Шрӣмад Бха̄гаватам 6.2.33
Стих
анятха̄ мрияма̄н̣ася
на̄шучер вр̣ш̣алӣ-патех̣
ваикун̣т̣ха-на̄ма-грахан̣ам̇
джихва̄ вактум иха̄рхати
на̄шучер вр̣ш̣алӣ-патех̣
ваикун̣т̣ха-на̄ма-грахан̣ам̇
джихва̄ вактум иха̄рхати
Дума по дума
анятха̄ — иначе; мрияма̄н̣ася — на човек, който е на прага на смъртта; на — не; ашучех̣ — най-нечестив; вр̣ш̣алӣ-патех̣ — който живее с проститутка; ваикун̣т̣ха — на Бога на Ваикун̣т̣ха; на̄ма-грахан̣ам — произнасянето на святото име; джихва̄ — езикът; вактум — да говори; иха — в това положение; архати — е способен.
Превод
Ако не беше преданото ми служене в миналото, щях ли аз, най-порочният съжител с проститутка, да получа възможността да произнасям святото име на Ваикун̣т̣хапати точно в мига на смъртта си? Безспорно това не би било възможно.
Пояснение
Името Ваикун̣т̣хапати, което означава „господарят на духовния свят“ не се различава от името на Ваикун̣т̣ха. Аджа̄мила вече бил себеосъзнала се душа и могъл да разбере, че благодарение на миналите си духовни дейности сега получил възможността да произнася святото име на Ваикун̣т̣хапати в мъчителното състояние по време на смъртта.