за себепознание. Дейностите на себевглъбения мъдрец са тъмна нощ за погълнатите от светски дела. Не знаейки нищо за себепознанието, материалистичните хора спят в мрака на невежеството. Вглъбеният в себе си мъдрец остава буден през „нощта“ на материалистите. Той изпитва трансцендентално блаженство от постепенния напредък в духовната култура, докато светските хора, слепи за себепознанието, мечтаят за разнообразни сетивни наслаждения, които понякога им носят щастие, а понякога – страдания. Мъдрецът стои настрана от материалните радости и страдания. Той продължава с дейностите си за себепознание, без да обръща внимание на външните обстоятелства.

Текст

а̄пӯряма̄н̣ам ачала-пратиш̣т̣хам
самудрам а̄пах̣ правишанти ядват
тадват ка̄ма̄ ям правишанти сарве
са ша̄нтим а̄пноти на ка̄ма-ка̄мӣ

Дума по дума

а̄пӯряма̄н̣ам – винаги е пълен; ачала-пратиш̣т̣хам – устойчиво установен; самудрам – океанът; а̄пах̣ – реки; правишанти – вливат; ядват – както; тадват – така; ка̄ма̄х̣ – желания; ям – на когото; правишанти – влизат; сарве – всякакви; сах̣ – той; ша̄нтим – мир; а̄пноти – постига; на – не; ка̄ма-ка̄мӣ – който желае да изпълни желанията.

Превод

Човек, необезпокояван от постоянния прилив на желания, е подобен на океана с нахлуващите в него реки – те непрестанно го пълнят, но той остава неизменен. Само такъв човек постига мир, а не този, който се стреми да удовлетвори желанията си.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Макар че огромният океан винаги е пълен, в него постоянно се влива нова вода, особено през дъждовния сезон. Но въпреки това океанът остава неизменен, никога не излиза извън бреговете си. Нещо подобно може да се каже и за този, който е установен в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Докато ние имаме материално тяло, то винаги ще изпитва потребност от сетивно наслаждение. Преданият не е обезпокояван от подобни желания, защото изпитва чувство за пълнота. Постигналият Кр̣ш̣н̣а съзнание не се нуждае от нищо, Бог задоволява всичките му материални потребности. Той е като океана – винаги пълен. Желанията могат да идват, както реките се вливат в океана, но той остава непоколебим в дейностите си и необезпокояван от желания за сетивни удоволствия. Това е доказателството за Кр̣ш̣н̣а съзнание – изчезнало е всяко влечение към материално сетивно наслаждение, въпреки присъствието на желания. Удовлетворен от трансценденталното любовно служене на Бога, преданият остава спокоен като океана и се радва на съвършен мир. А тези, които се опитват да задоволяват желанията си, никога не постигат мир – дори на прага на освобождението, а още по-малко, ако търсят материален успех. Стремящите се към плодовете на своя труд, търсещите освобождение, а също и йогӣте, жадуващи мистични съвършенства, са нещастни, защото желанията им остават неудовлетворени. Но човек в Кр̣ш̣н̣а съзнание е щастлив, като служи на Бога и няма други желания. Той дори не се стреми да се освободи от така наречения материален плен. Преданите на Кр̣ш̣н̣а нямат материални желания и затова са съвършено умиротворени.

Текст

виха̄я ка̄ма̄н ях̣ сарва̄н
пума̄мш чарати них̣спр̣хах̣
нирмамо нираханка̄рах̣
са ша̄нтим адхигаччхати

Дума по дума

виха̄я – като изоставя; ка̄ма̄н – материални желания за сетивно наслаждение; ях̣ – която; сарва̄н – всички; пума̄н – една личност; чарати – живее; них̣спр̣хах̣ – без желания; нирмамах̣ – без чувство за собственост; нираханка̄рах̣ – без фалшиво его; сах̣ – той; ша̄нтим – съвършен мир; адхигаччхати – постига.

Превод

Личност, която е изоставила желанията за сетивно наслаждение, живее свободна от желания, отхвърлила е всяко чувство за собственост и се е избавила от фалшивото его – само тя може да постигне истински мир.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Да се избавим от желанията, означава да не пожелаваме нищо за сетивно наслаждение. С други думи, желанието да станем Кр̣ш̣н̣а осъзнати, е действителната липса на желания. Съвършенство в Кр̣ш̣н̣а съзнание постига този, който е осъзнал своето положение на вечен слуга на Кр̣ш̣н̣а, престанал е да се отъждествява с материалното си тяло и се е отказал от измамното чувство за собственост. Такъв човек знае, че трябва да използва всичко за удовлетворение на Кр̣ш̣н̣а, защото Той е господар на всичко. Арджуна не искал да се сражава заради собственото си удовлетворение, но когато става напълно Кр̣ш̣н̣а осъзнат, взема участие в битката, защото Бог иска това от него. Арджуна няма такова желание, но прави това заради Кр̣ш̣н̣а, и то по най-добрия начин. Истинско отсъствие на желания е желанието да се удовлетвори Кр̣ш̣н̣а, а не изкуственият опит да се премахнат желанията. Живото същество не може да престане да желае или да чувства, но трябва да промени качеството на желанията си. Една личност без материални желания знае, че всичко принадлежи на Кр̣ш̣н̣а (ӣша̄ва̄сям идам сарвам) и затова не предявява собственически права над нищо. Това трансцендентално знание се основава на себереализацията – ясното осъзнаване на факта, че всяко живо същество е вечна неделима част от Кр̣ш̣н̣а, еднаква в духовно отношение с него, а вечната му позиция никога не е на същото или на по-високо ниво от позицията на Кр̣ш̣н̣а. Това разбиране на Кр̣ш̣н̣а съзнание е основният принцип за постигане на истински мир.

Текст

еш̣а̄ бра̄хмӣ стхитих̣ па̄ртха
наина̄м пра̄пя вимухяти
стхитва̄ся̄м анта-ка̄ле 'пи
брахма-нирва̄н̣ам р̣ччхати

Дума по дума

еш̣а̄ – това; бра̄хмӣ – духовно; стхитих̣ – положение; па̄ртха о, сине на Пр̣тха̄; на – никога; ена̄м – това; пра̄пя – постигайки; вимухяти – объркан; стхитва̄ – установен; ася̄м – в това; анта-ка̄ле – в края на живота; апи – също; брахма-нирва̄н̣ам – духовното царство на Бога; р̣ччхати – достига.

Превод

Такъв е пътят на духовния и благочестив живот – постигайки го, човек не е объркан. Ако е установен така и в мига на смъртта, той ще влезе в царството на Бога.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Човек може да постигне Кр̣ш̣н̣а съзнание, или божествен живот изведнъж, в един миг, или да не постигне това състояние дори след милиони животи. Това е само въпрос на разбиране и приемане на факта. Кхат̣ва̄нга Маха̄ра̄джа постига това ниво броени минути преди смъртта си, като се отдава на Кр̣ш̣н̣а. Нирва̄н̣а означава прекратяване на материалното съществуване. Според будистката философия, когато материалният живот приключи, ни очаква само пустота. Но Бхагавад-гӣта̄ учи на нещо друго. Истинският живот започва с края на материалния живот. За грубите материалисти е достатъчно да знаят, че трябва просто да изживеят този материален живот, но за духовно напредналите личности има и друго съществуване, освен материалното. Ако има щастието да стане Кр̣ш̣н̣а осъзнат, преди да свърши сегашният му живот, човек веднага достига нивото брахма нирва̄н̣а. Няма разлика между царството на Бога и преданото служене на Бога. Тъй като и двете се намират на абсолютно равнище, този, който е зает с трансцендентално любовно служене, е постигнал духовното царство. Дейностите в материалния свят са предназначени за сетивно наслаждение, докато в духовния свят дейностите са в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Постигането на Кр̣ш̣н̣а съзнание още в сегашния живот означава директно постигане на Брахман и Кр̣ш̣н̣а осъзнатият със сигурност вече се намира в царството на Бога.

Брахман е противоположен на материята. Следователно бра̄хмӣ стхити означава „извън сферата на материалните дейности“. В Бхагавад-гӣта̄ преданото служене на Бога се счита за освобождение (са гун̣а̄н саматӣтяита̄н брахма-бхӯя̄я калпате). Ето защо бра̄хмӣ стхити е освобождение от материалното робство.

Шрӣла Бхактивинода Т̣ха̄кура пише, че втора глава на Бхагавад-гӣта̄ представя накратко съдържанието на цялото произведение. Карма йога, гя̄на йога и бхакти йога са основните теми в Бхагавад-гӣта̄. Във втора глава се обяснява подробно карма йога и гя̄на йога и накратко бхакти йога; това е и съдържанието на цялата книга.

Така завършват поясненията на Бхактиведанта върху втора глава на Шрӣмад Бхагавад-гӣта̄, озаглавена „Обобщено съдържание на Бхагавад-гӣта̄“.