Шрӣмад Бха̄гаватам 6.3.24

Харида̄са Т̣ха̄кура потвърдил пред бащата на Рагхуна̄тха да̄са Госва̄мӣ, че човек постига освобождение само като възпява святото име на Бога, дори да не го прави изцяло без оскърбления. Сма̄рта-бра̄хман̣ите и ма̄я̄ва̄дӣте не вярват, че освобождението е достижимо по този начин, но правдивостта на твърдението на Харида̄са Т̣ха̄кура намира потвърждение в много цитати от Шрӣмад Бха̄гаватам.

В коментара си към разглеждания стих Шрӣдхара Сва̄мӣ цитира следното:

„Ако сутрин и вечер възпяваме святото име на Бога с голяма преданост, ще се освободим от всички материални страдания“. Друг цитат потвърждава, че всеки би могъл да се освободи, ако слуша святото име на Бога постоянно, всеки ден, с голяма почит (анудинам идам а̄дарен̣а шр̣н̣ван). На друго място се казва:

„Човек винаги трябва да слуша за удивителните дейности на Върховния и да ги възпява, да медитира върху тях и да полага усилия да удовлетвори Бога“ (Шрӣмад Бха̄гаватам, 11.3.27).

Шрӣдхара Сва̄мӣ цитира от Пура̄н̣ите: па̄па-кш̣аяш ча бхавати смарата̄м̇ там ахар-нишам – „Човек може да се освободи от всички греховни последици, като помни лотосовите нозе на Бога ден и нощ (ахар-нишам)“. След това той цитира и Бха̄гаватам (6.3.31):

Всички изложени цитати доказват, че освободената личност постоянно възпява и слуша за святите дейности, име, слава и образ на Бога. Както се казва в този прекрасен стих: ета̄вата̄лам агха-нирхаран̣а̄я пум̇са̄м̇ – дори само произнасянето на името на Бога освобождава от всички греховни последици.

Думата алам разкрива, че произнасянето на святото име е напълно достатъчно. Тази дума се употребява с различни значения. Според Амара коша, най-авторитетния санскритски речник, в словосъчетанието алам̇ бхӯш̣ан̣а-паря̄пти-шакти-ва̄ран̣а-ва̄чакам думата алам означава „украшение“, „достатъчност“, „сила“ и „въздържане“. А в стиха алам посочва, че няма нужда от други методи, защото възпяването на святото име е достатъчно. Дори да се прави несъвършено, то пак освобождава от последиците на греха.

Доказателство за силата на святото име е освобождението на Аджа̄мила. Когато произнасял името на На̄ра̄ян̣а, той не помнел Върховния Бог, а помнел своя син. Без съмнение в мига на смъртта си Аджа̄мила изобщо не бил чист – всъщност бил прочут като голям грешник. Освен това, докато умирал, той бил в разстроено физиологично състояние и в такова мъчително положение със сигурност му е било много трудно да говори ясно. И все пак просто като произнесъл святото име на Бога, Аджа̄мила постигнал освобождение. Тогава какво да кажем за тези, които не са грешници като Аджа̄мила? Изводът е, че трябва да дадем твърд обет да възпяваме святото име на Бога – Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе, – тогава по милостта на Кр̣ш̣н̣а несъмнено ще се освободим от ноктите на ма̄я̄.

Мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а се препоръчва дори на тези, които я повтарят с оскърбления, защото, ако продължават да мантруват, оскърбленията постепенно ще изчезнат. Когато повтаря мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а без оскърбления, преданият усилва любовта си към Кр̣ш̣н̣а. Според Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху единствената грижа на всекиго трябва да бъде как да увеличи привързаността и любовта си към Върховната Божествена Личност – према̄ пумартхо маха̄н.

Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура цитира следния стих от Шрӣмад Бха̄гаватам (11.19.24):

„Скъпи Уддхава, най-висшата религия за човешкото общество е тази, с която човек може да пробуди спящата си любов към мен“. В своя коментар Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура обяснява значението на думата бхакти с израза премаивоктах̣. Ках̣ анях̣ артхах̣ ася: каква е необходимостта от освобождение в присъствието на бхакти?

Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура споменава и стих от Падма Пура̄н̣а:

Дори в началото да повтаряме мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а с оскърбления, ще се освободим от тях, като упорито продължаваме да мантруваме. Па̄па-кш̣аяш ча бхавати смарата̄м̇ там ахар-нишам: греховните последици изчезват, ако възпяваме денонощно святото име на Бога, следвайки указанията на Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху. Той цитира следния стих:

„В тази епоха на конфликти и лицемерие единственото средство за спасение е възпяването на святото име на Бога. Няма друг път. Няма друг път. Няма друг път“. Членовете на Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание винаги ще са в безопасност, ако стриктно се придържат към препоръката на Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху.