Шрӣмад Бха̄гаватам 1.2.20

एवं प्रसन्नमनसो भगवद्भक्तियोगत: ।
भगवत्तत्त्वविज्ञानं मुक्तसङ्गस्य जायते ॥ २० ॥
евам̇ прасанна-манасо
бхагавад-бхакти йогатах̣

бхагават-таттва-вигя̄нам̇
мукта-сан̇гася джа̄яте

Дума по дума

евамтака; прасаннаоживен; манасах̣на ума; бхагават-бхактипреданото служене на Бога; йогатах̣благодарение на съприкосновението с; бхагаватпо отношение на Личността на Бога; таттвазнание; вигя̄намнаучно; муктаосвободен; сан̇гасяот общуването; джа̄ятесе осъществява.

Превод

Установен в проявлението на чистото добро, човекът, чийто ум се е оживил от съприкосновението с преданото служене на Бога, получава положително научно знание за Божествената Личност в състояние на свобода от всякакво материално общуване.

Пояснение

В Бхагавад-гӣта̄ (7.3) се казва, че от десетки хиляди хора единици имат щастието да се стремят към съвършенство в живота. Повечето хора са водени от проявленията на страстта и невежеството и затова постоянно са в плен на похот, желания, копнежи, невежество и сън. Сред многото такива човекоподобни животни трудно ще се намери и един истински човек, който да съзнава отговорността на човешкия живот и да се опитва да го направи съвършен, като следва предписаните задължения. От многото хиляди хора, които по този начин са постигнали успех в човешкия живот, едва единици могат да постигнат научното знание за Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Божествената Личност. Пак там, в Бхагавад-гӣта̄ (18.55), се казва, че научното знание за Шрӣ Кр̣ш̣н̣а може да се постигне само чрез процеса на преданото служене (бхакти йога).
Същото потвърждава и дадената шлока. Нито един обикновен човек, дори и този, който е постигнал успех в човешкия живот, не може да познае научно, т.е. съвършено, Личността на Бога. Човек може да постигне съвършенство в живота си, когато разбере, че не е създаден от материя, а е дух. Щом разбере, че няма нищо общо с материята, той веднага слага край на материалните си стремежи и желания и съживява духовната си природа. Този успех става възможен, когато човек се издигне над проявленията на страстта и невежеството, или иначе казано, когато наистина развие качества на бра̄хман̣а. Бра̄хман̣ите са символ на саттва-гун̣а, проявлението на доброто. Останалите – тези, които не са в проявлението на доброто, – са кш̣атрии, вайши, шӯдри или по-низши от шӯдри. Брахминското равнище е най-висшето равнище на човешки живот заради добрите качества, които бра̄хман̣ът притежава. И така, човек не може да бъде предан, ако не се е издигнал поне до равнището на бра̄хман̣ите. С действията си преданите вече са бра̄хман̣и. Но това не е пределът. Както се каза по-горе, за да се установи наистина на трансценденталното равнище, бра̄хман̣ът трябва да стане ваиш̣н̣ава. Чистият ваиш̣н̣ава е освободена душа и стои над позицията дори на един бра̄хман̣а. На материално равнище дори бра̄хман̣ите са обусловени души, защото макар да са осъзнали понятието Брахман, или трансцендентното, те нямат научно знание за Върховния Бог. За да разбере Личността на Бога, Кр̣ш̣н̣а, човек трябва да се издигне над позицията на бра̄хман̣а и да достигне нивото васудева. Науката за Личността на Бога могат да изучават тези, които вече са завършили духовното си образование. Ограничените хора, които нямат задълбочени познания, не разбират Върховния Бог и тълкуват Кр̣ш̣н̣а съвсем произволно. Истината е, че човек не може да разбере науката за Личността на Бога, докато не се освободи от замърсяванията на материалните проявления, дори на равнището на бра̄хман̣ите. Когато един бра̄хман̣а с всички необходими качества стане ваиш̣н̣ава, в просветленото състояние на освобождението той ще може да разбере какво всъщност представлява Божествената Личност.