Шрӣмад Бха̄гаватам 6.5.11
Стих
бхӯх̣ кш̣етрам̇ джӣва-сам̇гям̇ яд
ана̄ди ниджа-бандханам
адр̣ш̣т̣ва̄ тася нирва̄н̣ам̇
ким асат-кармабхир бхавет
ана̄ди ниджа-бандханам
адр̣ш̣т̣ва̄ тася нирва̄н̣ам̇
ким асат-кармабхир бхавет
Дума по дума
бхӯх̣ — земята; кш̣етрам — полето на дейностите; джӣва-сам̇гям — обозначението на духовното живо същество, обвързано от различните резултати на дейността; ят — което; ана̄ди — съществува от незапомнени времена; ниджа-бандханам — причинява собственото си робство; адр̣ш̣т̣ва̄ — без да вижда; тася — на това; нирва̄н̣ам — прекратяване; ким — каква полза; асат-кармабхих̣ — от временните плодоносни дейности; бхавет — може да има.
Превод
(Харяшвасите разбраха думите на На̄рада по следния начин). Думата „бхӯх̣“ – земята – се отнася до полето на дейностите. Материалното тяло, последствие от действията на живото същество, представлява негово поле на дейност и му дава погрешни обозначения. От незапомнени времена живото същество е получавало различни материални тела, които са причина за робството му в материалния свят. Ако човек глупаво се занимава с временни плодоносни дейности без никакъв стремеж към прекратяване на това робство, каква е ползата от действията му?
Пояснение
На̄рада Муни представил на Харяшвасите, синовете на Праджа̄пати Дакш̣а, десет алегории – царя, реката, къщата, физическите елементи и т.н. След като разсъждавали върху тях, Харяшвасите разбрали, че живото същество, затворено в клетката на тялото, жадува за щастие, но не прави нищо, за да се освободи от тази клетка. Това е много важен стих, тъй като всички живи същества в материалния свят стават много активни, щом получат определените им тела. Човек работи ден и нощ заради сетивно наслаждение; същото правят свинете и кучетата. Птиците, животните и останалите обусловени живи същества извършват най-различни дейности, без да знаят за душата, затворена в клетката на тялото. Особено в човешката форма на живот всеобщ дълг е да се действа за освобождението от тази клетка. Но без наставленията на На̄рада или на негов представител от ученическата приемственост хората сляпо се отдават на телесни дейности, за да се радват на ма̄я̄-сукха – мимолетното, временно щастие. Те не знаят как да се освободят от материалния затвор. Ето защо Р̣ш̣абхадева е казал, че такава дейност не носи нищо добро, защото живот след живот затваря душата в тяло, подложено на трите вида материални страдания.
Харяшвасите, синовете на Праджа̄пати Дакш̣а, веднага разбрали смисъла в думите на На̄рада. Нашето Движение за Кр̣ш̣н̣а съзнание е създадено за подобно просветление. Ние се опитваме да просветим човечеството, така че хората да работят усилено в дух на тапася за себепознание и освобождение от вечния плен на раждането, смъртта, старостта и болестите в различни тела. Ма̄я̄ обаче е изключително силна: тя умело поставя препятствия пред това просветление. Ето защо понякога човек се присъединява към Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание, но след време отново попада в лапите на ма̄я̄, без да е разбрал значението на това движение.