Шрӣмад Бха̄гаватам 6.5.23

Без съмнение Харяшвасите, синовете на Праджа̄пати Дакш̣а, били благовъзпитани, образовани и издигнати. По волята на своя баща те се подложили на аскетизъм, за да заченат добри синове, които да продължат рода им. Но На̄рада Муни се възползвал от доброто им поведение и култура и насочил момчетата в правилна посока – да не се обвързват с материалния свят, а да използват възпитанието и знанията си за прекратяване на материалните дела. Харяшвасите приели напътствията на На̄рада Муни, но когато новината за това стигнала до Праджа̄пати Дакш̣а, вместо да се зарадва, той дълбоко се натъжил. Подобни случаи има и в наши дни – ние се опитваме да привлечем колкото се може повече млади хора към Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание за тяхно добро, но родители на присъединилите се към Движението младежи са недоволни и се противопоставят. Разбира се, Праджа̄пати Дакш̣а не можел открито да застане срещу На̄рада Муни, макар че, както ще разберем, след време го прокълнал заради доброжелателните му действия. Такъв е материалистичният начин на живот. Материалистично настроените майки и бащи искат синовете им да създават деца, да се борят за подобряване на икономическото си състояние и да гният в материалното съществуване. Те не се разстройват, когато децата им стават разглезени, безполезни граждани, но изпадат в униние, когато се присъединят към Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание, за да постигнат крайната цел на живота. Тази неприязън на родителите към Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание съществува от незапомнени времена. Дори На̄рада Муни станал нейна жертва, да не говорим за останалите. Независимо от всичко На̄рада Муни никога не изоставил своята мисия. За да освободи колкото се може повече паднали души, той непрекъснато свири на музикалния си инструмент и произнася трансценденталните звуци: Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе.