Шрӣмад Бха̄гаватам 6.5.17

Философите и учените провеждат изследователска дейност, за да открият изначалната причина, но би трябвало да използват научни методи, а не да действат произволно или да градят абсурдни теории. Науката за изначалната причина е изложена в редица ведически произведения. Атха̄то брахма джигя̄са̄ / джанма̄дй ася ятах̣. Във Веда̄нта сӯтра е казано, че човек трябва да се интересува от Върховната Душа. Това изследване на Върховния се нарича брахма джигя̄са̄. Абсолютната Истина, таттва, е обяснена в Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.11):

„Учените трансценденталисти, които познават Абсолютната Истина, наричат тази недвойствена субстанция Брахман, Парама̄тма̄ и Бхагава̄н“. Абсолютната Истина се разкрива пред начинаещите като безличностен Брахман, а пред напредналите в мистичната йога – като Парама̄тма̄, Свръхдуша. Но преданите, които са още по-напреднали, възприемат Абсолютната Истина като Върховния Бог, Виш̣н̣у.

Материалното космическо проявление е част от енергията на Бог Кр̣ш̣н̣а, Бог Виш̣н̣у.

„Всичко, което виждаме на този свят, не е нищо друго освен проявление на разнообразните енергии на Бога, Върховната Личност. Той е като огъня, разпръскващ светлината си надалече, макар да се намира на едно място“ (Виш̣н̣у Пура̄н̣а, 1.22.54). Съвкупното космическо проявление е разширение на Върховния Бог. Ако човек, вместо да търси върховната причина, погрешно се отдава на повърхностни, мимолетни дейности, какъв е смисълът да претендира за признание като важен учен или философ? Каква полза от научните и философски изследвания на някой, който не познава изначалната причина?

Осъзнаването на изначалната личност, пуруш̣а, тоест Бхагава̄н, Виш̣н̣у, е възможно единствено чрез предано служене. Бхактя̄ ма̄м абхиджа̄на̄ти я̄ва̄н яш ча̄сми таттватах̣ – само чрез предано служене можем да разберем Бог, Върховната Личност, намиращ се отвъд всичко съществуващо. Трябва да разберем, че материалните елементи са отделената, нисша енергия на Бога, а живото същество е духовната му енергия. Всичките ни преживявания, свързани с материята и душата, т.е. жизнената сила, са просто съчетания от нисшата и висшата енергия на Бог Виш̣н̣у. Добре е задълбочено да изучаваме обстоятелствата около сътворението, поддържането и унищожението, както и неизменния свят, от който няма връщане (яд гатва̄ на нивартанте). Ето към какво трябва да насочи проучванията си човешкото общество, но вместо да развиват това знание, хората изпитват влечение към временно щастие и сетивно наслаждение, започващо и завършващо в безгранична страст. Няма никаква полза от подобно поведение; човек трябва да се присъедини към Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание.