Шрӣмад Бха̄гаватам 6.5.44

В Шрӣмад Бха̄гаватам (3.25.21) се казва:

„Един са̄дху се отличава с това, че е търпелив, милостив и дружелюбен към всички живи създания. Той няма врагове, умиротворен е, следва писанията и всичките му качества са възвишени“. На̄рада Муни, най-издигнатият са̄дху, предан, за да може да спаси Праджа̄пати Дакш̣а, безмълвно изтърпял проклятието. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху въвел следния принцип за всички свои предани:

„Човек трябва да възпява святото име на Бога със смирен ум, като се мисли за по-нищожен и от сламката на улицата; трябва да е по-търпелив от дърво, лишен от чувство за фалшив престиж и готов да отдава на другите цялата си почит. Само с такъв ум той ще може да възпява святото име на Бога постоянно“. Следвайки наставленията на Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху, проповядващият славата на Бога по целия свят и из цялата вселена трябва да е по-смирен от тревата и по-търпелив от дървото, защото проповедникът не води безгрижен живот. Напротив, той се сблъсква с най-различни препятствия. Не само го проклинат, но често го и нараняват. Например когато Нитя̄нанда Прабху отишъл да проповядва Кр̣ш̣н̣а съзнание на братята разбойници Джага̄и и Ма̄дха̄и, те го ранили, разкървавили главата му, но независимо от всичко Той великодушно освободил двамата разбойници, които станали съвършени ваиш̣н̣ави. Това е дългът на проповедника. Бог Исус Христос изтърпял дори разпъването на кръст. Така че проклятието срещу На̄рада не било толкова учудващо и той го приел.

Някой може да попита защо На̄рада Муни останал при Праджа̄пати Дакш̣а и търпеливо изслушал всичките му обвинения и проклятия. Нима това би могло да донесе освобождение на Дакш̣а? Отговорът е положителен. Според Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура, след като Праджа̄пати Дакш̣а го обидил, На̄рада Муни трябвало незабавно да си тръгне, но той съзнателно останал да изслуша всичките тежки думи, така че Дакш̣а да се освободи от гнева си. Праджа̄пати Дакш̣а не бил обикновен човек – той имал натрупани резултати от многобройни благочестиви дейности. По тази причина На̄рада Муни очаквал, след като произнесе проклятието си, Дакш̣а, удовлетворен и успокоен, да се разкае за лошото си поведение. Така би получил възможността да стане ваиш̣н̣ава и да бъде спасен. Когато Джага̄и и Ма̄дха̄и оскърбили Бог Нитя̄нанда, Той запазил спокойствие, затова братята паднали в лотосовите му нозе и се разкаяли. Впоследствие те станали съвършени ваиш̣н̣ави.