Шрӣмад Бха̄гаватам 6.2.5-6
Стих
яся̄н̇ке шира а̄дха̄я
локах̣ свапити нирвр̣тах̣
сваям̇ дхармам адхармам̇ ва̄
на хи веда ятха̄ пашух̣
локах̣ свапити нирвр̣тах̣
сваям̇ дхармам адхармам̇ ва̄
на хи веда ятха̄ пашух̣
са катхам̇ нярпита̄тма̄нам̇
кр̣та-маитрам ачетанам
висрамбхан̣ӣйо бхӯта̄на̄м̇
сагхр̣н̣о догдхум архати
кр̣та-маитрам ачетанам
висрамбхан̣ӣйо бхӯта̄на̄м̇
сагхр̣н̣о догдхум архати
Дума по дума
яся — чиято; ан̇ке — в скута; ширах̣ — главата; а̄дха̄я — поставя; локах̣ — повечето хора; свапити — спи; нирвр̣тах̣ — на спокойствие; сваям — лично; дхармам — принципите на религията или целта на живота; адхармам — принципите на безбожието; ва̄ — или; на — не; хи — наистина; веда — знае; ятха̄ — точно както; пашух̣ — животно; сах̣ — такава личност; катхам — как; нярпита-а̄тма̄нам — на живото същество, което се е отдало напълно; кр̣та-маитрам — надарено с честност и приятелство; ачетанам — с недоразвито съзнание, глупаво; висрамбхан̣ӣях̣ — заслужаващ да бъде обект на доверие; бхӯта̄на̄м — на живите същества; са-гхр̣н̣ах̣ — който има добро сърце за благото на всички хора; догдхум — да причини болка; архати — е способен.
Превод
Хората като цяло нямат достатъчно знание, за да правят разлика между религия и безбожие. Невинният, непросветен гражданин прилича на невежо животно, спящо спокойно с глава в скута на господаря си, напълно уверено в неговата закрила. Ако водачът е добросърдечен, заслужаващ доверието на живото същество, как би наказал или убил наивника, който му се е отдал искрено и приятелски.
Пояснение
Санскритската дума вишваста-гха̄та посочва този, който унищожава вярата или злоупотребява с доверието. Народът трябва да се чувства сигурен под закрилата на правителството. Колко е жалко за самото правителство, когато злоупотребява с доверието на гражданите и ги поставя в затруднено положение по политически причини! По време на разделението в Индия видяхме на практика, че макар индуси и мюсюлмани да живееха съвместно в мир, изведнъж политически интриги надигнаха вражди между тях и така индусите и мюсюлманите се избиваха едни други само заради политика. Това е характерен белег на Кали юга. В тази епоха животните се отглеждат грижливо и те придобиват увереност, че стопаните им ще ги защитят, но за съжаление, щом станат достатъчно угоени, веднага биват изпращани в кланица. Такава жестокост се осъжда от ваиш̣н̣ави като Виш̣н̣удӯтите. В действителност вече описаните условия на ада очакват грешниците, отговорни за това страдание. Този, който предава доверието на едно приело подслон при него живо същество, независимо дали човек, или животно, е истински престъпник. Сега цялото човешко общество е страшно опорочено, защото такива предателства остават ненаказани от правителството. Ето защо хората в тази епоха са описани като манда̄х̣ суманда-матайо манда-бха̄гя̄ хй упадрута̄х̣. В резултат на своята греховност хората са обречени (манда̄х̣), имат замъглен разум (суманда-матаях̣), злочести са (манда-бха̄гхя̄х̣) и постоянно са притеснени от безкрайни неприятности (упадрута̄х̣) – това е тяхното положение в сегашния им живот, а след смъртта биват наказани в ада.