Шрӣмад Бха̄гаватам 1.2.19
Деванагари
तदा रजस्तमोभावा: कामलोभादयश्च ये ।
चेत एतैरनाविद्धं स्थितं सत्त्वे प्रसीदति ॥ १९ ॥
चेत एतैरनाविद्धं स्थितं सत्त्वे प्रसीदति ॥ १९ ॥
Стих
тада̄ раджас-тамо-бха̄ва̄х̣
ка̄ма-лобха̄даяш ча йе
чета етаир ана̄виддхам̇
стхитам̇ саттве прасӣдати
ка̄ма-лобха̄даяш ча йе
чета етаир ана̄виддхам̇
стхитам̇ саттве прасӣдати
Дума по дума
тада̄ — в това време; раджах̣ — в проявлението на страстта; тамах̣ — проявлението на невежеството; бха̄ва̄х̣ — положението; ка̄ма — похот и желание; лобха — жадуване; а̄даях̣ — други; ча — и; йе — каквито и да са; четах̣ — умът; етаих̣ — от тези; ана̄виддхам — без да е засегнат; стхитам — установен; саттве — в проявлението на доброто; прасӣдати — по този начин напълно удовлетворен.
Превод
Щом в сърцето необратимо се установи любовното служене, всички последици от влиянието на страстта и невежеството – похот, желания и копнежи – изчезват. Тогава преданият се установява в доброто и постига пълно щастие.
Пояснение
Живото същество в естественото си, в първоначалното си положение изпитва духовно блаженство и е напълно удовлетворено. Това състояние на съществуване се нарича брахма-бхӯта или а̄тма̄нандӣ, състояние на себеудовлетвореност. Но тази себеудовлетвореност не е самодоволството на пасивния глупак. Пасивният глупак се намира в състояние на тъпо невежество, докато себеудовлетвореният а̄тма̄нандӣ е над материалното равнище на съществуване. Това състояние на съвършенство се постига, когато човек се установи необратимо в преданото служене. Преданото служене не е бездействие; то е чистата дейност на душата.
От съприкосновението с материята дейностите на душата се замърсяват и това им болестно състояние намира израз под формата на похот, желания, страсти, апатия, глупост и сън. Влиянието на преданото служене се проявява в това, че следствията от страстта и невежеството напълно изчезват. Преданият се установява в проявлението на доброто, после напредва още повече и се издига до равнището васудева – състоянието на кристалночистата саттва, или шуддха-саттва, лишена от всякакви замърсявания. Само в това състояние, благодарение на чистата си обич към Бога, човек може да вижда Кр̣ш̣н̣а постоянно.
Един предан винаги се намира в проявлението на чистото добро, затова не причинява вреда на никого. А неотдадените, колкото и да са образовани, винаги вредят на другите. Преданите не са нито глупави, нито са жертви на страстта. Тези, които причиняват зло на другите, които са глупави и са тласкани от страстта, не могат да бъдат предани на Бога, колкото и да се представят за такива. Преданите притежават всички добри качества на Бога. Тези качества може да се различават в количествено отношение, но по качество Богът и преданите му са равни.