Skip to main content

Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 6.47

Текст

йогина̄м апи сарвеш̣а̄м
мад-гатена̄нтар-а̄тмана̄
шраддха̄ва̄н бхаджате йо ма̄м
са ме юкта-тамо матах̣

Дума по дума

йогина̄м – на йогӣте; апи – също; сарвеш̣а̄м – всички видове; мат-гатена – като пребивава в мен и винаги мисли за мен; антах̣-а̄тмана̄ – в себе си; шраддха̄-ва̄н – с пълна вяра; бхаджате – отдава трансцендентално любовно служене; ях̣ – човек, който; ма̄м – на мен (Върховния Бог); сах̣ – той; ме – от мен; юкта-тамах̣ – най-великият йогӣ; матах̣ – се приема.

Превод

А от всички йогӣ този, който винаги с голяма вяра пребивава в мен, погълнат е от мисли за мен и ми отдава трансцендентално любовно служене – той е най-съкровено свързан с мен в йога и е най-издигнат. Това е моето мнение.

Коментар

Думата бхаджате е важна тук. Коренът на бхаджате е глаголът бхадж, който се използва, когато става дума за служене. Английската дума „обожание“ не може да се използва в същия смисъл, както бхадж. Обожание означава да се боготвори или да се показва уважение и внимание към достоен човек. Но служенето с любов и вяра е предназначено специално за Върховната Личност. Някой може да не обожава почитан човек или даден полубог и да бъде наречен неучтив, но да се пренебрегва служенето на Върховния, е осъдително. Всяко живо същество като частица, неразделно свързана с Бога, по природа е предназначено да му служи. Ако не прави това, живото същество пропада. В Бха̄гаватам (11.5.3) намираме следното потвърждение:

я еш̣а̄м пуруш̣ам са̄кш̣а̄д
а̄тма-прабхавам ӣшварам
на бхаджантй аваджа̄нанти
стха̄на̄д бхраш̣т̣а̄х̣ патантй адхах̣

„Този, който не отдава служене и пренебрегва дълга си към предвечния Бог – извора на всички живи същества – непременно ще падне от естествената си позиция.“

Тук също е използвана думата бхаджанти. Тя е приложима само по отношение на Върховния Бог, докато думата „обожание“ може да се използва за полубоговете или някое друго обикновено живо същество. Думата аваджананти, употребена в стиха от Шрӣмад Бха̄гаватам, може да бъде намерена и в Бхагавад-гӣта̄ (9.11): Аваджа̄нанти ма̄м мӯд̣ха̄х̣ – „Само глупаците и негодниците се присмиват на Върховната Божествена Личност, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а“. Такива глупаци се наемат да коментират Бхагавад-гӣта̄ без намерение да служат на Бога. Те не правят разлика между думата бхаджанти и думата „обожание“.

Всички видове йога практики кулминират в бхакти йога. Те не са нищо друго освен средства за достигане до точката на бхакти в бхакти йога. Йога в действителност означава бхакти йога; всяка друга йога е стъпало към целта на бхакти йога. От началото на карма йога до края на бхакти йога лежи дългият път на себепознанието. Карма йога, работата без плодоносни резултати, е началото на този път. Когато карма йога премине в знание и отречение, нивото се нарича гя̄на йога. Когато гя̄на йога премине в медитация с различни физически техники и умът се съсредоточи върху Свръхдушата, това е аш̣т̣а̄нга йога. Когато човек се издигне над аш̣т̣а̄нга йога и достигне Върховната Личност, Бог Кр̣ш̣н̣а, това се нарича бхакти йога, кулминацията. В действителност бхакти йога е крайната цел, но за основен анализ трябва да се разберат и другите видове йога. Един йогӣ, който постепенно напредва, е на верния път към вечния успех. Ако остане на определено ниво и не прави по-нататъшен прогрес, той е наричан съответно карма йогӣ, гя̄на йогӣ, дхя̄на йогӣ, ра̄джа йогӣ, хат̣ха йогӣ и т.н. Ако има достатъчно късмет да се издигне до нивото на бхакти йога, трябва да е ясно, че той превъзхожда другите видове йога. Следователно Кр̣ш̣н̣а съзнание е най-високото стъпало в йога. Точно както, когато говорим за Хималаите, имаме предвид най-високата планина в света, чийто връх Монт Еверест е считан за крайната точка, кулминацията.

Хората, които имат голям късмет, тръгват по пътя на бхакти йога и следвайки указанията на Ведите, развиват Кр̣ш̣н̣а съзнание. Съвършеният йогӣ съсредоточава вниманието си върху Кр̣ш̣н̣а, Шя̄масундара – красивото му тяло има цвета на дъждовен облак, лотосовото му лице сияе като слънце, дрехата му блести със скъпоценности, а гърдите му са украсени с гирлянд от цветя. Ослепителният блясък, осветяващ всички посоки, е неговото великолепно сияние брахмаджьоти. Той се появява в различни форми като Ра̄ма, Нр̣симха, Вара̄ха и Кр̣ш̣н̣а – Върховната Личност. Идвайки на земята като човешко същество, Той става син на майка Яшода̄ и е наричан Кр̣ш̣н̣а, Говинда и Ва̄судева. Той е съвършеното дете, съпруг, приятел и господар и е изпълнен с всички съвършенства и трансцендентални качества. Ако някой напълно осъзнава тези характеристики на Бога, той е най-висшият йогӣ.

Това ниво на съвършенство в йога се постига единствено с бхакти йога, както се потвърждава в цялата ведическа литература.

яся деве пара̄ бхактир
ятха̄ деве татха̄ гурау
тасяите катхита̄ хй артха̄х̣
прака̄шанте маха̄тманах̣

„Целият смисъл на ведическото знание се разкрива от само себе си на тези велики души, които имат безусловна вяра в Бога и в духовния учител“ (Швета̄шватара Упаниш̣ад 6.23).

Бхактир ася бхаджанам тад иха̄мутропа̄дхи-наира̄сйена̄муш̣мин манах̣-калпанам, етад ева наиш̣кармям – „Бхакти означава предано служене на Бога, освободено от желание за материална изгода както в този, така и в следващия живот. Победил тази склонност, човек трябва изцяло да потопи ума си в мисли за Върховния. В това се състои целта на наиш̣кармя“ (Гопа̄ла-та̄панӣ Упаниш̣ад 1.15).

Това са някои от начините за практикуване на бхакти, Кр̣ш̣н̣а съзнание – най-висшето, съвършено ниво в йога.

Така завършват поясненията на Бхактиведанта върху шеста глава на Шрӣмад Бхагавад-гӣта̄, озаглавена „Дхя̄на йога“.