Шрӣмад Бха̄гаватам 6.2.15
Стих
патитах̣ скхалито бхагнах̣
сандаш̣т̣ас тапта а̄хатах̣
харир итй авашена̄ха
пума̄н на̄рхати я̄тана̄х̣
сандаш̣т̣ас тапта а̄хатах̣
харир итй авашена̄ха
пума̄н на̄рхати я̄тана̄х̣
Дума по дума
патитах̣ — паднал; скхалитах̣ — подхлъзнал се; бхагнах̣ — счупил си е костите; сандаш̣т̣ах̣ — ухапан; таптах̣ — измъчван от треска и подобни болести; а̄хатах̣ — ранен; харих̣ — Бог Кр̣ш̣н̣а; ити — така; авашена — случайно; а̄ха — възпява; пума̄н — човек; на — не; архати — заслужава; я̄тана̄х̣ — живот в ада.
Превод
Ако човек възпява святото име на Хари и после умре при нещастен случай – като падне от покрива на къща, подхлъзне се и си счупи костите, докато върви по пътя, ухапан е от змия, измъчван е от силни болки и треска или е ранен с оръжие, – той бива незабавно освободен от наказанието да живее в ада, колкото и да е грешен.
Пояснение
В Бхагавад-гӣта̄ (8.6) се казва:
ям̇ ям̇ ва̄пи смаран бха̄вам̇
тяджатй анте калеварам
там̇ там еваити каунтея
сада̄ тад-бха̄ва-бха̄витах̣
тяджатй анте калеварам
там̇ там еваити каунтея
сада̄ тад-бха̄ва-бха̄витах̣
„Каквото състояние на съществуване човек помни, докато напуска тялото си, такова състояние ще постигне“. Можем да очакваме, че някой, който редовно повтаря мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, ще прави това и при внезапен нещастен случай. Но дори и да не мантрува редовно, ако по един или друг начин произнася святото име на Бога (Харе Кр̣ш̣н̣а), докато претърпява злополука и умре, той ще бъде спасен от живот в ада след смъртта.