Шрӣмад Бха̄гаватам 6.2.13
Стих
атхаинам̇ ма̄панаята
кр̣та̄шеш̣а̄гха-ниш̣кр̣там
яд асау бхагаван-на̄ма
мрияма̄н̣ах̣ самаграхӣт
кр̣та̄шеш̣а̄гха-ниш̣кр̣там
яд асау бхагаван-на̄ма
мрияма̄н̣ах̣ самаграхӣт
Дума по дума
атха — следователно; енам — него (Аджа̄мила); ма̄ — не се; апанаята — опитвайте да отведете; кр̣та — вече извършени; ашеш̣а — безброй; агха-ниш̣кр̣там — изкупване на греховете му; ят — защото; асау — той; бхагават-на̄ма — святото име на Върховната Божествена Личност; мрияма̄н̣ах̣ — докато умираше; самаграхӣт — произнасяше съвършено.
Превод
В смъртния си час Аджа̄мила отчаян викаше силно святото име на Бога, На̄ра̄ян̣а. И само с този вик той се освободи от всички последици на греховния си живот. Затова, о, слуги на Ямара̄джа, не се опитвайте да отведете Аджа̄мила за адско наказание при вашия господар.
Пояснение
Виш̣н̣удӯтите, като по-висши органи на властта, дали заповеди на Ямадӯтите, които не знаели, че Аджа̄мила вече не бил обречен на страдание в ада заради миналите си грехове. Докато викал святото име, той имал предвид сина си, но тъй като святото име притежава несравнима трансцендентална мощ и понеже го произнасял в мига на смъртта, Аджа̄мила веднага постигнал освобождение (анте на̄ра̄ян̣а-смр̣тих̣). Кр̣ш̣н̣а потвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (7.28):
йеш̣а̄м̇ тв анта-гатам̇ па̄пам̇
джана̄на̄м̇ пун̣я-карман̣а̄м
те двандва-моха-нирмукта̄
бхаджанте ма̄м̇ др̣д̣ха-врата̄х̣
джана̄на̄м̇ пун̣я-карман̣а̄м
те двандва-моха-нирмукта̄
бхаджанте ма̄м̇ др̣д̣ха-врата̄х̣
„Личностите, вършили благочестиви дела в този и в предишни животи, напълно прекратили греховните дейности, се освобождават от двойственостите на илюзията и решително се заемат да ми служат“. Докато не се освободи от всички греховни последици, никой не може да се издигне до преданото служене. На друго място в Бхагавад-гӣта̄ (8.5) се казва:
анта-ка̄ле ча ма̄м ева
смаран муктва̄ калеварам
ях̣ прая̄ти са мад-бха̄вам̇
я̄ти на̄стй атра сам̇шаях̣
смаран муктва̄ калеварам
ях̣ прая̄ти са мад-бха̄вам̇
я̄ти на̄стй атра сам̇шаях̣
„Ако в мига на смъртта помни Кр̣ш̣н̣а, На̄ра̄ян̣а, човек без съмнение е достоен незабавно да се завърне у дома, при Бога“.