Шрӣмад Бха̄гаватам 6.1.33
Стих
кася ва̄ кута а̄я̄та̄х̣
касма̄д ася ниш̣едхатха
ким̇ дева̄ упадева̄ ва̄
ю̄ям̇ ким̇ сиддха-саттама̄х̣
касма̄д ася ниш̣едхатха
ким̇ дева̄ упадева̄ ва̄
ю̄ям̇ ким̇ сиддха-саттама̄х̣
Дума по дума
кася — чии слуги; ва̄ — или; кутах̣ — откъде; а̄я̄та̄х̣ — пристигнахте; касма̄т — каква е причината; ася — отвеждането на Аджа̄мила; ниш̣едхатха — забранявате; ким — дали; дева̄х̣ — полубогове; упадева̄х̣ — помощници на полубоговете; я̄х̣ — които; ю̄ям — всички вие; ким — дали; сиддха-сат-тама̄х̣ — най-издигнатите сред съвършените същества, чистите предани.
Превод
Уважаеми, чии слуги сте вие, откъде идвате и защо ни забранявате да се докосваме до тялото на Аджа̄мила? Да не сте полубогове от райските планети, помощници на полубоговете или може би сте най-издигнати сред преданите?
Пояснение
Най-важната дума в този стих е сиддха-саттама̄х̣ и означава „най-издигнат сред съвършените“. В Бхагавад-гӣта̄ (7.3) се казва: мануш̣я̄н̣а̄м̇ сахасреш̣у кашчид ятати сиддхайе – сред милиони хора един може да се стреми към сиддха, съвършенство – тоест себепознание. Една личност, постигнала себепознание, разбира, че не е това тяло, а е душа (ахам̇ брахма̄сми). В днешно време практически никой не осъзнава този факт, но знаещият това е постигнал съвършенството и затова се нарича сиддха. Щом разбере, че душата е неразделна частица от върховната душа и започне да служи предано на върховната душа, човек става сиддха-саттама. Той вече е достоен да живее на планетите Ваикун̣т̣ха или на Кр̣ш̣н̣алока. Тоест думата сиддха-саттама се отнася до освободения, чист предан.
Като слуги на Ямара̄джа, който също е сиддха-саттама, Ямадӯтите знаели, че един сиддха-саттама стои над полубоговете и техните помощници и дори над всички живи същества в материалния свят. Затова те искали да узнаят защо Виш̣н̣удӯтите присъстват по време на смъртта на един грешник.
Също така трябва да отбележим, че Аджа̄мила все още не бил мъртъв, докато Ямадӯтите се опитвали да изтръгнат душата от сърцето му. Тъй като не успели да сторят това, той бил още жив. Това ще бъде разяснено в следващите стихове. По време на спора между Ямадӯтите и Виш̣н̣удӯтите Аджа̄мила бил просто в безсъзнание. Разрешаването на спора трябвало да отсъди кой ще получи право над душата на Аджа̄мила.