Шрӣмад Бха̄гаватам 6.4.24

Индивидуалната душа и Върховната Душа живеят заедно в тялото. В Упаниш̣адите това се потвърждава с примера за двете птици, които са приятели и живеят на едно и също дърво – едната птица яде плодовете на дървото, а другата просто я наблюдава и ръководи. Индивидуалното живо същество е сравнено с птицата, която яде плодовете – въпреки че стои редом с приятеля си, Върховната Душа, то не я вижда. Всъщност Свръхдушата управлява дейностите на сетивата му при наслаждението на сетивните обекти, но както сетивните обекти не могат да видят сетивата, така и обусловената душа не може да види управляващата душа. Обусловената душа има желания, а Върховната Душа ги изпълнява, но обусловената душа не е в състояние да види Върховната Душа. Затова Праджа̄пати Дакш̣а отдава своите почитания на Върховната Душа, Свръхдушата, макар и да не я вижда с очите си. Ето и друг пример – обикновените граждани работят под управлението на правителството, но не могат да разберат как всъщност са ръководени или какво представлява самото правителство. В тази връзка Мадхва̄ча̄ря цитира следния стих от Сканда Пура̄н̣а:

„Както многобройните служители в различни отдели на големите учреждения не виждат генералния директор, под чието ръководство работят, така и обусловените души не могат да видят върховния си приятел, който се намира в телата им. Затова нека отдадем смирените си почитания на Върховния, невидим за нашите материални очи“.