Шрӣмад Бха̄гаватам 6.4.5
Стих
друмебхях̣ крудхяма̄на̄с те
тапо-дӣпита-манявах̣
мукхато ва̄юм агним̇ ча
саср̣джус тад-дидхакш̣ая̄
тапо-дӣпита-манявах̣
мукхато ва̄юм агним̇ ча
саср̣джус тад-дидхакш̣ая̄
Дума по дума
друмебхях̣ — на дърветата; крудхяма̄на̄х̣ — много разгневени; те — те (десетте сина на Пра̄чӣнабархи); тапах̣-дӣпита-манявах̣ — чийто гняв се разпали заради продължителния аскетизъм; мукхатах̣ — от устата; ва̄юм — вятър; агним — огън; ча — и; саср̣джух̣ — те създадоха; тат — тези гори; дидхакш̣ая̄ — с желанието да изгорят.
Превод
Тъй като дълго време се бяха подлагали на аскетизъм във водата, Прачетасите много се разгневиха на дърветата. В желанието си да ги изпепелят те сътвориха вятър и огън, излизащ от устите им.
Пояснение
Думата тапо-дӣпита-манявах̣ посочва, че личностите, подложили се на суров аскетизъм (тапася) притежават необикновена мистична сила – типичен пример са Прачетасите, които създали вятър и огън с устите си. Въпреки че преданите се подлагат на тежка тапася, те са виманявах̣, са̄дхавах̣, тоест те никога не се гневят. Те винаги са украсени с добродетели. Бха̄гаватам (3.25.21) изтъква:
титикш̣авах̣ ка̄рун̣ика̄х̣
сухр̣дах̣ сарва-дехина̄м
аджа̄та-шатравах̣ ша̄нта̄х̣
са̄дхавах̣ са̄дху-бхӯш̣ан̣а̄х̣
сухр̣дах̣ сарва-дехина̄м
аджа̄та-шатравах̣ ша̄нта̄х̣
са̄дхавах̣ са̄дху-бхӯш̣ан̣а̄х̣
Преданият, са̄дху, никога не се гневи. Всъщност истинското качество на преданите, следващи тапася, е способността да прощават. Макар един ваиш̣н̣ава да притежава достатъчно могъщество от следването на тапася, той не се разгневява, когато срещне затруднения. Ако обаче някой се подлага на тапася, без да стане ваиш̣н̣ава, той не развива никакви добродетели. Пример за това са Хиран̣якашипу и Ра̄ван̣а; те били велики аскети, но целта им била да проявят демоничните си наклонности. Докато проповядват славата на Бога, ваиш̣н̣авите са принудени да срещат най-различни опоненти, но Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху им препоръчва да не се гневят. Бог Чайтаня Маха̄прабху ни е оставил следното правило: тр̣н̣а̄д апи сунӣчена тарор апи сахиш̣н̣уна̄ / ама̄нина̄ ма̄надена кӣртанӣях̣ сада̄ харих̣ – „Човек трябва да възпява святото име на Бога със смирен ум, като се мисли за по-нищожен и от сламката на улицата; трябва да е по-търпелив от дърво, лишен от всякакво чувство за фалшива гордост и готов да отдава почит на другите. С такова съзнание той ще може да възпява святото име на Бога постоянно“. Проповедниците на славата на Бога трябва да са по-смирени от тревата и по-търпеливи от дървото – тогава ще могат да проповядват славата му без никакви затруднения.