Шрӣмад Бха̄гаватам 6.5.21

От този стих можем да разберем значението на посвещението, както и задълженията на ученика и на духовния учител. Духовният учител никога няма да каже на ученика си: „Ето ти тази мантра, плати ми, занимавай се с тази йога практика и така ще постигнеш голям успех в материалистичния живот“. Не това е дългът на духовния учител. По-скоро той учи ученика как да изостави материалистичния живот, а дълг на ученика е да усвои тези наставления и в крайна сметка да поеме пътя обратно към дома, към Бога, откъдето никой не се връща в материалния свят.

След като изслушали наставленията на На̄рада Муни, Харяшвасите, синовете на Праджа̄пати Дакш̣а, решили да не се оплитат в живота на материалистите, като създават и полагат грижи за стотици деца. Това би било ненужно обвързване. Харяшвасите не се съобразявали с благочестивите или неблагочестиви дейности. Волята на материалистичния им баща била да увеличат прираста на населението, но думите на На̄рада Муни ги накарали да не се вслушат в тази заръка. Като техен духовен учител На̄рада Муни им предал наставленията на ша̄стрите, които призовават към отказ от материалния свят, и като истински ученици Харяшвасите последвали тези наставления. Човек не бива да си поставя за цел странстването из различни планетарни системи на вселената, защото дори да достигне най-висшата планета, Брахмалока, ще трябва да се върне отново на Земята (кш̣ӣн̣е пун̣йе мартя-локам̇ вишанти). Стремежите на кармӣте са напразно губене на време. Човешкият стремеж би трябвало да е завръщането у дома, при Бога. В това се състои съвършенството на живота. Бог казва в Бхагавад-гӣта̄ (8.16):

„Всички планети в материалния свят – от най-висшата до най-нисшата – са места на страдание, където има повтарящо се раждане и смърт. Но достигналият моята обител, о, сине на Кунтӣ, никога не се ражда отново“.