Шрӣмад Бха̄гаватам 6.2.42
Стих
ярхй упа̄рата-дхӣс тасминн
адра̄кш̣ӣт пуруш̣а̄н пурах̣
упалабхьопалабдха̄н пра̄г
ваванде шираса̄ двиджах̣
адра̄кш̣ӣт пуруш̣а̄н пурах̣
упалабхьопалабдха̄н пра̄г
ваванде шираса̄ двиджах̣
Дума по дума
ярхи — когато; упа̄рата-дхӣх̣ — умът и интелигентността му бяха съсредоточени; тасмин — по това време; адра̄кш̣ӣт — бе видял; пуруш̣а̄н — съществата (пратениците на Бог Виш̣н̣у); пурах̣ — пред него; упалабхя — дошли; упалабдха̄н — които бяха идвали; пра̄к — преди; ваванде — отдаде почитания; шираса̄ — с главата; двиджах̣ — бра̄хман̣ът.
Превод
Когато умът и интелигентността му бяха съсредоточени върху образа на Бога, бра̄хман̣ът Аджа̄мила отново видя пред себе си четирите небесни същества. Той разбра, че те са същите, които бе видял преди, и с поклон им отдаде почитанията си.
Пояснение
Виш̣н̣удӯтите, спасили Аджа̄мила, дошли отново пред него, когато умът му се съсредоточил върху образа на Бога. За известно време Виш̣н̣удӯтите се оттеглили, за да дадат възможност на Аджа̄мила да стане устойчив в медитацията си върху Бога. Сега предаността му била развита и те се върнали да го вземат. Разбрал, че това са същите Виш̣н̣удӯти, Аджа̄мила им отдал своите почитания с дълбок поклон.