Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 16.23
Деванагари
य: शास्त्रविधिमुत्सृज्य वर्तते कामकारत: ।
न स सिद्धिमवाप्नोति न सुखं न परां गतिम् ॥ २३ ॥
न स सिद्धिमवाप्नोति न सुखं न परां गतिम् ॥ २३ ॥
Стих
ях̣ ша̄стра-видхим утср̣джя
вартате ка̄ма-ка̄ратах̣
на са сиддхим ава̄пноти
на сукхам̇ на пара̄м̇ гатим
вартате ка̄ма-ка̄ратах̣
на са сиддхим ава̄пноти
на сукхам̇ на пара̄м̇ гатим
Дума по дума
ях̣ — този, който; ша̄стра-видхим — правилата от писанията; утср̣джя — отказвайки се; вартате — остава; ка̄ма-ка̄ратах̣ — своенравно действие от похот; на — никога; сах̣ — той; сиддхим — съвършенство; ава̄пноти — достига; на — никога; сукхам — щастие; на — никога; пара̄м — върховния; гатим — стадий на съвършенство.
Превод
Този, който пренебрегва наставленията на свещените писания и действа своенравно, не постига нито съвършенство, нито щастие, нито върховната цел.
Пояснение
Както вече беше описано, ша̄стра видхи, предписанията на ша̄стрите, са предназначени за различните съсловия и духовни подразделения в човешкото общество. Всеки би трябвало да следва тези правила и предписания. Ако не ги следва и действа по собствена прищявка, движен от похотта, алчността и желанията си, никога няма да постигне съвършенство в живота. Казано другояче, човек, който знае всички тези неща на теория, но не ги прилага в собствения си живот, трябва да бъде считан за най-нисш сред хората. В човешката форма от живото същество се очаква да проявява разум и да следва правилата за усъвършенстване на живота до висше ниво; в противен случай то деградира. Но дори да спазва правилата и моралните принципи, ако накрая не успее да разбере Върховния Бог, цялото му знание се обезценява. И дори ако приема съществуването на Бога, но не му служи, всичките му усилия са напразни. Постепенното издигане до Кр̣ш̣н̣а съзнание и предано служене е крайно необходимо; само така може да се достигне висшата степен на съвършенство.
Думата ка̄ма-ка̄ратах̣ е много важна. Този, който съзнателно нарушава правилата, действа, подтикван от похот. Той знае, че нещо е забранено, но го прави. И обратното – знае какво трябва да се направи, но не го прави. Това са своеволни действия. Съдбата на такива личности е да бъдат наказвани от Върховния Бог. Те остават далеч от съвършенството, към което е насочен човешкият живот – пречистване на собственото съществуване. Този, който не следва правилата и предписанията, не може да се пречисти, нито да постигне истинско щастие.