Шрӣмад Бха̄гаватам 6.1.34-36

Още преди да ни представят на някой непознат, получаваме представа за него по дрехите му, външните черти и начина на поведение. Когато видели Виш̣н̣удӯтите за първи път, Ямадӯтите се изненадали и казали: „По външните ви черти изглежда, че сте много издигнати личности. Вие притежавате такава небесна сила, че със собственото си сияние разпръснахте тъмнината в този материален свят. Защо ни спирате да изпълним дълга си?“. По-нататък ще бъде обяснено, че пратениците на Ямара̄джа, Ямадӯтите, неправилно приели Аджа̄мила за грешник. Те не знаели, че макар през целия си живот да бил грешник, той се пречистил с постоянното повтаряне на святото име на На̄ра̄ян̣а. Казано другояче, докато сам не е ваиш̣н̣ава, човек не може да разбере дейностите на един ваиш̣н̣ава.

В тези стихове се описват характерните дрехи и външни черти на обитателите на Ваикун̣т̣халока. Украсени с гирлянди, в дрехи от жълта коприна, те имат по четири ръце с различни оръжия. Очевидно приличат на Бог Виш̣н̣у. Имат чертите на На̄ра̄ян̣а, защото са постигнали освобождението са̄рӯпя, но независимо от това действат като слуги. Всички обитатели на Ваикун̣т̣халока знаят много добре, че техният господар е На̄ра̄ян̣а, Кр̣ш̣н̣а. Те са души, постигнали себепознание и са нитя мукта, вечно освободени. Виш̣н̣удӯтите никога не се представят за На̄ра̄ян̣а или Виш̣н̣у, въпреки че могат да го направят. Те винаги остават Кр̣ш̣н̣а осъзнати и с вяра служат на Бога. Такава е атмосферата, царяща на Ваикун̣т̣халока. По същия начин този, който се учи да служи вярно на Кр̣ш̣н̣а чрез движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание, винаги ще бъде във Ваикун̣т̣халока и няма да има нищо общо с материалния свят.