Шрӣмад Бха̄гаватам 6.2.22
Стих
двиджах̣ па̄ша̄д винирмукто
гата-бхӣх̣ пракр̣тим̇ гатах̣
ваванде шираса̄ виш̣н̣ох̣
кин̇кара̄н даршанотсавах̣
гата-бхӣх̣ пракр̣тим̇ гатах̣
ваванде шираса̄ виш̣н̣ох̣
кин̇кара̄н даршанотсавах̣
Дума по дума
двиджах̣ — бра̄хман̣ът (Аджа̄мила); па̄ша̄т — от примката; винирмуктах̣ — бе освободен; гата-бхӣх̣ — лишен от страх; пракр̣тим гатах̣ — дойде на себе си; ваванде — отдаде почтителните си поклони; шираса̄ — като склони глава; виш̣н̣ох̣ — на Бог Виш̣н̣у; кин̇кара̄н — на слугите; даршана-утсавах̣ — много доволен, че ги вижда.
Превод
Освободен от въжетата на слугите на Ямара̄джа, бра̄хман̣ът Аджа̄мила вече без страх дойде на себе си и отдаде почитания на Виш̣н̣удӯтите, склонил глава в лотосовите им нозе. За него бе истинска радост да бъде сред тях, защото видя как спасяват живота му от слугите на Ямара̄джа.
Пояснение
Ваиш̣н̣авите също са Виш̣н̣удӯти, защото спазват заповедите на Кр̣ш̣н̣а. Бог Кр̣ш̣н̣а силно желае да види как страдащите в материалния свят обусловени души му се отдават и биват спасени от материална агония в сегашния живот и наказание в ада след смъртта. Затова един ваиш̣н̣ава се опитва да възвърне разума на обусловените души. Тези, които имат късмет като Аджа̄мила, биват спасени от Виш̣н̣удӯтите, или ваиш̣н̣авите, и така се връщат у дома, при Бога.