Шрӣмад Бха̄гаватам 6.2.32

В Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя, 22.54) се казва:

„Общуването с преданите се препоръчва във всички ша̄стри, защото само един миг от това общуване дарява човек със семето на висшето съвършенство“. В началото на живота си Аджа̄мила бил много чист и общувал с предани и бра̄хман̣и; заради тази благочестива дейност, макар и вече пропаднал, той решил да нарече сина си На̄ра̄ян̣а. Несъмнено това се случило поради вътрешния съвет на Върховната Божествена Личност. В Бхагавад-гӣта̄ (15.15) Бог казва: сарвася ча̄хам̇ хр̣ди саннивиш̣т̣о маттах̣ смр̣тир гя̄нам апоханам̇ ча – „Аз съм в сърцето на всекиго и от мене идват паметта, знанието и забравата“. Бог, който се намира в сърцето на всекиго, е толкова милостив, че ако някой някога е извършил служене за него, Той никога не го забравя. Върховният отвътре вдъхновил Аджа̄мила да нарече най-малкия си син На̄ра̄ян̣а, за да произнася с обич „На̄ра̄ян̣а! На̄ра̄ян̣а!“ и така да избегне страшна участ в смъртния си час. Това е милостта на Кр̣ш̣н̣а. Гуру-кр̣ш̣н̣а-праса̄де па̄я бхакти-лата̄-бӣджа: по милостта на гуру и Кр̣ш̣н̣а получаваме семето на бхакти. Това общуване закриля предания от всякаква опасност. В нашето Движение за Кр̣ш̣н̣а съзнание даваме име на предания, което да му напомня за Виш̣н̣у. Ако в мига на смъртта той помни собственото си име, като например Кр̣ш̣н̣а да̄са или Говинда да̄са, ще бъде спасен от най-голямата заплаха. Ето защо смяната на името при посвещение е от голямо значение. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание добросъвестно и в най-малките подробности помага на всекиго по един или друг начин да помни Кр̣ш̣н̣а.