Шрӣмад Бха̄гаватам 6.2.23

В ша̄стрите се казва:

„Преждевременната смърт е неизбежна за хората, които са па̄пиш̣т̣ха (много грешни) и дура̄ча̄ра (с лошо поведение и нечисти навици), които отхвърлят съществуването на Бога, не почитат ваиш̣н̣авите и бра̄хман̣ите и ядат безразборно“. Известно е, че в Кали юга човек живее най-много сто години, но колкото повече хората деградират, продължителността на живота им намалява (пра̄йен̣а̄лпа̄юш̣ах̣). Въпреки че Аджа̄мила трябвало да умре незабавно, човешкият му живот бил удължен, защото се освободил от всички греховни последици. Веднага щом видели, че иска да им каже нещо, Виш̣н̣удӯтите изчезнали и така му дали възможност да възслави Върховния Бог. Тъй като греховните му последици били унищожени, Аджа̄мила бил подготвен да възхвалява Бога. Наистина човек не може да възхвалява Бога, докато не се освободи от всички греховни дейности. Самият Кр̣ш̣н̣а утвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (7.28):

„Личностите, вършили благочестиви дела в този и в предишни животи, напълно прекратили греховните дейности, се освобождават от двойственостите на илюзията и се заемат да ми служат с решителност“. Виш̣н̣удӯтите помогнали на Аджа̄мила да осъзнае преданото служене и така да се завърне у дома, при Бога. Те изчезнали, за да предизвикат у него чувство на раздяла и да засилят желанието му за възхвала на Бога. В състояние на раздяла възхвалата на Бога е много прочувствена.