Шрӣмад Бха̄гаватам 6.2.17
Стих
таис та̄нй агха̄ни пӯянте
тапо-да̄на-врата̄дибхих̣
на̄дхармаджам̇ тад-дхр̣даям̇
тад апӣша̄н̇гхри-севая̄
тапо-да̄на-врата̄дибхих̣
на̄дхармаджам̇ тад-дхр̣даям̇
тад апӣша̄н̇гхри-севая̄
Дума по дума
таих̣ — с тези; та̄ни — всички; агха̄ни — греховни дейности и техните последици; пӯянте — се унищожават; тапах̣ — аскетизъм; да̄на — благотворителност; врата-а̄дибхих̣ — чрез обети и други подобни дейности; на — не; адхарма-джам — произлезли от безбожни дейности; тат — на това; хр̣даям — сърцето; тат — това; апи — също; ӣша-ан̇гхри — на лотосовите нозе на Бога; севая̄ — като служи.
Превод
Човек може да премахне последиците от греховния си живот чрез аскетизъм, благотворителност, обети и други подобни методи, но тези благочестиви дейности не изкореняват материалните желания в сърцето. Ако служи на лотосовите нозе на Божествената Личност обаче, той незабавно бива освободен от всички замърсявания.
Пояснение
В Шрӣмад Бха̄гаватам (11.2.42) се казва: бхактих̣ пареша̄нубхаво вирактир анятра ча – преданото служене има такава мощ, че този, който отдава предано служене, незабавно се освобождава от греховни желания. Всички желания в материалния свят са греховни, защото материално желание означава сетивно наслаждение, а то винаги предполага действие, което малко или много е греховно. Чистата бхакти е аня̄бхила̄ш̣ита̄-шӯня; тоест тя е освободена от материални желания, възникнали в резултат на карма и гя̄на. Установеният в предано служене е лишен от материални желания и затова няма нищо общо с греховния начин на живот. Материалните желания трябва окончателно да се преустановят. В противен случай, макар аскетизмът, покаянията и благотворителността за известно време да освобождават човек от греха, желанията ще се появяват отново и отново, защото сърцето му остава нечисто. Така той ще продължава да съгрешава и да страда.