Праджа̄пати Дакш̣а проклина На̄рада Муни

Момчетата Харяшваси вече били пречистени поради живота на святото място и фактически били готови за освобождение. Защо би им трябвало да се заплитат в мрачния семеен живот, от който няма отърване? С тази аналогия На̄рада Муни ги накарал да се замислят защо да изпълняват волята на баща си. По заобиколен начин мъдрецът ги помолил да открият в дълбините на сърцата си присъствието на Свръхдушата, Бог Виш̣н̣у, и така наистина да придобият знание и опит. Казано другояче, ако е прекалено свързан с материалното си обкръжение и не поглежда навътре, в дълбините на сърцето си, човек все повече и повече се заплита в илюзорната енергия. На̄рада Муни искал синовете на Праджа̄пати Дакш̣а да насочат вниманието си към духовното осъзнаване, вместо да се отдадат на обичайните, но усложнени дела на размножението. Същия съвет Прахла̄да Маха̄ра̄джа дал на своя баща (Шрӣмад Бха̄гаватам, 7.5.5):

В тъмния кладенец на семейния живот човек е в постоянно мъчително безпокойство поради преходното си тяло. Ако иска да се освободи от това безпокойство, той трябва незабавно да напусне семейния живот и да приеме подслон при Върховната Божествена Личност във Вр̣нда̄вана. На̄рада Муни посъветвал Харяшвасите да не се женят. Защо да се обвързват по този начин, след като вече са напреднали в духовното знание?

На̄рада Муни представил на Харяшвасите, синовете на Праджа̄пати Дакш̣а, десет алегории – царя, реката, къщата, физическите елементи и т.н. След като разсъждавали върху тях, Харяшвасите разбрали, че живото същество, затворено в клетката на тялото, жадува за щастие, но не прави нищо, за да се освободи от тази клетка. Това е много важен стих, тъй като всички живи същества в материалния свят стават много активни, щом получат определените им тела. Човек работи ден и нощ заради сетивно наслаждение; същото правят свинете и кучетата. Птиците, животните и останалите обусловени живи същества извършват най-различни дейности, без да знаят за душата, затворена в клетката на тялото. Особено в човешката форма на живот всеобщ дълг е да се действа за освобождението от тази клетка. Но без наставленията на На̄рада или на негов представител от ученическата приемственост хората сляпо се отдават на телесни дейности, за да се радват на ма̄я̄-сукха – мимолетното, временно щастие. Те не знаят как да се освободят от материалния затвор. Ето защо Р̣ш̣абхадева е казал, че такава дейност не носи нищо добро, защото живот след живот затваря душата в тяло, подложено на трите вида материални страдания.

Харяшвасите, синовете на Праджа̄пати Дакш̣а, веднага разбрали смисъла в думите на На̄рада. Нашето Движение за Кр̣ш̣н̣а съзнание е създадено за подобно просветление. Ние се опитваме да просветим човечеството, така че хората да работят усилено в дух на тапася за себепознание и освобождение от вечния плен на раждането, смъртта, старостта и болестите в различни тела. Ма̄я̄ обаче е изключително силна: тя умело поставя препятствия пред това просветление. Ето защо понякога човек се присъединява към Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание, но след време отново попада в лапите на ма̄я̄, без да е разбрал значението на това движение.

На̄рада Муни споменал за царство само с един цар без съперници. Цялостният духовен свят, и по-специално проявеният космос, има един-единствен собственик и наслаждаващ се – Бог, Върховната Личност, който е отвъд материалното проявление. Затова Бог е описан като туря, съществуващ на четвъртото ниво. Той е наречен и абхава. Думата бхава означава „ражда се“ и произлиза от думата бху, „съм“. В Бхагавад-гӣта̄ (8.19) е казано: бхӯтва̄ бхӯтва̄ пралӣяте – живите същества в материалния свят са принудени многократно да се раждат и да бъдат унищожавани. Но Бог, Върховната Личност, Кр̣ш̣н̣а, не е нито бхӯтва̄, нито пралӣяте; Той е вечен. С други думи, Той не е длъжен да се ражда като хората и животните, подложени на повтарящо се раждане и смърт поради липса на знание за душата. Върховната Личност, Кр̣ш̣н̣а, не е подвластен на прераждането и този, който мисли обратното, е просто глупак (аваджа̄нанти ма̄м̇ мӯд̣ха̄ ма̄нуш̣ӣм̇ танум а̄шритам). На̄рада Муни съветва хората да не пропиляват времето си с безполезни занимания, наподобяващи игрите на котките и маймуните. Дългът на човека е да разбере Върховната Божествена Личност.

Както е казано в Бхагавад-гӣта̄ (15.6): яд гатва̄ на нивартанте тад дха̄ма парамам̇ мама – съществува една област, от която човек не се връща повече в материалния свят. Тази обител е описана на много места. В Бхагавад-гӣта̄ (4.9) Кр̣ш̣н̣а казва:

„Този, който познава трансценденталната природа на моите появявания и дейности, след като напусне тялото си, не се ражда отново в материалния свят, а достига вечната ми обител, о, Арджуна“.

Ако разбере правилно Кр̣ш̣н̣а, който вече бе описан като Върховния Цар, повече няма да се върне тук, след като напусне материалното си тяло. В дадения стих на Шрӣмад Бха̄гаватам се излага именно този факт. Пума̄н наиваити яд гатва̄ – той не се връща отново в материалния свят, а се прибира у дома, при Бога, за да живее във вечно блаженство и знание. Защо хората не се интересуват от това? Има ли смисъл отново да се раждаме в материалния свят – понякога като човешки същества, понякога като полубогове, а понякога като котки и кучета? Защо трябва да си губим времето по този начин? Кр̣ш̣н̣а съвсем ясно заявява в Бхагавад-гӣта̄ (8.15):

„След като ме достигнат, великите души, преданите йогӣ, никога повече не се връщат в този временен, пълен със страдания свят, защото са постигнали висшето съвършенство“. Истинското ни занимание би трябвало да бъде освобождението от кръговрата на раждане и смърт и постигане на висшето съвършенство – да живеем с Върховния Цар в духовния свят. В тези стихове синовете на Дакш̣а няколко пъти повтарят: ким асат-кармабхир бхавет – „Каква е ползата от преходните плодоносни дейности?“.

Жена, която няма съпруг, се обявява за независима, а това означава, че се превръща в проститутка. Обикновено проститутките се обличат по последна дума на модата, за да привлекат вниманието на мъжа към долната половина на тялото си. В наши дни е много популярна модата жената да ходи полугола, едва-едва покривайки бедра, за да привлече вниманието на мъжа към интимните си части за сексуално наслаждение. Жената, използваща интелигентността си за такива цели, има манталитет на професионална проститутка. Така и интелигентността на едно живо същество, което не насочва вниманието си към Кр̣ш̣н̣а или към Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание, просто сменя тоалети като проститутка. Каква е ползата от подобна ограничена интелигентност? Би трябвало да сме интелигентно осъзнати, така че да прекратим постоянното преминаване от тяло в тяло.

Кармӣте непрекъснато сменят заниманията си, но една Кр̣ш̣н̣а осъзната личност не прави това; нейното единствено занимание е да привлече вниманието на Кр̣ш̣н̣а, като повтаря мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а и живее съвсем просто, без да се интересува от ежедневните капризи на модата. В нашето Движение за Кр̣ш̣н̣а съзнание на модерните хора се препоръчва да се придържат само към една мода – ваиш̣н̣ава облекло, обръсната глава и тилак. Те са съветвани да бъдат винаги с чисти мисли, с чисти дрехи и да ядат чисти храни, за да укрепнат в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Каква е ползата човек да променя облеклото си, понякога да си пуска дълга коса и брада, а понякога да се облича съвсем другояче? Това не е нещо добро. Не бива да пилеем времето си с безсмислени дейности. Трябва да сме установени в Кр̣ш̣н̣а съзнание и с непоколебима решителност да приемем лекарството на преданото служене.

Замърсената интелигентност е сравнена с проститутка. За този, който не е пречистил своята интелигентност, се казва, че е командван от въпросната проститутка. Както се посочва в Бхагавад-гӣта̄ (2.41): вяваса̄я̄тмика̄ буддхир екеха куру-нандана – всички, които са наистина сериозни, са водени от един вид интелигентност – интелигентността в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Баху-ша̄кха̄ хй ананта̄ш ча буддхайо 'вяваса̄йина̄м: пред лишения от правилно установена интелигентност се разкриват разнообразни начини на живот. Така, оплетен в материални дейности, той е открит за различните гун̣и на материалната природа и подложен на разнообразието от т.нар. щастие и нещастие. Съпругът на една развратна жена не може да бъде щастлив; съответно и изпълняващият заповедите на материалната интелигентност и материалното съзнание никога няма да бъде щастлив.

Човек трябва да разбере дейностите на материалната природа като използва здравия си разум. В Бхагавад-гӣта̄ (3.27) се изтъква:

„Заблудена от фалшивото его, душата се мисли за извършител на дейностите, които всъщност се осъществяват от трите гун̣и на материалната природа“. Въпреки че всеки е под диктата на материалната природа, той самодоволно се мисли за неин господар или съпруг. Учените например живот след живот се мъчат да господстват над материалната природа, безразлични към Върховната Личност, под чието ръководство се движи всичко в материалния свят. Опитвайки се да бъдат господари на материалната природа, тези псевдобогове заявяват пред обществото, че благодарение на научния прогрес един ден ще избегнем тъй нареченото господство на Бога. Но фактически живото същество, неспособно да преодолее законите на Бога, е принудено да общува с подобната на блудница замърсена интелигентност и да приема различни материални тела. В Бхагавад-гӣта̄ (13.22) се казва:

„Живото същество, попаднало в материалната природа, следва различни начини на живот и се наслаждава на трите материални гун̣и. Това се дължи на контакта му с тази природа. Така то се среща с доброто и злото в различните форми на живот“. Каква е ползата, ако човек изцяло се отдаде на временни плодоносни дейности, без да разреши този истински проблем?

Човек може да се дави във вълните на ма̄я̄, но може и да се спаси от тях, като излезе на бреговете на знанието и аскетизма. Покрай бреговете обаче вълните са много силни. Ако той не разбира, че е подхвърлян от вълните и се отдаде на временни плодоносни дейности, каква полза ще извлече?

В Брахма̄ сам̇хита (5.44) се казва следното:

Ма̄я̄-шакти, Дурга̄, е отговорна за ср̣ш̣т̣и-стхити-пралая, сътворението и унищожението, и действа под ръководството на Върховния Бог (ма̄я̄дхякш̣ена пракр̣тих̣ сӯяте са-чара̄чарам). Когато живото същество попадне в реката на незнанието, вълните непрекъснато го подхвърлят насам-натам, но същата ма̄я̄ може да го спаси, ако то се отдаде на Кр̣ш̣н̣а или стане Кр̣ш̣н̣а осъзнато. Кр̣ш̣н̣а осъзнатият черпи знание от ведическата литература и в същото време живее аскетично.

За да се освободим от материалния живот, трябва да приемем Кр̣ш̣н̣а съзнание. В противен случай каква е ползата от усърден труд в областта на т.нар. научен прогрес? Ако някой се носи по вълните на материалната природа, какво значение има, че е велик учен или философ? Светската наука и философия са също творения на материята. Човек е длъжен да разбере как действа ма̄я̄ и как може да се освободи от подмятащите го речни вълни на незнанието. Това е най-важният му дълг.

Философите и учените провеждат изследователска дейност, за да открият изначалната причина, но би трябвало да използват научни методи, а не да действат произволно или да градят абсурдни теории. Науката за изначалната причина е изложена в редица ведически произведения. Атха̄то брахма джигя̄са̄ / джанма̄дй ася ятах̣. Във Веда̄нта сӯтра е казано, че човек трябва да се интересува от Върховната Душа. Това изследване на Върховния се нарича брахма джигя̄са̄. Абсолютната Истина, таттва, е обяснена в Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.11):

„Учените трансценденталисти, които познават Абсолютната Истина, наричат тази недвойствена субстанция Брахман, Парама̄тма̄ и Бхагава̄н“. Абсолютната Истина се разкрива пред начинаещите като безличностен Брахман, а пред напредналите в мистичната йога – като Парама̄тма̄, Свръхдуша. Но преданите, които са още по-напреднали, възприемат Абсолютната Истина като Върховния Бог, Виш̣н̣у.

Материалното космическо проявление е част от енергията на Бог Кр̣ш̣н̣а, Бог Виш̣н̣у.

„Всичко, което виждаме на този свят, не е нищо друго освен проявление на разнообразните енергии на Бога, Върховната Личност. Той е като огъня, разпръскващ светлината си надалече, макар да се намира на едно място“ (Виш̣н̣у Пура̄н̣а, 1.22.54). Съвкупното космическо проявление е разширение на Върховния Бог. Ако човек, вместо да търси върховната причина, погрешно се отдава на повърхностни, мимолетни дейности, какъв е смисълът да претендира за признание като важен учен или философ? Каква полза от научните и философски изследвания на някой, който не познава изначалната причина?

Осъзнаването на изначалната личност, пуруш̣а, тоест Бхагава̄н, Виш̣н̣у, е възможно единствено чрез предано служене. Бхактя̄ ма̄м абхиджа̄на̄ти я̄ва̄н яш ча̄сми таттватах̣ – само чрез предано служене можем да разберем Бог, Върховната Личност, намиращ се отвъд всичко съществуващо. Трябва да разберем, че материалните елементи са отделената, нисша енергия на Бога, а живото същество е духовната му енергия. Всичките ни преживявания, свързани с материята и душата, т.е. жизнената сила, са просто съчетания от нисшата и висшата енергия на Бог Виш̣н̣у. Добре е задълбочено да изучаваме обстоятелствата около сътворението, поддържането и унищожението, както и неизменния свят, от който няма връщане (яд гатва̄ на нивартанте). Ето към какво трябва да насочи проучванията си човешкото общество, но вместо да развиват това знание, хората изпитват влечение към временно щастие и сетивно наслаждение, започващо и завършващо в безгранична страст. Няма никаква полза от подобно поведение; човек трябва да се присъедини към Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание се стреми да представи ведическата литература на всички световни езици, особено европейските – английски, френски, немски. Лидерите на западния свят, американците и европейците, се превърнаха в идоли на съвременната цивилизация, защото хората на Запад са високотехнологични в преходните дейности, свързани с напредъка на тази материална цивилизация. Но всеки разумен човек разбира, че всички тези грандиозни дела, колкото и важни да са за краткотрайния преходен живот, нямат нищо общо с вечното съществуване. Целият свят подражава на материалистичната западна цивилизация, затова Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание счита за свой дълг да дари хората от Запада със знание, превеждайки оригиналните санскритски ведически произведения.

Думата вивикта-падам се отнася до метода на аналитични беседи относно целта на живота. Ако не обсъжда важните житейски въпроси, човек изпада в невежество и е принуден да води борба за съществуване. Каква е ползата от неговия напредък в знанието? Хората на Запад са свидетели как техните студенти стават хипита въпреки прекрасните условия за университетско образование. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание обаче се опитва да пренасочи заблудените, наркозависими студенти към служене на Кр̣ш̣н̣а и да ги включи в най-благотворните за човешкото общество дейности.

Стихът обяснява думите кш̣аура-павям̇ сваям̇ бхрами, посочващи хода на вечното време. Казва се, че времето и приливът не чакат никого. В моралните си поучения великият държавник Ча̄н̣акя Пан̣д̣ита пише:

И миг от живота не може да бъде върнат, дори срещу милиони долари. Ето защо трябва да осъзнаем мъчителната загуба при всеки един миг, изживян напразно. Хората живеят като животни, без да разбират целта на живота, и лекомислено смятат, че няма вечност, а техните петдесет, шейсет или в най-добрия случай сто години изчерпват всичко съществуващо. Това е изключителна глупост. Времето е вечно и в материалния свят всеки преминава през различни стадии от вечното си съществуване. В стиха времето е сравнено с остър бръснач. Предназначението на бръснача е да се обръснем, но ако не го държим внимателно, ще се порежем. Вместо да предизвикваме собствената си гибел, като злоупотребяваме с живота, би трябвало през целия си жизнен път да се стремим към духовно осъзнаване, т.е. Кр̣ш̣н̣а съзнание.

В Бхагавад-гӣта̄ (16.7) се казва: правр̣ттим̇ ча нивр̣ттим̇ ча джана̄ на видур а̄сура̄х̣ – демоните, които са по-низши от хората, но не се числят към животните, не знаят смисъла на правр̣тти и нивр̣тти – какво трябва да се прави и какво не трябва да се прави. Всяко живо същество в материалния свят се стреми да господства над този свят колкото се може повече. Това се нарича правр̣тти-ма̄рга. Ша̄стрите обаче ни препоръчват пътя на нивр̣тти-ма̄рга, водещ към освобождение от материалистичния начин на живот. Освен писанията на ведическата цивилизация, най-древните на света, и други ша̄стри са единодушни по този въпрос. В будистките ша̄стри например Буда съветва човека да постигне нирва̄н̣а, като изостави материалистичния начин на живот. В Библията, която също е ша̄стра, откриваме подобно напътствие – да прекратим материалистичното съществуване и да се върнем в царството на Бога. Което и свещено писание да изучаваме, и най-вече ведическата ша̄стра, ще открием същата препоръка – да изоставим материалистичния си живот и да възвърнем изначалното си духовно съществуване. До същото заключение стига и Шан̇кара̄ча̄ря. Брахма сатям̇ джаган митя̄ – материалният свят, тоест материалистичният живот, е просто илюзия, затова всеки трябва да прекрати илюзорните си дейности и да се издигне до равнището на Брахман.

Ша̄стра се нарича всяко свещено писание и по-специално ведическите книги на знанието. Към ведическата литература се числят четирите Веди – Са̄ма, Яджур, Р̣г и Атхарва, както и всички основани на тях произведения. Бхагавад-гӣта̄ представлява същността на цялото ведическо знание, следователно това е свещеното писание, чиито наставления трябва да приемем с особено внимание. В тази сърцевина на ша̄стрите Кр̣ш̣н̣а лично ни съветва да изоставим всички други задължения и да се отдадем (сарва-дхарма̄н паритяджя ма̄м екам̇ шаран̣ам̇ враджа).

Човек трябва да получи посвещение, за да следва принципите на ша̄стрите. В Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание при посвещение изискваме от ученика да разбере заключението на свещените писания, следвайки съвета на Кр̣ш̣н̣а, върховния авторитет на ша̄стрите, и да изостави материалистичния начин на живот. Ето защо препоръчваме принципите на отказ от извънбрачен секс, употреба на алкохол и опиати, хазарт и месоядство. Тези четири обета ще осигурят на разумната личност свобода от материалистичния живот и завръщане у дома, при Бога.

Що се отнася до наставленията на родителите, можем да отбележим, че всяко живо същество, дори нищожните котки, кучета и змии се раждат от майка и баща. Следователно да получиш материални родители, не представлява никаква трудност. Във всяка форма на живот, при всяко раждане живото същество получава баща и майка. Без съмнение обаче в човешкото общество хората ще продължават да тънат в невежество, ако се задоволяват единствено с поученията на материалните си родители и не се стремят към напредък, като приемат духовен учител и изучават ша̄стрите. Нашите материални бащи и майки играят важна роля само ако ни възпитават така, че да се освободим от ноктите на смъртта. В този смисъл е и наставлението на Р̣ш̣абхадева (Шрӣмад Бха̄гаватам, 5.5.18): пита̄ на са ся̄дж джананӣ на са ся̄т / на мочайед ях̣ самупета-мр̣тюм. Неспособният да спаси детето си от заплахата на неминуемата смърт не бива да се стреми да става майка или баща. Няма полза от родители, незнаещи как да избавят децата си, защото подобни невежи бащи и майки има във всяка форма на живот, дори сред котките, кучетата и пр. Истински родители са само тези, които могат да издигнат децата си до духовното равнище. Ето защо във ведическите канони се казва: джанмана̄ джа̄яте шӯдрах̣ – всеки в този свят се ражда шӯдра. Но целта на човешкия живот е да станем бра̄хман̣и, първокласни личности.

Първокласният интелигентен човек се нарича бра̄хман̣а, защото има знание за Върховния Брахман, Абсолютната Истина. Ведите предписват: тад-вигя̄на̄ртхам̇ са гурум ева̄бхигаччхет – за да разбереш тази наука, трябва да се обърнеш към истински гуру, духовен учител, който ще ти даде свещен шнур и ще те посвети в усвояването на ведическото знание. Джанмана̄ джа̄яте шӯдрах̣ сам̇ска̄ра̄д дхи бхавед двиджах̣. Да станеш бра̄хман̣а с помощта на истински духовен учител се нарича сам̇ска̄ра. Получил посвещение, ученикът изучава ша̄стрите, откриващи пътя към освобождението и завръщането у дома, при Бога.

Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание просвещава хората в това висше знание, помага им да се оттеглят от материалистичния живот и да се върнат при Бога, но за съжаление, много родители не са доволни от неговата дейност. Освен родителите на нашите ученици мнозина бизнесмени също изразяват безпокойство от факта, че учим последователите си да се въздържат от алкохол и опиати, от месоядство, извънбрачен сексуален живот и хазарт. Разрастването на Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание ще принуди тези бизнесмени да закрият своите кланици, пивоварни и цигарени фабрики. Затова те са притеснени. Но така или иначе ние нямаме друг избор, освен да научим учениците си как да се освободят от материалистичния живот. За да ги спасим от кръговрата на раждането и смъртта, длъжни сме да им дадем наставления в разрез с грубия материализъм.

Именно затова На̄рада Муни посъветвал Харяшвасите, синовете на Праджа̄пати Дакш̣а, вместо да създават потомство, да напуснат това място и следвайки наставленията на ша̄стрите, да постигнат съвършенството на духовното осъзнаване. За значението на ша̄стрите се споменава в Бхагавад-гӣта̄ (16.23):

„Този, който пренебрегва наставленията на свещените писания и действа своенравно, не постига нито съвършенство, нито щастие, нито върховната цел“.

От този стих можем да разберем значението на посвещението, както и задълженията на ученика и на духовния учител. Духовният учител никога няма да каже на ученика си: „Ето ти тази мантра, плати ми, занимавай се с тази йога практика и така ще постигнеш голям успех в материалистичния живот“. Не това е дългът на духовния учител. По-скоро той учи ученика как да изостави материалистичния живот, а дълг на ученика е да усвои тези наставления и в крайна сметка да поеме пътя обратно към дома, към Бога, откъдето никой не се връща в материалния свят.

След като изслушали наставленията на На̄рада Муни, Харяшвасите, синовете на Праджа̄пати Дакш̣а, решили да не се оплитат в живота на материалистите, като създават и полагат грижи за стотици деца. Това би било ненужно обвързване. Харяшвасите не се съобразявали с благочестивите или неблагочестиви дейности. Волята на материалистичния им баща била да увеличат прираста на населението, но думите на На̄рада Муни ги накарали да не се вслушат в тази заръка. Като техен духовен учител На̄рада Муни им предал наставленията на ша̄стрите, които призовават към отказ от материалния свят, и като истински ученици Харяшвасите последвали тези наставления. Човек не бива да си поставя за цел странстването из различни планетарни системи на вселената, защото дори да достигне най-висшата планета, Брахмалока, ще трябва да се върне отново на Земята (кш̣ӣн̣е пун̣йе мартя-локам̇ вишанти). Стремежите на кармӣте са напразно губене на време. Човешкият стремеж би трябвало да е завръщането у дома, при Бога. В това се състои съвършенството на живота. Бог казва в Бхагавад-гӣта̄ (8.16):

„Всички планети в материалния свят – от най-висшата до най-нисшата – са места на страдание, където има повтарящо се раждане и смърт. Но достигналият моята обител, о, сине на Кунтӣ, никога не се ражда отново“.

Тук е представена добродетелта на великия мъдрец На̄рада Муни. Непрестанно възпявайки забавленията на Върховния, той връща падналите души обратно при Бога. Във връзка с това Шрӣла Бхактивинода Т̣ха̄кура е написал следната песен:

В тази песен се описва как великата душа На̄рада Муни свири на струнния инструмент вӣн̣а̄, издавайки звука ра̄дхика̄-раман̣а, който е друго име на Кр̣ш̣н̣а. Веднага щом докосне струните, всички предани отвръщат и така се получава прекрасна мелодия. В акомпанимента на струнния инструмент песента се лее като поток от нектар и преданите танцуват в захлас, преизпълнени с блаженство. Те танцуват до полуда, опиянени от екстаз, сякаш са пили от напитката ма̄дхурӣ-пӯра. Някои плачат, други танцуват, а тези, които не могат да танцуват открито, танцуват в сърцата си. С възторжени възгласи Шива прегръща На̄рада Муни, а като вижда, че Шива танцува с На̄рада, Брахма̄ също се присъединява и възкликва: „Моля ви, повтаряйте „Хари бол! Хари бол!“. И небесният цар Индра, преизпълнен с възторг, постепенно се включва и започва да танцува, повтаряйки „Хари бол! Хари бол!“. Така трансценденталният звук от святото име на Бога залива с екстаз цялата вселена. Бхактивинода Т̣ха̄кура казва: „Когато вселената прелее от екстаз, моето желание е изпълнено. Затова се моля в лотосовите нозе на Рӯпа Госва̄мӣ – нека възпяването на харер на̄ма да продължава все така“.

Брахма̄ е гуру на На̄рада Муни, който е гуру на Вя̄садева, а Вя̄садева е гуру на Мадхва̄ча̄ря. По този начин Гауд̣ӣя-Ма̄дхва сампрада̄я е ученическа приемственост, водеща началото си от На̄рада Муни. Нейните последователи, или с други думи – членовете на Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание, трябва да следват стъпките на На̄рада Муни, като повтарят трансценденталните звуци Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе. Те трябва да странстват по света и да спасяват падналите души със звуците на мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а и наставленията на Бхагавад-гӣта̄, Шрӣмад Бха̄гаватам и Чайтаня чарита̄мр̣та. Това ще достави удоволствие на Върховната Божествена Личност. Всеки може да напредва духовно, ако наистина следва наставленията на На̄рада Муни. Ако някой удовлетвори На̄рада Муни, той доставя радост и на Върховната Божествена Личност, Хр̣ш̣ӣкеша (яся праса̄да̄д бхагавад-праса̄дах̣). Прекият духовен учител е представител на На̄рада Муни; между наставленията на На̄рада Муни и тези на лично присъстващия духовен учител няма разлика. Както На̄рада Муни, така и сегашните духовни учители предават учението на Кр̣ш̣н̣а, който казва в Бхагавад-гӣта̄ (18.65 – 66):

„Винаги мисли за мен, стани мой предан, обожавай ме и ми отдавай почитта си. По този начин непременно ще дойдеш при мен. Аз ти обещавам това, защото си мой много скъп приятел. Изостави всички видове религии и просто ми се отдай. Аз ще те освободя от греховните последици. Не се страхувай“.

Без съмнение Харяшвасите, синовете на Праджа̄пати Дакш̣а, били благовъзпитани, образовани и издигнати. По волята на своя баща те се подложили на аскетизъм, за да заченат добри синове, които да продължат рода им. Но На̄рада Муни се възползвал от доброто им поведение и култура и насочил момчетата в правилна посока – да не се обвързват с материалния свят, а да използват възпитанието и знанията си за прекратяване на материалните дела. Харяшвасите приели напътствията на На̄рада Муни, но когато новината за това стигнала до Праджа̄пати Дакш̣а, вместо да се зарадва, той дълбоко се натъжил. Подобни случаи има и в наши дни – ние се опитваме да привлечем колкото се може повече млади хора към Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание за тяхно добро, но родители на присъединилите се към Движението младежи са недоволни и се противопоставят. Разбира се, Праджа̄пати Дакш̣а не можел открито да застане срещу На̄рада Муни, макар че, както ще разберем, след време го прокълнал заради доброжелателните му действия. Такъв е материалистичният начин на живот. Материалистично настроените майки и бащи искат синовете им да създават деца, да се борят за подобряване на икономическото си състояние и да гният в материалното съществуване. Те не се разстройват, когато децата им стават разглезени, безполезни граждани, но изпадат в униние, когато се присъединят към Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание, за да постигнат крайната цел на живота. Тази неприязън на родителите към Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание съществува от незапомнени времена. Дори На̄рада Муни станал нейна жертва, да не говорим за останалите. Независимо от всичко На̄рада Муни никога не изоставил своята мисия. За да освободи колкото се може повече паднали души, той непрекъснато свири на музикалния си инструмент и произнася трансценденталните звуци: Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе.

Праджа̄пати Дакш̣а бил наречен с това име заради необикновената си способност да създава деца. (Думата дакш̣а означава „способен“). Първо той заченал със съпругата си десет хиляди синове. След като ги загубил, тоест, когато те се върнали у дома, при Бога, той дал живот на още хиляда синове, наречени Савала̄шваси. Праджа̄пати Дакш̣а е много способен да създава деца, докато На̄рада Муни е много способен да отвежда обусловените души обратно у дома, при Бога. Опитните материалисти може да не са съгласни с духовно опитния На̄рада Муни, но това не значи, че той ще се откаже да мантрува Харе Кр̣ш̣н̣а.

Праджа̄пати Дакш̣а изпратил втората група синове на същото място, където по-големите им братя постигнали съвършенство. Той не се подвоумил да ги изпрати там въпреки опасностите да станат жертва на наставленията на На̄рада. Съгласно ведическата култура, преди да встъпи в семейния живот и да създава деца, всеки трябва да получи духовно възпитание като брахмача̄рӣ. Това е ведическата система. Макар че съществувал риска чрез наставленията на На̄рада вторите синове да постигнат интелигентността на по-големите си братя, Праджа̄пати Дакш̣а ги изпратил да се усъвършенстват в духовната култура. Осъзнавайки бащиния си дълг, той не се поколебал да разреши на синовете си духовно просвещение относно съвършенството на живота; оставил ги сами да изберат – дали да се върнат вкъщи, при Бога, или да гният в материалния свят в различни форми на съществуване. При всички обстоятелства бащата е длъжен да осигури образование и възпитание на своите синове, а те по-късно ще решат по кой път да поемат. Съвестните бащи не възпрепятстват стремежа на синовете си към духовно развитие в Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание. След като синът постигне духовна зрялост под наставленията на духовния учител, бащата е длъжен да му даде пълната свобода на избор.

Всяка една ведическа мантра се нарича брахма, защото е предхождана от брахма̄кш̣ара (аум, или ом̇-ка̄ра). Например ом̇ намо бхагавате ва̄судева̄я. Бог Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄ (7.8): пран̣авах̣ сарва-ведеш̣у – „Във ведическите мантри Аз съм пран̣ава, или ом̇-ка̄ра“. Тоест, когато се произнасят ведически мантри, започващи с ом̇-ка̄ра, това е непосредствено възпяване на Кр̣ш̣н̣а. Няма разлика в това дали повтаряме ом̇-ка̄ра, или се обръщаме към Бога с името Кр̣ш̣н̣а – значението е едно и също. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху обаче ни съветва в сегашната епоха да повтаряме мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а (харер на̄ма ева кевалам). Макар и да няма разлика между Харе Кр̣ш̣н̣а и ведическите мантри, започващи с ом̇-ка̄ра, Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху, водачът на духовното движение за тази епоха, ни препоръчва да повтаряме Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе.

От тези стихове става ясно, че повтарянето на маха̄-мантрата или на останалите ведически мантри трябва да бъде съпровождано от строг аскетизъм. В Кали юга хората не могат да изтърпят суровите лишения, споменати тук – в продължение на месеци да пият само вода и да се хранят единствено с въздух. Не бихме могли да следваме подобни методи. Но би трябвало да предприемем поне известни аскетични лишения, като се откажем от четирите порока, а именно – непозволения секс, месоядството, хазарта и употребата на алкохол и опиати. Всеки без особени усилия може да следва този вид тапася; тогава повтарянето на мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а ще окаже незабавно въздействие. Никой не бива да се отказва от аскетичния живот. По възможност човек трябва да се къпе във водите на Ганг или Ямуна̄, но ако не се намира в близост до тези свещени реки, може да се къпе и в морето. Това също е вид аскетизъм. Ето защо Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание изгради два големи центъра – във Вр̣нда̄вана и в Ма̄я̄пур, Навадвӣпа. Там всеки може да се къпе в Ганг или в Ямуна̄, да повтаря мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, да стане съвършен и да се върне у дома, при Бога.

На̄рада Муни насърчил по-младите синове на Праджа̄пати Дакш̣а, като пробудил естествените им братски чувства. Той ги посъветвал, ако изобщо изпитват някаква обич към по-големите си братя, да последват техния път. Семейната привързаност е много силна, затова На̄рада Муни я използвал, за да им припомни роднинската връзка с Харяшвасите. Обикновено думата нигама се отнася до Ведите, но тук нигама означава „наставленията, съдържащи се във ведическите писания“. В Шрӣмад Бха̄гаватам се казва: нигама-калпа-тарор галитам̇ пхалам – ведическите наставления са като дърво, чийто зрял плод е Шрӣмад Бха̄гаватам. На̄рада Муни раздава този плод навсякъде, затова вдъхновил Вя̄садева да напише Маха̄-пура̄н̣ата Шрӣмад Бха̄гаватам за благото на непросветеното човешко общество.

„Свързващият процес на преданото служене може веднага да облекчи материалните страдания на живото същество, които са чужди на неговата природа. Но повечето хора не знаят това. По тази причина мъдрецът Вя̄садева състави това ведическо писание, свързано с Върховната Истина“ (Шрӣмад Бха̄гаватам, 1.7.6). Хората страдат поради невежество и търсейки щастие, избират неверни пътища. Това се нарича анартха. Материалните им дейности никога няма да ги направят щастливи, ето защо На̄рада посъветвал Вя̄садева да запише напътствията на Шрӣмад Бха̄гаватам. Вя̄садева го послушал и написал Бха̄гаватам – върховното наставление на Ведите. Галитам̇ пхалам: Шрӣмад Бха̄гаватам е зрелият плод на Ведите.

В зависимост от своите привързаности към различни материални взаимоотношения хората достигат до различни планети. Тук се казва, че този, който е верен на братята си, трябва да следва техния път и така да се издигне до Марудлока. На̄рада Муни посъветвал вторите синове на Праджа̄пати Дакш̣а да последват примера на по-големите си братя и да се извисят до духовния свят.

Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура пояснява, че като се започне от Прияврата и Утта̄напа̄да, На̄рада Муни дарил с освобождение целия род на Сва̄ямбхува Ману. Той спасил Дхрува, сина на Утта̄напа̄да, и дори Пра̄чӣнабархи, който бил отдаден на плодоносни дейности. И все пак не могъл да освободи Праджа̄пати Дакш̣а. Праджа̄пати Дакш̣а видял На̄рада, когато мъдрецът лично дошъл да го спаси. На̄рада Муни се възползвал от нещастието, сполетяло Праджа̄пати Дакш̣а, защото в момент на тежка загуба човек е склонен да оцени стойността на бхакти йога. В Бхагавад-гӣта̄ (7.16) се казва, че четири вида благочестиви хора се опитват да разберат преданото служене – а̄рта (нещастните), артха̄ртхӣ (желаещите богатство), джигя̄су (любознателните) и гя̄нӣ (търсещите знание). Праджа̄пати Дакш̣а бил потънал в скръб заради загубата на синовете си и На̄рада се възползвал от случая, за да му открие пътя към освобождение от материалното робство.

Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху е казал: сання̄сӣра алпа чхидра сарва-локе га̄я (Чайтаня чарита̄мр̣та, Мадхя, 12.51). В обществото се срещат различни сання̄сӣ, ва̄напрастхи, гр̣хастхи и брахмача̄рӣ, но ако всички те живеят според предписаните си задължения, трябва да ги считаме за са̄дху. Несъмнено Праджа̄пати Дакш̣а бил са̄дху, защото се подложил на такъв аскетизъм, че пред него се явил самият Бог Виш̣н̣у, Върховната Божествена Личност. Но въпреки това Дакш̣а имал склонността да търси недостатъци у другите. Той неправилно нарекъл На̄рада Муни аса̄дху, нечестивец, защото мъдрецът провалил намеренията му. В желанието си да възпита своите синове като гр̣хастхи с необходимите знания Дакш̣а ги изпратил да живеят аскетично край На̄ра̄ян̣а-сарас. На̄рада Муни се възползвал от техните постижения в аскетизма и ги посъветвал да станат отречени от света ваиш̣н̣ави. В това се състои дългът на На̄рада Муни и неговите последователи. Тяхната задача е да показват пътя на отречението от материалния свят, който води у дома, при Бога. Праджа̄пати Дакш̣а обаче не видял нищо възвишено в мисията на На̄рада Муни по отношение на собствените му синове. Неспособен да оцени неговото поведение, Дакш̣а го обвинил, че е аса̄дху.

В тази връзка думите бхикш̣ор ма̄рга, „пътят на отреклите се от света“, са от особена важност. Сання̄сӣ се нарича още тридан̣д̣и бхикш̣у, защото негов дълг е да проси милостиня от домовете на гр̣хастхите и да им дава духовни наставления. Той има право да проси от врата на врата, но един гр̣хастха не може да прави това. Гр̣хастхите могат да изкарват прехраната си според четирите подразделения за духовен живот. Бра̄хман̣а-гр̣хастха може да се препитава, като стане просветен мъдрец и обучава хората как да почитат Върховната Божествена Личност. Би могъл и сам да извършва обожание. Ето защо се казва, че единствено бра̄хман̣ите имат право на богослужения и могат да приемат като праса̄да всичко, предложено на муртӣте. Макар че понякога бра̄хман̣а приема подаяния, той не ги използва за собствената си прехрана, а за обожание на муртӣте. Един бра̄хман̣а никога не се запасява с неща за в бъдеще. Кш̣атриите от своя страна имат право да събират данъци от поданиците, длъжни са да ги защитават, да определят обществените норми и да следят за спазване на реда и законите. Вайшите трябва да изкарват прехраната си чрез земеделие и отглеждане на крави, а шӯдрите – като служат на трите по-висши класи. Докато не стане бра̄хман̣а, човек не може да приеме сання̄са. На сання̄сӣте и брахмача̄рӣте се разрешава да просят милостиня, но за гр̣хастхите това е недопустимо.

Праджа̄пати Дакш̣а осъдил На̄рада Муни за това, че той, като брахмача̄рӣ, който може да проси от врата на врата, превърнал синовете му в сання̄сӣ, докато се подготвяли за семеен живот. Дакш̣а много се разгневил, защото си мислел, че На̄рада е извършил голяма несправедливост. Според него той просто заблудил неопитните му деца (аса̄дхв ака̄рй арбхака̄н̣а̄м). Дакш̣а смятал синовете си за невинни момчета, объркани от посочената им възможност за аскетичен живот. Всички тези съображения накарали Праджа̄пати Дакш̣а да нарече На̄рада Муни аса̄дху, недостоен да носи одеждите на са̄дху.

Понякога се случва гр̣хастхите неправилно да разбират святата личност, особено ако тя привлича младите им синове към Кр̣ш̣н̣а съзнание. Обикновено един гр̣хастха смята, че докато не премине през семейния живот, човек не може правилно да се отрече от него. Когато някой младеж, следвайки наставленията на На̄рада или на негов представител от ученическата приемственост, веднага поеме пътя на отречение от света, родителите му се разгневяват. Същото явление наблюдаваме и в нашето Движение за Кр̣ш̣н̣а съзнание, защото призоваваме младежите от страните на Запад да следват пътя на отречението. Ние одобряваме семейния живот, но гр̣хастхите също спазват отречения. Всеки гр̣хастха трябва да изостави толкова много лоши навици, че неговите родители си мислят как животът му е на практика загубен. Ние казваме „не“ на месоядството, „не“ на извънбрачния секс, „не“ на хазарта, „не“ на опиянението. И родителите се чудят как е възможно децата им да водят позитивен живот с всички тези „не“-та. Животът на съвременното общество, особено в западните страни, се основава на споменатите четири непозволени дейности. По тази причина някои родители не харесват нашето движение, също както Праджа̄пати Дакш̣а не одобрил дейностите на На̄рада и го обвинил в непочтеност. Но въпреки опасността да си навлечем родителския гняв ние трябва без колебание да изпълняваме нашия дълг, защото принадлежим към ученическата приемственост, водеща началото си от На̄рада Муни.

Хората, привикнали към домашния уют, се чудят защо някой би изоставил радостите на семейния живот, който е позволение за сексуално наслаждение, и просто би станал странстващ отшелник в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Те не знаят, че позволението за сексуален живот не би могло да се регулира, докато семейният не приеме живот в отречение. Ето защо според ведическата цивилизация, когато навърши петдесет години, човек трябва да се оттегли от семейния живот – това е задължително изискване. Но в обърканото съвременно общество хората искат да останат в семейния кръг до края на живота си и затова страдат. Ето защо учениците на На̄рада Муни съветват всички млади хора незабавно да се присъединят към движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание. В това няма нищо лошо.

Още с раждането един бра̄хман̣а поема бремето на три вида дълг – към великите светци, към полубоговете и към баща си. Синът на бра̄хман̣а трябва да съблюдава целомъдрие (брахмачаря), за да изпълни дълга си към святите личности, да извършва ритуални обреди като дълг към полубоговете и да създаде деца, за да се освободи от дълга към своя баща. Макар отречението от света да е необходимо условие за освобождение, Праджа̄пати Дакш̣а се опитвал да докаже, че освобождението не се постига, докато не се изпълнят задълженията към полубоговете, светците и собствения баща. Как така На̄рада Муни отвел синовете на Дакш̣а направо към отричането от света, преди да са изплатили тези три вида дълг? Както изглежда, Праджа̄пати Дакш̣а не бил запознат с крайното заключение на ша̄стрите. В Шрӣмад Бха̄гаватам (11.5.41) се казва:

Всеки е задължен на полубоговете, на останалите живи същества, на семейството си, на прадедите и пр., но ако изцяло се отдаде на Кр̣ш̣н̣а, Мукунда, даряващия освобождение, дори да не извършва яги, той се освобождава от всичките си задължения. Даже да не е изплатил своите дългове, човек се освобождава от тях, ако се оттегли от материалния свят заради Върховната Божествена Личност, чиито лотосови нозе са убежище за всекиго. В това се състои заключението на ша̄стрите. На̄рада Муни бил абсолютно прав, когато призовал синовете на Праджа̄пати Дакш̣а незабавно да се отрекат от материалния свят и да приемат подслон при Върховната Божествена Личност. За съжаление, Праджа̄пати Дакш̣а, бащата на Харяшвасите и Савала̄швасите, не могъл да осъзнае великото служене на На̄рада Муни. Затова Дакш̣а се обърнал към него с думите па̄па („въплъщение на греховете“) и аса̄дху („нечестивец“). Понеже бил велик светец и ваиш̣н̣ава, На̄рада Муни търпеливо приел всички обвинения на Праджа̄пати Дакш̣а. Той просто изпълнил ваиш̣н̣авския си дълг, освободил синовете на Праджа̄пати Дакш̣а и им помогнал да се върнат у дома, при Бога.

Манталитетът на Праджа̄пати Дакш̣а е разпространен и в наши дни. Когато младежите се присъединяват към Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание, техните бащи или т.нар. настойници са недоволни и гневни, защото смятат, че синовете им ненужно са били насърчени да се лишат от материални удоволствия, като ядене, пиене и развлечения. Кармӣте, вършителите на плодоносни дейности, са на мнение, че човек трябва да изпита всички наслади на сегашния си живот и също да извърши някакви благочестиви дейности, за да се издигне до висшите планети за по-нататъшно наслаждение в следващото си раждане. Но йогӣте, и по-специално бхакти йогӣте, остават равнодушни към тези материални възгледи – те не се стремят да достигнат висшите планети на полубоговете, за да се наслаждават на дълъг живот в условията на високоразвита материалистична цивилизация. Шрӣла Прабодха̄нанда Сарасватӣ изтъква: каивалям̇ нарака̄яте тридаша-пӯр а̄ка̄ша-пуш̣па̄яте – за предания сливането с битието на Брахман е адско съществуване, а животът на висшите планетарни системи е мираж, несъществуваща фантасмагория. Чистият предан не проявява интерес към йогическите съвършенства, пътуванията до висши планетарни системи или единението с Брахман. Той се интересува единствено от служене на Върховната Божествена Личност. Понеже бил кармӣ, Праджа̄пати Дакш̣а не можел да оцени огромното благо, което На̄рада Муни направил за неговите единайсет хиляди синове. Нещо повече, той обявил мъдреца за голям грешник и отсъдил, че като придружител на Върховната Божествена Личност На̄рада Муни е опозорил и самия Бог. С други думи, Дакш̣а го обвинил в оскърбление, макар На̄рада да бил почитан като спътник на Бога.

Слугите на На̄рада Муни от ученическата приемственост са принудени да търпят подобни критики. Чрез Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание ние се опитваме да обучим младите хора да станат предани и да се върнат при Бога, следвайки регулиращите принципи. Нашето служене обаче не намира добър прием нито в Индия, нито извън границите ѝ в страните на Запад, където полагаме усилия да разпространим Кр̣ш̣н̣а съзнание. Кастовите бра̄хман̣и в Индия се опълчиха срещу Движението, защото издигаме до равнището на бра̄хман̣а чужденците, които те считат за млеччхи и явани. Ние ги възпитаваме в аскетичен живот, признаваме ги за бра̄хман̣и и им връчваме свещен шнур. По тази причина индийските кастови бра̄хман̣и са много недоволни от дейностите ни на Запад. В западните страни родителите на младежите, присъединили се към Движението, също се обявиха за негови врагове. Нашата цел изобщо не е да си създаваме врагове, но самият процес е такъв, че неотдадените винаги ще се отнасят враждебно към нас. Независимо от всичко, както е посочено в ша̄стрите, преданият трябва да проявява търпение и състрадание. Нашите проповедници трябва да са подготвени за обвиненията на невежите хора и в същото време да се отнасят с изключително състрадание към падналите обусловени души. Ако изпълняваме своя дълг в ученическата приемственост на На̄рада Муни, без съмнение ще получим признание за служенето си. Бог казва в Бхагавад-гӣта̄ (18.68 – 69):

„Този, който разяснява на преданите тази най-висша тайна, със сигурност ще постигне чисто предано служене и накрая ще се завърне при мен. В този свят няма и никога няма да има слуга, който да ми е по-скъп от него“. Нека продължаваме да проповядваме посланието на Бог Кр̣ш̣н̣а, без да се страхуваме от врагове. Единственият ни дълг е да удовлетворим Бога с това проповядване, което ще бъде прието от Бог Кр̣ш̣н̣а и Бог Чайтаня като служене. Трябва искрено да служим на Бога и да не се оставяме на т.нар. врагове да ни възпрат.

В стиха е използвана думата саухр̣да-гхнам („който разваля приятелството“). Тъй като На̄рада Муни и членовете на неговата ученическа приемственост разстройват приятелските взаимоотношения и семейния живот, понякога хората ги обвиняват, че са саухр̣да-гхнам, тоест създават вражда между близки. Всъщност преданите са приятели на всяко живо същество (сухр̣дам̇ сарва-бхӯта̄на̄м), но хората погрешно ги приемат за врагове. Проповядването може да е трудна, неблагодарна задача, но проповедникът трябва да следва повелята на Върховния Бог и да не се страхува от материалистите.

Праджа̄пати Дакш̣а имал право, когато казал, че смяната на дрехата не може да направи човек независим от материалния свят. Сання̄сӣте в Кали юга, които заменят белите си роби с шафранени и си мислят, че след това всичко им е позволено, са по-отблъскващи и от гр̣хастхите материалисти. Това не се препоръчва никъде. Праджа̄пати Дакш̣а бил прав, като изтъкнал този недостатък, но той не знаел, че На̄рада Муни пробудил духа на отречение от света в Харяшвасите и Савала̄швасите с помощта на съвършено знание. Подобно просветено отречение е за пример. Духовният сан на отречение от света се приема с пълно знание (гя̄на-ваира̄гя), защото само така се постига съвършенството на живота. Това възвишено равнище е достижимо без особени усилия, както потвърждава Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.7):

„С предано служене на Божествената Личност, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, човек веднага постига безпричинно знание и независимост от този свят“. Гя̄на и ваира̄гя по естествен начин се проявяват у всекиго, сериозно зает с предано служене на Бог Ва̄судева – в това няма съмнение. Праджа̄пати Дакш̣а напразно обвинявал На̄рада Муни, че не издигнал синовете му до равнището на знанието. Всички синове на Праджа̄пати Дакш̣а първо постигнали равнището на гя̄на и след това по естествен начин се отрекли от света. Казано обобщено, отречението е невъзможно, докато не се пробуди знанието, защото без възвишено знание никой не може да изостави привързаността си към материално наслаждение.

Казва се, че докато една жена не забременее, тя не може да разбере какво представляват родилните мъки. Бандхя̄ ки буджхибе прасава-ведана̄. Думата бандхя̄ означава безплодна жена. Такава жена не може да роди дете. Тогава как би могла да усети болките при раждането? Според философията на Праджа̄пати Дакш̣а жената първо трябва да забременее и така да изпита на свой гръб родилните мъки. Тогава, ако е разумна, няма да иска да забременява отново. Истината обаче е друга. Сексуалното наслаждение е толкова силно, че жената забременява, страда по време на раждането, но въпреки опита си отново забременява. Философията на Дакш̣а е да се въвлечеш в материалното удоволствие, а след като преживееш страданията от него, по естествен начин да се отречеш от света. Но материалната природа е много могъща – въпреки че изпитва страдания на всяка крачка, човек не се отказва от опитите си за наслаждение (тр̣пянти неха кр̣пан̣а̄ баху-дух̣кха-бха̄джах̣). В зависимост от обстоятелствата, докато не срещне предан като На̄рада Муни или негов слуга от ученическата приемственост, непроявената му склонност към отречение няма да се пробуди. Не е вярно, че от само себе си ще станем непривързани просто защото материалното наслаждение е придружено от толкова много болезнени състояния. Това, от което се нуждаем, са благословиите на предан като На̄рада Муни. Едва тогава ще можем да се отречем от привързаността си към материалния свят. Младежите и девойките от Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание изоставиха духа на материално наслаждение не поради личния си опит, а по милостта на Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху и неговите слуги.

Праджа̄пати Дакш̣а искал да посочи изключителното си търпение, защото не казал нищо, когато На̄рада Муни без никаква причина накарал невинните му синове да поемат пътя на отречението. Понякога семейните биват обвинявани, че живеят като гр̣хамедӣ, защото гр̣хамедӣте се задоволяват само със семейния живот без стремеж към духовен напредък. За разлика от тях обаче гр̣хастхите, въпреки че живеят семейно със съпругите и децата си, имат силно желание за духовно развитие. В опит да докаже великодушието си към На̄рада Муни, Праджа̄пати Дакш̣а подчертал, че не се възпротивил, когато На̄рада заблудил първите му синове, напротив – бил благоразположен и търпелив. Но той дълбоко се огорчил, когато На̄рада Муни за втори път подвел синовете му. Ето защо Дакш̣а твърди, че На̄рада Муни, макар и да е облечен като са̄дху, всъщност не е такъв; докато той самият, макар и семеен, е по-велик са̄дху от На̄рада Муни.

Праджа̄пати Дакш̣а бил гр̣хамедхӣ, установен в семейния живот, затова си мислел, че за На̄рада Муни ще бъде тежко наказание, ако трябва да обикаля по света, без да може да остане на едно място. Всъщност такова наказание е благословия за проповедника. Проповедникът се нарича още паривра̄джака̄ча̄ря – а̄ча̄ря, или просветител, който непрекъснато пътува за благото на човешкото общество. Праджа̄пати Дакш̣а проклел На̄рада Муни да не може да остава за дълго на едно място въпреки способността му да пътува из цялата вселена. В системата парампара̄, водеща началото си от На̄рада Муни, аз също бях прокълнат. Макар да имам много центрове, подходящи за резиденции, аз не мога да остана никъде, защото съм прокълнат от родителите на младите ми ученици. От основаването на Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание пътувам из целия свят два или три пъти годишно и където отида, имам всички необходими удобства, но аз не мога да остана никъде повече от три дни или седмица. Нямам нищо против това проклятие на родителите, но сега ми е необходимо да остана на едно място, за да завърша другото си начинание – превода на Шрӣмад Бха̄гаватам. Ако моите ученици, особено приелите сання̄са, поемат отговорността да пътуват по света, може би ще успея да прехвърля родителското проклятие върху тези млади проповедници. Тогава ще мога да се установя удобно на едно място и да превеждам.

В Шрӣмад Бха̄гаватам (3.25.21) се казва:

„Един са̄дху се отличава с това, че е търпелив, милостив и дружелюбен към всички живи създания. Той няма врагове, умиротворен е, следва писанията и всичките му качества са възвишени“. На̄рада Муни, най-издигнатият са̄дху, предан, за да може да спаси Праджа̄пати Дакш̣а, безмълвно изтърпял проклятието. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху въвел следния принцип за всички свои предани:

„Човек трябва да възпява святото име на Бога със смирен ум, като се мисли за по-нищожен и от сламката на улицата; трябва да е по-търпелив от дърво, лишен от чувство за фалшив престиж и готов да отдава на другите цялата си почит. Само с такъв ум той ще може да възпява святото име на Бога постоянно“. Следвайки наставленията на Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху, проповядващият славата на Бога по целия свят и из цялата вселена трябва да е по-смирен от тревата и по-търпелив от дървото, защото проповедникът не води безгрижен живот. Напротив, той се сблъсква с най-различни препятствия. Не само го проклинат, но често го и нараняват. Например когато Нитя̄нанда Прабху отишъл да проповядва Кр̣ш̣н̣а съзнание на братята разбойници Джага̄и и Ма̄дха̄и, те го ранили, разкървавили главата му, но независимо от всичко Той великодушно освободил двамата разбойници, които станали съвършени ваиш̣н̣ави. Това е дългът на проповедника. Бог Исус Христос изтърпял дори разпъването на кръст. Така че проклятието срещу На̄рада не било толкова учудващо и той го приел.

Някой може да попита защо На̄рада Муни останал при Праджа̄пати Дакш̣а и търпеливо изслушал всичките му обвинения и проклятия. Нима това би могло да донесе освобождение на Дакш̣а? Отговорът е положителен. Според Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура, след като Праджа̄пати Дакш̣а го обидил, На̄рада Муни трябвало незабавно да си тръгне, но той съзнателно останал да изслуша всичките тежки думи, така че Дакш̣а да се освободи от гнева си. Праджа̄пати Дакш̣а не бил обикновен човек – той имал натрупани резултати от многобройни благочестиви дейности. По тази причина На̄рада Муни очаквал, след като произнесе проклятието си, Дакш̣а, удовлетворен и успокоен, да се разкае за лошото си поведение. Така би получил възможността да стане ваиш̣н̣ава и да бъде спасен. Когато Джага̄и и Ма̄дха̄и оскърбили Бог Нитя̄нанда, Той запазил спокойствие, затова братята паднали в лотосовите му нозе и се разкаяли. Впоследствие те станали съвършени ваиш̣н̣ави.