Шрӣмад Бха̄гаватам 6.3.13
Стих
йо на̄мабхир ва̄чи джанам̇ ниджа̄я̄м̇
бадхна̄ти тантря̄м ива да̄мабхир га̄х̣
ясмаи балим̇ та име на̄ма-карма-
нибандха-баддха̄ш чакита̄ ваханти
бадхна̄ти тантря̄м ива да̄мабхир га̄х̣
ясмаи балим̇ та име на̄ма-карма-
нибандха-баддха̄ш чакита̄ ваханти
Дума по дума
ях̣ — Той, който; на̄мабхих̣ — под различни наименования; ва̄чи — на езика на Ведите; джанам — всички хора; ниджа̄я̄м — които са произлезли от самия него; бадхна̄ти — обвързва; тантря̄м — с въже; ива — като; да̄мабхих̣ — с върви; га̄х̣ — волове; ясмаи — на когото; балим — изплащане на малки данъци; те — всички тях; име — тези; на̄ма-карма — наименования и различни дейности; нибандха — от задълженията; баддха̄х̣ — обвързан; чакита̄х̣ — от страх; ваханти — изпълняват.
Превод
Коларят на волска кола прекарва въжета през ноздрите на воловете, за да ги управлява; така и Върховната Божествена Личност обвързва всички хора с въжетата на своите думи във Ведите, които разясняват наименованията и дейностите на различните класи в човешкото общество (бра̄хман̣а, кш̣атрия, вайшя и шӯдра). В страхопочитание тези класи почитат Върховния Бог, като му поднасят дарове според присъщите си занимания.
Пояснение
В материалния свят всяко живо същество е обусловено – независимо дали е човек, полубог, животно, дърво, или растение. Всичко е подвластно на природните закони, а самата природа е управлявана от Върховната Божествена Личност. Потвърждение откриваме в Бхагавад-гӣта̄ (9.10), където Кр̣ш̣н̣а казва: мая̄дхякшен̣а пракр̣тих̣ сӯяте са-чара̄чарам – „Материалната природа действа под мое ръководство и създава всички движещи се и неподвижни същества“. Кр̣ш̣н̣а задвижва машината на природата, която работи под негов контрол.
За разлика от останалите създания, живото същество в човешка форма методично е направлявано от ведическите указания, свързани с подразделенията варн̣а и а̄шрама. От хората се очаква да следват правилата на варн̣а и а̄шрама; в противен случай няма да се разминат с наказанието на Ямара̄джа. Главното е, че всяко човешко същество би трябвало да се издигне до нивото на бра̄хман̣а, най-интелигентния индивид, и след това да надмине това ниво, за да стане ваиш̣н̣ава. Това е съвършенството в живота. Бра̄хман̣ите, кш̣атриите, вайшите и шӯдрите напредват по духовния път, като почитат Бога в зависимост от присъщите си занимания (све све карман̣и абхиратах̣ сам̇сиддхим̇ лабхате нарах̣). Разделенията на варн̣а и а̄шрама са необходими, за да осигурят правилното изпълнение на задълженията и всеобщото спокойно съществуване. Но на всекиго се препоръчва да обожава Върховния Бог, Всепроникващия (йена сарвам идам̇ татам). Върховният съществува надлъж и нашир (отам̇ протам). Ако следваме ведическите наставления, почитайки Бога според възможностите си, животът ни ще бъде съвършен. Както се казва в Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.13):
атах̣ пумбхир двиджа-шреш̣т̣ха̄
варн̣а̄шрама-вибха̄гашах̣
свануш̣т̣хитася дхармася
сам̇сиддхир хари-тош̣ан̣ам
варн̣а̄шрама-вибха̄гашах̣
свануш̣т̣хитася дхармася
сам̇сиддхир хари-тош̣ан̣ам
„Затова, о, най-добър сред два пъти родените, висшето съвършенство, което човек може да постигне, изпълнявайки задълженията си (дхарма), предписани от варн̣а и а̄шрама, е да удовлетвори Бог Хари“. Системата варн̣а̄шрама предлага цялостен процес – подготовка за завръщане у дома, при Бога, защото целта на всяка варн̣а и а̄шрама е удовлетворението на Върховния. Бихме могли да удовлетворим Бога, като следваме напътствията на истински духовен учител. Върховният трябва да бъде обожаван и всеки го обожава пряко или косвено. Тези, които го обожават пряко, бързо получават освобождение, докато за косвените му обожатели освобождението идва бавно и трудно.
Думите на̄мабхир ва̄чи са от особена важност. В институцията варн̣а̄шрама съществуват различни наименования – бра̄хман̣а, кш̣атрия, вайшя, шӯдра, брахмача̄рӣ, гр̣хастха, ва̄напрастха и сання̄сӣ. Ведическите канони (ва̄к) дават насоки за всички тези подразделения. Всеки би трябвало да отдава почитания на Върховния Бог и да изпълнява задълженията си, определени от Ведите.