Шрӣмад бха̄гаватам 1.2.13
Текст
варн̣а̄шрама-вибха̄гашах̣
свануш̣т̣хитася дхармася
сам̇сиддхир хари-тош̣ан̣ам
Дума по дума
атах̣ – и така; пумбхих̣ – от човешкото същество; двиджа-шреш̣т̣ха̄х̣ – о, най-добри сред два пъти родените; варн̣а-а̄шрама – системата на четирите касти и четирите начина на живот; вибха̄гашах̣ – чрез разделението на; свануш̣т̣хитася – на собствените си предписани задължения; дхармася – на дейностите; сам̇сиддхих̣ – най-висшето съвършенство; хари – Божествената Личност; тош̣ан̣ам – удовлетворяване.
Превод
Затова о, най-добри сред два пъти родените, най-висшето съвършенство, което човек може да достигне, изпълнявайки задълженията, предписвани му от кастите и начините на живот, това е да удовлетвори Божествената Личност.
Пояснение
Навсякъде по света човешкото общество се дели на четири касти и четири начина на живот. Четирите касти са интелигенцията, военните, производителите и работниците. Делението на касти се основава на работата, която хората извършват, и на качествата, които притежават, а не на произхода им. След това са четирите начина на живот: ученичество, семеен живот, оттегляне от светските занимания и накрая пълно посвещаване на преданото служене. Това разделение на човешкото общество отговаря на интересите му. Обществената система, в която това деление отсъства, не може да функционира нормално. Освен това във всяко едно от гореспоменатите подразделения на живота целта на всички дейности трябва да бъде удовлетворяването на върховния господар – Божествената Личност. Тази стройна структура на човешкото общество е известна като системата варн̣а̄шрама дхарма и е естествена форма на организация на всяко цивилизовано общество. Тя е устроена така, че да подпомага човека в опитите му да осъзнае Абсолютната Истина. Тя не е предназначена за изкуствено поддържане на господството на една част от обществото над друга. Когато поради прекомерната си привързаност към индрия-прӣти (сетивното наслаждение) хората престанат да се интересуват от целта на живота, т.е. от осъзнаването на Абсолютната Истина, тогава, както казахме вече, егоистичните личности използват системата варн̣а̄шрама, за да наложат изкуствено господство над по-слабите слоеве на обществото. В Кали юга, епохата на вражди, това насилствено господство вече е широко разпространено, но трезвомислещите хора знаят добре, че кастовите разделения и начините на живот имат една-единствена цел – да се установят гладки обществени взаимоотношения, които да създадат на хората условия за духовно самоосъзнаване.
В тази шлока на Бха̄гаватам се казва, че най-висшата цел на живота, или най-голямото съвършенство в системата варн̣а̄шрама дхарма, е сътрудничеството в името на удовлетворението на Върховния Бог. Това се утвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (4.13).