Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 7.8
Текст
прабха̄сми шаши-сӯряйох̣
пран̣авах̣ сарва-ведеш̣у
шабдах̣ кхе пауруш̣ам̇ нр̣ш̣у
Дума по дума
расах̣ – вкус; ахам – Аз; апсу – вода; каунтея – о, сине на Кунтӣ; прабха̄ – светлина; асми – Аз съм; шаши-сӯряйох̣ – на Луната и Слънцето; пран̣авах̣ – трите букви а-у-м; сарва – във всички; ведеш̣у – Ведите; шабдах̣ – звукова вибрация; кхе – в етера; пауруш̣ам – способност; нр̣ш̣у – в хората.
Превод
О, сине на Кунтӣ, Аз съм вкусът на водата, светлината на Слънцето и Луната, сричката ом̇ във ведическите мантри; Аз съм звукът в етера и талантът у човека.
Пояснение
Този стих обяснява как Бог е всепроникващ чрез разнообразните си материални и духовни енергии. Първоначално Върховният може да бъде възприет в неговите различни енергии и така да бъде осъзнат безличностния му аспект. Както полубогът на Слънцето е личност и може да бъде видян във всепроникващата му енергия – слънчевата светлина, – така и Господ, въпреки че се намира във вечната си обител, присъства навсякъде с енергиите си, изпълващи цялото творение. Вкусът на водата е активният принцип на водата. Никой не обича да пие морска вода, защото чистият вкус на водата е примесен със сол. Привличащата сила на водата зависи от чистотата на вкуса ѝ, а този чист вкус е една от енергиите на Върховния. Имперсоналистът усеща присъствието на Бога във водата чрез нейния вкус. Персоналистът също възхвалява Бога, че милостиво дарява вкусна вода за утоляване на жаждата. Това е начинът за възприемане на Върховния. Практически не съществува конфликт между персонализма и имперсонализма. Който познава Бога, знае, че имперсоналното и персоналното разбиране присъстват едновременно във всичко и противоречие няма. Затова Бог Чайтаня е установил възвишената си доктрина: ачинтя бхеда-и-абхеда-таттва – едновременна еднаквост и различие.
Източникът на слънчевата и лунната светлина е брахмаджьоти, безличностното сияние на Бога. А пран̣ава, трансценденталният звук ом̇-ка̄ра в началото на всеки ведически химн, е обръщение към Върховния. Тъй като имперсоналистите се страхуват да се обръщат към Върховния Бог Кр̣ш̣н̣а с някое от многобройните му имена, те предпочитат да произнасят трансценденталния звук ом̇-ка̄ра. Но те не съзнават, че ом̇-ка̄ра е звуков образ на Кр̣ш̣н̣а. Присъствието на Кр̣ш̣н̣а съзнание е навсякъде и този, който го усеща, е благословен. Непознаващите Кр̣ш̣н̣а са в илюзия. Знанието за Кр̣ш̣н̣а е освобождение, а незнанието за него е робство.