Шрӣмад Бха̄гаватам 6.5.13
Стих
пума̄н наиваити яд гатва̄
била-сваргам̇ гато ятха̄
пратяг-дха̄ма̄вида иха
ким асат-кармабхир бхавет
била-сваргам̇ гато ятха̄
пратяг-дха̄ма̄вида иха
ким асат-кармабхир бхавет
Дума по дума
пума̄н — човек; на — не; ева — несъмнено; ети — се връща; ят — до което; гатва̄ — е отишъл; била-сваргам — в областта на низшата планетарна система, известна като Па̄та̄ла; гатах̣ — отишъл; ятха̄ — като; пратяк-дха̄ма — сияйния духовен свят; авидах̣ — на неинтелигентния човек; иха — в материалния свят; ким — каква полза; асат-кармабхих̣ — от временни плодоносни дейности; бхавет — може да има.
Превод
(На̄рада Муни каза, че има една дупка, в която, веднъж попаднал, никой не се връща. Харяшвасите разбраха значението на тази алегория така). Едва ли някога ще видим някого да се връща от низшата планетарна система, наречена Па̄та̄ла. По същия начин този, който бъде допуснат във Ваикун̣т̣ха дха̄ма (пратяг-дха̄ма), не се връща в материалния свят. Ако съществува такова място, от което, веднъж достигнал го, човек повече няма да се върне към жалкото материално състояние на живот, каква е ползата да подскачаме като маймуни във временния материален свят, без да видим и опознаем това място? Какво ще спечелим?
Пояснение
Както е казано в Бхагавад-гӣта̄ (15.6): яд гатва̄ на нивартанте тад дха̄ма парамам̇ мама – съществува една област, от която човек не се връща повече в материалния свят. Тази обител е описана на много места. В Бхагавад-гӣта̄ (4.9) Кр̣ш̣н̣а казва:
джанма карма ча ме дивям
евам̇ йо ветти таттватах̣
тяктва̄ дехам̇ пунар джанма
наити ма̄м ети со 'рджуна
евам̇ йо ветти таттватах̣
тяктва̄ дехам̇ пунар джанма
наити ма̄м ети со 'рджуна
„Този, който познава трансценденталната природа на моите появявания и дейности, след като напусне тялото си, не се ражда отново в материалния свят, а достига вечната ми обител, о, Арджуна“.
Ако разбере правилно Кр̣ш̣н̣а, който вече бе описан като Върховния Цар, повече няма да се върне тук, след като напусне материалното си тяло. В дадения стих на Шрӣмад Бха̄гаватам се излага именно този факт. Пума̄н наиваити яд гатва̄ – той не се връща отново в материалния свят, а се прибира у дома, при Бога, за да живее във вечно блаженство и знание. Защо хората не се интересуват от това? Има ли смисъл отново да се раждаме в материалния свят – понякога като човешки същества, понякога като полубогове, а понякога като котки и кучета? Защо трябва да си губим времето по този начин? Кр̣ш̣н̣а съвсем ясно заявява в Бхагавад-гӣта̄ (8.15):
ма̄м упетя пунар джанма
дух̣кха̄лаям аша̄шватам
на̄пнуванти маха̄тма̄нах̣
сам̇сиддхим̇ парама̄м̇ гата̄х̣
дух̣кха̄лаям аша̄шватам
на̄пнуванти маха̄тма̄нах̣
сам̇сиддхим̇ парама̄м̇ гата̄х̣
„След като ме достигнат, великите души, преданите йогӣ, никога повече не се връщат в този временен, пълен със страдания свят, защото са постигнали висшето съвършенство“. Истинското ни занимание би трябвало да бъде освобождението от кръговрата на раждане и смърт и постигане на висшето съвършенство – да живеем с Върховния Цар в духовния свят. В тези стихове синовете на Дакш̣а няколко пъти повтарят: ким асат-кармабхир бхавет – „Каква е ползата от преходните плодоносни дейности?“.