Шрӣмад Бха̄гаватам 6.2.46
Стих
на̄тах̣ парам̇ карма-нибандха-кр̣нтанам̇
мумукш̣ата̄м̇ тӣртха-пада̄нукӣртана̄т
на ят пунах̣ кармасу саджджате мано
раджас-тамобхя̄м̇ калилам̇ тато 'нятха̄
мумукш̣ата̄м̇ тӣртха-пада̄нукӣртана̄т
на ят пунах̣ кармасу саджджате мано
раджас-тамобхя̄м̇ калилам̇ тато 'нятха̄
Дума по дума
на — не; атах̣ — ето защо; парам — по-добри средства; карма-нибандха — принудата да страда или да изтърпи нещастия като резултат от кармични дейности; кр̣нтанам — това, което напълно може да се прекрати; мумукш̣ата̄м — на тези, които желаят да се освободят от оковите на материалното робство; тӣртха-па̄да — за Върховната Божествена Личност, в чиито нозе лежат всички святи места; анукӣртана̄т — тогава постоянно мантрува под ръководството на истински духовен учител; на — не; ят — защото; пунах̣ — отново; кармасу — в плодоносни дейности; саджджате — се привързва; манах̣ — умът; раджах̣-тамобхя̄м — от проявленията на страстта и невежеството; калилам — замърсен; татах̣ — след това; анятха̄ — чрез всички останали средства.
Превод
Ето защо този, който желае освобождение от материалното робство, би трябвало да следва метода за възхвала на името, славата, формата и забавленията на Върховната Божествена Личност, в чиито нозе лежат всички святи места. Никой не може да извлече истинска полза от методите на покаяние, умозрително познание и медитация в мистична йога, защото дори след като е следвал тези методи, отново ще се заеме с плодоносни дейности, неспособен да овладее ума си, който е замърсен от низшите качества на природата, а именно страст и невежество.
Пояснение
На практика виждаме как мнозина кармӣ, гя̄нӣ и йогӣ дори след като са постигнали така нареченото съвършенство, отново се привързват към материални дейности. Редица т.нар. сва̄мӣ и йогӣ отричат материалните дейности като илюзорни (джаган митхя̄), но не след дълго възобновяват материалните си занимания с откриване на болници, училища или друга хуманитарна дейност за благото на обществото. Понякога такива, уж приели стъпалото на отречението, самозвани сання̄сӣ дори започват да се занимават с политика. Но окончателното разрешение е друго – ако наистина иска да напусне материалния свят, човек трябва да приеме преданото служене, което започва с шраван̣ам̇ кӣртанам̇ виш̣н̣ох̣ – възпяване и слушане славата на Бога. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание практически доказа това. В страните на Запад множество млади момчета, пристрастени към наркотиците, неспособни да се освободят и от ред други лоши навици, веднага щом се присъединиха към Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание, изоставиха тези наклонности и искрено започнаха да възпяват величието на Бога. С други думи, този процес е съвършеният метод за изкупление на дейностите, извършени в раджах̣ и тамах̣ (страст и невежество). В Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.19) се казва:
тада̄ раджас-тамо-бха̄ва̄х̣
ка̄ма-лобха̄даяш ча йе
чета етаир ана̄виддхам̇
стхитам̇ саттве прасӣдати
ка̄ма-лобха̄даяш ча йе
чета етаир ана̄виддхам̇
стхитам̇ саттве прасӣдати
В резултат от раджах̣ и тамах̣ човек увеличава своята похот и алчност. Но когато приеме метода на възпяване и слушане, той се установява в доброто и става щастлив. С напредъка си по пътя на преданото служене той унищожава всичките си съмнения (бхидяте хр̣дая-грантхиш чхидянте сарва-сам̇шая̄х̣). Така възелът на желанията му за плодоносни дейности бива разсечен.