Виш̣н̣удӯтите освобождават Аджа̄мила

Виш̣н̣удӯтите обвинили Ямадӯтите в престъпване на религиозните принципи, понеже се опитвали да отведат Аджа̄мила при Ямара̄джа, за да бъде наказан. Назначен от Върховната Божествена Личност, Ямара̄джа отсъжда кое е в съгласие с религиозните норми и кое не е и наказва безбожниците. Но ако той наказва безгрешни хора, цялата му правораздавателна институция се опорочава. Същият принцип е валиден не само за институцията на Ямара̄джа, но и за човешкото общество.

Защитата на религиозните норми в човешкото общество е дълг на царския съд или на правителството. За съжаление, в настоящата юга, Кали юга, религиозните принципи са изопачени и властите не могат правилно да преценят кой трябва да бъде наказван и кой не. Казва се, че в Кали юга не можеш да очакваш справедливост, ако не пропилееш много пари в съда. И наистина, често се случва магистратите да бъдат подкупвани за благоприятна присъда. Понякога полицията и правосъдието заплашват и арестуват религиозните хора, проповядващи Кр̣ш̣н̣а съзнание за благото на цялото общество. Виш̣н̣удӯтите, които са ваиш̣н̣ави, били наскърбени от подобно отношение. Водени от духовно състрадание към падналите души, ваиш̣н̣авите излизат и проповядват в съгласие с обичайните религиозни принципи. За съжаление, поради влиянието на Кали юга тези, които са посветили живота си да проповядват величието на Бога, понякога са тормозени и наказвани от съдилищата по фалшиви обвинения за нарушаване на общественото спокойствие.

Царят, или в днешно време правителството, трябва да закриля гражданите, като им посочва истинската цел в живота. Човешката форма на живот е предназначена, за да осъзнаем себе си и връзката си с Върховната Божествена Личност; това не може да се случи в животинска форма. Ето защо правителството е длъжно да поеме отговорност за обучението на гражданите. Така постепенно те ще се издигнат до духовно равнище, ще осъзнаят аза и своята връзка с Бога. Този принцип са следвали царе, като Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, Маха̄ра̄джа Парӣкшит, Бог Ра̄мачандра, Маха̄ра̄джа Амбарӣша и Прахла̄да Маха̄ра̄джа. Правителствените управници трябва да бъдат изключително честни и религиозни, в противен случай държавните дела ще вървят много трудно. За съжаление, в името на демокрацията разбойници и крадци избират за най-важните постове в правителството други разбойници и крадци. Преди време в Америка гражданите заклеймиха президента и го свалиха от поста му – това е само един от многото подобни случаи. Хората би трябвало да постигнат Кр̣ш̣н̣а съзнание и да не гласуват за никого, който не е Кр̣ш̣н̣а осъзнат. Тогава в държавата ще има истински мир и благоденствие. Когато ваиш̣н̣авите виждат лошото управление на правителството, сърцата им се изпълват със състрадание и те правят всичко възможно, за да пречистят обществената среда, разпространявайки Движението Харе Кр̣ш̣н̣а.

Въпреки че Аджа̄мила бил невинен, Ямадӯтите настоявали да го отведат при Ямара̄джа. Този начин на действие бил адхарма, против принципите на религията. Вишнудӯтите се опасявали, че ако допуснат такива безбожни дейности, ще последва разруха в цялото управление на обществото. В наши дни Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание се опитва да въведе правилните принципи за управление на човешкото общество, но за съжаление, правителствата в Кали юга не му оказват необходимата подкрепа, тъй като не оценяват неговия принос. Движението Харе Кр̣ш̣н̣а е именно това движение, което ще подобри деградиралото положение на човешкото общество. Затова правителствата и обществените водачи по целия свят би трябвало да го подкрепят и така да бъде пречистена греховността на цялото човечество.

Санскритската дума вишваста-гха̄та посочва този, който унищожава вярата или злоупотребява с доверието. Народът трябва да се чувства сигурен под закрилата на правителството. Колко е жалко за самото правителство, когато злоупотребява с доверието на гражданите и ги поставя в затруднено положение по политически причини! По време на разделението в Индия видяхме на практика, че макар индуси и мюсюлмани да живееха съвместно в мир, изведнъж политически интриги надигнаха вражди между тях и така индусите и мюсюлманите се избиваха едни други само заради политика. Това е характерен белег на Кали юга. В тази епоха животните се отглеждат грижливо и те придобиват увереност, че стопаните им ще ги защитят, но за съжаление, щом станат достатъчно угоени, веднага биват изпращани в кланица. Такава жестокост се осъжда от ваиш̣н̣ави като Виш̣н̣удӯтите. В действителност вече описаните условия на ада очакват грешниците, отговорни за това страдание. Този, който предава доверието на едно приело подслон при него живо същество, независимо дали човек, или животно, е истински престъпник. Сега цялото човешко общество е страшно опорочено, защото такива предателства остават ненаказани от правителството. Ето защо хората в тази епоха са описани като манда̄х̣ суманда-матайо манда-бха̄гя̄ хй упадрута̄х̣. В резултат на своята греховност хората са обречени (манда̄х̣), имат замъглен разум (суманда-матаях̣), злочести са (манда-бха̄гхя̄х̣) и постоянно са притеснени от безкрайни неприятности (упадрута̄х̣) – това е тяхното положение в сегашния им живот, а след смъртта биват наказани в ада.

Ямадӯтите разгледали само повърхностно положението на Аджа̄мила. През целия си живот той бил изключително грешен, затова, без да знаят, че вече е освободен от последиците на всичките си грехове, те смятали да го отведат при Ямара̄джа. Но Виш̣н̣удӯтите им разяснили как с произнасянето на четирите срички на името На̄ра̄ян̣а в мига на смъртта си, Аджа̄мила бил освободен от греховните последици. В тази връзка Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура цитира следните стихове от смр̣ти ша̄стра:

„Просто като произнесе едно име на Хари, грешникът може да премахне последиците на повече грехове, отколкото е способен да извърши“ (Бр̣хад-виш̣н̣у Пура̄н̣а).

„Ако някой възпява святото име на Бога дори в безпомощно състояние или без желание, всички последици на греховния му живот изчезват, така както малките животни се разбягват, уплашени от ревящия лъв“ (Гаруд̣а Пура̄н̣а).

„Еднократното произнасяне на святото име, което се състои от двете срички ха-ри, осигурява път към освобождението“ (Сканда Пура̄н̣а).

Това са някои от причините, поради които Виш̣н̣удӯтите попречили на Ямадӯтите да отведат Аджа̄мила пред съда на Ямара̄джа.

В миналото, когато бил изцяло зает с греховни дейности, за да издържа семейството си, Аджа̄мила повтарял името на На̄ра̄ян̣а без оскърбления. Оскърбление е, когато святото име на Бога се повтаря само за да противодейства на греховните дейности, тоест, когато се извършват грехове с упование в силата на святото име (на̄мно бала̄д яся хи па̄па-буддхих̣). Но макар и да вършел прегрешения, Аджа̄мила никога не произнасял святото име на На̄ра̄ян̣а, за да ги премахне – той просто викал сина си. Ето защо неговото повтаряне подействало. С името на На̄ра̄ян̣а Аджа̄мила вече бил унищожил греховните последици, трупани в продължение на много, много животи. В началото той бил непорочен и въпреки че по-късно извършил много прегрешения, не повтарял святото име на На̄ра̄ян̣а, за да им противодейства, и затова нямало оскърбление. Ако непрекъснато възпява святото име на Бога без оскърбления, човек винаги остава чист. Според този стих Аджа̄мила не само бил, но и останал безгрешен, защото повтарял името на На̄ра̄ян̣а. Без значение е, че викал сина си; самото име подействало.

Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура обяснява, че повтарянето на святото име на Бога има особено значение, което го отличава от ведическите ритуали на покаяние за тежки, по-тежки или най-тежки грехове. Съществуват двадесет дхарма ша̄стри (религиозни писания), като се започне с Ману сам̇хита̄ и Пара̄шара сам̇хита̄. Стихът обаче подчертава, че следването на религиозните принципи в тези писания може да освободи грешника от най-греховни последици, но не може да го издигне до равнището на любовно служене за Бога. От друга страна, дори веднъж произнесено, святото име не само че незабавно освобождава човека от последиците на най-тежки грехове, но го издига до равнището на отдаване на любовно служене за Върховния Бог, наречен уттамашлока – прочут със славните си дейности. Така човек служи на Бога, помнейки неговия образ, качества и забавления. Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура обяснява, че всичко това е възможно просто с повтаряне на святото име, защото Бог е всемогъщ. Непостижимото чрез ведическите ритуали е лесно достижимо чрез повтарянето на святото име на Бога. Да възпяваш святото име и да танцуваш в екстаз, е лесно и възвишено и всеки може да получи благата на духовния живот просто като следва този процес. Затова Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху провъзгласява: парам̇ виджаяте шрӣ кр̣ш̣н̣а сан̇кӣртанам – „Вечна слава на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а сан̇кӣртана!“. Сан̇кӣртана движението, което започнахме, предлага най-добрия метод за пречистване от греховните последици и достигане равнището на духовния живот.

Твърденията в този стих вече бяха изложени в Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.17):

„Божествената Личност, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, който е Парама̄тма̄ (Свръхдуша) във всяко сърце и благодетел на истинските предани, премахва желанието за материално наслаждение от сърцето на предания, привлечен от посланията на Бога, сами по себе си добродетелни, ако се слушат и повтарят правилно“. Върховният Бог проявява особената си милост, щом разбере, че някой възхвалява неговото име, слава и качества, и лично помага да се изчисти мръсотията от това сърце. Следователно като възпява святото име, човек не само се пречиства, но и постига резултатите от благочестиви дейности (пун̣я-шраван̣а-кӣртана). Пун̣я-шраван̣а-кӣртана се отнася до процеса на преданото служене. Дори да не разбира значението на името, забавленията или качествата на Бога, всеки може да се пречисти просто като слуша или говори за тях. Това пречистване се нарича саттва бха̄вана.

Основната цел на човешкия живот би трябвало да бъде пречистване на съществуването и постигане на освобождение. Всеки е замърсен, докато притежава материално тяло. В това замърсено материално състояние никой не може да се наслаждава истински на блажен живот, колкото и да го търси. Ето защо Шрӣмад Бха̄гаватам (5.5.1) ни съветва: тапо дивям̇ путрака̄ йена саттвам̇ шуддхйет – да извършваме тапася, аскетизъм, и така да пречистим съществуването си, за да се издигнем до духовното равнище. Тапася чрез повтаряне и възхвала на името, славата и качествата на Бога е много лесен пречистващ процес и носи щастие на всеки. Всеки, който желае веднъж завинаги да пречисти сърцето си, трябва да се възползва от него. Останалите методи като карма, гя̄на и йога не могат напълно да пречистят сърцето.

Виш̣н̣удӯтите, като по-висши органи на властта, дали заповеди на Ямадӯтите, които не знаели, че Аджа̄мила вече не бил обречен на страдание в ада заради миналите си грехове. Докато викал святото име, той имал предвид сина си, но тъй като святото име притежава несравнима трансцендентална мощ и понеже го произнасял в мига на смъртта, Аджа̄мила веднага постигнал освобождение (анте на̄ра̄ян̣а-смр̣тих̣). Кр̣ш̣н̣а потвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (7.28):

„Личностите, вършили благочестиви дела в този и в предишни животи, напълно прекратили греховните дейности, се освобождават от двойственостите на илюзията и решително се заемат да ми служат“. Докато не се освободи от всички греховни последици, никой не може да се издигне до преданото служене. На друго място в Бхагавад-гӣта̄ (8.5) се казва:

„Ако в мига на смъртта помни Кр̣ш̣н̣а, На̄ра̄ян̣а, човек без съмнение е достоен незабавно да се завърне у дома, при Бога“.

В Бхагавад-гӣта̄ (8.6) се казва:

„Каквото състояние на съществуване човек помни, докато напуска тялото си, такова състояние ще постигне“. Можем да очакваме, че някой, който редовно повтаря мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, ще прави това и при внезапен нещастен случай. Но дори и да не мантрува редовно, ако по един или друг начин произнася святото име на Бога (Харе Кр̣ш̣н̣а), докато претърпява злополука и умре, той ще бъде спасен от живот в ада след смъртта.

Във връзка с това Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура разказва как Са̄мба бил спасен от наказанието на Кауравите. Са̄мба се влюбил в дъщерята на Дурьодхана и тъй като според традициите на кш̣атриите един мъж не може да получи за жена дъщерята на кш̣атрия, докато не покаже воинска храброст, Са̄мба я отвлякъл. Впоследствие бил задържан от Кауравите. По-късно Бог Балара̄ма дошъл, за да го спаси, но възникнал спор за неговото освобождение. Понеже спорът оставал неразрешен, Балара̄ма показал могъществото си по такъв начин, че целият град Хастина̄пура се разтърсил и щял да бъде разрушен като от огромно земетресение. Така въпросът бил решен и Са̄мба се оженил за дъщерята на Дурьодхана. Поуката е да се приеме покровителството на Кр̣ш̣н̣а-Балара̄ма, Върховната Божествена Личност, чиято защитна сила е толкова велика, че няма равна в материалния свят. Колкото и тежки да са греховете, човек може да унищожи последиците им веднага щом започне да възпява имената на Харѝ, Кр̣ш̣н̣а, Балара̄ма или На̄ра̄ян̣а.

В Шрӣмад Бха̄гаватам (11.2.42) се казва: бхактих̣ пареша̄нубхаво вирактир анятра ча – преданото служене има такава мощ, че този, който отдава предано служене, незабавно се освобождава от греховни желания. Всички желания в материалния свят са греховни, защото материално желание означава сетивно наслаждение, а то винаги предполага действие, което малко или много е греховно. Чистата бхакти е аня̄бхила̄ш̣ита̄-шӯня; тоест тя е освободена от материални желания, възникнали в резултат на карма и гя̄на. Установеният в предано служене е лишен от материални желания и затова няма нищо общо с греховния начин на живот. Материалните желания трябва окончателно да се преустановят. В противен случай, макар аскетизмът, покаянията и благотворителността за известно време да освобождават човек от греха, желанията ще се появяват отново и отново, защото сърцето му остава нечисто. Така той ще продължава да съгрешава и да страда.

Огънят действа, независимо дали е запален от невинно дете, или от някого, който е добре запознат с неговата мощ. Например едно поле със слама или суха трева може да бъде подпалено от възрастен човек, който познава мощта на огъня, или от дете, което не знае нищо за огъня, но и в двата случая тревата ще изгори. По същия начин може да знаеш или да не знаеш за могъществото на мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, но ако възпяваш святото име, ще се освободиш от всички греховни последици.

Просветени учени и мислители от страните на Запад, в които се разпространява Движението Харе Кр̣ш̣н̣а, осъзнават силата на неговото въздействие. Например д-р Дж. Стилсън Джуда прояви особено влечение към Движението, защото на практика се увери как пристрастени към наркотици хипита се превръщат в чисти ваиш̣н̣ави и доброволно служат на Кр̣ш̣н̣а и човечеството. Само допреди няколко години тези хипита не знаеха мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, но сега я повтарят и стават чисти ваиш̣н̣ави; така се освобождават от греховни дейности като извънбрачен секс, опияняване, месоядство и хазарт. Това е практическо доказателство за въздействието на Движението Харе Кр̣ш̣н̣а – и то се подкрепя и в настоящия стих. Може да познаваш или да не познаваш стойността на мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, но ако по един или друг начин я произнасяш, незабавно ще се пречистиш, също както човек усеща действието на съзнателно или несъзнателно изпитото лекарство.

В този стих думата пратюдита̄х̣ е много важна. Слугите на Ямара̄джа са толкова могъщи, че никой никога не може да им попречи. Но този път те били объркани и разочаровани в опита си да отведат човек, когото считали за грешник; затова незабавно се върнали при Ямара̄джа и му описали случилото се.

Ваиш̣н̣авите също са Виш̣н̣удӯти, защото спазват заповедите на Кр̣ш̣н̣а. Бог Кр̣ш̣н̣а силно желае да види как страдащите в материалния свят обусловени души му се отдават и биват спасени от материална агония в сегашния живот и наказание в ада след смъртта. Затова един ваиш̣н̣ава се опитва да възвърне разума на обусловените души. Тези, които имат късмет като Аджа̄мила, биват спасени от Виш̣н̣удӯтите, или ваиш̣н̣авите, и така се връщат у дома, при Бога.

В ша̄стрите се казва:

„Преждевременната смърт е неизбежна за хората, които са па̄пиш̣т̣ха (много грешни) и дура̄ча̄ра (с лошо поведение и нечисти навици), които отхвърлят съществуването на Бога, не почитат ваиш̣н̣авите и бра̄хман̣ите и ядат безразборно“. Известно е, че в Кали юга човек живее най-много сто години, но колкото повече хората деградират, продължителността на живота им намалява (пра̄йен̣а̄лпа̄юш̣ах̣). Въпреки че Аджа̄мила трябвало да умре незабавно, човешкият му живот бил удължен, защото се освободил от всички греховни последици. Веднага щом видели, че иска да им каже нещо, Виш̣н̣удӯтите изчезнали и така му дали възможност да възслави Върховния Бог. Тъй като греховните му последици били унищожени, Аджа̄мила бил подготвен да възхвалява Бога. Наистина човек не може да възхвалява Бога, докато не се освободи от всички греховни дейности. Самият Кр̣ш̣н̣а утвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (7.28):

„Личностите, вършили благочестиви дела в този и в предишни животи, напълно прекратили греховните дейности, се освобождават от двойственостите на илюзията и се заемат да ми служат с решителност“. Виш̣н̣удӯтите помогнали на Аджа̄мила да осъзнае преданото служене и така да се завърне у дома, при Бога. Те изчезнали, за да предизвикат у него чувство на раздяла и да засилят желанието му за възхвала на Бога. В състояние на раздяла възхвалата на Бога е много прочувствена.

В Бхагавад-гӣта̄ (2.45) Бог Кр̣ш̣н̣а казва на Арджуна:

„Основна тема на Ведите са трите гун̣и на материалната природа. Издигни се над тези гун̣и, о, Арджуна. Бъди освободен от всички двойствености, избави се от стремежа към печалба и сигурност и постигни своето истинско аз“. Ведическите принципи несъмнено препоръчват процес на постепенно издигане до духовното равнище, но ако човек остане привързан към тях, няма шанс да достигне духовен живот. Ето защо Кр̣ш̣н̣а посъветвал Арджуна да отдава предано служене; това е методът на трансценденталната религия. Потвърждение за трансценденталността на преданото служене откриваме и в Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.6): са ваи пум̇са̄м̇ паро дхармо ято бхактир адхокш̣адже. Бхакти, преданото служене, е паро дхармах̣, трансцендентална дхарма; то не е материална дхарма. Обикновено хората смятат, че религията трябва да се следва за материална облага. Това сигурно е подходящо за пристрастените към материалния живот, но този, който се интересува от духовен живот, би трябвало да се стреми към паро дхарма, т.е. религиозните принципи, с чиято помощ ще стане предан на Върховния Бог (ято бхактир адхокш̣адже). Религията бха̄гавата проповядва, че Бог и живото същество се намират във вечна връзка и дълг на живото същество е да се отдаде на Бога. Достигналият равнището на предано служене не среща никакви препятствия и се чувства напълно удовлетворен (ахайтукй апратихата̄ яя̄тма̄ супрасӣдати). Издигнат до това равнище, Аджа̄мила дълбоко съжалил за миналите си материалистични дейности и започнал да възхвалява името, славата, формата и забавленията на Върховната Божествена Личност.

Мъжете от висшите съсловия – бра̄хман̣и, кш̣атрии и вайши – не зачеват деца с жени от по-низш произход. Ето защо според традициите на ведическото общество преди брака се проучват хороскопите на момичето и момчето, за да се види дали връзката им е подходяща. Ведическата астрология ни разкрива произхода на човека в зависимост от трите качества на материалната природа – випра-варн̣а, кш̣атрия-варн̣а, вайшя-варн̣а или шӯдра-варн̣а. Такова проучване е задължително, защото би било несъвместимо момче от випра-варн̣а да се ожени за момиче от шӯдра-варн̣а; семейният живот ще е непоносим както за съпругата, така и за съпруга. Несъмнено едно момче трябва да се ожени за момиче от своята среда. Разбира се, това са траи-гун̣я, материални изчисления, основани на Ведите, но ако момчето и момичето са предани, подобни съображения не са необходими. Преданите са трансцендентални и затова в брака съпругът и съпругата са много щастливо съчетание.

Това е начинът на мислене на чистия предан. Когато по милостта на Бога и на духовния учител човек се издигне до равнището на преданото служене, той първо съжалява за миналите си прегрешения. Това му помага да напредва в духовния живот. Виш̣н̣удӯтите дали възможност на Аджа̄мила да стане чист предан, а дълг на чистия предан е да се разкае за миналите си греховни дейности, като непозволен секс, употреба на алкохол и опиати, месоядство и хазарт. Той не само трябва да изостави предишните си лоши навици, но и винаги да съжалява за миналите си грехове. Това е образецът на чистата преданост.

Във ведическата цивилизация всеки поема отговорността да се грижи за бра̄хман̣ите, старите хора, жените, децата и кравите. Това е всеобщ дълг и най-вече на хората с по-висш произход. Под влияние на проститутката Аджа̄мила изоставил задълженията си. Сега, разкайвайки се за това, той се чувствал напълно пропаднал.

От описанията в Пета песен вече знаем, че адските планети се намират в нисшите части на вселената, наречени адхо бхувах̣. Аджа̄мила разбрал, че Ямадӯтите са дошли от тези области.

В Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя, 22.54) се казва:

„Общуването с преданите се препоръчва във всички ша̄стри, защото само един миг от това общуване дарява човек със семето на висшето съвършенство“. В началото на живота си Аджа̄мила бил много чист и общувал с предани и бра̄хман̣и; заради тази благочестива дейност, макар и вече пропаднал, той решил да нарече сина си На̄ра̄ян̣а. Несъмнено това се случило поради вътрешния съвет на Върховната Божествена Личност. В Бхагавад-гӣта̄ (15.15) Бог казва: сарвася ча̄хам̇ хр̣ди саннивиш̣т̣о маттах̣ смр̣тир гя̄нам апоханам̇ ча – „Аз съм в сърцето на всекиго и от мене идват паметта, знанието и забравата“. Бог, който се намира в сърцето на всекиго, е толкова милостив, че ако някой някога е извършил служене за него, Той никога не го забравя. Върховният отвътре вдъхновил Аджа̄мила да нарече най-малкия си син На̄ра̄ян̣а, за да произнася с обич „На̄ра̄ян̣а! На̄ра̄ян̣а!“ и така да избегне страшна участ в смъртния си час. Това е милостта на Кр̣ш̣н̣а. Гуру-кр̣ш̣н̣а-праса̄де па̄я бхакти-лата̄-бӣджа: по милостта на гуру и Кр̣ш̣н̣а получаваме семето на бхакти. Това общуване закриля предания от всякаква опасност. В нашето Движение за Кр̣ш̣н̣а съзнание даваме име на предания, което да му напомня за Виш̣н̣у. Ако в мига на смъртта той помни собственото си име, като например Кр̣ш̣н̣а да̄са или Говинда да̄са, ще бъде спасен от най-голямата заплаха. Ето защо смяната на името при посвещение е от голямо значение. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание добросъвестно и в най-малките подробности помага на всекиго по един или друг начин да помни Кр̣ш̣н̣а.

Името Ваикун̣т̣хапати, което означава „господарят на духовния свят“ не се различава от името на Ваикун̣т̣ха. Аджа̄мила вече бил себеосъзнала се душа и могъл да разбере, че благодарение на миналите си духовни дейности сега получил възможността да произнася святото име на Ваикун̣т̣хапати в мъчителното състояние по време на смъртта.

Като членове на Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание, разпространяващи святото име на На̄ра̄ян̣а, Кр̣ш̣н̣а, винаги трябва да помним какво е било положението ни преди и какво е сега. Пропаднали в отвратителния живот на месоядци, пияници и съблазнители на жени, ние сме извършвали всевъзможни греховни дейности, но сега имаме възможност да повтаряме мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а. Би трябвало да оценим тази възможност. По милостта на Бога движението ни се разраства и трябва да се възползваме от късмета да възпяваме святото име и да служим на Върховната Божествена Личност точно сега. Не бива да забравяме разликата между сегашното и миналото си положение, за да не пропаднем от този най-възвишен живот.

Всеки един от нас трябва да има тази решителност. Ние сме достигнали издигнато положение по милостта на Кр̣ш̣н̣а и духовния учител и ако помним, че това е несравнима възможност и се молим на Кр̣ш̣н̣а да не пропаднем отново, ще постигнем истински успех в живота.

Това е пример за решителност, от който трябва да се учат всички последователи на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Кр̣ш̣н̣а осъзнатият трябва да се освободи от капана на ма̄я̄ и да изпитва състрадание към останалите, страдащи в този капан. Дейностите на Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание са предназначени не само за неговите последователи, но и за всички други. Това е съвършенството на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Този, който се интересува само от собственото си спасение, не е толкова напреднал в Кр̣ш̣н̣а съзнание, колкото оня, който изпитва състрадание към другите и затова разпространява Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Такъв издигнат предан никога няма да пропадне, защото Кр̣ш̣н̣а му дава личната си закрила. В това се състои същността на Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Всеки е като играчка в ръцете на илюзорната енергия и действа, както тя го води. Човек трябва да развие Кр̣ш̣н̣а съзнание, за да освободи както себе си, така и другите.

В този стих ясно се обяснява как живото същество става жертва на материалните условия. В началото то погрешно отъждествява себе си с тялото. Ето защо Бхагавад-гӣта̄ започва с духовното наставление, че живото същество не е тялото, а се намира вътре в тялото. Такова съзнание се постига само ако човек възпява святото име на Кр̣ш̣н̣а, маха̄-мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, и постоянно общува с предани. В това се крие тайната на успеха. Затова ние наблягаме на необходимостта всеки да повтаря святото име на Бога и да се предпазва от замърсяванията на материалния свят, особено от замърсяванията на силните желания за извънбрачен секс, месоядство, упойващи вещества и хазарт. Трябва да бъдем решителни и да се посветим на тези принципи; това ще ни спаси от мизерните условия на материалното съществуване. А първото необходимо условие е да се освободим от телесното схващане за живота.

Думата мукта-сарва̄нубандханах̣ посочва, че след тази случка, без да се интересува от съпругата и децата си, Аджа̄мила се отправил направо към Харидвар, за да продължи своя духовен напредък. Нашето Движение за Кр̣ш̣н̣а съзнание има центрове във Вр̣нда̄вана и Навадвӣпа и всеки, който желае да живее в уединение, независимо дали е предан, или не, може да отиде там и окончателно да изостави телесната представа за живота. Всеки е добре дошъл да живее на тези святи места до края на живота си, за да постигне най-големия успех чрез изключително прост метод – като възпява святото име на Бога и приема праса̄да. Така той може да се завърне у дома, при Бога. Ние не разполагаме с център в Харидвар, но за преданите няма по-добри места от Вр̣нда̄вана и Шрӣдха̄ма Ма̄я̄пур. Храмът Чайтаня Чандродая дава чудесна възможност за общуване с предани. Нека всички се възползваме от тази възможност.

Преданите, присъединили се към движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание, могат да живеят удобно в многобройните ни храмове и да се заемат с предано служене на Бога. По този начин ще овладеят ума и сетивата си и ще постигнат върховния успех в живота. Това е процес от незапомнени времена. Като си вземем поука от живота на Аджа̄мила, би трябвало решително да обещаем, че ще направим всичко необходимо, за да последваме този път.

Ако обожаваме муртито в храма, мислите ни по естествен начин ще бъдат насочени към Бога и неговия образ. Между формата на Бога и самия Бог няма разлика. Ето защо бхакти йога представлява най-достъпната система на йога. Йогӣте се опитват да съсредоточат вниманието си върху образа на Свръхдушата, Виш̣н̣у, в сърцето, но същата цел е леснопостижима, когато умът е насочен към обожаваното в храма мурти. Във всеки храм има мурти, трансцендентална форма на Бога, към която може да насочим мислите си без особени усилия. Като съзерцава Бога по време на а̄рати, като му предлага бхога и непрекъснато мисли за формата на муртито, човек става съвършен йогӣ. Според Върховната Божествена Личност това е най-възвишеният път на йога (Бхагавад-гӣта̄, 6.47):

„А от всички йогӣ този, който винаги и със силна вяра пребивава в мен, погълнат е от мисли за мен и ми отдава трансцендентално любовно служене – той е най-съкровено свързан с мен в йога и е най-издигнат“. Съвършен йогӣ е този, който владее своите сетива, незаинтересован от материални дейности, с постоянна мисъл за образа на Бога.

Виш̣н̣удӯтите, спасили Аджа̄мила, дошли отново пред него, когато умът му се съсредоточил върху образа на Бога. За известно време Виш̣н̣удӯтите се оттеглили, за да дадат възможност на Аджа̄мила да стане устойчив в медитацията си върху Бога. Сега предаността му била развита и те се върнали да го вземат. Разбрал, че това са същите Виш̣н̣удӯти, Аджа̄мила им отдал своите почитания с дълбок поклон.

Бог казва в Бхагавад-гӣта̄ (4.9):

„Този, който познава трансценденталната природа на моите проявления и дейности, след като напусне тялото си, не се ражда отново в материалния свят, а достига вечната ми обител, Арджуна“. В резултат на усъвършенстването си в Кр̣ш̣н̣а съзнание, след като напусне материалното тяло, преданият незабавно преминава в духовния свят в изначалното си духовно тяло, за да стане приближен на Върховната Божествена Личност. Някои предани отиват на Ваикун̣т̣халока, а други достигат Голока Вр̣нда̄вана и стават придружители на Кр̣ш̣н̣а.

Години наред учените се опитват да отидат на Луната, но все още не са успели да го направят. Духовните самолети от духовните планети обаче са в състояние за секунда да отведат живото същество обратно у дома, при Бога. Можем само да си представим скоростта на тези духовни самолети. Всеки от личен опит знае колко бързо умът пътува от място на място, а духът е по-фина субстанция от ума. Следователно можем да си представим бързината на духовната форма в сравнение със скоростта на ума. За по-малко от миг съвършеният предан се връща у дома, при Бога, веднага след като напусне материалното си тяло.

На практика виждаме как мнозина кармӣ, гя̄нӣ и йогӣ дори след като са постигнали така нареченото съвършенство, отново се привързват към материални дейности. Редица т.нар. сва̄мӣ и йогӣ отричат материалните дейности като илюзорни (джаган митхя̄), но не след дълго възобновяват материалните си занимания с откриване на болници, училища или друга хуманитарна дейност за благото на обществото. Понякога такива, уж приели стъпалото на отречението, самозвани сання̄сӣ дори започват да се занимават с политика. Но окончателното разрешение е друго – ако наистина иска да напусне материалния свят, човек трябва да приеме преданото служене, което започва с шраван̣ам̇ кӣртанам̇ виш̣н̣ох̣ – възпяване и слушане славата на Бога. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание практически доказа това. В страните на Запад множество млади момчета, пристрастени към наркотиците, неспособни да се освободят и от ред други лоши навици, веднага щом се присъединиха към Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание, изоставиха тези наклонности и искрено започнаха да възпяват величието на Бога. С други думи, този процес е съвършеният метод за изкупление на дейностите, извършени в раджах̣ и тамах̣ (страст и невежество). В Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.19) се казва:

В резултат от раджах̣ и тамах̣ човек увеличава своята похот и алчност. Но когато приеме метода на възпяване и слушане, той се установява в доброто и става щастлив. С напредъка си по пътя на преданото служене той унищожава всичките си съмнения (бхидяте хр̣дая-грантхиш чхидянте сарва-сам̇шая̄х̣). Така възелът на желанията му за плодоносни дейности бива разсечен.

Несъмнено в мига на смъртта всеки е объркан, защото телесните му функции са разстроени. В такъв момент дори този, който през целия си живот е възпявал святото име на Бога, може да не е в състояние да произнася отчетливо мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а. Но независимо от това той получава всички блага от повтарянето на святото име. Тогава защо да не възпяваме святото име на Бога силно и ясно, докато сме здрави? Ако направим това, напълно възможно е дори в мига на смъртта да произнасяме правилно святото име с любов и вяра. И така този, който постоянно възпява святото име, със сигурност ще се върне у дома, при Бога. В това няма съмнение.

В коментара си към 9-и и 10-и текст на настоящата глава Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура под формата на диалог обяснява как човек може да се освободи от греховните последици просто като възпява святото име на Бога.

Някой може да каже: „Нека приемем, че с възпяване на святото име на Бога се освобождаваме от всички последици на греховния живот. Но ако някой извършва прегрешения съвсем съзнателно, и то неведнъж, а много, много пъти, той не е в състояние да се освободи от греховните последици, дори да се покайва повече от дванайсет години. Как е възможно просто с едно произнасяне на святото име човек незабавно да се освободи от последиците на своите грехове?“.

Шрӣла Вишвана̄тха Т̣ха̄кура отговаря, като цитира стихове 9 – 10 от тази глава: „Възпяването на святото име на Бог Виш̣н̣у е най-подходящият акт на покаяние за крадеца на злато и скъпоценности, за пияницата, за този, който предава приятел или роднина, за убиеца на бра̄хман̣а, за този, който си позволява сексуална връзка с жената на своя гуру или на друга издигната личност. Това е съвършеният метод на покаяние и за убиеца на жени, на царя или на баща си, за касапина на крави, както и за всички останали грешници. Просто като повтарят святото име на Бог Виш̣н̣у, тези грешници могат да привлекат вниманието на Върховния Бог, който показва своята загриженост: „Мой дълг е да защитя този човек, защото той произнесе святото ми име“.

Човек може да изкупи греховния си живот и да унищожи последиците от греха с повтаряне на святото име, но това не се нарича покаяние. Обикновеното покаяние временно предпазва грешника, но не очиства сърцето му от дълбоко вкорененото желание да извършва грехове. Следователно покаянието не е толкова могъщо, колкото възпяването на святото име на Бога. В ша̄стрите пише, че ако човек само веднъж произнесе святото име и напълно се отдаде в лотосовите нозе на Бога, Бог го приема за свой довереник и винаги е готов да го закриля. Шрӣдхара Сва̄мӣ също потвърждава това. Когато Аджа̄мила бил в голяма беда и щял да бъде отвлечен от пратениците на Ямара̄джа, Бог незабавно изпратил своите лични пратеници да го защитят. И понеже Аджа̄мила бил освободен от греховни последици, Виш̣н̣удӯтите говорили в негова подкрепа.

Аджа̄мила нарекъл сина си На̄ра̄ян̣а и от силна обич към момчето, той го призовавал отново и отново. Въпреки че викал сина си, самото име имало изключителна сила, защото името На̄ра̄ян̣а не се различава от Върховния Бог На̄ра̄ян̣а. Когато Аджа̄мила нарекъл сина си На̄ра̄ян̣а, последиците на греховния му живот били унищожени, а като продължавал да вика сина си и така да повтаря святото име на На̄ра̄ян̣а хиляди пъти, той, без да осъзнава, напредвал в Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Някой може да възрази: „След като непрекъснато повтарял името на На̄ра̄ян̣а, как е възможно да живее с проститутка и да мисли за вино?“. С греховните си дела Аджа̄мила отново и отново си навличал страдания и би могло да се каже, че повтарянето на На̄ра̄ян̣а е причина за неговото освобождение. В такъв случай този начин на повтаряне би трябвало да се смята за на̄ма апара̄дха. На̄мно бала̄д яся хи па̄па-буддхих̣ – този, който продължава да действа греховно и се опитва да премахне греховете си, като повтаря святото име на Бога, е на̄ма-апара̄дхӣ, оскърбител на святото име. Ето отговора: Аджа̄мила повтарял святото име на На̄ра̄ян̣а без оскърбления, защото нямал за цел да противодейства на греховете си. Той не знаел, че е пристрастен към греховни дейности, нито пък осъзнавал, че като повтаря святото име на На̄ра̄ян̣а, ги премахва. По този начин той не извършвал на̄ма апара̄дха и неговото повтаряне на святото име, докато викал сина си, може да се нарече чисто мантруване. Благодарение на това чисто мантруване Аджа̄мила несъзнателно напредвал в бхакти. Всъщност дори първото изричане на святото име било достатъчно да унищожи всички греховни последици в живота му. Ето един елементарен пример – смокиновото дърво не дава веднага плодове, но с времето плодовете са налице. По подобен начин преданото служене на Аджа̄мила нараствало малко по малко и затова, въпреки че извършил много прегрешения, той не бил повлиян от техните последици. В ша̄стрите се казва, че ако някой произнесе святото име на Бога дори веднъж, последиците от миналия, сегашния и бъдещия живот не го засягат. Нека дадем и друг пример – ако отстраним отровните зъби на змията, това ще спаси бъдещите ѝ жертви от отровния ефект, дори змията да продължава да хапе. По същия начин, ако преданият произнесе святото име дори само веднъж без оскърбления, той ще бъде защитен завинаги. Просто трябва да изчака плодовете на мантруването да узреят.