Шрӣмад Бха̄гаватам 6.1.21

Лошото на непозволените връзки с жени е, че лишават човек от всички брахмински качества. В Индия все още съществува социална класа от слуги, наречени шӯдри, чиито жени слугини се наричат шӯдра̄н̣ӣ. Понякога твърде сладострастните мъже прелъстяват такива слугини, тъй като в по-висшите сфери на обществото не биха могли да се отдават на похотливия си навик – преследването на жени, – нещо, строго забранено от установените норми на поведение. Под влияние на една такава проститутка младият, достоен бра̄хман̣а Аджа̄мила загубил брахминските си качества, но накрая бил спасен, защото започнал да следва процеса на бхакти йога. В един от предишните стихове Шукадева Госва̄мӣ говореше за хората, които само веднъж са се отдали в лотосовите нозе на Бога (манах̣ кр̣ш̣н̣а-пада̄равиндайох̣) или току-що са започнали процеса на бхакти йога. Бхакти йога започва с шраван̣ам̇ кӣртанам̇ виш̣н̣ох̣, слушане и възпяване на имената на Бог Виш̣н̣у, както в маха̄-мантрата: Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе. Възпяването е началото на бхакти йога. Ето защо Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху заявява:

„Единственият начин за освобождение в тази епоха на конфликти и лицемерие е възпяването на святото име на Бога. Няма друг път. Няма друг път. Няма друг път“. Възпяването на святото име винаги е въздействащо, но в епохата на Кали то е особено въздействащо. Чрез историята за Аджа̄мила, освободен от ръцете на Ямадӯтите просто защото повтарял святото име на На̄ра̄ян̣а, Шукадева Госва̄мӣ ще обясни практическото му въздействие. Първоначалният въпрос на Парӣкш̣ит Маха̄ра̄джа беше как да се спаси от пропадане в ада или от среща с Ямадӯтите. В отговор Шукадева Госва̄мӣ разказва тази древна история, за да убеди Парӣкш̣ит Маха̄ра̄джа в силата на бхакти йога, започваща с повтаряне на святото име. Всички велики учители на бхакти йога препоръчват процеса на предаността, чието начало е възпяването на святото име на Кр̣ш̣н̣а (тан-на̄ма-грахан̣а̄дибхих̣).