Skip to main content

ВТОРА ГЛАВА

Обобщено съдържание на Бхагавад-гӣта̄

ТЕКСТ 1:
Сан̃джая каза: Като вижда Арджуна обзет от състрадание, потиснат и с насълзени очи, Мадхусӯдана, Кр̣ш̣н̣а, изрича следните думи.
ТЕКСТ 2:
Върховната Божествена Личност каза: Мой скъпи Арджуна, откъде се появи тази слабост у теб! Такова поведение е недостойно за този, който познава истинските ценности в живота. То не води към рая, а към позор.
ТЕКСТ 3:
О, сине на Пр̣тха̄, не се поддавай на това унизително безсилие. То не ти подобава! Изостави тази дребнава слабост на сърцето и се изправи, о, усмирителю на враговете.
ТЕКСТ 4:
Арджуна каза: О, покорителю на враговете, о, Мадхусӯдана, как по време на битката ще обстрелвам със стрели мъже, достойни за почитта ми като Бхӣш̣ма и Дрон̣а?
ТЕКСТ 5:
По-добре да живея от подаяния, отколкото с цената на живота на тези велики души, моите учители. Макар да желаят материален успех, те са по-високопоставени от мен. Ако бъдат убити, всичко, на което се радваме, ще бъде опетнено с кръв.
ТЕКСТ 6:
Не знаем кое е по-добре – да ги победим или да бъдем победени. Ако убием синовете на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, строени пред нас на бойното поле, животът ни напълно губи смисъл.
ТЕКСТ 7:
Объркан съм относно моя дълг и съм изгубил самообладание поради скъперническа слабост. В това състояние те моля да ми кажеш кое наистина е най-добро за мен. Сега аз съм твой ученик и душа, отдадена на теб. Моля те, наставлявай ме.
ТЕКСТ 8:
Не намирам начин да прогоня скръбта, която ме изпепелява. Не съм способен да я преодолея, дори да спечеля процъфтяващо, несравнимо царство на Земята, с власт като тази на полубоговете в рая.
ТЕКСТ 9:
Сан̃джая каза: След като изрече тези слова, Арджуна, покорителят на враговете, каза на Кр̣ш̣н̣а: „Говинда, аз няма да се сражавам“. И замълча.
ТЕКСТ 10:
О, потомъко на Бхарата, в този момент Кр̣ш̣н̣а, застанал между двете армии, каза с усмивка следните думи на покосения от скръб Арджуна.
ТЕКСТ 11:
Върховната Божествена Личност каза: Докато произнасяш учени слова, ти скърбиш за нещо, което не си заслужава скръбта. Истински мъдрите не оплакват нито живите, нито мъртвите.
ТЕКСТ 12:
Никога не е имало време, когато Аз не съм съществувал, нито ти, нито тези царе, нито в бъдеще някой от нас ще престане да съществува.
ТЕКСТ 13:
Както въплътената душа постепенно преминава от детство към младост и после към старост, така в мига на смъртта тя преминава в друго тяло. Една уравновесена личност не се смущава от подобна промяна.
ТЕКСТ 14:
О, сине на Кунтӣ, щастието и нещастието идват и си отиват, както се сменят зимата и лятото. Те възникват от сетивното възприятие, о, потомъко на Бхарата, и човек трябва да се научи невъзмутимо да ги търпи.
ТЕКСТ 15:
О, най-добър сред хората (Арджуна), този, който не се влияе от щастие и нещастие, непоколебим и в двете, наистина е достоен за освобождение.
ТЕКСТ 16:
Мъдреците, прозрели истината, са стигнали до заключението, че в несъществуващото (материалното тяло) няма трайност, а във вечното (душата) няма промяна. Те са стигнали до това заключение чрез изучаване природата и на двете.
ТЕКСТ 17:
Знай, че това, което прониква цялото тяло, е неразрушимо. Никой не може да унищожи нетленната душа.
ТЕКСТ 18:
Единствено материалното тяло на неунищожимото, неизмеримо и вечно живо същество е обречено да загине. Затова сражавай се, о, потомъко на Бхарата.
ТЕКСТ 19:
Този, който мисли живото същество за убиец или за жертва, не притежава знание, защото душата не убива и не може да бъде убита.
ТЕКСТ 20:
За душата няма раждане и смърт. Тя никога не е възниквала, не възниква и няма да възникне. Тя е неродена, вечна, винаги съществуваща и изначална. Тя не загива, когато тялото загине.
ТЕКСТ 21:
О, Па̄ртха, как една личност, която знае, че душата е неразрушима и вечна, неродена и неизменна, може да убие някого или да застави някого да убива?
ТЕКСТ 22:
Както човек сменя старите си дрехи с нови, така душата получава нови материални тела, изоставяйки старите и безполезните.
ТЕКСТ 23:
Душата не може да бъде нарязана на парчета с никакво оръжие, нито изгорена от огън, нито намокрена от вода или изсушена от вятър.
ТЕКСТ 24:
Тази индивидуална душа е нерушима и неразтворима; тя не може да бъде изгорена, нито изсушена. Тя съществува винаги и навсякъде, неизменна, неподвижна, вечно същата.
ТЕКСТ 25:
Душата е невидима, невъобразима, непроменяема. Знаейки това, ти не трябва да скърбиш за тялото.
ТЕКСТ 26:
Ако въпреки всичко мислиш, че душата (или признаците на живот) постоянно се ражда и умира навеки, пак нямаш причина за скръб, о, силноръки.
ТЕКСТ 27:
За всеки, който се е родил, е сигурно, че ще умре и след смъртта ще се роди отново. Ето защо в неизбежното изпълнение на своя дълг не бива да скърбиш.
ТЕКСТ 28:
Всички сътворени същества са непроявени в началото, проявени в междинния си етап и отново непроявени, когато изчезнат. Така че струва ли си да скърбиш?
ТЕКСТ 29:
Някои гледат на душата като нещо удивително, някои я описват като удивителна, някои чуват, че е удивителна, а други, дори след като са чули за нея, не могат да я разберат.
ТЕКСТ 30:
О, потомъко на Бхарата, този, който обитава тялото, е невъзможно да бъде убит. Затова не трябва да скърбиш за никое живо същество.
ТЕКСТ 31:
Що се отнася до дълга ти на кш̣атрия, знай, че няма по-добра работа от това да защитаваш устоите на религията. Затова не се колебай.
ТЕКСТ 32:
О, Па̄ртха, щастливи са тези кш̣атрии, при които възможността да се сражават идва сама, без да са я търсили, защото тя им отваря вратите към рая.
ТЕКСТ 33:
Но ако не изпълниш религиозния дълг да се сражаваш, ще си навлечеш греха от този отказ и ще загубиш славата си на воин.
ТЕКСТ 34:
Хората вечно ще говорят за позора ти, а за уважавания човек безчестието е по-лошо от смъртта.
ТЕКСТ 35:
Великите военачалници, ценили толкова високо твоето име и слава, ще помислят, че си напуснал бойното поле от страх и ще те смятат за нищожество.
ТЕКСТ 36:
Враговете ще започнат да те хулят и да се присмиват на слабостта ти. Какво би могло да бъде по-мъчително за теб?
ТЕКСТ 37:
О, сине на Кунтӣ, ти или ще загинеш на бойното поле и ще достигнеш райските планети, или ще победиш и ще се радваш на царство на земята. Затова стани и се сражавай с решителност.
ТЕКСТ 38:
Сражавай се в името на самото сражение, без мисъл за щастие или нещастие, загуба или печалба, победа или поражение. Така ти никога няма да си навлечеш грехове.
ТЕКСТ 39:
До този момент Аз ти изложих това знание аналитично, а сега ще говоря от гледна точка на безкористното действие. О, сине на Пр̣тха̄, ако действаш с това знание, ще се освободиш от робството на дейността.
ТЕКСТ 40:
Тези усилия не са напразни, нищо не се губи – дори малкият напредък по този път закриля човека от най-големи опасности и страхове.
ТЕКСТ 41:
Всички, които вървят по този път, са решителни и целеустремени и целта им е само една. О, обично дете на Куру, разумът на нерешителните е твърде разклонен.
ТЕКСТОВЕ 42 – 43:
Хората с ограничено знание са привлечени от цветистия език на Ведите, в които се препоръчват различни плодоносни дейности за достигане до райските планети, добро раждане, власт и т.н. Желаейки сетивно наслаждение и разкошен живот, такива хора казват, че няма нищо по-висше от това.
ТЕКСТ 44:
В объркания ум на привързаните към сетивно наслаждение и материален разкош няма място за решително предано служене на Върховния Бог.
ТЕКСТ 45:
Основна тема на Ведите са трите гун̣и на материалната природа. Издигни се над тези гун̣и, о, Арджуна. Бъди свободен от всички двойствености, избави се от стремежа към печалба и сигурност и постигни своето истинско „аз“.
ТЕКСТ 46:
Всички нужди, които удовлетворява малкият кладенец, са удовлетворени наведнъж от големия водоизточник. По същия начин всички блага, описани във Ведите, се постигат от този, който знае висшата им цел.
ТЕКСТ 47:
Можеш да изпълняваш предписаните си задължения, но нямаш право на плодовете от труда си. Никога не смятай, че резултатът от твоите действия зависи от теб и никога не се отказвай от изпълнението на дълга си.
ТЕКСТ 48:
О, Арджуна, изпълнявай дълга си невъзмутимо, без привързаност към успех или поражение. Такова самообладание се нарича йога.
ТЕКСТ 49:
О, Дханан̃джая, служи предано и стой надалеч от нисши дейности; с такова съзнание се отдай на Бога. Тези, които искат да се наслаждават на плодовете от труда си, са скъперници.
ТЕКСТ 50:
Човек, зает в предано служене, още в този живот се освобождава от последиците на добрите и лошите си постъпки. Затова стреми се към йога, която е изкуството да се действа.
ТЕКСТ 51:
Като служат на Бога, великите мъдреци и предани се освобождават от резултатите на дейността си в материалния свят. Свободни от кръговрата на раждане и смърт, те достигат обителта на Бога, където няма страдания.
ТЕКСТ 52:
Когато разумът ти се измъкне от гъстата гора на илюзията, ще станеш равнодушен към всичко, което си чул, и към всичко, което ще чуеш.
ТЕКСТ 53:
Когато цветистият език на Ведите престане да вълнува ума ти и той остава постоянно в транса на себепознанието, ти си постигнал божествено съзнание.
ТЕКСТ 54:
Арджуна каза: О, Кр̣ш̣н̣а, как може да бъде разпознат човек с такова божествено съзнание? За какво говори той, какъв е неговият език? Как седи и как върви?
ТЕКСТ 55:
Върховната Божествена Личност каза: О, Па̄ртха, когато човек изостави разнообразните желания за сетивно наслаждение, плод на умствена фантазия, и умът му, пречистен, намери удовлетворение единствено в себето, тогава той е в чисто трансцендентално съзнание.
ТЕКСТ 56:
Човек, който невъзмутимо търпи тристранните страдания и не се въодушевява от щастието, освободен от привързаност, страх и гняв, е считан за мъдрец с устойчив ум.
ТЕКСТ 57:
В материалния свят този, който не се влияе от постигналото го добро или зло, не го възхвалява, нито го презира, е твърдо установен в съвършено знание.
ТЕКСТ 58:
Този, който може да отдръпва сетивата си от сетивните обекти, както костенурката прибира крайниците си в черупката, е твърдо установен в съвършено съзнание.
ТЕКСТ 59:
Въплътената душа може да се въздържа от сетивно наслаждение, но вкусът ѝ към сетивните обекти остава. Когато изпита по-висш вкус и прекрати това обвързване, тя постига устойчиво съзнание.
ТЕКСТ 60:
Сетивата са толкова силни и необуздани, о, Арджуна, че насила отклоняват ума дори на здравомислещ човек, стремящ се да ги контролира.
ТЕКСТ 61:
Този, който обуздава сетивата си, като ги държи под контрол и съсредоточава съзнанието си върху мен, се нарича човек с устойчив разум.
ТЕКСТ 62:
Докато съзерцава обектите на сетивата, човек развива привързаност към тях. От тази привързаност се поражда похот, а от похотта възниква гневът.
ТЕКСТ 63:
Гневът поражда пълна заблуда, заблудата обърква паметта. Когато паметта е объркана, човек губи интелигентността си, а без интелигентност той отново пада в блатото на материалния живот.
ТЕКСТ 64:
Но човекът, свободен от привързаност и неприязън и способен да контролира сетивата си с помощта на регулиращите принципи за освобождение, може да спечели изцяло милостта на Бога.
ТЕКСТ 65:
За този, който е удовлетворен (в Кр̣ш̣н̣а съзнание), тристранните страдания на материалното битие вече не съществуват. В такова съзнание интелигентността му скоро укрепва.
ТЕКСТ 66:
Този, който не е свързан с Върховния (в Кр̣ш̣н̣а съзнание), няма нито трансцендентална интелигентност, нито устойчив ум, без които е невъзможно да се намери спокойствие. А как може да има щастие без спокойствие?
ТЕКСТ 67:
Както силният вятър отнася лодката във водата, така дори само едно от блуждаещите сетива, върху което се съсредоточи умът, може да отнесе интелигентността на човека.
ТЕКСТ 68:
Затова, о, силноръки, този, който е отдръпнал сетивата от сетивните обекти, несъмнено притежава устойчива интелигентност.
ТЕКСТ 69:
Това, което за всички живи същества е нощ, за себеовладеният е време за пробуждане. И това, което за всички живи същества е време за пробуждане, за вглъбения в себе си мъдрец е нощ.
ТЕКСТ 70:
Човек, необезпокояван от постоянния прилив на желания, е подобен на океана с нахлуващите в него реки – те непрестанно го пълнят, но той остава неизменен. Само такъв човек постига мир, а не този, който се стреми да удовлетвори желанията си.
ТЕКСТ 71:
Личност, която е изоставила желанията за сетивно наслаждение, живее свободна от желания, отхвърлила е всяко чувство за собственост и се е избавила от фалшивото его – само тя може да постигне истински мир.
ТЕКСТ 72:
Такъв е пътят на духовния и благочестив живот – постигайки го, човек не е объркан. Ако е установен така и в мига на смъртта, той ще влезе в царството на Бога.