Шрӣмад Бха̄гаватам 6.2.24-25
Стих
аджа̄мило 'пй атха̄карн̣я
дӯта̄на̄м̇ яма-кр̣ш̣н̣айох̣
дхармам̇ бха̄гаватам̇ шуддхам̇
траи-ведям̇ ча гун̣а̄шраям
дӯта̄на̄м̇ яма-кр̣ш̣н̣айох̣
дхармам̇ бха̄гаватам̇ шуддхам̇
траи-ведям̇ ча гун̣а̄шраям
бхактима̄н бхагаватй а̄шу
ма̄ха̄тмя-шраван̣а̄д дхарех̣
анута̄по маха̄н а̄сӣт
смарато 'шубхам а̄тманах̣
ма̄ха̄тмя-шраван̣а̄д дхарех̣
анута̄по маха̄н а̄сӣт
смарато 'шубхам а̄тманах̣
Дума по дума
аджа̄милах̣ — Аджа̄мила; апи — също; атха — след това; а̄карн̣я — изслушал; дӯта̄на̄м — на пратениците; яма-кр̣ш̣н̣айох̣ — на Ямара̄джа и Бог Кр̣ш̣н̣а; дхармам — истински принципи на религията; бха̄гаватам — изложени в Шрӣмад Бха̄гаватам или засягащи връзката между живото същество и Върховната Божествена Личност; шуддхам — чист; траи-ведям — споменати в трите Веди; ча — също; гун̣а-ашраям — материална религия в проявленията на материалната природа; бхакти-ма̄н — чист предан (пречистен от проявленията на материалната природа); бхагавати — на Върховната Божествена Личност; а̄шу — незабавно; ма̄ха̄тмя — възхвала на името, славата и т.н<_escaped>.<_/escaped>; шраван̣а̄т — заради слушането; харех̣ — за Бог Хари; анута̄пах̣ — съжалявал; маха̄н — дълбоко; а̄сӣт — били; смаратах̣ — помнене; ашубхам — всички безславни дейности; а̄тманах̣ — извършени от него.
Превод
След като изслушал разговора между Ямадӯтите и Виш̣н̣удӯтите, Аджа̄мила успял да разбере религиозните принципи, действащи в рамките на трите проявления на материалната природа. Тези принципи са споменати в трите Веди. Той осъзнал и трансценденталните религиозни принципи отвъд проявленията на материалната природа, които засягат връзката на живото същество с Върховната Божествена Личност. След това Аджа̄мила изслушал възхвалата на името, славата, качествата и забавленията на Върховната Божествена Личност. По този начин станал съвършено чист предан. Той си припомнил миналите греховни дейности и дълбоко съжалил за всичко сторено.
Пояснение
В Бхагавад-гӣта̄ (2.45) Бог Кр̣ш̣н̣а казва на Арджуна:
траи-гун̣я-виш̣ая̄ веда̄
нистраи-гун̣ьо бхава̄рджуна
нирдвандво нитя-саттва-стхо
нирьога-кш̣ема а̄тмава̄н
нистраи-гун̣ьо бхава̄рджуна
нирдвандво нитя-саттва-стхо
нирьога-кш̣ема а̄тмава̄н
„Основна тема на Ведите са трите гун̣и на материалната природа. Издигни се над тези гун̣и, о, Арджуна. Бъди освободен от всички двойствености, избави се от стремежа към печалба и сигурност и постигни своето истинско аз“. Ведическите принципи несъмнено препоръчват процес на постепенно издигане до духовното равнище, но ако човек остане привързан към тях, няма шанс да достигне духовен живот. Ето защо Кр̣ш̣н̣а посъветвал Арджуна да отдава предано служене; това е методът на трансценденталната религия. Потвърждение за трансценденталността на преданото служене откриваме и в Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.6): са ваи пум̇са̄м̇ паро дхармо ято бхактир адхокш̣адже. Бхакти, преданото служене, е паро дхармах̣, трансцендентална дхарма; то не е материална дхарма. Обикновено хората смятат, че религията трябва да се следва за материална облага. Това сигурно е подходящо за пристрастените към материалния живот, но този, който се интересува от духовен живот, би трябвало да се стреми към паро дхарма, т.е. религиозните принципи, с чиято помощ ще стане предан на Върховния Бог (ято бхактир адхокш̣адже). Религията бха̄гавата проповядва, че Бог и живото същество се намират във вечна връзка и дълг на живото същество е да се отдаде на Бога. Достигналият равнището на предано служене не среща никакви препятствия и се чувства напълно удовлетворен (ахайтукй апратихата̄ яя̄тма̄ супрасӣдати). Издигнат до това равнище, Аджа̄мила дълбоко съжалил за миналите си материалистични дейности и започнал да възхвалява името, славата, формата и забавленията на Върховната Божествена Личност.