Skip to main content

Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 8.15

Текст

ма̄м упетя пунар джанма
дух̣кха̄лаям аша̄шватам
на̄пнуванти маха̄тма̄нах̣
самсиддхим парама̄м гата̄х̣

Дума по дума

ма̄м – мен; упетя – достигат; пунах̣ – отново; джанма – раждане; дух̣кха-а̄лаям – място на страдания; аша̄шватам – временно; на – никога; а̄пнуванти – достигат; маха̄-а̄тма̄нах̣ – великите души; самсиддхим – съвършенство; парама̄м – върховно; гата̄х̣ – след като постигнат.

Превод

След като ме достигнат, великите души, преданите йогӣ, никога повече не се връщат в този временен, пълен със страдания свят, защото са постигнали висшето съвършенство.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Временният материален свят е пълен със страданията на раждането, старостта, болестите и смъртта; напълно естествено е този, който стане съвършен и достигне върховната планета Кр̣ш̣н̣алока, Голока Вр̣нда̄вана, да не желае да се върне обратно. Най-висшата планета е описана във ведическата литература като авякта, акш̣ара и парама̄ гати. Тоест тя е невъобразима, отвъд материалното ни възприятие, но е висшата цел, мястото, към което се отправят маха̄тмите (великите души). Маха̄тмите, слушайки трансценденталните послания на себеосъзнатите предани, постепенно усъвършенстват преданото си служене в Кр̣ш̣н̣а съзнание и така се вглъбяват в него, че повече не се стремят към някоя от висшите материални планети, нито дори към духовните планети. Те желаят единствено Кр̣ш̣н̣а и общуване с Кр̣ш̣н̣а. Това е висшето съвършенство на живота. В стиха специално се говори за персоналистите – преданите на Върховния Бог. Тези предани в Кр̣ш̣н̣а съзнание достигат висшето съвършенство на живота; с други думи, те са възвишени души.