Преди стиховете
Стих
Дума по дума
Превод
Пояснение
ГЛАВА ВТОРА
Виш̣н̣удӯтите освобождават Аджа̄мила
В тази глава пратениците от Ваикун̣т̣ха разясняват на Ямадӯтите величието да се възпява святото име на Бога. Виш̣н̣удӯтите казали: „Свидетели сме как пред очите на предани се извършва едно неблагочестиво дело – слугите на Ямара̄джа се канят да накажат невинен човек. Повечето хора са безпомощни и трябва да се уповават на правителството за сигурността и спокойствието си. Но какво да направят, ако правителството злоупотребява с доверието им? Вие се опитвате да отведете Аджа̄мила при Ямара̄джа, но за нас е съвсем ясно, че той не заслужава наказание“.
Аджа̄мила не заслужавал наказание, защото възпял святото име на Върховния Бог. Виш̣н̣удӯтите обяснили това по следния начин: „Само с едно произнасяне на святото име на На̄ра̄ян̣а този бра̄хман̣а се освободи от последиците на греховния си живот. Нещо повече, той бе освободен не само от сегашните си грехове, но и от греховете, извършвани през хиляди предишни животи. Той вече изкупи всичките си греховни дела. Човек не се освобождава истински от последиците на греховете си с покаянията, препоръчани в ша̄стрите, но дори неволното произнасяне на святото име моментално го освобождава от всички грехове. Възпяването на святото име на Бога дарява висше благо. Аджа̄мила напълно се е пречистил от греховни последици и без съмнение не бива да бъде наказван от Ямара̄джа“.
С тези думи Виш̣н̣удӯтите освободили Аджа̄мила от въжетата на Ямадӯтите и после заминали за своята обител. Той им се поклонил и благодарил на съдбата за щастливата възможност да произнесе святото име на На̄ра̄ян̣а в мига на смъртта си. Бра̄хман̣ът Аджа̄мила разбрал какъв огромен късмет имал. Осъзнал дълбокия смисъл на разговора между Ямадӯтите и Виш̣н̣удӯтите, той станал чист предан на Върховната Божествена Личност. Горчиво се разкайвал за миналите си грехове и отново се проклинал заради тях.
Накрая благодарение на общуването си с Виш̣н̣удӯтите Аджа̄мила възвърнал изначалното си съзнание, изоставил всичко и заминал за Харидвар. Там се посветил на неотклонно предано служене с постоянна мисъл за Върховната Божествена Личност. Тогава Виш̣н̣удӯтите дошли при него, сложили го да седне на златен трон и го отвели във Ваикун̣т̣ха.
И така, макар че грешникът Аджа̄мила имал предвид сина си, святото име на Бог На̄ра̄ян̣а, дори произнесено от начинаещ в стадия на̄ма̄бха̄са, му донесло освобождение. Следователно всеки, който повтаря святото име на Бога с вяра и преданост, несъмнено е извисена личност. Той е защитен дори в материалния си обусловен живот.
Стих
шрӣ-ба̄дара̄ян̣ир ува̄ча
евам̇ те бхагавад-дӯта̄
ямадӯта̄бхибха̄ш̣итам
упадха̄ря̄тха та̄н ра̄джан
пратя̄хур ная-ковида̄х̣
евам̇ те бхагавад-дӯта̄
ямадӯта̄бхибха̄ш̣итам
упадха̄ря̄тха та̄н ра̄джан
пратя̄хур ная-ковида̄х̣
Дума по дума
шрӣ-ба̄дара̄ян̣их̣ ува̄ча — Шукадева Госва̄мӣ, синът на Вя̄садева, каза; евам — така; те — те; бхагават-дӯта̄х̣ — слугите на Бог Виш̣н̣у; ямадӯта — от слугите на Ямара̄джа; абхибха̄ш̣итам — което беше казано; упадха̄ря — чувайки; атха — тогава; та̄н — на тях; ра̄джан — о, царю; пратя̄хух̣ — отговориха както подобава; ная-ковида̄х̣ — умеещи да водят диспут.
Превод
Шукадева Госва̄мӣ каза: Скъпи царю, слугите на Бог Виш̣н̣у са много изкусни в диспутите. След като изслушаха доводите на Ямадӯтите, те отговориха по следния начин.
Стих
шрӣ-виш̣н̣удӯта̄ ӯчух̣
ахо каш̣т̣ам̇ дхарма-др̣ша̄м
адхармах̣ спр̣шате сабха̄м
ятра̄дан̣д̣йеш̣в апа̄пеш̣у
дан̣д̣о яир дхрияте вр̣тха̄
ахо каш̣т̣ам̇ дхарма-др̣ша̄м
адхармах̣ спр̣шате сабха̄м
ятра̄дан̣д̣йеш̣в апа̄пеш̣у
дан̣д̣о яир дхрияте вр̣тха̄
Дума по дума
шрӣ-виш̣н̣удӯта̄х̣ ӯчух̣ — Виш̣н̣удӯтите казаха; ахо — уви; каш̣т̣ам — колко е болезнено; дхарма-др̣ша̄м — от личности, които защитават религията; адхармах̣ — безбожие; спр̣шате — е повлияно; сабха̄м — събранието; ятра — където; адан̣д̣йеш̣у — върху тези, които не трябва да бъдат наказвани; апа̄пеш̣у — които не са грешни; дан̣д̣ах̣ — наказание; яих̣ — от които; дхрияте — е определено; вр̣тха̄ — без основание.
Превод
Виш̣н̣удӯтите казаха: Ах, колко ни е болно, че безбожието се допуска там, където би трябвало да се отстоява религията. И наистина отговорните за съхраняването на религиозните принципи без основание наказват невинен, безгрешен човек.
Пояснение
Виш̣н̣удӯтите обвинили Ямадӯтите в престъпване на религиозните принципи, понеже се опитвали да отведат Аджа̄мила при Ямара̄джа, за да бъде наказан. Назначен от Върховната Божествена Личност, Ямара̄джа отсъжда кое е в съгласие с религиозните норми и кое не е и наказва безбожниците. Но ако той наказва безгрешни хора, цялата му правораздавателна институция се опорочава. Същият принцип е валиден не само за институцията на Ямара̄джа, но и за човешкото общество.
Защитата на религиозните норми в човешкото общество е дълг на царския съд или на правителството. За съжаление, в настоящата юга, Кали юга, религиозните принципи са изопачени и властите не могат правилно да преценят кой трябва да бъде наказван и кой не. Казва се, че в Кали юга не можеш да очакваш справедливост, ако не пропилееш много пари в съда. И наистина, често се случва магистратите да бъдат подкупвани за благоприятна присъда. Понякога полицията и правосъдието заплашват и арестуват религиозните хора, проповядващи Кр̣ш̣н̣а съзнание за благото на цялото общество. Виш̣н̣удӯтите, които са ваиш̣н̣ави, били наскърбени от подобно отношение. Водени от духовно състрадание към падналите души, ваиш̣н̣авите излизат и проповядват в съгласие с обичайните религиозни принципи. За съжаление, поради влиянието на Кали юга тези, които са посветили живота си да проповядват величието на Бога, понякога са тормозени и наказвани от съдилищата по фалшиви обвинения за нарушаване на общественото спокойствие.
Стих
праджа̄на̄м̇ питаро йе ча
ша̄ста̄рах̣ са̄дхавах̣ сама̄х̣
яди ся̄т теш̣у ваиш̣амям̇
кам̇ я̄нти шаран̣ам̇ праджа̄х̣
ша̄ста̄рах̣ са̄дхавах̣ сама̄х̣
яди ся̄т теш̣у ваиш̣амям̇
кам̇ я̄нти шаран̣ам̇ праджа̄х̣
Дума по дума
праджа̄на̄м — на гражданите; питарах̣ — закрилници, пазители (царе или служители на правителството); йе — тези, които; ча — и; ша̄ста̄рах̣ — дават указания за закона и реда; са̄дхавах̣ — надарени с всички добродетели; сама̄х̣ — безпристрастен към всеки; яди — когато; ся̄т — съществува; теш̣у — сред тях; ваиш̣амям — пристрастие; кам — какво; я̄нти — ще отидат; шаран̣ам — подслон; праджа̄х̣ — гражданите.
Превод
Царят или правителственият служител трябва да притежава нужните умения, за да може със загриженост и любов да се отнася към гражданите като баща, поддръжник и закрилник. Той трябва да им дава добри съвети и указания според нормативните писания и да бъде безпристрастен към всекиго. Ямара̄джа прави точно това, защото е върховният повелител на правосъдието; така постъпват и неговите последователи. Но ако личностите, заемащи отговорни постове, са корумпирани, пристрастни и наказват невинните, на кого да разчитат гражданите за своето спокойствие и сигурност?
Пояснение
Царят, или в днешно време правителството, трябва да закриля гражданите, като им посочва истинската цел в живота. Човешката форма на живот е предназначена, за да осъзнаем себе си и връзката си с Върховната Божествена Личност; това не може да се случи в животинска форма. Ето защо правителството е длъжно да поеме отговорност за обучението на гражданите. Така постепенно те ще се издигнат до духовно равнище, ще осъзнаят аза и своята връзка с Бога. Този принцип са следвали царе, като Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, Маха̄ра̄джа Парӣкшит, Бог Ра̄мачандра, Маха̄ра̄джа Амбарӣша и Прахла̄да Маха̄ра̄джа. Правителствените управници трябва да бъдат изключително честни и религиозни, в противен случай държавните дела ще вървят много трудно. За съжаление, в името на демокрацията разбойници и крадци избират за най-важните постове в правителството други разбойници и крадци. Преди време в Америка гражданите заклеймиха президента и го свалиха от поста му – това е само един от многото подобни случаи. Хората би трябвало да постигнат Кр̣ш̣н̣а съзнание и да не гласуват за никого, който не е Кр̣ш̣н̣а осъзнат. Тогава в държавата ще има истински мир и благоденствие. Когато ваиш̣н̣авите виждат лошото управление на правителството, сърцата им се изпълват със състрадание и те правят всичко възможно, за да пречистят обществената среда, разпространявайки Движението Харе Кр̣ш̣н̣а.
Стих
яд яд а̄чарати шрея̄н
итарас тат тад ӣхате
са ят прама̄н̣ам̇ куруте
локас тад анувартате
итарас тат тад ӣхате
са ят прама̄н̣ам̇ куруте
локас тад анувартате
Дума по дума
ят ят — каквото; а̄чарати — извършва; шрея̄н — човек от висока класа, който притежава пълно знание за принципите на религията; итарах̣ — подчиненият човек; тат тат — това; ӣхате — извършва; сах̣ — той (великият човек); ят — каквото; прама̄н̣ам — за очевидно или за правилно; куруте — приема; локах̣ — хората; тат — това; анувартате — следва.
Превод
Хората следват примера на предводителя в обществото и му подражават. Те приемат за правилно това, което приема предводителят.
Пояснение
Въпреки че Аджа̄мила бил невинен, Ямадӯтите настоявали да го отведат при Ямара̄джа. Този начин на действие бил адхарма, против принципите на религията. Вишнудӯтите се опасявали, че ако допуснат такива безбожни дейности, ще последва разруха в цялото управление на обществото. В наши дни Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание се опитва да въведе правилните принципи за управление на човешкото общество, но за съжаление, правителствата в Кали юга не му оказват необходимата подкрепа, тъй като не оценяват неговия принос. Движението Харе Кр̣ш̣н̣а е именно това движение, което ще подобри деградиралото положение на човешкото общество. Затова правителствата и обществените водачи по целия свят би трябвало да го подкрепят и така да бъде пречистена греховността на цялото човечество.
Стих
яся̄н̇ке шира а̄дха̄я
локах̣ свапити нирвр̣тах̣
сваям̇ дхармам адхармам̇ ва̄
на хи веда ятха̄ пашух̣
локах̣ свапити нирвр̣тах̣
сваям̇ дхармам адхармам̇ ва̄
на хи веда ятха̄ пашух̣
са катхам̇ нярпита̄тма̄нам̇
кр̣та-маитрам ачетанам
висрамбхан̣ӣйо бхӯта̄на̄м̇
сагхр̣н̣о догдхум архати
кр̣та-маитрам ачетанам
висрамбхан̣ӣйо бхӯта̄на̄м̇
сагхр̣н̣о догдхум архати
Дума по дума
яся — чиято; ан̇ке — в скута; ширах̣ — главата; а̄дха̄я — поставя; локах̣ — повечето хора; свапити — спи; нирвр̣тах̣ — на спокойствие; сваям — лично; дхармам — принципите на религията или целта на живота; адхармам — принципите на безбожието; ва̄ — или; на — не; хи — наистина; веда — знае; ятха̄ — точно както; пашух̣ — животно; сах̣ — такава личност; катхам — как; нярпита-а̄тма̄нам — на живото същество, което се е отдало напълно; кр̣та-маитрам — надарено с честност и приятелство; ачетанам — с недоразвито съзнание, глупаво; висрамбхан̣ӣях̣ — заслужаващ да бъде обект на доверие; бхӯта̄на̄м — на живите същества; са-гхр̣н̣ах̣ — който има добро сърце за благото на всички хора; догдхум — да причини болка; архати — е способен.
Превод
Хората като цяло нямат достатъчно знание, за да правят разлика между религия и безбожие. Невинният, непросветен гражданин прилича на невежо животно, спящо спокойно с глава в скута на господаря си, напълно уверено в неговата закрила. Ако водачът е добросърдечен, заслужаващ доверието на живото същество, как би наказал или убил наивника, който му се е отдал искрено и приятелски.
Пояснение
Санскритската дума вишваста-гха̄та посочва този, който унищожава вярата или злоупотребява с доверието. Народът трябва да се чувства сигурен под закрилата на правителството. Колко е жалко за самото правителство, когато злоупотребява с доверието на гражданите и ги поставя в затруднено положение по политически причини! По време на разделението в Индия видяхме на практика, че макар индуси и мюсюлмани да живееха съвместно в мир, изведнъж политически интриги надигнаха вражди между тях и така индусите и мюсюлманите се избиваха едни други само заради политика. Това е характерен белег на Кали юга. В тази епоха животните се отглеждат грижливо и те придобиват увереност, че стопаните им ще ги защитят, но за съжаление, щом станат достатъчно угоени, веднага биват изпращани в кланица. Такава жестокост се осъжда от ваиш̣н̣ави като Виш̣н̣удӯтите. В действителност вече описаните условия на ада очакват грешниците, отговорни за това страдание. Този, който предава доверието на едно приело подслон при него живо същество, независимо дали човек, или животно, е истински престъпник. Сега цялото човешко общество е страшно опорочено, защото такива предателства остават ненаказани от правителството. Ето защо хората в тази епоха са описани като манда̄х̣ суманда-матайо манда-бха̄гя̄ хй упадрута̄х̣. В резултат на своята греховност хората са обречени (манда̄х̣), имат замъглен разум (суманда-матаях̣), злочести са (манда-бха̄гхя̄х̣) и постоянно са притеснени от безкрайни неприятности (упадрута̄х̣) – това е тяхното положение в сегашния им живот, а след смъртта биват наказани в ада.
Стих
аям̇ хи кр̣та-нирвешо
джанма-кот̣й-ам̇хаса̄м апи
яд вя̄джаха̄ра вивашо
на̄ма свастй-аянам̇ харех̣
джанма-кот̣й-ам̇хаса̄м апи
яд вя̄джаха̄ра вивашо
на̄ма свастй-аянам̇ харех̣
Дума по дума
аям — тази личност (Аджа̄мила); хи — несъмнено; кр̣та-нирвешах̣ — предприе всички начини за изкупление; джанма — на раждания; кот̣и — от милиони; ам̇хаса̄м — за греховните дейности; апи — дори; ят — защото; вя̄джаха̄ра — той промълви; вивашах̣ — в състояние на безпомощност; на̄ма — святото име; свасти-аянам — средствата за освобождение; харех̣ — на Върховната Божествена Личност.
Превод
Аджа̄мила вече изкупи всичките си грехове. Нещо повече – той изкупи греховете, извършени не само в един живот, но и в милиони предишни животи, защото в безпомощно състояние промълви святото име на На̄ра̄ян̣а. Макар не съвсем чисто, той го изрече без оскърбления, затова сега е пречистен и достоен за освобождение.
Пояснение
Ямадӯтите разгледали само повърхностно положението на Аджа̄мила. През целия си живот той бил изключително грешен, затова, без да знаят, че вече е освободен от последиците на всичките си грехове, те смятали да го отведат при Ямара̄джа. Но Виш̣н̣удӯтите им разяснили как с произнасянето на четирите срички на името На̄ра̄ян̣а в мига на смъртта си, Аджа̄мила бил освободен от греховните последици. В тази връзка Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура цитира следните стихове от смр̣ти ша̄стра:
на̄мно хи я̄ватӣ шактих̣
па̄па-нирхаран̣е харех̣
та̄ват картум̇ на шакноти
па̄такам̇ па̄такӣ нарах̣
па̄па-нирхаран̣е харех̣
та̄ват картум̇ на шакноти
па̄такам̇ па̄такӣ нарах̣
„Просто като произнесе едно име на Хари, грешникът може да премахне последиците на повече грехове, отколкото е способен да извърши“ (Бр̣хад-виш̣н̣у Пура̄н̣а).
авашена̄пи ян-на̄мни
кӣртите сарва-па̄такаих̣
пума̄н вимучяте садях̣
сим̇ха-трастаир мр̣гаир ива
кӣртите сарва-па̄такаих̣
пума̄н вимучяте садях̣
сим̇ха-трастаир мр̣гаир ива
„Ако някой възпява святото име на Бога дори в безпомощно състояние или без желание, всички последици на греховния му живот изчезват, така както малките животни се разбягват, уплашени от ревящия лъв“ (Гаруд̣а Пура̄н̣а).
сакр̣д учча̄ритам̇ йена
харир итй акш̣ара-дваям
баддха-парикарас тена
мокш̣а̄я гаманам̇ прати
харир итй акш̣ара-дваям
баддха-парикарас тена
мокш̣а̄я гаманам̇ прати
„Еднократното произнасяне на святото име, което се състои от двете срички ха-ри, осигурява път към освобождението“ (Сканда Пура̄н̣а).
Това са някои от причините, поради които Виш̣н̣удӯтите попречили на Ямадӯтите да отведат Аджа̄мила пред съда на Ямара̄джа.
Стих
етенаива хй агхоно 'ся
кр̣там̇ ся̄д агха-ниш̣кр̣там
яда̄ на̄ра̄ян̣а̄йети
джага̄да чатур-акш̣арам
кр̣там̇ ся̄д агха-ниш̣кр̣там
яда̄ на̄ра̄ян̣а̄йети
джага̄да чатур-акш̣арам
Дума по дума
етена — чрез това (повтаряне); ева — наистина; хи — несъмнено; агхонах̣ — който има греховни последици; ася — на този (Аджа̄мила); кр̣там — извърши; ся̄т — е; агха — от грехове; ниш̣кр̣там — цялостно покаяние; яда̄ — когато; на̄ра̄ян̣а — о, На̄ра̄ян̣а (името на сина му); а̄я — моля те, ела; ити — така; джага̄да — той произнасяше; чатух̣-акш̣арам — четирите срички (на̄-ра̄-я-н̣а).
Превод
Виш̣н̣удӯтите продължиха: И по-рано, докато се хранеше, а и по всяко друго време, Аджа̄мила викаше сина си: „Скъпи На̄ра̄ян̣а, моля те, ела тук“. Въпреки че казваше името на сина си, той произнасяше четирите срички на̄-ра̄-я-н̣а. Просто като повтаряше така името на На̄ра̄ян̣а, той извърши покаяния, достатъчни за греховните последици от милиони животи.
Пояснение
В миналото, когато бил изцяло зает с греховни дейности, за да издържа семейството си, Аджа̄мила повтарял името на На̄ра̄ян̣а без оскърбления. Оскърбление е, когато святото име на Бога се повтаря само за да противодейства на греховните дейности, тоест, когато се извършват грехове с упование в силата на святото име (на̄мно бала̄д яся хи па̄па-буддхих̣). Но макар и да вършел прегрешения, Аджа̄мила никога не произнасял святото име на На̄ра̄ян̣а, за да ги премахне – той просто викал сина си. Ето защо неговото повтаряне подействало. С името на На̄ра̄ян̣а Аджа̄мила вече бил унищожил греховните последици, трупани в продължение на много, много животи. В началото той бил непорочен и въпреки че по-късно извършил много прегрешения, не повтарял святото име на На̄ра̄ян̣а, за да им противодейства, и затова нямало оскърбление. Ако непрекъснато възпява святото име на Бога без оскърбления, човек винаги остава чист. Според този стих Аджа̄мила не само бил, но и останал безгрешен, защото повтарял името на На̄ра̄ян̣а. Без значение е, че викал сина си; самото име подействало.
Стих
стенах̣ сура̄-по митра-дхруг
брахма-ха̄ гуру-талпа-гах̣
стрӣ-ра̄джа-питр̣-го-ханта̄
йе ча па̄такино 'паре
брахма-ха̄ гуру-талпа-гах̣
стрӣ-ра̄джа-питр̣-го-ханта̄
йе ча па̄такино 'паре
сарвеш̣а̄м апй агхавата̄м
идам ева суниш̣кр̣там
на̄ма-вя̄харан̣ам̇ виш̣н̣ор
ятас тад-виш̣ая̄ матих̣
идам ева суниш̣кр̣там
на̄ма-вя̄харан̣ам̇ виш̣н̣ор
ятас тад-виш̣ая̄ матих̣
Дума по дума
стенах̣ — този, който краде; сура̄-пах̣ — пияница; митра-дхрук — този, който изменя на приятел или роднина; брахма-ха̄ — този, който убива бра̄хман̣а; гуру-талпа-гах̣ — този, който си позволява сексуална връзка с жената на собствения си учител или гуру; стрӣ — жени; ра̄джа — цар; питр̣ — баща; го — на крави; ханта̄ — убиецът; йе — тези, които; ча — също; па̄такинах̣ — извършват греховни дейности; апаре — много други; сарвеш̣а̄м — всички; апи — въпреки че; агха-вата̄м — личности, извършили много грехове; идам — това; ева — несъмнено; су-ниш̣кр̣там — съвършено покаяние; на̄ма-вя̄харан̣ам — възпяване на святото име; виш̣н̣ох̣ — на Бог Виш̣н̣у; ятах̣ — заради което; тат-виш̣ая̄ — на този, който възпява святото име; матих̣ — неговото внимание.
Превод
Възпяването на святото име на Бог Виш̣н̣у е най-подходящият акт на покаяние за крадеца на злато и скъпоценности, за пияницата, за този, който предава приятел или роднина, за убиеца на бра̄хман̣а, за този, който си позволява сексуална връзка с жената на своя гуру или на друга издигната личност. Това е съвършеният метод на покаяние и за убиеца на жени, на царя или на баща си, за касапина на крави, както и за всички останали грешници. Просто като повтарят святото име на Бог Виш̣н̣у, тези грешници могат да привлекат вниманието на Върховния Бог, който показва своята загриженост: „Мой дълг е да защитя този човек, защото той произнесе святото ми име“.
Стих
на ниш̣кр̣таир удитаир брахма-ва̄дибхис
татха̄ вишуддхятй агхава̄н врата̄дибхих̣
ятха̄ харер на̄ма-падаир уда̄хр̣таис
тад уттамашлока-гун̣опаламбхакам
татха̄ вишуддхятй агхава̄н врата̄дибхих̣
ятха̄ харер на̄ма-падаир уда̄хр̣таис
тад уттамашлока-гун̣опаламбхакам
Дума по дума
на — не; ниш̣кр̣таих̣ — чрез акта на покаяние; удитаих̣ — препоръчан; брахма-ва̄дибхих̣ — от учени личности като Ману; татха̄ — до такава степен; вишуддхяти — се пречиства; агха-ва̄н — грешник; врата-а̄дибхих̣ — като следва обетите и регулиращите принципи; ятха̄ — както; харех̣ — на Бог Хари; на̄ма-падаих̣ — чрез сричките на святото име; уда̄хр̣таих̣ — произнасяше; тат — това; уттамашлока — на Върховната Божествена Личност; гун̣а — на трансценденталните качества; упаламбхакам — напомня на човека.
Превод
Извършването на ведически ритуали или на покаяния не пречиства грешниците толкова, колкото еднократното произнасяне на святото име на Бог Хари. Макар че ритуалното покаяние освобождава от греховните последици, то не пробужда преданото служене. Докато възпяването на Божиите имена напомня на човека за славата на Бога, за неговите качества, характерни признаци, забавления и принадлежности.
Пояснение
Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура обяснява, че повтарянето на святото име на Бога има особено значение, което го отличава от ведическите ритуали на покаяние за тежки, по-тежки или най-тежки грехове. Съществуват двадесет дхарма ша̄стри (религиозни писания), като се започне с Ману сам̇хита̄ и Пара̄шара сам̇хита̄. Стихът обаче подчертава, че следването на религиозните принципи в тези писания може да освободи грешника от най-греховни последици, но не може да го издигне до равнището на любовно служене за Бога. От друга страна, дори веднъж произнесено, святото име не само че незабавно освобождава човека от последиците на най-тежки грехове, но го издига до равнището на отдаване на любовно служене за Върховния Бог, наречен уттамашлока – прочут със славните си дейности. Така човек служи на Бога, помнейки неговия образ, качества и забавления. Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура обяснява, че всичко това е възможно просто с повтаряне на святото име, защото Бог е всемогъщ. Непостижимото чрез ведическите ритуали е лесно достижимо чрез повтарянето на святото име на Бога. Да възпяваш святото име и да танцуваш в екстаз, е лесно и възвишено и всеки може да получи благата на духовния живот просто като следва този процес. Затова Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху провъзгласява: парам̇ виджаяте шрӣ кр̣ш̣н̣а сан̇кӣртанам – „Вечна слава на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а сан̇кӣртана!“. Сан̇кӣртана движението, което започнахме, предлага най-добрия метод за пречистване от греховните последици и достигане равнището на духовния живот.
Стих
наика̄нтикам̇ тад дхи кр̣те 'пи ниш̣кр̣те
манах̣ пунар дха̄вати чед асат-патхе
тат карма-нирха̄рам абхӣпсата̄м̇ харер
гун̣а̄нува̄дах̣ кхалу саттва-бха̄ванах̣
манах̣ пунар дха̄вати чед асат-патхе
тат карма-нирха̄рам абхӣпсата̄м̇ харер
гун̣а̄нува̄дах̣ кхалу саттва-бха̄ванах̣
Дума по дума
на — не; аика̄нтикам — напълно пречистен; тат — сърцето; хи — защото; кр̣те — много добре извършвани; апи — въпреки че; ниш̣кр̣те — покаяние; манах̣ — умът; пунах̣ — отново; дха̄вати — се втурва; чет — ако; асат-патхе — по пътя на материалните дейности; тат — затова; карма-нирха̄рам — преустановяване на плодоносните последици от материални дейности; абхӣпсата̄м — за тези, които желаят много силно; харех̣ — на Върховната Божествена Личност; гун̣а-анува̄дах̣ — постоянна възхвала на величието; кхалу — наистина; саттва-бха̄ванах̣ — в действителност пречистват човешкото съществуване.
Превод
Ритуалните церемонии за покаяние, препоръчани в религиозните писания, не са достатъчни да пречистят сърцето, защото след покаянието, умът отново се втурва към материални дейности. Затова на желаещите освобождение от последиците на материална дейност се препоръчва повтарянето на мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, т.е. възхвалата на името, славата и забавленията на Бога. Това е съвършеният акт на покаяние, защото напълно премахва мръсотията от сърцето.
Пояснение
Твърденията в този стих вече бяха изложени в Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.17):
шр̣н̣вата̄м̇ сва-катха̄х̣ кр̣ш̣н̣ах̣
пун̣я-шраван̣а-кӣртанах̣
хр̣дй антах̣-стхо хй абхадра̄н̣и
видхуноти сухр̣т сата̄м
пун̣я-шраван̣а-кӣртанах̣
хр̣дй антах̣-стхо хй абхадра̄н̣и
видхуноти сухр̣т сата̄м
„Божествената Личност, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, който е Парама̄тма̄ (Свръхдуша) във всяко сърце и благодетел на истинските предани, премахва желанието за материално наслаждение от сърцето на предания, привлечен от посланията на Бога, сами по себе си добродетелни, ако се слушат и повтарят правилно“. Върховният Бог проявява особената си милост, щом разбере, че някой възхвалява неговото име, слава и качества, и лично помага да се изчисти мръсотията от това сърце. Следователно като възпява святото име, човек не само се пречиства, но и постига резултатите от благочестиви дейности (пун̣я-шраван̣а-кӣртана). Пун̣я-шраван̣а-кӣртана се отнася до процеса на преданото служене. Дори да не разбира значението на името, забавленията или качествата на Бога, всеки може да се пречисти просто като слуша или говори за тях. Това пречистване се нарича саттва бха̄вана.
Основната цел на човешкия живот би трябвало да бъде пречистване на съществуването и постигане на освобождение. Всеки е замърсен, докато притежава материално тяло. В това замърсено материално състояние никой не може да се наслаждава истински на блажен живот, колкото и да го търси. Ето защо Шрӣмад Бха̄гаватам (5.5.1) ни съветва: тапо дивям̇ путрака̄ йена саттвам̇ шуддхйет – да извършваме тапася, аскетизъм, и така да пречистим съществуването си, за да се издигнем до духовното равнище. Тапася чрез повтаряне и възхвала на името, славата и качествата на Бога е много лесен пречистващ процес и носи щастие на всеки. Всеки, който желае веднъж завинаги да пречисти сърцето си, трябва да се възползва от него. Останалите методи като карма, гя̄на и йога не могат напълно да пречистят сърцето.
Стих
атхаинам̇ ма̄панаята
кр̣та̄шеш̣а̄гха-ниш̣кр̣там
яд асау бхагаван-на̄ма
мрияма̄н̣ах̣ самаграхӣт
кр̣та̄шеш̣а̄гха-ниш̣кр̣там
яд асау бхагаван-на̄ма
мрияма̄н̣ах̣ самаграхӣт
Дума по дума
атха — следователно; енам — него (Аджа̄мила); ма̄ — не се; апанаята — опитвайте да отведете; кр̣та — вече извършени; ашеш̣а — безброй; агха-ниш̣кр̣там — изкупване на греховете му; ят — защото; асау — той; бхагават-на̄ма — святото име на Върховната Божествена Личност; мрияма̄н̣ах̣ — докато умираше; самаграхӣт — произнасяше съвършено.
Превод
В смъртния си час Аджа̄мила отчаян викаше силно святото име на Бога, На̄ра̄ян̣а. И само с този вик той се освободи от всички последици на греховния си живот. Затова, о, слуги на Ямара̄джа, не се опитвайте да отведете Аджа̄мила за адско наказание при вашия господар.
Пояснение
Виш̣н̣удӯтите, като по-висши органи на властта, дали заповеди на Ямадӯтите, които не знаели, че Аджа̄мила вече не бил обречен на страдание в ада заради миналите си грехове. Докато викал святото име, той имал предвид сина си, но тъй като святото име притежава несравнима трансцендентална мощ и понеже го произнасял в мига на смъртта, Аджа̄мила веднага постигнал освобождение (анте на̄ра̄ян̣а-смр̣тих̣). Кр̣ш̣н̣а потвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (7.28):
йеш̣а̄м̇ тв анта-гатам̇ па̄пам̇
джана̄на̄м̇ пун̣я-карман̣а̄м
те двандва-моха-нирмукта̄
бхаджанте ма̄м̇ др̣д̣ха-врата̄х̣
джана̄на̄м̇ пун̣я-карман̣а̄м
те двандва-моха-нирмукта̄
бхаджанте ма̄м̇ др̣д̣ха-врата̄х̣
„Личностите, вършили благочестиви дела в този и в предишни животи, напълно прекратили греховните дейности, се освобождават от двойственостите на илюзията и решително се заемат да ми служат“. Докато не се освободи от всички греховни последици, никой не може да се издигне до преданото служене. На друго място в Бхагавад-гӣта̄ (8.5) се казва:
анта-ка̄ле ча ма̄м ева
смаран муктва̄ калеварам
ях̣ прая̄ти са мад-бха̄вам̇
я̄ти на̄стй атра сам̇шаях̣
смаран муктва̄ калеварам
ях̣ прая̄ти са мад-бха̄вам̇
я̄ти на̄стй атра сам̇шаях̣
„Ако в мига на смъртта помни Кр̣ш̣н̣а, На̄ра̄ян̣а, човек без съмнение е достоен незабавно да се завърне у дома, при Бога“.
Стих
са̄н̇кетям̇ па̄риха̄сям̇ ва̄
стобхам̇ хеланам ева ва̄
ваикун̣т̣ха-на̄ма-грахан̣ам
ашеш̣а̄гха-харам̇ видух̣
стобхам̇ хеланам ева ва̄
ваикун̣т̣ха-на̄ма-грахан̣ам
ашеш̣а̄гха-харам̇ видух̣
Дума по дума
са̄н̇кетям — като обозначение; па̄риха̄сям — на шега; ва̄ — или; стобхам — като музикално забавление; хеланам — пренебрежително; ева — несъмнено; ва̄ — или; ваикун̣т̣ха — на Бога; на̄ма-грахан̣ам — повтаряне на святото име; ашеш̣а — безброй; агха-харам — унищожава последиците от греховния живот; видух̣ — напредналите трансценденталисти знаят.
Превод
Този, който повтаря святото име на Бога, дори да го произнася косвено (за да обозначи нещо друго), на шега, като развлекателна песен или с пренебрежение, незабавно се освобождава от последиците на безброй грехове. Това е мнението на всички учени, познаващи писанията.
Стих
патитах̣ скхалито бхагнах̣
сандаш̣т̣ас тапта а̄хатах̣
харир итй авашена̄ха
пума̄н на̄рхати я̄тана̄х̣
сандаш̣т̣ас тапта а̄хатах̣
харир итй авашена̄ха
пума̄н на̄рхати я̄тана̄х̣
Дума по дума
патитах̣ — паднал; скхалитах̣ — подхлъзнал се; бхагнах̣ — счупил си е костите; сандаш̣т̣ах̣ — ухапан; таптах̣ — измъчван от треска и подобни болести; а̄хатах̣ — ранен; харих̣ — Бог Кр̣ш̣н̣а; ити — така; авашена — случайно; а̄ха — възпява; пума̄н — човек; на — не; архати — заслужава; я̄тана̄х̣ — живот в ада.
Превод
Ако човек възпява святото име на Хари и после умре при нещастен случай – като падне от покрива на къща, подхлъзне се и си счупи костите, докато върви по пътя, ухапан е от змия, измъчван е от силни болки и треска или е ранен с оръжие, – той бива незабавно освободен от наказанието да живее в ада, колкото и да е грешен.
Пояснение
В Бхагавад-гӣта̄ (8.6) се казва:
ям̇ ям̇ ва̄пи смаран бха̄вам̇
тяджатй анте калеварам
там̇ там еваити каунтея
сада̄ тад-бха̄ва-бха̄витах̣
тяджатй анте калеварам
там̇ там еваити каунтея
сада̄ тад-бха̄ва-бха̄витах̣
„Каквото състояние на съществуване човек помни, докато напуска тялото си, такова състояние ще постигне“. Можем да очакваме, че някой, който редовно повтаря мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, ще прави това и при внезапен нещастен случай. Но дори и да не мантрува редовно, ако по един или друг начин произнася святото име на Бога (Харе Кр̣ш̣н̣а), докато претърпява злополука и умре, той ще бъде спасен от живот в ада след смъртта.
Стих
гурӯн̣а̄м̇ ча лагхӯна̄м̇ ча
гурӯн̣и ча лагхӯни ча
пра̄яшчитта̄ни па̄па̄на̄м̇
гя̄твокта̄ни махарш̣ибхих̣
гурӯн̣и ча лагхӯни ча
пра̄яшчитта̄ни па̄па̄на̄м̇
гя̄твокта̄ни махарш̣ибхих̣
Дума по дума
гурӯн̣а̄м — тежки; ча — и; лагхӯна̄м — леки; ча — и; гурӯн̣и — тежки; ча — и; лагхӯни — лек; ча — и; пра̄яшчитта̄ни — актът на покаяние; па̄па̄на̄м — на греховните дейности; гя̄тва̄ — знаят съвършено добре; укта̄ни — препоръчани; маха̄-р̣ш̣ибхих̣ — от великите мъдреци.
Превод
Авторитетните личности, които са просветени учени и мъдреци, грижливо са обяснили, че най-тежките грехове човек трябва да изкупи, като се подложи на сурови покаяния, а по-леките грехове – с по-леко покаяние. Но повтарянето на мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а унищожава последиците на всички грехове, независимо дали са тежки, или леки.
Пояснение
Във връзка с това Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура разказва как Са̄мба бил спасен от наказанието на Кауравите. Са̄мба се влюбил в дъщерята на Дурьодхана и тъй като според традициите на кш̣атриите един мъж не може да получи за жена дъщерята на кш̣атрия, докато не покаже воинска храброст, Са̄мба я отвлякъл. Впоследствие бил задържан от Кауравите. По-късно Бог Балара̄ма дошъл, за да го спаси, но възникнал спор за неговото освобождение. Понеже спорът оставал неразрешен, Балара̄ма показал могъществото си по такъв начин, че целият град Хастина̄пура се разтърсил и щял да бъде разрушен като от огромно земетресение. Така въпросът бил решен и Са̄мба се оженил за дъщерята на Дурьодхана. Поуката е да се приеме покровителството на Кр̣ш̣н̣а-Балара̄ма, Върховната Божествена Личност, чиято защитна сила е толкова велика, че няма равна в материалния свят. Колкото и тежки да са греховете, човек може да унищожи последиците им веднага щом започне да възпява имената на Харѝ, Кр̣ш̣н̣а, Балара̄ма или На̄ра̄ян̣а.
Стих
таис та̄нй агха̄ни пӯянте
тапо-да̄на-врата̄дибхих̣
на̄дхармаджам̇ тад-дхр̣даям̇
тад апӣша̄н̇гхри-севая̄
тапо-да̄на-врата̄дибхих̣
на̄дхармаджам̇ тад-дхр̣даям̇
тад апӣша̄н̇гхри-севая̄
Дума по дума
таих̣ — с тези; та̄ни — всички; агха̄ни — греховни дейности и техните последици; пӯянте — се унищожават; тапах̣ — аскетизъм; да̄на — благотворителност; врата-а̄дибхих̣ — чрез обети и други подобни дейности; на — не; адхарма-джам — произлезли от безбожни дейности; тат — на това; хр̣даям — сърцето; тат — това; апи — също; ӣша-ан̇гхри — на лотосовите нозе на Бога; севая̄ — като служи.
Превод
Човек може да премахне последиците от греховния си живот чрез аскетизъм, благотворителност, обети и други подобни методи, но тези благочестиви дейности не изкореняват материалните желания в сърцето. Ако служи на лотосовите нозе на Божествената Личност обаче, той незабавно бива освободен от всички замърсявания.
Пояснение
В Шрӣмад Бха̄гаватам (11.2.42) се казва: бхактих̣ пареша̄нубхаво вирактир анятра ча – преданото служене има такава мощ, че този, който отдава предано служене, незабавно се освобождава от греховни желания. Всички желания в материалния свят са греховни, защото материално желание означава сетивно наслаждение, а то винаги предполага действие, което малко или много е греховно. Чистата бхакти е аня̄бхила̄ш̣ита̄-шӯня; тоест тя е освободена от материални желания, възникнали в резултат на карма и гя̄на. Установеният в предано служене е лишен от материални желания и затова няма нищо общо с греховния начин на живот. Материалните желания трябва окончателно да се преустановят. В противен случай, макар аскетизмът, покаянията и благотворителността за известно време да освобождават човек от греха, желанията ще се появяват отново и отново, защото сърцето му остава нечисто. Така той ще продължава да съгрешава и да страда.
Стих
агя̄на̄д атхава̄ гя̄на̄д
уттамашлока-на̄ма ят
сан̇кӣртитам агхам̇ пум̇со
дахед едхо ятха̄налах̣
уттамашлока-на̄ма ят
сан̇кӣртитам агхам̇ пум̇со
дахед едхо ятха̄налах̣
Дума по дума
Превод
Както огънят изгаря сухата трева, така святото име на Бога, произнесено съзнателно или несъзнателно, изгаря последиците от човешките греховни дейности.
Пояснение
Огънят действа, независимо дали е запален от невинно дете, или от някого, който е добре запознат с неговата мощ. Например едно поле със слама или суха трева може да бъде подпалено от възрастен човек, който познава мощта на огъня, или от дете, което не знае нищо за огъня, но и в двата случая тревата ще изгори. По същия начин може да знаеш или да не знаеш за могъществото на мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, но ако възпяваш святото име, ще се освободиш от всички греховни последици.
Стих
ятха̄гадам̇ вӣрятамам
упаюктам̇ ядр̣ччхая̄
аджа̄нато 'пй а̄тма-гун̣ам̇
куря̄н мантро 'пй уда̄хр̣тах̣
упаюктам̇ ядр̣ччхая̄
аджа̄нато 'пй а̄тма-гун̣ам̇
куря̄н мантро 'пй уда̄хр̣тах̣
Дума по дума
ятха̄ — както; агадам — лекарство; вӣря-тамам — много силно; упаюктам — приемано правилно; ядр̣ччхая̄ — по един или друг начин; аджа̄натах̣ — от човек, който не знае; апи — дори; а̄тма-гун̣ам — собственото си въздействие; куря̄т — проявява; мантрах̣ — мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а; апи — също; уда̄хр̣тах̣ — произнасяна.
Превод
Някой може да не разбира ефикасността на дадено лекарство, но след като го приеме или бъде принуден да го приеме, лекарството ще действа дори без неговото знание, защото силата му не зависи от разбирането на пациента. По същия начин, дори човек да не познава стойността на святото име, съзнателното или несъзнателното му произнасяне ще окаже много голямо въздействие.
Пояснение
Просветени учени и мислители от страните на Запад, в които се разпространява Движението Харе Кр̣ш̣н̣а, осъзнават силата на неговото въздействие. Например д-р Дж. Стилсън Джуда прояви особено влечение към Движението, защото на практика се увери как пристрастени към наркотици хипита се превръщат в чисти ваиш̣н̣ави и доброволно служат на Кр̣ш̣н̣а и човечеството. Само допреди няколко години тези хипита не знаеха мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, но сега я повтарят и стават чисти ваиш̣н̣ави; така се освобождават от греховни дейности като извънбрачен секс, опияняване, месоядство и хазарт. Това е практическо доказателство за въздействието на Движението Харе Кр̣ш̣н̣а – и то се подкрепя и в настоящия стих. Може да познаваш или да не познаваш стойността на мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, но ако по един или друг начин я произнасяш, незабавно ще се пречистиш, също както човек усеща действието на съзнателно или несъзнателно изпитото лекарство.
Стих
шрӣ-шука ува̄ча
та евам̇ сувинирн̣ӣя
дхармам̇ бха̄гаватам̇ нр̣па
там̇ я̄мя-па̄ша̄н нирмучя
випрам̇ мр̣тьор амӯмучан
та евам̇ сувинирн̣ӣя
дхармам̇ бха̄гаватам̇ нр̣па
там̇ я̄мя-па̄ша̄н нирмучя
випрам̇ мр̣тьор амӯмучан
Дума по дума
шрӣ-шуках̣ ува̄ча — Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ каза; те — те (пратениците на Бог Виш̣н̣у); евам — така; су-винирн̣ӣя — съвършено установявайки; дхармам — истинска религия; бха̄гаватам — във връзка с преданото служене; нр̣па — о, царю; там — него (Аджа̄мила); я̄мя-па̄ша̄т — от робството на пратениците на Ямара̄джа; нирмучя — освободиха; випрам — бра̄хман̣а; мр̣тьох̣ — от смърт; амӯмучан — спасиха.
Превод
Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ продължи: Скъпи царю, като установиха с логични доводи принципите на преданото служене, пратениците на Бог Виш̣н̣у освободиха бра̄хман̣а Аджа̄мила от робството на Ямадӯтите и го спасиха от надвисналата смърт.
Стих
ити пратюдита̄ я̄мя̄
дӯта̄ я̄тва̄ яма̄нтикам
яма-ра̄гйе ятха̄ сарвам
а̄чачакш̣ур ариндама
дӯта̄ я̄тва̄ яма̄нтикам
яма-ра̄гйе ятха̄ сарвам
а̄чачакш̣ур ариндама
Дума по дума
ити — така; пратюдита̄х̣ — като им беше отговорено (от пратениците на Виш̣н̣у); я̄мя̄х̣ — слугите на Ямара̄джа; дӯта̄х̣ — пратениците; я̄тва̄ — отиват; яма-антикам — в обителта на Ямара̄джа; яма-ра̄гье — на цар Ямара̄джа; ятха̄ — съответно; сарвам — всичко; а̄чачакш̣ух̣ — запознат до най-малката подробност; ариндама — о, покорителю на враговете.
Превод
Скъпи Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, о, покорителю на враговете, след като чуха отговорите на пратениците на Бог Виш̣н̣у, слугите на Ямара̄джа отидоха при господаря си и му разказаха за случилото се.
Пояснение
В този стих думата пратюдита̄х̣ е много важна. Слугите на Ямара̄джа са толкова могъщи, че никой никога не може да им попречи. Но този път те били объркани и разочаровани в опита си да отведат човек, когото считали за грешник; затова незабавно се върнали при Ямара̄джа и му описали случилото се.
Стих
двиджах̣ па̄ша̄д винирмукто
гата-бхӣх̣ пракр̣тим̇ гатах̣
ваванде шираса̄ виш̣н̣ох̣
кин̇кара̄н даршанотсавах̣
гата-бхӣх̣ пракр̣тим̇ гатах̣
ваванде шираса̄ виш̣н̣ох̣
кин̇кара̄н даршанотсавах̣
Дума по дума
двиджах̣ — бра̄хман̣ът (Аджа̄мила); па̄ша̄т — от примката; винирмуктах̣ — бе освободен; гата-бхӣх̣ — лишен от страх; пракр̣тим гатах̣ — дойде на себе си; ваванде — отдаде почтителните си поклони; шираса̄ — като склони глава; виш̣н̣ох̣ — на Бог Виш̣н̣у; кин̇кара̄н — на слугите; даршана-утсавах̣ — много доволен, че ги вижда.
Превод
Освободен от въжетата на слугите на Ямара̄джа, бра̄хман̣ът Аджа̄мила вече без страх дойде на себе си и отдаде почитания на Виш̣н̣удӯтите, склонил глава в лотосовите им нозе. За него бе истинска радост да бъде сред тях, защото видя как спасяват живота му от слугите на Ямара̄джа.
Пояснение
Ваиш̣н̣авите също са Виш̣н̣удӯти, защото спазват заповедите на Кр̣ш̣н̣а. Бог Кр̣ш̣н̣а силно желае да види как страдащите в материалния свят обусловени души му се отдават и биват спасени от материална агония в сегашния живот и наказание в ада след смъртта. Затова един ваиш̣н̣ава се опитва да възвърне разума на обусловените души. Тези, които имат късмет като Аджа̄мила, биват спасени от Виш̣н̣удӯтите, или ваиш̣н̣авите, и така се връщат у дома, при Бога.
Стих
там̇ вивакш̣ум абхипретя
маха̄пуруш̣а-кин̇кара̄х̣
сахаса̄ пашятас тася
татра̄нтардадхире 'нагха
маха̄пуруш̣а-кин̇кара̄х̣
сахаса̄ пашятас тася
татра̄нтардадхире 'нагха
Дума по дума
там — него (Аджа̄мила); вивакш̣ум — иска да говори; абхипретя — като разбраха; маха̄пуруш̣а-кин̇кара̄х̣ — пратениците на Бог Виш̣н̣у; сахаса̄ — ненадейно; пашятах̣ тася — докато той гледаше; татра — там; антардадхире — изчезнаха; анагха — о, безгрешни Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит.
Превод
О, безгрешни Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, пратениците на Върховната Божествена Личност, Виш̣н̣удӯтите, видяха, че Аджа̄мила се опитва да каже нещо и ненадейно изчезнаха от погледа му.
Пояснение
В ша̄стрите се казва:
па̄пиш̣т̣ха̄ йе дура̄ча̄ра̄
дева-бра̄хман̣а-ниндака̄х̣
апатхя-бходжана̄с теш̣а̄м
ака̄ле маран̣ам̇ дхрувам
дева-бра̄хман̣а-ниндака̄х̣
апатхя-бходжана̄с теш̣а̄м
ака̄ле маран̣ам̇ дхрувам
„Преждевременната смърт е неизбежна за хората, които са па̄пиш̣т̣ха (много грешни) и дура̄ча̄ра (с лошо поведение и нечисти навици), които отхвърлят съществуването на Бога, не почитат ваиш̣н̣авите и бра̄хман̣ите и ядат безразборно“. Известно е, че в Кали юга човек живее най-много сто години, но колкото повече хората деградират, продължителността на живота им намалява (пра̄йен̣а̄лпа̄юш̣ах̣). Въпреки че Аджа̄мила трябвало да умре незабавно, човешкият му живот бил удължен, защото се освободил от всички греховни последици. Веднага щом видели, че иска да им каже нещо, Виш̣н̣удӯтите изчезнали и така му дали възможност да възслави Върховния Бог. Тъй като греховните му последици били унищожени, Аджа̄мила бил подготвен да възхвалява Бога. Наистина човек не може да възхвалява Бога, докато не се освободи от всички греховни дейности. Самият Кр̣ш̣н̣а утвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (7.28):
йеш̣а̄м̇ тв анта-гатам̇ па̄пам̇
джана̄на̄м̇ пун̣я-карман̣а̄м
те двандва-моха-нирмукта̄
бхаджанте ма̄м̇ др̣д̣ха-врата̄х̣
джана̄на̄м̇ пун̣я-карман̣а̄м
те двандва-моха-нирмукта̄
бхаджанте ма̄м̇ др̣д̣ха-врата̄х̣
„Личностите, вършили благочестиви дела в този и в предишни животи, напълно прекратили греховните дейности, се освобождават от двойственостите на илюзията и се заемат да ми служат с решителност“. Виш̣н̣удӯтите помогнали на Аджа̄мила да осъзнае преданото служене и така да се завърне у дома, при Бога. Те изчезнали, за да предизвикат у него чувство на раздяла и да засилят желанието му за възхвала на Бога. В състояние на раздяла възхвалата на Бога е много прочувствена.
Стих
аджа̄мило 'пй атха̄карн̣я
дӯта̄на̄м̇ яма-кр̣ш̣н̣айох̣
дхармам̇ бха̄гаватам̇ шуддхам̇
траи-ведям̇ ча гун̣а̄шраям
дӯта̄на̄м̇ яма-кр̣ш̣н̣айох̣
дхармам̇ бха̄гаватам̇ шуддхам̇
траи-ведям̇ ча гун̣а̄шраям
бхактима̄н бхагаватй а̄шу
ма̄ха̄тмя-шраван̣а̄д дхарех̣
анута̄по маха̄н а̄сӣт
смарато 'шубхам а̄тманах̣
ма̄ха̄тмя-шраван̣а̄д дхарех̣
анута̄по маха̄н а̄сӣт
смарато 'шубхам а̄тманах̣
Дума по дума
аджа̄милах̣ — Аджа̄мила; апи — също; атха — след това; а̄карн̣я — изслушал; дӯта̄на̄м — на пратениците; яма-кр̣ш̣н̣айох̣ — на Ямара̄джа и Бог Кр̣ш̣н̣а; дхармам — истински принципи на религията; бха̄гаватам — изложени в Шрӣмад Бха̄гаватам или засягащи връзката между живото същество и Върховната Божествена Личност; шуддхам — чист; траи-ведям — споменати в трите Веди; ча — също; гун̣а-ашраям — материална религия в проявленията на материалната природа; бхакти-ма̄н — чист предан (пречистен от проявленията на материалната природа); бхагавати — на Върховната Божествена Личност; а̄шу — незабавно; ма̄ха̄тмя — възхвала на името, славата и т.н<_escaped>.<_/escaped>; шраван̣а̄т — заради слушането; харех̣ — за Бог Хари; анута̄пах̣ — съжалявал; маха̄н — дълбоко; а̄сӣт — били; смаратах̣ — помнене; ашубхам — всички безславни дейности; а̄тманах̣ — извършени от него.
Превод
След като изслушал разговора между Ямадӯтите и Виш̣н̣удӯтите, Аджа̄мила успял да разбере религиозните принципи, действащи в рамките на трите проявления на материалната природа. Тези принципи са споменати в трите Веди. Той осъзнал и трансценденталните религиозни принципи отвъд проявленията на материалната природа, които засягат връзката на живото същество с Върховната Божествена Личност. След това Аджа̄мила изслушал възхвалата на името, славата, качествата и забавленията на Върховната Божествена Личност. По този начин станал съвършено чист предан. Той си припомнил миналите греховни дейности и дълбоко съжалил за всичко сторено.
Пояснение
В Бхагавад-гӣта̄ (2.45) Бог Кр̣ш̣н̣а казва на Арджуна:
траи-гун̣я-виш̣ая̄ веда̄
нистраи-гун̣ьо бхава̄рджуна
нирдвандво нитя-саттва-стхо
нирьога-кш̣ема а̄тмава̄н
нистраи-гун̣ьо бхава̄рджуна
нирдвандво нитя-саттва-стхо
нирьога-кш̣ема а̄тмава̄н
„Основна тема на Ведите са трите гун̣и на материалната природа. Издигни се над тези гун̣и, о, Арджуна. Бъди освободен от всички двойствености, избави се от стремежа към печалба и сигурност и постигни своето истинско аз“. Ведическите принципи несъмнено препоръчват процес на постепенно издигане до духовното равнище, но ако човек остане привързан към тях, няма шанс да достигне духовен живот. Ето защо Кр̣ш̣н̣а посъветвал Арджуна да отдава предано служене; това е методът на трансценденталната религия. Потвърждение за трансценденталността на преданото служене откриваме и в Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.6): са ваи пум̇са̄м̇ паро дхармо ято бхактир адхокш̣адже. Бхакти, преданото служене, е паро дхармах̣, трансцендентална дхарма; то не е материална дхарма. Обикновено хората смятат, че религията трябва да се следва за материална облага. Това сигурно е подходящо за пристрастените към материалния живот, но този, който се интересува от духовен живот, би трябвало да се стреми към паро дхарма, т.е. религиозните принципи, с чиято помощ ще стане предан на Върховния Бог (ято бхактир адхокш̣адже). Религията бха̄гавата проповядва, че Бог и живото същество се намират във вечна връзка и дълг на живото същество е да се отдаде на Бога. Достигналият равнището на предано служене не среща никакви препятствия и се чувства напълно удовлетворен (ахайтукй апратихата̄ яя̄тма̄ супрасӣдати). Издигнат до това равнище, Аджа̄мила дълбоко съжалил за миналите си материалистични дейности и започнал да възхвалява името, славата, формата и забавленията на Върховната Божествена Личност.
Стих
ахо ме парамам̇ каш̣т̣ам
абхӯд авиджита̄тманах̣
йена випла̄витам̇ брахма
вр̣ш̣аля̄м̇ джа̄ята̄тмана̄
абхӯд авиджита̄тманах̣
йена випла̄витам̇ брахма
вр̣ш̣аля̄м̇ джа̄ята̄тмана̄
Дума по дума
ахо — уви; ме — мое; парамам — изключително; каш̣т̣ам — жалко положение; абхӯт — стана; авиджита-а̄тманах̣ — защото не държах сетивата си в подчинение; йена — чрез които; випла̄витам — унищожиха; брахма — всичките ми брахмински качества; вр̣ш̣аля̄м — от шӯдра̄н̣ӣ, слугиня; джа̄ята̄ — роди; а̄тмана̄ — от мен.
Превод
Аджа̄мила каза: Уви, до какво жалко положение стигнах, като служех на сетивата си. Пропаднал от положението на достоен бра̄хман̣а, аз заченах деца с една проститутка.
Пояснение
Мъжете от висшите съсловия – бра̄хман̣и, кш̣атрии и вайши – не зачеват деца с жени от по-низш произход. Ето защо според традициите на ведическото общество преди брака се проучват хороскопите на момичето и момчето, за да се види дали връзката им е подходяща. Ведическата астрология ни разкрива произхода на човека в зависимост от трите качества на материалната природа – випра-варн̣а, кш̣атрия-варн̣а, вайшя-варн̣а или шӯдра-варн̣а. Такова проучване е задължително, защото би било несъвместимо момче от випра-варн̣а да се ожени за момиче от шӯдра-варн̣а; семейният живот ще е непоносим както за съпругата, така и за съпруга. Несъмнено едно момче трябва да се ожени за момиче от своята среда. Разбира се, това са траи-гун̣я, материални изчисления, основани на Ведите, но ако момчето и момичето са предани, подобни съображения не са необходими. Преданите са трансцендентални и затова в брака съпругът и съпругата са много щастливо съчетание.
Стих
дхин̇ ма̄м̇ вигархитам̇ садбхир
душ̣кр̣там̇ кула-каджджалам
хитва̄ ба̄ла̄м̇ сатӣм̇ йо 'хам̇
сура̄-пӣм асатӣм ага̄м
душ̣кр̣там̇ кула-каджджалам
хитва̄ ба̄ла̄м̇ сатӣм̇ йо 'хам̇
сура̄-пӣм асатӣм ага̄м
Дума по дума
дхик ма̄м — проклет да съм; вигархитам — презрян; садбхих̣ — от честните хора; душ̣кр̣там — който извършил грехове; кула-каджджалам — който е опозорил традициите на рода; хитва̄ — изостави; ба̄ла̄м — млада съпруга; сатӣм — вярна; ях̣ — който; ахам — аз; сура̄-пӣм — с жена, пристрастена към виното; асатӣм — нецеломъдрена; ага̄м — имах полови отношения.
Превод
Уви, проклет да съм! Извърших толкова много грехове, че опозорих семейните традиции. Изоставих своята вярна, красива и млада съпруга и се въвлякох в сексуална връзка с една долнопробна, пристрастена към виното проститутка. Проклет да съм!
Пояснение
Това е начинът на мислене на чистия предан. Когато по милостта на Бога и на духовния учител човек се издигне до равнището на преданото служене, той първо съжалява за миналите си прегрешения. Това му помага да напредва в духовния живот. Виш̣н̣удӯтите дали възможност на Аджа̄мила да стане чист предан, а дълг на чистия предан е да се разкае за миналите си греховни дейности, като непозволен секс, употреба на алкохол и опиати, месоядство и хазарт. Той не само трябва да изостави предишните си лоши навици, но и винаги да съжалява за миналите си грехове. Това е образецът на чистата преданост.
Стих
вр̣ддха̄в ана̄тхау питарау
на̄ня-бандхӯ тапасвинау
ахо мая̄дхуна̄ тякта̄в
акр̣тагйена нӣчават
на̄ня-бандхӯ тапасвинау
ахо мая̄дхуна̄ тякта̄в
акр̣тагйена нӣчават
Дума по дума
вр̣ддхау — стари; ана̄тхау — нямаха друг, който да се грижи за тях; питарау — моите баща и майка; на аня-бандхӯ — които нямаха друг приятел; тапасвинау — които много се измъчваха; ахо — горко ми; мая̄ — от мен; адхуна̄ — по това време; тяктау — бяха изоставени; акр̣та-гйена — неблагодарен; нӣча-ват — като най-долен мерзавец.
Превод
Баща ми и майка ми бяха стари и нямаха друг син или приятел, който да ги гледа. Те живееха много трудно, защото аз не се грижех за тях. О, горко ми, като долен мерзавец и неблагодарник аз ги оставих в това положение.
Пояснение
Във ведическата цивилизация всеки поема отговорността да се грижи за бра̄хман̣ите, старите хора, жените, децата и кравите. Това е всеобщ дълг и най-вече на хората с по-висш произход. Под влияние на проститутката Аджа̄мила изоставил задълженията си. Сега, разкайвайки се за това, той се чувствал напълно пропаднал.
Стих
со 'хам̇ вяктам̇ патиш̣я̄ми
нараке бхр̣ша-да̄рун̣е
дхарма-гхна̄х̣ ка̄мино ятра
винданти яма-я̄тана̄х̣
нараке бхр̣ша-да̄рун̣е
дхарма-гхна̄х̣ ка̄мино ятра
винданти яма-я̄тана̄х̣
Дума по дума
сах̣ — такава личност; ахам — аз; вяктам — сега е ясно; патиш̣я̄ми — ще пропадне; нараке — в ада; бхр̣ша-да̄рун̣е — най-мъчителен; дхарма-гхна̄х̣ — тези, които престъпват религиозните норми; ка̄минах̣ — които са твърде сладострастни; ятра — където; винданти — изтърпяват; яма-я̄тана̄х̣ — мъченията, наложени от Ямара̄джа.
Превод
Вече знам, че след такива дейности грешник като мен трябва да бъде хвърлен в ада, предназначен за рушителите на религиозните норми, и там да страда от неимоверни мъки.
Стих
ким идам̇ свапна а̄хо свит
са̄кш̣а̄д др̣ш̣т̣ам иха̄дбхутам
ква я̄та̄ адя те йе ма̄м̇
вякарш̣ан па̄ша-па̄н̣аях̣
са̄кш̣а̄д др̣ш̣т̣ам иха̄дбхутам
ква я̄та̄ адя те йе ма̄м̇
вякарш̣ан па̄ша-па̄н̣аях̣
Дума по дума
Превод
Сън ли бе това, или наистина се случи? Видях страховити мъже с въжета в ръце, дошли да ме хванат и отвлекат. Къде изчезнаха те?
Стих
атха те ква гата̄х̣ сиддха̄ш
чатва̄раш ча̄ру-даршана̄х̣
вя̄мочаян нӣяма̄нам̇
баддхва̄ па̄шаир адхо бхувах̣
чатва̄раш ча̄ру-даршана̄х̣
вя̄мочаян нӣяма̄нам̇
баддхва̄ па̄шаир адхо бхувах̣
Дума по дума
атха — след това; те — тези личности; ква — къде; гата̄х̣ — отидоха; сиддха̄х̣ — свободни; чатва̄рах̣ — четирима; ча̄ру-даршана̄х̣ — изключително красиви; вя̄мочаян — те освободиха; нӣяма̄нам — мен, който бях отвлечен; баддхва̄ — бях хванат; па̄шаих̣ — с въжета; адхах̣ бхувах̣ — надолу към адската област.
Превод
И къде отидоха четирите съвършени прелестни създания, които ме избавиха от оковите и ме спасиха от пропадане в адските владения?
Пояснение
От описанията в Пета песен вече знаем, че адските планети се намират в нисшите части на вселената, наречени адхо бхувах̣. Аджа̄мила разбрал, че Ямадӯтите са дошли от тези области.
Стих
атха̄пи ме дурбхагася
вибудхоттама-даршане
бхавитавям̇ ман̇галена
йена̄тма̄ ме прасӣдати
вибудхоттама-даршане
бхавитавям̇ ман̇галена
йена̄тма̄ ме прасӣдати
Дума по дума
атха — следователно; апи — въпреки; ме — на мен; дурбхагася — толкова злочест; вибудха-уттама — издигнати предани; даршане — защото видях; бхавитавям — трябва да е имало; ман̇галена — благоприятни дейности; йена — чрез които; а̄тма̄ — себе; ме — аз; прасӣдати — става истински щастлив.
Превод
Аз потънах в океан от грехове и със сигурност няма по-жалък и по-злочест от мен. Но благодарение на предишните ми духовни дейности успях да видя тези четири извисени личности, дошли да ме освободят. Извънредно съм щастлив от тяхното посещение.
Пояснение
В Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя, 22.54) се казва:
„са̄дху-сан̇га“, „са̄дху-сан̇га“ – сарва-ша̄стре кая
лава-ма̄тра са̄дху-сан̇ге сарва-сиддхи хая
лава-ма̄тра са̄дху-сан̇ге сарва-сиддхи хая
„Общуването с преданите се препоръчва във всички ша̄стри, защото само един миг от това общуване дарява човек със семето на висшето съвършенство“. В началото на живота си Аджа̄мила бил много чист и общувал с предани и бра̄хман̣и; заради тази благочестива дейност, макар и вече пропаднал, той решил да нарече сина си На̄ра̄ян̣а. Несъмнено това се случило поради вътрешния съвет на Върховната Божествена Личност. В Бхагавад-гӣта̄ (15.15) Бог казва: сарвася ча̄хам̇ хр̣ди саннивиш̣т̣о маттах̣ смр̣тир гя̄нам апоханам̇ ча – „Аз съм в сърцето на всекиго и от мене идват паметта, знанието и забравата“. Бог, който се намира в сърцето на всекиго, е толкова милостив, че ако някой някога е извършил служене за него, Той никога не го забравя. Върховният отвътре вдъхновил Аджа̄мила да нарече най-малкия си син На̄ра̄ян̣а, за да произнася с обич „На̄ра̄ян̣а! На̄ра̄ян̣а!“ и така да избегне страшна участ в смъртния си час. Това е милостта на Кр̣ш̣н̣а. Гуру-кр̣ш̣н̣а-праса̄де па̄я бхакти-лата̄-бӣджа: по милостта на гуру и Кр̣ш̣н̣а получаваме семето на бхакти. Това общуване закриля предания от всякаква опасност. В нашето Движение за Кр̣ш̣н̣а съзнание даваме име на предания, което да му напомня за Виш̣н̣у. Ако в мига на смъртта той помни собственото си име, като например Кр̣ш̣н̣а да̄са или Говинда да̄са, ще бъде спасен от най-голямата заплаха. Ето защо смяната на името при посвещение е от голямо значение. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание добросъвестно и в най-малките подробности помага на всекиго по един или друг начин да помни Кр̣ш̣н̣а.
Стих
анятха̄ мрияма̄н̣ася
на̄шучер вр̣ш̣алӣ-патех̣
ваикун̣т̣ха-на̄ма-грахан̣ам̇
джихва̄ вактум иха̄рхати
на̄шучер вр̣ш̣алӣ-патех̣
ваикун̣т̣ха-на̄ма-грахан̣ам̇
джихва̄ вактум иха̄рхати
Дума по дума
анятха̄ — иначе; мрияма̄н̣ася — на човек, който е на прага на смъртта; на — не; ашучех̣ — най-нечестив; вр̣ш̣алӣ-патех̣ — който живее с проститутка; ваикун̣т̣ха — на Бога на Ваикун̣т̣ха; на̄ма-грахан̣ам — произнасянето на святото име; джихва̄ — езикът; вактум — да говори; иха — в това положение; архати — е способен.
Превод
Ако не беше преданото ми служене в миналото, щях ли аз, най-порочният съжител с проститутка, да получа възможността да произнасям святото име на Ваикун̣т̣хапати точно в мига на смъртта си? Безспорно това не би било възможно.
Пояснение
Името Ваикун̣т̣хапати, което означава „господарят на духовния свят“ не се различава от името на Ваикун̣т̣ха. Аджа̄мила вече бил себеосъзнала се душа и могъл да разбере, че благодарение на миналите си духовни дейности сега получил възможността да произнася святото име на Ваикун̣т̣хапати в мъчителното състояние по време на смъртта.
Стих
ква ча̄хам̇ китавах̣ па̄по
брахма-гхно нирапатрапах̣
ква ча на̄ра̄ян̣етй етад
бхагаван-на̄ма ман̇галам
брахма-гхно нирапатрапах̣
ква ча на̄ра̄ян̣етй етад
бхагаван-на̄ма ман̇галам
Дума по дума
ква — къде; ча — също; ахам — аз; китавах̣ — измамник; па̄пах̣ — олицетворение на всички грехове; брахма-гхнах̣ — аз, който погубих брахминската си култура; нирапатрапах̣ — безсрамен; ква — къде; ча — също; на̄ра̄ян̣а — На̄ра̄ян̣а; ити — така; етат — това; бхагават-на̄ма — святото име на Върховната Божествена Личност; ман̇галам — всеблаго.
Превод
Аджа̄мила продължи: Аз съм един безсрамен измамник, който погуби брахминската си култура. Аз съм истинско олицетворение на греха. Нима мога да се сравнявам с всеблагото възпяване на святото име на Бог На̄ра̄ян̣а?
Пояснение
Като членове на Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание, разпространяващи святото име на На̄ра̄ян̣а, Кр̣ш̣н̣а, винаги трябва да помним какво е било положението ни преди и какво е сега. Пропаднали в отвратителния живот на месоядци, пияници и съблазнители на жени, ние сме извършвали всевъзможни греховни дейности, но сега имаме възможност да повтаряме мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а. Би трябвало да оценим тази възможност. По милостта на Бога движението ни се разраства и трябва да се възползваме от късмета да възпяваме святото име и да служим на Върховната Божествена Личност точно сега. Не бива да забравяме разликата между сегашното и миналото си положение, за да не пропаднем от този най-възвишен живот.
Стих
со 'хам̇ татха̄ ятиш̣я̄ми
ята-читтендрия̄нилах̣
ятха̄ на бхӯя а̄тма̄нам
андхе тамаси маджджайе
ята-читтендрия̄нилах̣
ятха̄ на бхӯя а̄тма̄нам
андхе тамаси маджджайе
Дума по дума
сах̣ — такъв човек; ахам — аз; татха̄ — по този начин; ятиш̣я̄ми — трябва да се стремя; ята-читта-индрия — да овладея ума и сетивата; анилах̣ — и вътрешните потоци въздух; ятха̄ — така че; на — не; бхӯях̣ — отново; а̄тма̄нам — моята душа; андхе — в тъмнина; тамаси — в невежество; маджджайе — аз се давя.
Превод
Аз съм толкова грешен, но сега, когато получих тази възможност, съм длъжен да овладея ума, живота и сетивата си и постоянно да служа с преданост, така че никога да не потъна отново в непрогледната тъмнина и невежеството на материалното съществуване.
Пояснение
Всеки един от нас трябва да има тази решителност. Ние сме достигнали издигнато положение по милостта на Кр̣ш̣н̣а и духовния учител и ако помним, че това е несравнима възможност и се молим на Кр̣ш̣н̣а да не пропаднем отново, ще постигнем истински успех в живота.
Стих
вимучя там имам̇ бандхам
авидя̄-ка̄ма-кармаджам
сарва-бхӯта-сухр̣ч чха̄нто
маитрах̣ карун̣а а̄тмава̄н
авидя̄-ка̄ма-кармаджам
сарва-бхӯта-сухр̣ч чха̄нто
маитрах̣ карун̣а а̄тмава̄н
вимучя там имам̇ бандхам
авидя̄-ка̄ма-кармаджам
сарва-бхӯта-сухр̣ч чха̄нто
маитрах̣ карун̣а а̄тмава̄н
авидя̄-ка̄ма-кармаджам
сарва-бхӯта-сухр̣ч чха̄нто
маитрах̣ карун̣а а̄тмава̄н
Дума по дума
вимучя — като се освободих от; там — това; имам — онова; бандхам — робство; авидя̄ — от невежество; ка̄ма — от сладострастно желание; карма-джам — причинено от дейности; сарва-бхӯта — на всички живи същества; сухр̣т — приятел; ша̄нтах̣ — много умиротворен; маитрах̣ — добронамерен; карун̣ах̣ — милостив; а̄тма-ва̄н — постигнал себепознание; мочайе — аз ще се освободя; грастам — въвлечен; а̄тма̄нам — душата ми; йош̣ит-майя̄ — в образа на жена; а̄тма-ма̄яя̄ — от илюзорната енергия на Бога; викрӣд̣итах̣ — играе с; яя̄ — чрез която; ева — несъмнено; ахам — аз; крӣд̣а̄-мр̣гах̣ — опитомено животно; ива — като; адхамах̣ — толкова паднал.
Превод
Когато се отъждествява с тялото си, човек е подвластен на желанията за сетивно наслаждение и така се въвлича в различни благочестиви и неблагочестиви дейности. Това е същността на материалното робство. Моето робство бе създадено в образа на жена от илюзорната енергия на Върховната Божествена Личност и сега аз ще се освободя от него. Като най-паднала душа станах жертва на илюзорната енергия и приличах на подскачащо куче, водено от женска ръка. Сега ще изоставя похотливите желания и ще се освободя от тази илюзия. Ще стана милостив, добронамерен приятел на всички живи същества и непрекъснато ще съм потопен в Кр̣ш̣н̣а съзнание.
Пояснение
Това е пример за решителност, от който трябва да се учат всички последователи на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Кр̣ш̣н̣а осъзнатият трябва да се освободи от капана на ма̄я̄ и да изпитва състрадание към останалите, страдащи в този капан. Дейностите на Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание са предназначени не само за неговите последователи, но и за всички други. Това е съвършенството на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Този, който се интересува само от собственото си спасение, не е толкова напреднал в Кр̣ш̣н̣а съзнание, колкото оня, който изпитва състрадание към другите и затова разпространява Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Такъв издигнат предан никога няма да пропадне, защото Кр̣ш̣н̣а му дава личната си закрила. В това се състои същността на Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Всеки е като играчка в ръцете на илюзорната енергия и действа, както тя го води. Човек трябва да развие Кр̣ш̣н̣а съзнание, за да освободи както себе си, така и другите.
Стих
мама̄хам ити деха̄дау
хитва̄митхя̄ртха-дхӣр матим
дха̄сйе мано бхагавати
шуддхам̇ тат-кӣртана̄дибхих̣
хитва̄митхя̄ртха-дхӣр матим
дха̄сйе мано бхагавати
шуддхам̇ тат-кӣртана̄дибхих̣
Дума по дума
мама — мое; ахам — аз; ити — така; деха-а̄дау — в тялото и нещата, свързани с тялото; хитва̄ — изоставям; амитхя̄ — не лъжливи; артха — на стойности; дхӣх̣ — с моето съзнание; матим — отношението; дха̄сйе — аз ще насоча; манах̣ — моя ум; бхагавати — към Върховната Божествена Личност; шуддхам — чист; тат — неговото име; кӣртана-а̄дибхих̣ — като повтаря, слуша и т.н.
Превод
Аз само произнесох святото име на Бога в обкръжението на предани и сърцето ми се пречисти. И няма да стана отново жертва на лъжливите съблазни за материално сетивно наслаждение. Вече съм съсредоточен в Абсолютната Истина и от сега нататък няма да се отъждествявам с тялото си. Ще изоставя погрешните представи за „аз“ и „мое“ и ще насоча мисълта си към лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а.
Пояснение
В този стих ясно се обяснява как живото същество става жертва на материалните условия. В началото то погрешно отъждествява себе си с тялото. Ето защо Бхагавад-гӣта̄ започва с духовното наставление, че живото същество не е тялото, а се намира вътре в тялото. Такова съзнание се постига само ако човек възпява святото име на Кр̣ш̣н̣а, маха̄-мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, и постоянно общува с предани. В това се крие тайната на успеха. Затова ние наблягаме на необходимостта всеки да повтаря святото име на Бога и да се предпазва от замърсяванията на материалния свят, особено от замърсяванията на силните желания за извънбрачен секс, месоядство, упойващи вещества и хазарт. Трябва да бъдем решителни и да се посветим на тези принципи; това ще ни спаси от мизерните условия на материалното съществуване. А първото необходимо условие е да се освободим от телесното схващане за живота.
Стих
ити джа̄та-сунирведах̣
кш̣ан̣а-сан̇гена са̄дхуш̣у
ган̇га̄-два̄рам упея̄я
мукта-сарва̄нубандханах̣
кш̣ан̣а-сан̇гена са̄дхуш̣у
ган̇га̄-два̄рам упея̄я
мукта-сарва̄нубандханах̣
Дума по дума
ити — така; джа̄та-сунирведах̣ — (Аджа̄мила), който се откъсна от материалистичното схващане за живота; кш̣ан̣а-сан̇гена — от моментното общуване; са̄дхуш̣у — с предани; ган̇га̄-два̄рам — за Харидвар (харидва̄ра), входът към Хари (понеже Ганг се спуска оттам, Харидвар се нарича още и ган̇га̄-два̄ра); упея̄я — замина; мукта — освободен от; сарва-анубандханах̣ — всички видове материално робство.
Превод
Благодарение на своето кратко общуване с предани (Виш̣н̣удӯтите), Аджа̄мила решително скъса с материалните си житейски представи. Освободен от всяка привързаност, той незабавно замина за Харидвар.
Пояснение
Думата мукта-сарва̄нубандханах̣ посочва, че след тази случка, без да се интересува от съпругата и децата си, Аджа̄мила се отправил направо към Харидвар, за да продължи своя духовен напредък. Нашето Движение за Кр̣ш̣н̣а съзнание има центрове във Вр̣нда̄вана и Навадвӣпа и всеки, който желае да живее в уединение, независимо дали е предан, или не, може да отиде там и окончателно да изостави телесната представа за живота. Всеки е добре дошъл да живее на тези святи места до края на живота си, за да постигне най-големия успех чрез изключително прост метод – като възпява святото име на Бога и приема праса̄да. Така той може да се завърне у дома, при Бога. Ние не разполагаме с център в Харидвар, но за преданите няма по-добри места от Вр̣нда̄вана и Шрӣдха̄ма Ма̄я̄пур. Храмът Чайтаня Чандродая дава чудесна възможност за общуване с предани. Нека всички се възползваме от тази възможност.
Стих
са тасмин дева-садана
а̄сӣно йогам а̄стхитах̣
пратя̄хр̣тендрия-гра̄мо
юйоджа мана а̄тмани
а̄сӣно йогам а̄стхитах̣
пратя̄хр̣тендрия-гра̄мо
юйоджа мана а̄тмани
Дума по дума
сах̣ — той (Аджа̄мила); тасмин — на това място (Харидвар); дева-садане — в един храм на Виш̣н̣у; а̄сӣнах̣ — се установи; йогам а̄стхитах̣ — следваше бхакти йога; пратя̄хр̣та — отдръпнати от всички дейности за сетивно наслаждение; индрия-гра̄мах̣ — неговите сетива; юйоджа — той съсредоточи; манах̣ — ума; а̄тмани — върху себето или Свръхдушата, Върховната Божествена Личност.
Превод
В Харидвар Аджа̄мила се подслони в един храм на Виш̣н̣у и там следваше процеса на бхакти йога. Той владееше сетивата си и мислеше само за служенето на Бога.
Пояснение
Преданите, присъединили се към движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание, могат да живеят удобно в многобройните ни храмове и да се заемат с предано служене на Бога. По този начин ще овладеят ума и сетивата си и ще постигнат върховния успех в живота. Това е процес от незапомнени времена. Като си вземем поука от живота на Аджа̄мила, би трябвало решително да обещаем, че ще направим всичко необходимо, за да последваме този път.
Стих
тато гун̣ебхя а̄тма̄нам̇
виюджя̄тма-сама̄дхина̄
ююдже бхагавад-дха̄мни
брахман̣й анубхава̄тмани
виюджя̄тма-сама̄дхина̄
ююдже бхагавад-дха̄мни
брахман̣й анубхава̄тмани
Дума по дума
татах̣ — след това; гун̣ебхях̣ — от гун̣ите на материалната природа; а̄тма̄нам — ума; виюджя — откъсна; а̄тма-сама̄дхина̄ — като бе изцяло зает в предано служене; ююдже — съсредоточен; бхагават-дха̄мни — върху образа на Бога; брахман̣и — което е Парабрахман (не идолопоклонничество); анубхава-а̄тмани — за когото се мисли постоянно (като се започне от лотосовите нозе и постепенно се продължава нагоре).
Превод
Аджа̄мила бе напълно зает с предано служене. По този начин отклони вниманието си от дейностите за сетивно наслаждение и се съсредоточи върху образа на Бога.
Пояснение
Ако обожаваме муртито в храма, мислите ни по естествен начин ще бъдат насочени към Бога и неговия образ. Между формата на Бога и самия Бог няма разлика. Ето защо бхакти йога представлява най-достъпната система на йога. Йогӣте се опитват да съсредоточат вниманието си върху образа на Свръхдушата, Виш̣н̣у, в сърцето, но същата цел е леснопостижима, когато умът е насочен към обожаваното в храма мурти. Във всеки храм има мурти, трансцендентална форма на Бога, към която може да насочим мислите си без особени усилия. Като съзерцава Бога по време на а̄рати, като му предлага бхога и непрекъснато мисли за формата на муртито, човек става съвършен йогӣ. Според Върховната Божествена Личност това е най-възвишеният път на йога (Бхагавад-гӣта̄, 6.47):
йогина̄м апи сарвеш̣а̄м̇
мад-гатена̄нтар-а̄тмана̄
шраддха̄ва̄н бхаджате йо ма̄м̇
са ме юкта-тамо матах̣
мад-гатена̄нтар-а̄тмана̄
шраддха̄ва̄н бхаджате йо ма̄м̇
са ме юкта-тамо матах̣
„А от всички йогӣ този, който винаги и със силна вяра пребивава в мен, погълнат е от мисли за мен и ми отдава трансцендентално любовно служене – той е най-съкровено свързан с мен в йога и е най-издигнат“. Съвършен йогӣ е този, който владее своите сетива, незаинтересован от материални дейности, с постоянна мисъл за образа на Бога.
Стих
ярхй упа̄рата-дхӣс тасминн
адра̄кш̣ӣт пуруш̣а̄н пурах̣
упалабхьопалабдха̄н пра̄г
ваванде шираса̄ двиджах̣
адра̄кш̣ӣт пуруш̣а̄н пурах̣
упалабхьопалабдха̄н пра̄г
ваванде шираса̄ двиджах̣
Дума по дума
ярхи — когато; упа̄рата-дхӣх̣ — умът и интелигентността му бяха съсредоточени; тасмин — по това време; адра̄кш̣ӣт — бе видял; пуруш̣а̄н — съществата (пратениците на Бог Виш̣н̣у); пурах̣ — пред него; упалабхя — дошли; упалабдха̄н — които бяха идвали; пра̄к — преди; ваванде — отдаде почитания; шираса̄ — с главата; двиджах̣ — бра̄хман̣ът.
Превод
Когато умът и интелигентността му бяха съсредоточени върху образа на Бога, бра̄хман̣ът Аджа̄мила отново видя пред себе си четирите небесни същества. Той разбра, че те са същите, които бе видял преди, и с поклон им отдаде почитанията си.
Пояснение
Виш̣н̣удӯтите, спасили Аджа̄мила, дошли отново пред него, когато умът му се съсредоточил върху образа на Бога. За известно време Виш̣н̣удӯтите се оттеглили, за да дадат възможност на Аджа̄мила да стане устойчив в медитацията си върху Бога. Сега предаността му била развита и те се върнали да го вземат. Разбрал, че това са същите Виш̣н̣удӯти, Аджа̄мила им отдал своите почитания с дълбок поклон.
Стих
хитва̄ калеварам̇ тӣртхе
ган̇га̄я̄м̇ даршана̄д ану
садях̣ сварӯпам̇ джагр̣хе
бхагават-па̄ршва-вартина̄м
ган̇га̄я̄м̇ даршана̄д ану
садях̣ сварӯпам̇ джагр̣хе
бхагават-па̄ршва-вартина̄м
Дума по дума
Превод
След като видя Виш̣н̣удӯтите, Аджа̄мила напусна материалното си тяло на брега на Ганг в Харидвар. Той възвърна своето изначално духовно тяло, подобаващо за придружител на Бога.
Пояснение
Бог казва в Бхагавад-гӣта̄ (4.9):
джанма карма ча ме дивям
евам̇ йо ветти таттватах̣
тяктва̄ дехам̇ пунар джанма
наити ма̄м ети со 'рджуна
евам̇ йо ветти таттватах̣
тяктва̄ дехам̇ пунар джанма
наити ма̄м ети со 'рджуна
„Този, който познава трансценденталната природа на моите проявления и дейности, след като напусне тялото си, не се ражда отново в материалния свят, а достига вечната ми обител, Арджуна“. В резултат на усъвършенстването си в Кр̣ш̣н̣а съзнание, след като напусне материалното тяло, преданият незабавно преминава в духовния свят в изначалното си духовно тяло, за да стане приближен на Върховната Божествена Личност. Някои предани отиват на Ваикун̣т̣халока, а други достигат Голока Вр̣нда̄вана и стават придружители на Кр̣ш̣н̣а.
Стих
са̄кам̇ виха̄яса̄ випро
маха̄пуруш̣а-кин̇караих̣
хаимам̇ вима̄нам а̄рухя
яяу ятра шриях̣ патих̣
маха̄пуруш̣а-кин̇караих̣
хаимам̇ вима̄нам а̄рухя
яяу ятра шриях̣ патих̣
Дума по дума
са̄кам — заедно; виха̄яса̄ — по пътя в небето или въздушните линии; випрах̣ — бра̄хман̣ът (Аджа̄мила); маха̄пуруш̣а-кин̇караих̣ — с пратениците на Бог Виш̣н̣у; хаимам — направен от злато; вима̄нам — самолет; а̄рухя — се качи; яяу — отиде; ятра — където; шриях̣ патих̣ — Бог Виш̣н̣у, съпругът на богинята на щастието.
Превод
Придружен от пратениците на Бог Виш̣н̣у, Аджа̄мила се качи на самолет, направен от злато. Летейки по небесния път, той отиде направо в обителта на Бог Виш̣н̣у, съпруга на богинята на щастието.
Пояснение
Години наред учените се опитват да отидат на Луната, но все още не са успели да го направят. Духовните самолети от духовните планети обаче са в състояние за секунда да отведат живото същество обратно у дома, при Бога. Можем само да си представим скоростта на тези духовни самолети. Всеки от личен опит знае колко бързо умът пътува от място на място, а духът е по-фина субстанция от ума. Следователно можем да си представим бързината на духовната форма в сравнение със скоростта на ума. За по-малко от миг съвършеният предан се връща у дома, при Бога, веднага след като напусне материалното си тяло.
Стих
евам̇ са випла̄вита-сарва-дхарма̄
да̄ся̄х̣ патих̣ патито гархя-карман̣а̄
нипа̄тяма̄но нирайе хата-вратах̣
садьо вимукто бхагаван-на̄ма гр̣хн̣ан
да̄ся̄х̣ патих̣ патито гархя-карман̣а̄
нипа̄тяма̄но нирайе хата-вратах̣
садьо вимукто бхагаван-на̄ма гр̣хн̣ан
Дума по дума
евам — по този начин; сах̣ — той (Аджа̄мила); випла̄вита-сарва-дхарма̄х̣ — който изостави всички религиозни норми; да̄ся̄х̣ патих̣ — съпругът на проститутка; патитах̣ — пропаднал; гархя-карман̣а̄ — като извършваше отвратителни дейности; нипа̄тяма̄нах̣ — пропадайки; нирайе — в адски живот; хата-вратах̣ — който наруши всичките си обети; садях̣ — незабавно; вимуктах̣ — освободен; бхагават-на̄ма — святото име на Бога; гр̣хн̣ан — произнасяше.
Превод
Аджа̄мила беше бра̄хман̣а, който поради лошо общуване бе изоставил брахминската култура и религиозните норми. Дълбоко пропаднал, той крадеше, напиваше се и вършеше всякакви отвратителни дейности. Той даже живееше с проститутка. Затова му бе отредено да бъде отведен в ада от пратениците на Ямара̄джа. Но внезапно беше спасен от мимолетното произнасяне на святото име на Бог На̄ра̄ян̣а.
Стих
на̄тах̣ парам̇ карма-нибандха-кр̣нтанам̇
мумукш̣ата̄м̇ тӣртха-пада̄нукӣртана̄т
на ят пунах̣ кармасу саджджате мано
раджас-тамобхя̄м̇ калилам̇ тато 'нятха̄
мумукш̣ата̄м̇ тӣртха-пада̄нукӣртана̄т
на ят пунах̣ кармасу саджджате мано
раджас-тамобхя̄м̇ калилам̇ тато 'нятха̄
Дума по дума
на — не; атах̣ — ето защо; парам — по-добри средства; карма-нибандха — принудата да страда или да изтърпи нещастия като резултат от кармични дейности; кр̣нтанам — това, което напълно може да се прекрати; мумукш̣ата̄м — на тези, които желаят да се освободят от оковите на материалното робство; тӣртха-па̄да — за Върховната Божествена Личност, в чиито нозе лежат всички святи места; анукӣртана̄т — тогава постоянно мантрува под ръководството на истински духовен учител; на — не; ят — защото; пунах̣ — отново; кармасу — в плодоносни дейности; саджджате — се привързва; манах̣ — умът; раджах̣-тамобхя̄м — от проявленията на страстта и невежеството; калилам — замърсен; татах̣ — след това; анятха̄ — чрез всички останали средства.
Превод
Ето защо този, който желае освобождение от материалното робство, би трябвало да следва метода за възхвала на името, славата, формата и забавленията на Върховната Божествена Личност, в чиито нозе лежат всички святи места. Никой не може да извлече истинска полза от методите на покаяние, умозрително познание и медитация в мистична йога, защото дори след като е следвал тези методи, отново ще се заеме с плодоносни дейности, неспособен да овладее ума си, който е замърсен от низшите качества на природата, а именно страст и невежество.
Пояснение
На практика виждаме как мнозина кармӣ, гя̄нӣ и йогӣ дори след като са постигнали така нареченото съвършенство, отново се привързват към материални дейности. Редица т.нар. сва̄мӣ и йогӣ отричат материалните дейности като илюзорни (джаган митхя̄), но не след дълго възобновяват материалните си занимания с откриване на болници, училища или друга хуманитарна дейност за благото на обществото. Понякога такива, уж приели стъпалото на отречението, самозвани сання̄сӣ дори започват да се занимават с политика. Но окончателното разрешение е друго – ако наистина иска да напусне материалния свят, човек трябва да приеме преданото служене, което започва с шраван̣ам̇ кӣртанам̇ виш̣н̣ох̣ – възпяване и слушане славата на Бога. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание практически доказа това. В страните на Запад множество млади момчета, пристрастени към наркотиците, неспособни да се освободят и от ред други лоши навици, веднага щом се присъединиха към Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание, изоставиха тези наклонности и искрено започнаха да възпяват величието на Бога. С други думи, този процес е съвършеният метод за изкупление на дейностите, извършени в раджах̣ и тамах̣ (страст и невежество). В Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.19) се казва:
тада̄ раджас-тамо-бха̄ва̄х̣
ка̄ма-лобха̄даяш ча йе
чета етаир ана̄виддхам̇
стхитам̇ саттве прасӣдати
ка̄ма-лобха̄даяш ча йе
чета етаир ана̄виддхам̇
стхитам̇ саттве прасӣдати
В резултат от раджах̣ и тамах̣ човек увеличава своята похот и алчност. Но когато приеме метода на възпяване и слушане, той се установява в доброто и става щастлив. С напредъка си по пътя на преданото служене той унищожава всичките си съмнения (бхидяте хр̣дая-грантхиш чхидянте сарва-сам̇шая̄х̣). Така възелът на желанията му за плодоносни дейности бива разсечен.
Стих
я етам̇ парамам̇ гухям
итиха̄сам агха̄пахам
шр̣н̣уя̄ч чхраддхая̄ юкто
яш ча бхактя̄нукӣртайет
итиха̄сам агха̄пахам
шр̣н̣уя̄ч чхраддхая̄ юкто
яш ча бхактя̄нукӣртайет
на ваи са наракам̇ я̄ти
некш̣ито яма-кин̇караих̣
ядй апй аман̇гало мартьо
виш̣н̣у-локе махӣяте
некш̣ито яма-кин̇караих̣
ядй апй аман̇гало мартьо
виш̣н̣у-локе махӣяте
Дума по дума
ях̣ — всеки; етам — това; парамам — много; гухям — поверителен; итиха̄сам — исторически разказ; агха-апахам — освобождаващ човека от всички греховни последици; шр̣н̣уя̄т — слуша; шраддхая̄ — с вяра; юктах̣ — дарява; ях̣ — човек, който; ча — също; бхактя̄ — с голяма преданост; анукӣртайет — повтаря; на — не; ваи — наистина; сах̣ — такъв човек; наракам — в ада; я̄ти — отива; на — не; ӣкш̣итах̣ — е наблюдаван; яма-кин̇караих̣ — от пратениците на Ямара̄джа; яди апи — въпреки; аман̇галах̣ — неблагоприятни; мартях̣ — живо същество с материално тяло; виш̣н̣у-локе — в духовния свят; махӣяте — е приветствано и почтително посрещнато.
Превод
Тъй като този поверителен исторически разказ има силата да унищожава всички греховни последици, всеки, който го слуша или разказва с вяра и преданост, никога повече не е обречен на живот в ада, независимо че има материално тяло и независимо колко грешен е бил преди. Ямадӯтите, изпълняващи заповедите на Ямара̄джа, не се приближават до него дори за да го видят. След като напусне тялото си, той се завръща у дома, при Бога, където го посрещат с голяма почит.
Стих
мрияма̄н̣о харер на̄ма
гр̣н̣ан путропача̄ритам
аджа̄мило 'пй ага̄д дха̄ма
ким ута шраддхая̄ гр̣н̣ан
гр̣н̣ан путропача̄ритам
аджа̄мило 'пй ага̄д дха̄ма
ким ута шраддхая̄ гр̣н̣ан
Дума по дума
мрияма̄н̣ах̣ — в мига на смъртта; харех̣ на̄ма — святото име на Хари; гр̣н̣ан — повтаряше; путра-упача̄ритам — като се обръщаше към сина си; аджа̄милах̣ — Аджа̄мила; апи — дори; ага̄т — отиде; дха̄ма — в духовния свят; ким ута — какво да говорим за; шраддхая̄ — с вяра и любов; гр̣н̣ан — възпява.
Превод
Докато се измъчваше по време на смъртта, Аджа̄мила повтаряше святото име на Бога и въпреки че с него призоваваше сина си, той се върна у дома, при Върховния. Следователно ако човек възпява святото име на Бога с вяра и без оскърбления, можем ли да се съмняваме, че ще се завърне при Бога?
Пояснение
Несъмнено в мига на смъртта всеки е объркан, защото телесните му функции са разстроени. В такъв момент дори този, който през целия си живот е възпявал святото име на Бога, може да не е в състояние да произнася отчетливо мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а. Но независимо от това той получава всички блага от повтарянето на святото име. Тогава защо да не възпяваме святото име на Бога силно и ясно, докато сме здрави? Ако направим това, напълно възможно е дори в мига на смъртта да произнасяме правилно святото име с любов и вяра. И така този, който постоянно възпява святото име, със сигурност ще се върне у дома, при Бога. В това няма съмнение.
Допълнителна бележка към тази глава.
В коментара си към 9-и и 10-и текст на настоящата глава Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура под формата на диалог обяснява как човек може да се освободи от греховните последици просто като възпява святото име на Бога.
Някой може да каже: „Нека приемем, че с възпяване на святото име на Бога се освобождаваме от всички последици на греховния живот. Но ако някой извършва прегрешения съвсем съзнателно, и то неведнъж, а много, много пъти, той не е в състояние да се освободи от греховните последици, дори да се покайва повече от дванайсет години. Как е възможно просто с едно произнасяне на святото име човек незабавно да се освободи от последиците на своите грехове?“.
Шрӣла Вишвана̄тха Т̣ха̄кура отговаря, като цитира стихове 9 – 10 от тази глава: „Възпяването на святото име на Бог Виш̣н̣у е най-подходящият акт на покаяние за крадеца на злато и скъпоценности, за пияницата, за този, който предава приятел или роднина, за убиеца на бра̄хман̣а, за този, който си позволява сексуална връзка с жената на своя гуру или на друга издигната личност. Това е съвършеният метод на покаяние и за убиеца на жени, на царя или на баща си, за касапина на крави, както и за всички останали грешници. Просто като повтарят святото име на Бог Виш̣н̣у, тези грешници могат да привлекат вниманието на Върховния Бог, който показва своята загриженост: „Мой дълг е да защитя този човек, защото той произнесе святото ми име“.
Човек може да изкупи греховния си живот и да унищожи последиците от греха с повтаряне на святото име, но това не се нарича покаяние. Обикновеното покаяние временно предпазва грешника, но не очиства сърцето му от дълбоко вкорененото желание да извършва грехове. Следователно покаянието не е толкова могъщо, колкото възпяването на святото име на Бога. В ша̄стрите пише, че ако човек само веднъж произнесе святото име и напълно се отдаде в лотосовите нозе на Бога, Бог го приема за свой довереник и винаги е готов да го закриля. Шрӣдхара Сва̄мӣ също потвърждава това. Когато Аджа̄мила бил в голяма беда и щял да бъде отвлечен от пратениците на Ямара̄джа, Бог незабавно изпратил своите лични пратеници да го защитят. И понеже Аджа̄мила бил освободен от греховни последици, Виш̣н̣удӯтите говорили в негова подкрепа.
Аджа̄мила нарекъл сина си На̄ра̄ян̣а и от силна обич към момчето, той го призовавал отново и отново. Въпреки че викал сина си, самото име имало изключителна сила, защото името На̄ра̄ян̣а не се различава от Върховния Бог На̄ра̄ян̣а. Когато Аджа̄мила нарекъл сина си На̄ра̄ян̣а, последиците на греховния му живот били унищожени, а като продължавал да вика сина си и така да повтаря святото име на На̄ра̄ян̣а хиляди пъти, той, без да осъзнава, напредвал в Кр̣ш̣н̣а съзнание.
Някой може да възрази: „След като непрекъснато повтарял името на На̄ра̄ян̣а, как е възможно да живее с проститутка и да мисли за вино?“. С греховните си дела Аджа̄мила отново и отново си навличал страдания и би могло да се каже, че повтарянето на На̄ра̄ян̣а е причина за неговото освобождение. В такъв случай този начин на повтаряне би трябвало да се смята за на̄ма апара̄дха. На̄мно бала̄д яся хи па̄па-буддхих̣ – този, който продължава да действа греховно и се опитва да премахне греховете си, като повтаря святото име на Бога, е на̄ма-апара̄дхӣ, оскърбител на святото име. Ето отговора: Аджа̄мила повтарял святото име на На̄ра̄ян̣а без оскърбления, защото нямал за цел да противодейства на греховете си. Той не знаел, че е пристрастен към греховни дейности, нито пък осъзнавал, че като повтаря святото име на На̄ра̄ян̣а, ги премахва. По този начин той не извършвал на̄ма апара̄дха и неговото повтаряне на святото име, докато викал сина си, може да се нарече чисто мантруване. Благодарение на това чисто мантруване Аджа̄мила несъзнателно напредвал в бхакти. Всъщност дори първото изричане на святото име било достатъчно да унищожи всички греховни последици в живота му. Ето един елементарен пример – смокиновото дърво не дава веднага плодове, но с времето плодовете са налице. По подобен начин преданото служене на Аджа̄мила нараствало малко по малко и затова, въпреки че извършил много прегрешения, той не бил повлиян от техните последици. В ша̄стрите се казва, че ако някой произнесе святото име на Бога дори веднъж, последиците от миналия, сегашния и бъдещия живот не го засягат. Нека дадем и друг пример – ако отстраним отровните зъби на змията, това ще спаси бъдещите ѝ жертви от отровния ефект, дори змията да продължава да хапе. По същия начин, ако преданият произнесе святото име дори само веднъж без оскърбления, той ще бъде защитен завинаги. Просто трябва да изчака плодовете на мантруването да узреят.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта към втора глава от Шеста песен на „Шрӣмад Бха̄гаватам“, наречена „Виш̣н̣удӯтите освобождават Аджа̄мила“.