Шрӣмад Бха̄гаватам 6.2.12
Стих
наика̄нтикам̇ тад дхи кр̣те 'пи ниш̣кр̣те
манах̣ пунар дха̄вати чед асат-патхе
тат карма-нирха̄рам абхӣпсата̄м̇ харер
гун̣а̄нува̄дах̣ кхалу саттва-бха̄ванах̣
манах̣ пунар дха̄вати чед асат-патхе
тат карма-нирха̄рам абхӣпсата̄м̇ харер
гун̣а̄нува̄дах̣ кхалу саттва-бха̄ванах̣
Дума по дума
на — не; аика̄нтикам — напълно пречистен; тат — сърцето; хи — защото; кр̣те — много добре извършвани; апи — въпреки че; ниш̣кр̣те — покаяние; манах̣ — умът; пунах̣ — отново; дха̄вати — се втурва; чет — ако; асат-патхе — по пътя на материалните дейности; тат — затова; карма-нирха̄рам — преустановяване на плодоносните последици от материални дейности; абхӣпсата̄м — за тези, които желаят много силно; харех̣ — на Върховната Божествена Личност; гун̣а-анува̄дах̣ — постоянна възхвала на величието; кхалу — наистина; саттва-бха̄ванах̣ — в действителност пречистват човешкото съществуване.
Превод
Ритуалните церемонии за покаяние, препоръчани в религиозните писания, не са достатъчни да пречистят сърцето, защото след покаянието, умът отново се втурва към материални дейности. Затова на желаещите освобождение от последиците на материална дейност се препоръчва повтарянето на мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, т.е. възхвалата на името, славата и забавленията на Бога. Това е съвършеният акт на покаяние, защото напълно премахва мръсотията от сърцето.
Пояснение
Твърденията в този стих вече бяха изложени в Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.17):
шр̣н̣вата̄м̇ сва-катха̄х̣ кр̣ш̣н̣ах̣
пун̣я-шраван̣а-кӣртанах̣
хр̣дй антах̣-стхо хй абхадра̄н̣и
видхуноти сухр̣т сата̄м
пун̣я-шраван̣а-кӣртанах̣
хр̣дй антах̣-стхо хй абхадра̄н̣и
видхуноти сухр̣т сата̄м
„Божествената Личност, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, който е Парама̄тма̄ (Свръхдуша) във всяко сърце и благодетел на истинските предани, премахва желанието за материално наслаждение от сърцето на предания, привлечен от посланията на Бога, сами по себе си добродетелни, ако се слушат и повтарят правилно“. Върховният Бог проявява особената си милост, щом разбере, че някой възхвалява неговото име, слава и качества, и лично помага да се изчисти мръсотията от това сърце. Следователно като възпява святото име, човек не само се пречиства, но и постига резултатите от благочестиви дейности (пун̣я-шраван̣а-кӣртана). Пун̣я-шраван̣а-кӣртана се отнася до процеса на преданото служене. Дори да не разбира значението на името, забавленията или качествата на Бога, всеки може да се пречисти просто като слуша или говори за тях. Това пречистване се нарича саттва бха̄вана.
Основната цел на човешкия живот би трябвало да бъде пречистване на съществуването и постигане на освобождение. Всеки е замърсен, докато притежава материално тяло. В това замърсено материално състояние никой не може да се наслаждава истински на блажен живот, колкото и да го търси. Ето защо Шрӣмад Бха̄гаватам (5.5.1) ни съветва: тапо дивям̇ путрака̄ йена саттвам̇ шуддхйет – да извършваме тапася, аскетизъм, и така да пречистим съществуването си, за да се издигнем до духовното равнище. Тапася чрез повтаряне и възхвала на името, славата и качествата на Бога е много лесен пречистващ процес и носи щастие на всеки. Всеки, който желае веднъж завинаги да пречисти сърцето си, трябва да се възползва от него. Останалите методи като карма, гя̄на и йога не могат напълно да пречистят сърцето.