Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 16.7
Текст
джана̄ на видур а̄сура̄х̣
на шаучам̇ на̄пи ча̄ча̄ро
на сатям̇ теш̣у видяте
Дума по дума
правр̣ттим – като постъпва правилно; ча – също; нивр̣ттим – като не постъпва правилно; ча – и; джана̄х̣ – личности; на – никога; видух̣ – знаят; а̄сура̄х̣ – с демонични качества; на – никога; шаучам – чистота; на – нито; апи – също; ча – и; а̄ча̄рах̣ – поведение; на – никога; сатям – истина; теш̣у – в тях; видяте – има.
Превод
Хората с демонична природа не знаят какво трябва да се прави и какво не трябва да се прави. В тях не може да се открие нито чистота, нито правилно поведение, нито истина.
Пояснение
Във всяко цивилизовано човешко общество изначално съществуват някакви религиозни правила и предписания. Особено сред а̄ряните – представители на най-развитата ведическа цивилизация – всички, които не следват наставленията на писанията, се считат за демони. Затова тук се казва, че демоните не познават свещените предписания, нито са склонни да ги следват. Дори някои от тях да са запознати с религиозните правила, те не ги изпълняват. Те нямат вяра и не искат да вървят по ведическия път. И вътрешната, и външната чистота са далеч от тях. Човек трябва да поддържа тялото си чисто, като всеки ден се къпе, мие зъбите си, бръсне се, сменя дрехите си и т.н. А за вътрешна чистота е необходимо винаги да се помнят святите имена на Бога и да се възпява Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе. Тези предписания не се харесват на демоните и те не ги следват.
Множество правила определят и човешкото поведение. Те са изложени в писания като Ману сам̇хита̄, общочовешкия законник. Дори и днес индусите следват неговите правила. Законите за наследството и ред други закони водят началото си от тази книга. В Ману сам̇хита̄ ясно се казва, че на жената не трябва да се дава свобода. Това не означава, че жените трябва да бъдат третирани като робини; те са по-скоро като деца. На децата не се дава свобода, но това не ги прави роби. Сега демоните пренебрегват тези препоръки и заявяват, че на жените трябва да се предоставя свободата, която имат мъжете. Това обаче никак не е подобрило състоянието на нещата в съвременното общество. Всъщност жената трябва да бъде покровителствана на всеки етап от живота си. В детството тя е защитена от своя баща, в младостта си – от своя съпруг, а в старостта – от порасналите си синове. Според Ману сам̇хита̄ това е правилното социално поведение. Но съвременното възпитание създава изопачена представа за живота на жената и затова бракът в днешното общество на практика е въображаем. Социалното положение на жените днес също не е цветущо, въпреки че омъжените жени са в малко по-добра позиция от претендиращите за т.нар. „свобода“. Всичко това показва как демоните не приемат никакви полезни за социалната система указания. Те отхвърлят опита на великите мъдреци, не следват установените от тях правила и обществото им се намира в плачевно състояние.