Шрӣмад Бха̄гаватам 6.1.46
Стих
ятхеха дева-правара̄с
траи-видхям упалабхяте
бхӯтеш̣у гун̣а-ваичитря̄т
татха̄нятра̄нумӣяте
траи-видхям упалабхяте
бхӯтеш̣у гун̣а-ваичитря̄т
татха̄нятра̄нумӣяте
Дума по дума
ятха̄ — точно както; иха — в този живот; дева-правара̄х̣ — о, най-велики сред полубоговете; траи-видхям — три вида качества; упалабхяте — се постигат; бхӯтеш̣у — сред живите същества; гун̣а-ваичитря̄т — поради различните замърсявания от трите гун̣и на природата; татха̄ — по подобен начин; анятра — на други места; анумӣяте — се очаква.
Превод
О, най-велики сред полубоговете, в зависимост от замърсяванията на трите природни гун̣и виждаме три различни начина на живот. Живите същества биват умиротворени, изпълнени със страст или невежи и глупави; щастливи, нещастни или и двете; благочестиви, неблагочестиви или отчасти благочестиви. Не е трудно да разберем, че начинът на живот, който човек е водил в различните гун̣и, ще определи съдбата му в следващия живот.
Пояснение
В настоящия живот действията и последиците от трите гун̣и на материалната природа са видими. Например някои хора са много щастливи, други са много нещастни, а трети изпитват и щастие, и нещастие. Тези състояния са резултат от минало влияние на материалните проявления – добро, страст и невежество. Щом тези разновидности са видими в този живот, можем да допуснем, че и в следващите си животи според своите връзки с различните гун̣и на материалната природа живите същества отново ще изпитват щастие, нещастие или и двете. Следователно най-доброто разрешение е човек да се откъсне от гун̣ите на материалната природа и винаги да остава трансцендентален към тяхното замърсяване. Това е възможно, ако той изцяло се заеме с предано служене на Бога. Кр̣ш̣н̣а ни уверява в Бхагавад-гӣта̄ (14.26):
ма̄м̇ ча йо 'вябхича̄рен̣а
бхакти-йогена севате
са гун̣а̄н саматӣтяита̄н
брахма-бхӯя̄я калпате
бхакти-йогена севате
са гун̣а̄н саматӣтяита̄н
брахма-бхӯя̄я калпате
„Този, който неотклонно и независимо от обстоятелствата е отдаден изцяло на предано служене, бързо се издига над гун̣ите на материалната природа и достига нивото на Брахман“. Докато не е погълнат от служенето на Бога, човек ще бъде подложен на замърсяването от трите материални гун̣и на природата и ще продължава да страда от нещастията или смесицата на щастие и нещастие.