Шрӣмад Бха̄гаватам 6.2.49

Несъмнено в мига на смъртта всеки е объркан, защото телесните му функции са разстроени. В такъв момент дори този, който през целия си живот е възпявал святото име на Бога, може да не е в състояние да произнася отчетливо мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а. Но независимо от това той получава всички блага от повтарянето на святото име. Тогава защо да не възпяваме святото име на Бога силно и ясно, докато сме здрави? Ако направим това, напълно възможно е дори в мига на смъртта да произнасяме правилно святото име с любов и вяра. И така този, който постоянно възпява святото име, със сигурност ще се върне у дома, при Бога. В това няма съмнение.

В коментара си към 9-и и 10-и текст на настоящата глава Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура под формата на диалог обяснява как човек може да се освободи от греховните последици просто като възпява святото име на Бога.

Някой може да каже: „Нека приемем, че с възпяване на святото име на Бога се освобождаваме от всички последици на греховния живот. Но ако някой извършва прегрешения съвсем съзнателно, и то неведнъж, а много, много пъти, той не е в състояние да се освободи от греховните последици, дори да се покайва повече от дванайсет години. Как е възможно просто с едно произнасяне на святото име човек незабавно да се освободи от последиците на своите грехове?“.

Шрӣла Вишвана̄тха Т̣ха̄кура отговаря, като цитира стихове 9 – 10 от тази глава: „Възпяването на святото име на Бог Виш̣н̣у е най-подходящият акт на покаяние за крадеца на злато и скъпоценности, за пияницата, за този, който предава приятел или роднина, за убиеца на бра̄хман̣а, за този, който си позволява сексуална връзка с жената на своя гуру или на друга издигната личност. Това е съвършеният метод на покаяние и за убиеца на жени, на царя или на баща си, за касапина на крави, както и за всички останали грешници. Просто като повтарят святото име на Бог Виш̣н̣у, тези грешници могат да привлекат вниманието на Върховния Бог, който показва своята загриженост: „Мой дълг е да защитя този човек, защото той произнесе святото ми име“.

Човек може да изкупи греховния си живот и да унищожи последиците от греха с повтаряне на святото име, но това не се нарича покаяние. Обикновеното покаяние временно предпазва грешника, но не очиства сърцето му от дълбоко вкорененото желание да извършва грехове. Следователно покаянието не е толкова могъщо, колкото възпяването на святото име на Бога. В ша̄стрите пише, че ако човек само веднъж произнесе святото име и напълно се отдаде в лотосовите нозе на Бога, Бог го приема за свой довереник и винаги е готов да го закриля. Шрӣдхара Сва̄мӣ също потвърждава това. Когато Аджа̄мила бил в голяма беда и щял да бъде отвлечен от пратениците на Ямара̄джа, Бог незабавно изпратил своите лични пратеници да го защитят. И понеже Аджа̄мила бил освободен от греховни последици, Виш̣н̣удӯтите говорили в негова подкрепа.

Аджа̄мила нарекъл сина си На̄ра̄ян̣а и от силна обич към момчето, той го призовавал отново и отново. Въпреки че викал сина си, самото име имало изключителна сила, защото името На̄ра̄ян̣а не се различава от Върховния Бог На̄ра̄ян̣а. Когато Аджа̄мила нарекъл сина си На̄ра̄ян̣а, последиците на греховния му живот били унищожени, а като продължавал да вика сина си и така да повтаря святото име на На̄ра̄ян̣а хиляди пъти, той, без да осъзнава, напредвал в Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Някой може да възрази: „След като непрекъснато повтарял името на На̄ра̄ян̣а, как е възможно да живее с проститутка и да мисли за вино?“. С греховните си дела Аджа̄мила отново и отново си навличал страдания и би могло да се каже, че повтарянето на На̄ра̄ян̣а е причина за неговото освобождение. В такъв случай този начин на повтаряне би трябвало да се смята за на̄ма апара̄дха. На̄мно бала̄д яся хи па̄па-буддхих̣ – този, който продължава да действа греховно и се опитва да премахне греховете си, като повтаря святото име на Бога, е на̄ма-апара̄дхӣ, оскърбител на святото име. Ето отговора: Аджа̄мила повтарял святото име на На̄ра̄ян̣а без оскърбления, защото нямал за цел да противодейства на греховете си. Той не знаел, че е пристрастен към греховни дейности, нито пък осъзнавал, че като повтаря святото име на На̄ра̄ян̣а, ги премахва. По този начин той не извършвал на̄ма апара̄дха и неговото повтаряне на святото име, докато викал сина си, може да се нарече чисто мантруване. Благодарение на това чисто мантруване Аджа̄мила несъзнателно напредвал в бхакти. Всъщност дори първото изричане на святото име било достатъчно да унищожи всички греховни последици в живота му. Ето един елементарен пример – смокиновото дърво не дава веднага плодове, но с времето плодовете са налице. По подобен начин преданото служене на Аджа̄мила нараствало малко по малко и затова, въпреки че извършил много прегрешения, той не бил повлиян от техните последици. В ша̄стрите се казва, че ако някой произнесе святото име на Бога дори веднъж, последиците от миналия, сегашния и бъдещия живот не го засягат. Нека дадем и друг пример – ако отстраним отровните зъби на змията, това ще спаси бъдещите ѝ жертви от отровния ефект, дори змията да продължава да хапе. По същия начин, ако преданият произнесе святото име дори само веднъж без оскърбления, той ще бъде защитен завинаги. Просто трябва да изчака плодовете на мантруването да узреят.