Шрӣмад Бха̄гаватам 3.25.21

Както се каза по-горе, са̄дху е предан на Бога, затова той винаги се стреми да дава на хората знание за преданото служене за Бога. Това е израз на милостта му. Той знае, че без предано служене човешкият живот е погубен. Преданият пътува из цялата страна и обикаляйки от врата на врата, призовава: „Бъдете осъзнати за Кр̣ш̣н̣а. Станете предани на Бог Кр̣ш̣н̣а. Не прахосвайте живота си в задоволяване на животински инстинкти. Човешкият живот е предопределен за постигане на себепознание, на Кр̣ш̣н̣а съзнание“. Така проповядва един са̄дху. Той не се задоволява с това, че самият той вече се е освободил. Са̄дху винаги мисли за другите. Той проявява безгранично състрадание към всички паднали души. Така се проявява едно от качествата му – ка̄рун̣ика, огромна милост към падналите души. Когато проповядва, един са̄дху, предан на Бога, среща множество враждебно настроени хора, затова трябва да е много търпелив. Понякога се случва да го оскърбяват или да го гонят, защото обусловените души не са готови да приемат трансценденталното знание за преданото служене. Те не харесват духовното знание и точно това е тяхната болест. Един са̄дху се заема с неблагодарната задача да убеди обусловените души колко важно е да отдават предано служене. Понякога преданите са обект дори на физическо насилие. Господ Исус Христос бил разпънат на кръст, Харида̄са Т̣ха̄кура бил бит с пръчки на двайсет и две пазарища, Нитя̄нанда, главният придружител на Бог Чайтаня, бил нападнат от Джага̄и и Ма̄дха̄и. Но те всички търпели и помнели своята мисия – да спасят падналите души. Са̄дху е много търпелив и милостив към всички паднали души, защото е доброжелател на всички живи същества – не само на хората, но и на животните. Думата сарва-дехина̄м, употребена в тази строфа, означава „всички живи същества, приели материални тела“. Не само хората имат материални тела – другите живи същества, например котките, кучетата и пр., също са въплътени в материално тяло. Преданият на Бога се отнася със състрадание към всички, независимо дали те са котки, кучета, дървета и т.н. Той се старае да помогне на всички живи същества да се освободят от материалния плен. Шива̄нанда Сена, един от учениците на Бог Чайтаня, дал освобождение на едно куче, виждайки в него преди всичко душата. Известни са немалко случаи, в които кучета са получавали освобождение, защото са имали щастието да срещнат са̄дху, тъй като святите личности се грижат за благото на всички живи същества. Но въпреки че един са̄дху се отнася дружелюбно към всички, хората са толкова неблагодарни, че дори той има много врагове.

Каква е разликата между приятеля и врага? Разликата е в начина, по който се отнасят към нас. Са̄дху се отнася към всички обусловени души така, че те да се освободят от материалния плен. Затова обусловената душа не може да има по-добър приятел от са̄дху, който я води към освобождението. Той е умиротворен и невъзмутимо следва наставленията на писанията. Са̄дху е този, който изпълнява предписанията на Ведите и в същото време е предан на Бога. Този, който действително следва наставленията на ша̄стрите, не може да не бъде предан на Бога, защото всички ша̄стри учат да се подчиняваме на волята на Божествената Личност. Следователно са̄дху е този, който следва наставленията на Ведите и отдава на Бога предано служене. Всички тези качества могат да се наблюдават у предания. Той придобива всички добри качества на полубоговете, докато неотдаденият, дори от материална гледна точка да е много образован, в духовно отношение не притежава истински добродетели и възвишени черти на характера, защото те са достояние само на оня, който е постигнал равнището на трансценденталното познание.