Цар Читракету среща Върховния Бог

Тук ясно се казва, че живото същество влиза в материално тяло, което е като машина, създадена от петте груби елемента на материалната природа (земя, вода, огън, въздух и пространство) и от трите фини елемента (ум, интелигентност и его). Бхагавад-гӣта̄ утвърждава, че съществуват две отделени природи, наречени нисша и висша, като и двете принадлежат на Върховната Божествена Личност. Според резултатите от плодоносните си дейности живото същество е принудено да се свърже с материалните елементи в различни видове тела.

Този път живото същество трябвало да бъде син на Маха̄ра̄джа Читракету и царица Кр̣тадюти, защото съгласно природните закони е влязло в тяло, създадено от царя и царицата. В действителност обаче то не било техен син. Живото същество е син на Върховната Божествена Личност, но понеже иска да се наслаждава на материалния свят, Върховният Бог му дава възможност да се въплъти в разнообразни тела. Живото същество няма реална връзка с материалното тяло, получено от материалните си баща и майка. То е частица от Върховния Бог, която преминава през различни тела. Тялото, създадено от тъй наречените баща и майка, няма нищо общо с тях. Затова живото същество категорично отхвърлило твърдението, че Маха̄ра̄джа Читракету и съпругата му били негови родители.

От личен опит в материалния свят знаем, че човекът, който днес ни е приятел, утре става наш враг. Връзките ни като приятели или врагове, членове на семейството или чужди хора се дължат на различното ни отношение. Читракету Маха̄ра̄джа скърбял за своя мъртъв син. Но той можел да погледне на нещата и другояче. Би могъл да си помисли: „Това живо същество беше мой враг в миналия ми живот, а сега се появява като мой син и умира преждевременно само за да ми причини болка и силно страдание“. Защо царят не приел покойния си син като свой предишен враг и вместо да скърби, да бъде радостен, че врагът му е мъртъв? Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (3.27): пракр̣тех̣ крияма̄н̣а̄ни гунаих̣ карма̄н̣и сарвашах̣ – всичко се случва поради нашата връзка с гун̣ите на материалната природа. Затова този, който под влияние на гун̣ата на доброто днес е мой приятел, утре под влияние на страстта и невежеството може да стане мой враг. Докато материалните гун̣и взаимодействат, ние поради илюзия приемаме другите за свои приятели, врагове, синове или бащи, според последиците от различни действия при различни обстоятелства.

Както вече стана дума, синът на Читракету е бил негов враг в предишен живот, а сега се е появил като негово дете само за да му причини още по-голяма болка. Преждевременната смърт на сина наистина причинява голяма скръб на бащата. Някой може да възрази: „Ако синът му е бил негов враг, защо царят изпитвал такава обич към него?“. В отговор се дава примерът, че когато парите на някого попаднат в ръцете на врага му, те стават приятел на врага. Тогава врагът може да ги използва за свои лични цели. Нещо повече, с тях може и да навреди на предишния им собственик. Следователно парите не принадлежат на нито един от двамата. Парите винаги са си пари, но при различни обстоятелства могат да бъдат използвани като враг или като приятел.

В Бхагавад-гӣта̄ е обяснено, че никакви бащи и майки не са причина за раждането на живото същество. То притежава напълно отделна идентичност от тъй наречените си родители. Според законите на природата живото същество е принудено да попадне в семето на бащата и да влезе в утробата на майката. То няма властта да избира какъв вид баща да приеме. Пракр̣тех̣ крияма̄н̣а̄ни – природните закони го принуждават да сменя различни бащи и майки така, както купувачи и продавачи си разменят стоките. Тоест привидното родство на бащата и сина е дело на пракр̣ти, на природата. То няма реална основа и затова се нарича илюзия.

Едно и също живо същество понякога се подслонява при баща и майка, които са животни, а друг път – при човешки баща и майка. Понякога то приема баща и майка сред птиците, понякога – сред полубоговете. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху казва:

Измъчвано живот след живот от законите на природата, живото същество се скита из цялата вселена на различни планети в различни форми на живот. Ако по някакъв начин има късмет, то среща предан, който коренно променя живота му. Тогава живото същество се връща у дома, при Бога. Затова е казано:

Докато душата се преселва в различни тела – човешко, животинско, тяло на дърво или на полубог, – тя винаги получава баща и майка. Това не е трудно. Трудно е да се намери истински духовен учител и Кр̣ш̣н̣а. Затова дълг на всяко човешко същество е да се възползва от възможността за общуване с представител на Кр̣ш̣н̣а, истински духовен учител. Под ръководството на духовния учител, духовния баща, всеки може да се завърне у дома, при Бога.

Освен че душата се преселва от тяло в тяло, дори в сегашния живот взаимоотношенията между живите същества са временни, както илюстрира и даденият стих. Синът на Читракету се казвал Харшашока, което означава „радост и печал“. Живото същество е вечно, но понеже е покрито от временната дреха, тялото, неговата вечна природа остава скрита. Дехино 'смин ятха̄ дехе каума̄рам̇ яуванам̇ джара̄: „Въплътената душа постепенно преминава от детство към младост и после към старост“. Следователно телесната дреха се изменя. Но живото същество е неизменно. Както животното сменя стопаните си, така живото същество, синът на Читракету, живяло като негов син за известно време, но веднага щом се преселило в друго тяло, връзката на обич между тях се прекъснала. В примера от предишния стих бе посочено как докато държи в ръцете си някаква стока, човек я счита за своя собственост, но щом я продаде, тя става нечия друга собственост. Човекът повече не е свързан с нея, не изпитва към нея никаква привързаност и не съжалява за нея.

Когато живее в материалното тяло, живото същество погрешно си мисли, че е това тяло, въпреки че в действителност не е. Връзките му с неговото тяло и неговите баща и майка са нереални, илюзорни представи. Тези илюзии продължават, докато човек не получи просветление за реалното положение на живото същество.

В този стих е представена философията ачинтя-бхеда̄бхеда – едновременно тъждество и различие. Живото същество е вечно (нитя) като Върховната Божествена Личност, но разликата между тях е, че Върховният Бог е най-великият – никой не е равен с него или по-велик от него, докато живото същество е сӯкш̣ма, нищожно малко. В ша̄стрите се казва, че размерът на живото същество е една десетохилядна част от върха на косъма. Върховният Бог е всепроникващ (ан̣д̣а̄нтара-стха-парама̄н̣у-чая̄нтара-стхам). Ако приемем живото същество за най-малкото, естествено е да попитаме кое е най-голямото. Най-голямото е Върховната Божествена Личност, а най-малкото е живото същество.

Друга присъща черта на живото същество (джӣва) е, че попада под влияние на ма̄я̄. А̄тмама̄я̄-гун̣аих̣ – то е склонно да бъде покривано от илюзорната енергия на Върховния Бог. Живото същество носи отговорност за обусловения си живот в материалния свят, затова е наречено прабху („господар“). Ако иска, може да дойде в материалния свят, ако иска, може да се върне у дома, при Бога. Заради неговото желание да се наслаждава на материалния свят Бог, Върховната Личност, му предоставя материално тяло чрез посредничеството на материалната енергия. Самият Бог казва в Бхагавад-гӣта̄ (18.61):

„Върховният Бог се намира в сърцето на всекиго, о, Арджуна, и направлява странстванията на живите същества, които като че ли са поставени в машина, направена от материалната енергия“. Върховният Бог дава възможност на живото същество да се наслаждава на материалния свят, както желае, но Той открито изразява собственото си желание живото същество да изостави всякакви материални стремежи, напълно да му се отдаде и да се завърне у дома, в духовния свят.

Живото същество е най-малкото (сӯкш̣ма). В тази връзка Джӣва Госва̄мӣ изтъква, че за учените материалисти е изключително трудно да открият живото същество в тялото, но от авторитетни източници ние знаем, че то се намира в тялото. Тялото е различно от живото същество.

Както стана дума в предишния стих, живото същество притежава качествата на Върховната Божествена Личност, но в нищожни количества, защото е малка частица, докато Върховният Бог е всепроникващ и огромен. За Върховния не съществуват приятели, врагове или роднини, защото Той е отвъд недостатъците на невежеството, характерни за обусловените души. От друга страна, Той е много милостив и благосклонен към своите предани и не е доволен от хората, които се отнасят злонамерено към тях. Бог сам утвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (9.29):

„Аз не завиждам на никого, не предпочитам никого; отнасям се еднакво към всички. Но всеки, който ми служи с преданост, е мой приятел; той е в мен и Аз също съм негов приятел“. Върховният Бог няма врагове или приятели, но е предразположен към своите предани, постоянно заети да му служат. На друго място в Гӣта̄ (16.19) Бог казва:

„Тях – изпълнените със завист и злоба, най-нисшите сред хората – Аз непрестанно захвърлям в океана на материалното съществуване в различни демонични форми на живот“. Бог е непримирим враг на зложелателите на своите предани. За да защити преданите, понякога даже убива враговете им. Например за да спаси Прахла̄да Маха̄ра̄джа, Той разкъсал врага му Хиран̣якашипу, а демонът постигнал освобождение, защото бил убит от Бога. Бог вижда всичко. Той е свидетел на всички дейности и е склонен да накаже враговете на своите предани. В други случаи обаче Бог просто наблюдава какво правят живите същества и им предоставя последиците от техните греховни или благочестиви дела.

Обусловената душа има приятели и врагове. Тя се влияе от добрите страни и от недостатъците на положението си. Но Върховният Бог е винаги трансцендентален. Бидейки Ӣшвара, върховният властелин, Той не се влияе от двойствеността. Затова може да се каже, че Той се намира в дълбините на всяко сърце като безпристрастен свидетел на причините и следствията от човешките дела – добри или лоши. Трябва да разберем също така, че думата уда̄сӣна, „безпристрастен“, не означава, че Бог бездейства; по-скоро Той не е лично повлиян. Например съдията е безпристрастен, когато пред него застанат две спорещи страни, но въпреки това се намесва според естеството на случая. За да станем напълно безпристрастни, безразлични към материалните дейности, трябва просто да потърсим подслон в лотосовите нозе на върховната безпристрастна личност.

Маха̄ра̄джа Читракету разбрал, че не е по силите на човек да остане безразличен при такива мъчителни обстоятелства като смъртта на родния му син. Но понеже Бог знае как да уреди всичко, най-добре е да се уповаваме на него и да изпълняваме дълга си в преданото му служене. Каквото и да се случи, не бива да се объркваме от двойственостите. В Бхагавад-гӣта̄ (2.47) пише:

„Можеш да изпълняваш предписаните си задължения, но нямаш право на плодовете от труда си. Никога не смятай, че резултатът от твоите действия зависи от теб, и никога не се отказвай от изпълнението на дълга си“. Всеки трябва да следва своя дълг в преданото служене, а за резултата от дейността да се осланя на Върховната Божествена Личност.

В този стих думата ба̄ла-хатя̄-хата-прабха̄х̣ заслужава особено внимание. Да се отнема живота на деца, е практика, която съществува в обществото от незапомнени времена, но в миналото се е извършвала много рядко. Ала в сегашната епоха на Кали абортите, умъртвяването на детето в утробата, са широко разпространени, а понякога детето бива убито дори след раждането. Ако извърши подобно отвратително деяние, жената постепенно загубва свежестта на тялото си (ба̄ла-хатя̄-хата-прабха̄х̣). Трябва да отбележим, че цариците, отровили детето, дълбоко се засрамили и следвайки напътствията на бра̄хман̣ите, се покаяли за това убийство. Всяка жена, извършила такова позорно греховно дело, трябва да се разкае, но в днешно време никой не прави това. При тези обстоятелства жените, отговорни за греха, са принудени да страдат и в този живот, и в следващия. Искрените души, след като чуят за трагедията на цар Читракету, би трябвало да се ужасят от детеубийството и да изкупят собствените си греховни действия, като ревностно се заемат с Кр̣ш̣н̣а съзнание. Всеки, който повтаря маха̄-мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а без оскърбления, незабавно ще изкупи своите прегрешения, но не бива отново да върши такива дела, защото това ще бъде голямо оскърбление.

В Бхагавад-гӣта̄ Кр̣ш̣н̣а казва, че Той е пран̣авах̣ сарва-ведеш̣у – сричката ом̇ във ведическите мантри. В трансценденталната наука Бог е наречен пран̣ава, ом̇ка̄ра, което е символично звуково изображение на Бога. Ом̇ намо бхагавате ва̄судева̄я. Ва̄судева, експанзия на На̄ра̄ян̣а, се разширява като Прадюмна, Анируддха и Сан̇карш̣ан̣а. От Сан̇карш̣ан̣а произлиза втора експанзия на На̄ра̄ян̣а, от когото отново се проявяват Ва̄судева, Прадюмна, Сан̇карш̣ан̣а и Анируддха. Сред тях Сан̇карш̣ан̣а е първопричината на тримата пуруш̣и – Ка̄ран̣одака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у и Кшӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у. Кшӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у присъства във всяка вселена на планетата Шветадвӣпа. Това е утвърдено в Брахма сам̇хита̄: ан̣д̣а̄нтара-стха. Думата ан̣д̣а значи „тази вселена“. В тази вселена се намира планетата Шветадвӣпа, където живее Кшӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у. От него водят началото си всички инкарнации във вселената.

Както се казва в Брахма сам̇хита̄, всички тези форми на Върховната Божествена Личност са адвайта (не се различават една от друга) и ачюта (непогрешими); те не са подвластни на падение като обусловените души. Обикновеното живо същество е склонно да падне в лапите на ма̄я̄, но Върховният Бог в различните си инкарнации и форми е ачюта – „който не пада“.

В речника Мединӣ думата ма̄тра̄ е обяснена по следния начин: ма̄тра̄ карн̣а-вибхӯш̣а̄я̄м̇ витте ма̄не париччхаде. В различните си значения думата ма̄тра̄ посочва украшение на ухото, притежание, почит и притежание на дреха. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (2.14):

„О, сине на Кунтӣ, щастието и нещастието идват и си отиват, както се сменят зимата и лятото. Те възникват от сетивното възприятие, о, потомъко на Бхарата, и човек трябва да се научи невъзмутимо да ги търпи“. В обусловения ни живот тялото е наша дреха и както се нуждаем от различни дрехи през лятото и през зимата, така ние, обусловените души, сменяме телата си според своите желания. Но тялото на Върховния Бог е изпълнено със знание, не се нуждае от дреха. Схващането, че тялото на Кр̣ш̣н̣а е като нашето, тоест че тялото и душата му се различават, е погрешно. За Кр̣ш̣н̣а подобни различия не съществуват, защото тялото му е изпълнено със знание. Ние получаваме материални тела поради липса на знание, но тъй като Кр̣ш̣н̣а е Ва̄судева, изпълнен със знание, между тялото и душата му няма разлика. Кр̣ш̣н̣а си спомня какво е казал преди четиридесет милиона години на бога на Слънцето, а обикновеното създание не може да си спомни какво е казало преди два дни. Това е разликата между тялото на Кр̣ш̣н̣а и нашето тяло. Затова Бог е наречен вигя̄на-ма̄тра̄я парама̄нанда-мӯртайе.

Понеже тялото на Бог е изпълнено със знание, Той се наслаждава на трансцендентално блаженство. Неговата същинска форма е парама̄нанда. Подобно твърдение откриваме и във Веда̄нта сӯтра - а̄нандамайо 'бхя̄ся̄т. По природа Бог е а̄нандамая. Когато и да видим Кр̣ш̣н̣а, Той винаги е изпълнен с а̄нанда. Никой не може да го натъжи. А̄тма̄ра̄ма̄я – Той не изпитва нужда да търси външно наслаждение, защото е напълно самодостатъчен. Ша̄нта̄я – Той няма безпокойства. Човек, който се стреми да извлече удоволствие от други източници, вечно е обзет от безпокойство. Кармӣте, гя̄нӣте и йогӣте изпитват безпокойства, защото искат нещо, но преданият не иска нищо; той просто черпи удовлетворение от служенето на Бога, изпълнения с блаженство.

Нивр̣тта-дваита-др̣ш̣т̣айе – в нашия обусловен живот телата ни имат различни части, но макар че и Кр̣ш̣н̣а има различни части на тялото, те не се различават една от друга. Кр̣ш̣н̣а може да вижда с очите си, но може да вижда и без тях. Затова в Швета̄шватара Упаниш̣ад е казано: пашятй ачакш̣ух̣. Той може да вижда с ръцете и с краката си. Той не се нуждае от определена част на тялото, за да извършва определено действие. Ан̇га̄ни яся сакалендрия-вр̣ттиманти: Той може да прави всичко, което пожелае, с всяка една част на тялото си, затова е наречен „всемогъщ“.

Този стих аналитично разграничава живото същество от Върховния Бог. Формата на Бога се различава от тази на обусловената душа, защото Бог е вечно блажен, а обусловената душа постоянно изпитва тристранните страдания на материалния свят. Върховният Бог е сад-чид-а̄нанда-виграха. Той черпи а̄нанда, блаженство, от самия себе си. Тялото на Бога е трансцендентално, духовно, а обусловената душа със своето материално тяло е в постоянни физически и психични безпокойства. Обусловената душа е в непрекъснат смут от привързаност и неприязън, докато Върховният Бог е вечно освободен от подобни двойствености. Той е върховният господар на сетивата, а обусловената душа е подвластна на сетивата. Бог е най-големият, а живото същество е най-малкото. Живото същество е обусловено от вълните на материалната природа, а Върховният Бог е отвъд всички дейности и последици. Разширенията от тялото на Върховния Бог са безброй (адваитам ачютам ана̄дим ананта-рӯпам), а обусловената душа е ограничена само в едно тяло. От историята научаваме, че благодарение на мистични сили понякога обусловената душа може да се разшири в осем форми, но експанзиите от тялото на Бога са безброй. Това означава, че за разлика от живите същества телата на Върховната Божествена Личност нямат начало и край.

Този стих разкрива безличностния Брахман, сиянието на Бога.

Върховният Бог е причината за космичното проявление; Той го поддържа след сътворението, а след унищожението става вместилище на всичко.

Нажеженото до червено желязо може да гори, но не може да изгори първичния огън. Така и съзнанието на частицата Брахман изцяло зависи от силата на Върховния Брахман. В Бхагавад-гӣта̄ Бог казва: маттах̣ смр̣тир гя̄нам апоханам̇ ча – „От мен обусловената душа получава паметта, знанието и забравата“. Способността за действие идва от Върховния Бог и когато Той отнеме тази сила, обусловената душа няма енергия, с която да действа чрез различните си сетива. Тялото се състои от пет сетива за придобиване на знание, пет действащи сетива и ум, но всички те са само куп материя. Например мозъкът не е нищо друго освен материя, но той работи, когато се зареди с енергията на Върховната Божествена Личност, както желязото гори, когато се нажежи до червено от влиянието на огъня. Мозъкът функционира, когато сме будни и дори докато сънуваме, но в състояние на дълбок сън или в безсъзнание, мозъкът бездейства. Мозъкът представлява къс мъртва материя, затова няма самостоятелната сила да действа. Той функционира само когато е подбуден от влиянието на Бога, Върховната Личност, който е Брахман, или Парабрахман. Това е начинът да разберем как Върховният Брахман, Кр̣ш̣н̣а, присъства навсякъде, както слънчевите лъчи сияят навсякъде благодарение на бога на Слънцето, пребиваващ на слънчевата планета. Върховният Бог е наречен Хр̣ш̣ӣкеша – единственият господар на сетивата. Нашите сетива не могат да действат, докато не се заредят с неговата енергия. С други думи, Той е единственият наблюдател, единственият извършител, единственият слушател и единственият принцип на действие, тоест върховният властелин.

Казано е, че Абсолютната Истина е една, но се проявява в различни аспекти като Брахман, Парама̄тма̄ и Бхагава̄н. Предишните стихове представиха два от аспектите на Абсолютната Истина – Брахман и Парама̄тма̄. Сега тази молитва е отправена в бхакти йога към Абсолютната Върховна Личност. Използвани са думите сакала-са̄твата-паривр̣д̣ха. Думата са̄твата значи „предани“, а сакала – „всички заедно“. Преданите, чиито нозе също са лотосови, служат на лотосовите нозе на Бога с лотосовите си ръце. Случва се преданите да не са достатъчно подготвени, затова Бог е наречен парама-парамеш̣т̣хин. Той е Върховната Личност и все пак Той е много сърдечен към преданите. Никой не е способен да служи на Бога, но въпреки че преданият е неспособен, милостивият Бог приема смиреното му усилие.

Първия път, когато посетил цар Читракету, Ан̇гира̄ бил сам, без На̄рада. Но след смъртта на царския син Ан̇гира̄ довел На̄рада, за да предаде на Читракету знанието за бхакти йога. В началото Читракету не бил склонен към отречение, ала след смъртта на детето, когато бил покрусен от тежката загуба и чул наставленията, разкриващи илюзията на материалния свят и материалните притежания, царят се издигнал до нивото на отречението. Само на това ниво може да се предаде учението на бхакти йога. Човек не може да разбере бхакти йога, докато е привързан към материални наслади. Това е утвърдено в Бхагавад-гӣта̄ (2.44):

„В объркания ум на привързаните към сетивно наслаждение и материален разкош няма място за решително предано служене на Върховния Бог“. Докато има силна привързаност към материалното наслаждение, никой не може да се съсредоточи върху същността на преданото служене.

В наши дни Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание процъфтява в западните страни, защото младите хора там са достигнали равнището на вайра̄гя, отречението. Те са разочаровани от материалното удоволствие, извличано от материални източници, и в резултат от това разочарование се появи поколението на хипитата. Ако тези млади хора бъдат обучени в бхакти йога, Кр̣ш̣н̣а съзнание, обучението несъмнено ще е полезно.

Веднага щом разбрал философията вайра̄гя видя̄, знанието за отречение от света, Читракету успял да разбере метода на бхакти йога. В тази връзка Шрӣла Са̄рвабхаума Бхат̣т̣а̄чаря е казал: вайра̄гя-видя̄-ниджа-бхакти йога – вайра̄гя видя̄ и бхакти йога вървят ръка за ръка. Единият процес е основата за разбиране на другия. В Шрӣмад Бха̄гаватам (11.2.42) е казано: бхактих̣ пареша̄нубхаво вирактир анятра ча. Напредъкът в преданото служене, Кр̣ш̣н̣а съзнание, се характеризира с нарастващо отречение от материалното наслаждение. На̄рада Муни е бащата на преданото служене и от безпричинна милост към Читракету Ан̇гира̄ го довел, за да даде наставления на царя. Тези поучения оказват изключително въздействие. Всеки, който следва стъпките на На̄рада Муни, несъмнено е чист предан.

Преданият, който след посвещение ревностно се придържа към наставленията на духовния учител, бива надарен с материалните достояния видя̄дхара-адхипатям и с други подобни престижни постове като странични последици. Той няма нужда от занимания с йога, карма или гя̄на, за да постигне успех. Преданото служене е достатъчно, за да му осигури материална власт. Но чистият предан никога не се стреми към материална власт, макар че може да я получи без усилия. Читракету получил тази странична облага от преданото служене, което ревностно извършвал според указанията на На̄рада.

Крайното постижение на един предан е да приеме подслон в лотосовите нозе на Бога на някоя от планетите в духовното небе. В резултат от непоколебимо предано служене преданият получава всякакви материални богатства, ако са необходими – иначе той не се интересува от богатства, нито пък Върховният Бог му ги дава. Докато е истински зает с предано служене, неговите привидно материални богатства всъщност не са материални – те са духовни. Например ако преданият похарчи пари за построяването на хубав и скъп храм, строителството не е материално, а духовно (нирбандхах̣ кр̣ш̣н̣а-самбандхе юктам̇ вайра̄гям учяте). Преданият не гледа на храма откъм материалната му страна. Тухлите, камъните и дървото, използвани за построяването на храма, са духовни, подобно на изображението на Бога в храма, което, макар и каменно, не е камък, а самата Върховна Божествена Личност. Колкото повече развива духовното си съзнание, толкова повече човек разбира елементите на преданото служене. В преданото служене нищо не е материално – всичко е духовно. Следователно преданият получава така нареченото материално изобилие за духовно усъвършенстване. Богатството е помощно средство за неговия напредък към духовното царство. Така Маха̄ра̄джа Читракету останал да живее в материално изобилие като видя̄дхара-пати, господар на видя̄дхарите. Благодарение на преданото си служене за няколко дни той постигнал съвършенство и се върнал у дома, в духовния свят, приемайки подслон в лотосовите нозе на Бог Шеш̣а, Ананта.

Материалното богатство на кармӣте няма нищо общо с материалното богатство на преданите. Шрӣла Мадхва̄ча̄ря изяснява това по следния начин:

Като почита Бог Виш̣н̣у, човек може да получи всичко, което пожелае, но чистият предан никога не моли Виш̣н̣у за материална печалба. Той служи на Бог Виш̣н̣у без материални желания и затова в края на живота си достига духовното царство. Шрӣла Вӣрара̄гхава А̄ча̄ря изтъква: ятхеш̣т̣а-гатир итй артхах̣ – като обожава Виш̣н̣у, преданият може да получи каквото пожелае. Маха̄ра̄джа Читракету искал само да се върне у дома, при Бога, и затова постигнал успех.

В този стих думите тад-даршана-дхваста-самаста-килбиш̣ах̣ са много важни. Ако редовно посещава храма и вижда изображението на Върховната Божествена Личност, човек постепенно ще се излекува от заразата на материалните желания. Когато се освободи от последиците на греховните си дейности, той ще се пречисти и с напълно спокоен, ясен ум все повече ще напредва в Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Всички букви в азбуката и думите, образувани от тях, са предназначени за отправяне на молитви към Върховната Божествена Личност. Маха̄ра̄джа Читракету имал възможността да се моли на Бога, съчинявайки прекрасни стихове с буквите от азбуката, но понеже бил в екстаз, дълго време не можел да свърже буквите и да отдаде молитви на Бога. В Шрӣмад Бха̄гаватам (1.5.22) се казва:

Ако някой има научни, философски, политически, икономически или някакви други способности и се стреми към съвършенство в своята сфера на знание, той трябва да отдава молитви на Върховната Божествена Личност, като съчинява възвишени стихове или използва таланта си в служене на Бога. Читракету искал да направи това, но от любовен екстаз не можел. Ето защо трябвало да мине доста време, преди да отправи своите молитви.

Човек не може да отправя молитви към Бога с обикновени думи. Той трябва да се усъвършенства духовно, като държи в подчинение поривите на ума и сетивата си. Едва тогава ще може да намери подходящи думи за молитви към Бога. Шрӣла Сана̄тана Госва̄мӣ ни забранява да пеем песни, които не са одобрени от авторитетни предани, като цитира следния стих от Падма Пура̄н̣а:

Чистите предани не бива да слушат думите или песните, изпълнявани от хора, които нямат поведение на ваиш̣н̣ави, не следват строго правилата и не повтарят мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а. Думите са̄твата-ша̄стра-виграхам посочват, че тялото на Бога, което е сач-чид-а̄нанда, не бива да се приема за творение на ма̄я̄. Преданите не се молят на въображаема форма на Бога. Съществуването на формата на Бога се подкрепя от цялата ведическа литература.

И Бог, и преданите побеждават. Бог е победен от преданите, а преданите са победени от Бога. Като се покоряват един другиго, те черпят трансцендентално блаженство от взаимоотношенията си. Съвършенството на това взаимно покоряване се проявява при Кр̣ш̣н̣а и гопӣте. Гопӣте покоряват Кр̣ш̣н̣а, а Кр̣ш̣н̣а покорява гопӣте. Винаги когато засвири с флейтата си, Кр̣ш̣н̣а пленява умовете на гопӣте и ако не вижда гопӣте, Кр̣ш̣н̣а не е щастлив. Трансценденталисти като гя̄нӣте и йогӣте не могат да покорят Върховната Божествена Личност – това могат да направят само чистите предани.

Чистите предани са наречени сама-мати – те никога, при никакви обстоятелства не се отклоняват от преданото служене. Преданите не почитат Бога само когато са щастливи; напротив: те го обожават дори когато страдат. Затова в Шрӣмад Бха̄гаватам е казано, че преданото служене е ахайтуки апратихата̄, безкористно и непрекъснато. Когато преданият служи безкористно на Бога (аня̄бхила̄ш̣ита̄-шӯням), никакви материални обстоятелства не могат да му попречат (апратихата̄). Така, със служене при всякакви житейски обстоятелства, преданият може да покори Върховната Божествена Личност.

Характерно различие между преданите и останалите трансценденталисти (гя̄нӣте и йогӣте) е, че гя̄нӣте и йогӣте се опитват противоестествено да станат едно с Върховния, докато преданите никога не се стремят към подобна абсурдна цел. Те знаят, че тяхното положение е да бъдат вечни слуги на Върховния Бог, а не да са едно с него. Затова са наречени сама-мати или джита̄тма̄. Те се отвращават от мисълта за единство с Върховния. Те не просто нямат страст за единство; тяхното желание е да са свободни от всякакъв материален копнеж. Затова преданите са наречени ниш̣ка̄ма, „без желания“. Живото същество не може да съществува без желания, но желанията, които никога не могат да бъдат задоволени, се наричат ка̄ма, похотливи желания.

Ка̄маис таис таир хр̣та-гя̄на̄х̣: заради похотливи желания непреданите губят своята интелигентност. Затова са неспособни да покорят Върховния Бог, а преданите, които нямат подобни безсмислени желания, покоряват Бога. Те също биват покорени от Върховната Божествена Личност. Понеже са чисти и свободни от материални желания, те изцяло се отдават на Върховния и така Бог ги покорява. Такива предани никога не се стремят към освобождение. Те искат само да служат в лотосовите нозе на Бога. Понеже служат на Бога, без да чакат отплата, те привличат милостта му. По природа Бог е много милостив и щом види, че неговият слуга работи безкористно, Той естествено е покорен.

Преданите са в непрекъснато служене.

Всичките им сетива служат на Бога. Заради тяхната преданост Върховният им се отдава, оставяйки се да правят с него каквото пожелаят. Разбира се, преданите нямат друга цел, освен да служат. Когато преданият напълно се отдаде и няма стремеж за материална изгода, Бог му предоставя всякакви благоприятни възможности за служене. Това е позицията на Върховния Бог, когато е покорен от своите предани.

Преданият, отдаден в лотосовите нозе на Бога, знае много добре, че съзидателната енергия на живите същества – от Брахма̄ до мъничката мравка – е налице, защото те са неразделни частици от Бога. В Бхагавад-гӣта̄ (15.7) Бог казва: мамаива̄м̇шо джӣва-локе джӣва-бхӯтах̣ сана̄танах̣ – „Живите същества в този обусловен свят са мои вечни, отделени частици“. Живите същества са много малки части от върховния дух като искрите от големия огън, затова притежават съзидателни качества, но в незначително количество.

Така наречените учени от съвременната материалистическа цивилизация се гордеят с великите си изобретения, като самолетите, но заслугата за създадените самолети трябва да се припише на Върховната Божествена Личност, а не на учените. Първият необходим фактор е интелигентността – ученият трябва да се вдъхнови по внушение на Върховния Бог, който заявява в Бхагавад-гӣта̄ (15.15): маттах̣ смр̣тир гя̄нам апоханам̇ ча – „От мен идват паметта, знанието и забравата“. Понеже Върховният Бог, като Свръхдуша, се намира в дълбините на всяко сърце, внушението, помагащо на човек да напредва в научното знание или в съзидателните способности, идва от Бога. След това не учените, а Бог доставя материалите за изработката на удивителни машини като самолетите. Преди изобретяването на самолета неговите елементи вече са съществували, създадени от Върховната Божествена Личност. Но щом откритието „самолет“ се разбие, отломките му се превръщат в проблем за тъй наречените създатели. Друг пример – на Запад се произвеждат много автомобили. Материалите за тези коли доставя Върховният Бог, интелигентността за тъй нареченото им изобретяване също идва от него. В крайна сметка, когато колите се разпаднат, тъй наречените изобретатели се изправят пред проблема какво да правят със съставните материали. Истинският създател, изначалният създател, е Божествената Личност. Само междувременно някой създава нещо с интелигентност, дадена му от Бога, а по-късно създаденото се превръща в проблем. Затова не бива да приписваме изобретението на така наречения му създател – признание заслужава единствено Върховната Божествена Личност. Тук основателно се посочва, че заслугата за цялото великолепие на сътворението, поддържането и унищожението принадлежи на Върховния Бог, а не на живите същества.

Брахма сам̇хита̄ (5.33) казва:

„Обожавам Върховната Божествена Личност Говинда (Кр̣ш̣н̣а), първичната личност – абсолютен, непогрешим и без начало. Въпреки че се разпространява в безброй форми, Той си остава същата най-древна личност, която винаги запазва свежата си младост. Вечните, блажени и всезнаещи форми на Бога не могат да бъдат разбрани дори от най-изтъкнатите познавачи на Ведите, но се разкриват пред чистите, безкористни предани“. Бог, Върховната Личност, няма причина, защото е причината на всичко. Той е отвъд действията на причините и следствията. Той съществува вечно. В друг стих Брахма сам̇хита̄ казва: ан̣д̣а̄нтара-стха-парама̄н̣у-чая̄нтара-стхам – Бог съществува и в гигантската Вселена, и в атома. Фактът, че Бог влиза в атома и във Вселената показва, че без неговото присъствие нищо не може да бъде реалност. Учените твърдят, че водата е съединение от водород и кислород, но когато се изправят пред необятния океан, се чудят откъде е дошло такова количество водород и кислород. Те смятат, че всичко е произлязло от химичните елементи, но откъде са дошли тези елементи? Това учените не знаят. Бог, Върховната Личност, е причината на всички причини, затова Той може да произведе безмерни количества химични елементи и да създаде условия за химична еволюция. И наистина е видно как живите същества създават различни химични вещества. Например лимоновото дърво произвежда тонове лимонена киселина. Лимонената киселина не поражда дървото, по-скоро дървото поражда киселината. Така Върховната Божествена Личност е причината на всичко. Той е причината за дървото, което произвежда лимонена киселина (бӣджам̇ ма̄м̇ сарва-бхӯта̄на̄м). Преданите разбират, че първоначалните сили, предизвикващи космическото проявление, не са в химичните елементи, а във Върховния Бог, защото Той е причината за химичните елементи.

Енергията на Върховния създава и проявява всичко, а когато всичко се унищожи или разпадне, изначалните енергии влизат в тялото на Бога. Ето защо в стиха се казва: а̄да̄в анте 'пи ча саттва̄на̄м̇ яд дхрувам̇ тад ева̄нтара̄ле 'пи. Думата дхрувам означава „неизменен“. Неизменната реалност е Кр̣ш̣н̣а, а не космическото проявление. Както се изтъква в Бхагавад-гӣта̄: ахам а̄дир хи дева̄на̄м и маттах̣ сарвам̇ правартате – Кр̣ш̣н̣а е първопричината на всичко. Арджуна признава Шрӣ Кр̣ш̣н̣а за предвечната личност (пуруш̣ам̇ ша̄шватам̇ дивям а̄ди-девам аджам̇ вибхум) и Брахма сам̇хита̄ също описва Бога като изначалната личност (говиндам а̄ди-пуруш̣ам). Той е причината на всички причини и в началото, и в края, и по средата.

В Брахма сам̇хита̄ (5.48) се казва:

Първоизточникът на материалното творение е Маха̄-виш̣н̣у, който лежи в Причинния океан. Докато спи в океана, с издишването му се появяват милиони вселени, а когато Той вдиша, всички вселени биват унищожени. Маха̄-виш̣н̣у е пълна част от част на Виш̣н̣у, Говинда (яся кала̄-вишеш̣ах̣). Думата кала̄ означава „пълна част от пълната част“. От Кр̣ш̣н̣а (Говинда) произлиза Балара̄ма; от Балара̄ма – Сан̇карш̣ан̣а; от Сан̇карш̣ан̣а – На̄ра̄ян̣а; от На̄ра̄ян̣а – втори Сан̇карш̣ан̣а; от втория Сан̇карш̣ан̣а – Маха̄-виш̣н̣у; от Маха̄-виш̣н̣у – Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, а от Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у – Кшӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у. Кшӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у управлява всяка вселена. Това описание ни дава някаква представа за смисъла на думата ананта, „безкраен“. Какво да кажем за неизмеримата енергия и съществуване на Бога. В този стих са споменати слоевете, които обгръщат вселената (саптабхир даша-гун̣оттараир ан̣д̣а-кошах̣). Първият слой е земя, вторият е вода, третият – огън, четвъртият – въздух, петият – небе, шестият – съвкупната материална енергия, а седмият е фалшивото его. Като се започне от земята, всеки следващ слой е десет пъти по-дебел от предходния. Бихме могли само да си представим колко огромна е всяка вселена, а те са милиони. Самият Бог утвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (10.42):

„О, Арджуна, защо е необходимо това подробно знание? Само с една незначителна част от мен Аз прониквам и поддържам цялата вселена“. Целият материален свят представлява само една четвърт от енергията на Върховния Бог. Затова Той е наречен ананта.

Бхагавад-гӣта̄ (7.20) казва: ка̄маис таис таир хр̣та-гя̄на̄х̣ прападянте 'ня-девата̄х̣ – „Хората, изгубили интелигентността си поради материални желания, почитат полубоговете“. В същия дух този стих отхвърля преклонението пред полубоговете. Можем да се отнасяме с почит към тях, но не и да ги обожаваме. Хората, обожаващи полубоговете, са загубили интелигентността си (хр̣та-гя̄на̄х̣), защото не знаят, че когато настъпи унищожението на цялото космическо проявление, с полубоговете – упълномощени управници в творението – ще бъде свършено. Унищожението на полубоговете слага край и на благословиите, дадени от тях на хора с ограничена интелигентност. Ето защо преданият не бива да се стреми към материален разкош, обожавайки полубоговете, а трябва да се посвети на служене на Бога, който ще изпълни всичките му желания.

„Независимо дали е изпълнен с материални желания, свободен е от тях или пък се стреми към освобождение, човекът с висша интелигентност на всяка цена трябва да обожава върховното цяло, Божествената Личност“ (Шрӣмад Бха̄гаватам, 2.3.10). Такъв е дългът на съвършения човек. Този, който има човешка форма, но действа като животно, е наречен нара-пашу или двипада-пашу, двукрако животно. Човешко същество, непроявяващо интерес към Кр̣ш̣н̣а съзнание, е заклеймено в този стих като нара-пашу.

Потвърждение на казаното откриваме и в Бхагавад-гӣта̄ (4.9), където Бог заявява:

„Този, който познава трансценденталната природа на моите появявания и дейности, след като напусне тялото си, не се ражда отново в материалния свят, а достига вечната ми обител, о, Арджуна“. Всеки, който се посвети на Кр̣ш̣н̣а съзнание, за да разбере Кр̣ш̣н̣а, се освобождава от кръговрата на раждането и смъртта. Както е ясно казано в горепосочения стих от Бхагавад-гӣта̄: тяктва̄ дехам̇ пунар джанма наити – просто като действа в Кр̣ш̣н̣а съзнание или разбере Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а, човек става достоен да се завърне у дома, при Бога. Дори хора, изпълнени с материални желания, може да обожават Върховната Божествена Личност с такава отдаденост, че да се върнат у дома, при Бога. В действителност, ако някой се обърне към Кр̣ш̣н̣а съзнание, макар да има много материални желания, от досега си с Върховния чрез възпяване на святото му име той неминуемо се привързва към лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а. Върховният Бог не се различава от святите си имена и всеки, който ги повтаря, изгубва интерес към материалното наслаждение. Съвършенството на живота е да не се интересуваш от материално наслаждение и да се интересуваш от Кр̣ш̣н̣а. Ако по един или друг начин влезе в досег с Кр̣ш̣н̣а съзнание, дори заради материална изгода, накрая човек ще бъде освободен. Ка̄ма̄д двеш̣а̄д бхая̄т снеха̄т. Дали за удовлетворение на материални желания; дали от завист, страх, привързаност или поради каквато и да е причина, ако достигне Кр̣ш̣н̣а, животът му се увенчава с успех.

Както казва Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ в Бхакти-раса̄мр̣та синдху:

„Човек трябва да отдава трансцендентално любовно служене на Върховния Бог Кр̣ш̣н̣а благосклонно, без желания за материална изгода от плодоносни дейности или философски размишления. Това се нарича чисто предано служене“.

В На̄рада пан̃чара̄тра също се казва:

„Човек трябва да е свободен от материални обозначения и очистен от материално замърсяване. Той трябва да възстанови чистата си същност и да посвети сетивата си в служене на Господаря на сетивата. Това се нарича предано служене“. Това се нарича и бха̄гавата дхарма. Според съветите на Бхагавад-гӣта̄, На̄рада пан̃чара̄тра и Шрӣмад Бха̄гаватам трябва да служим на Кр̣ш̣н̣а без никакви материални стремежи. Бха̄гавата дхарма е пътят на религията, предначертан от чисти предани, като На̄рада, Шукадева Госва̄мӣ и смирените им слуги в ученическата приемственост. Разбирането на бха̄гавата дхарма води до незабавно очистване от материалното замърсяване. Живите същества, неразделни частици от Върховната Божествена Личност, блуждаят из материалния свят и страдат. Бог сам им разкрива пътя на бха̄гавата дхарма и когато те започнат да го следват, това е победа за Бога, защото тогава Той спасява тези пропаднали души. Преданият, който се придържа към принципите на бха̄гавата дхарма, се чувства безкрайно задължен на Върховната Божествена Личност. Той осъзнава разликата между живота без бха̄гавата дхарма и живота с бха̄гавата дхарма, затова винаги остава длъжник на Бога. Издигането на падналите души до Кр̣ш̣н̣а съзнание е голяма победа за Бог Кр̣ш̣н̣а.

„Висша дейност (дхарма) за цялото човечество е тази, с чиято помощ хората стигат до любовно предано служене на трансценденталния Бог. За да удовлетвори напълно душата, това предано служене трябва да е безкористно и непрекъснато“ (Шрӣмад Бха̄гаватам, 1.2.6). Ето защо Шрӣмад Бха̄гаватам е чистият трансцендентален път на религията.

В бха̄гавата дхарма няма противоречия. Тя е лишена от концепции за „твоя религия“ и „моя религия“. Бха̄гавата дхарма означава да се изпълняват предписанията на Върховния Бог, Бхагава̄н, изложени в Бхагавад-гӣта̄: сарва-дхарма̄н паритяджя ма̄м екам̇ шаран̣ам̇ враджа. Бог е един и Бог е за всички. Следователно всеки трябва да се отдаде на Бога. Това е чистата концепция за религия. Всичко, казано от Бога, представлява религия (дхармам̇ ту са̄кш̣а̄д бхагават-пран̣ӣтам). В бха̄гавата дхарма няма място за „какво вярваш ти“ и „какво вярвам аз“. Всеки трябва да вярва във Върховния и да следва неговите предписания. А̄нукӯлйена кр̣ш̣н̣а̄нушӣланам – всичко, което казва Кр̣ш̣н̣а – което казва Бога, – трябва да се следва стриктно. Това е дхарма, религия.

Ако някой е истински Кр̣ш̣н̣а осъзнат, той няма никакви врагове. След като единственото му занимание е да убеждава другите да се отдадат на Кр̣ш̣н̣а, как може да има врагове? Докато хората се застъпват за индуска религия, мюсюлманска религия, християнска религия, за тази или онази религия, винаги ще има конфликти. Историята ни показва как привържениците на религиозни системи без ясна представа за Бога са се избивали едни други. Има много такива примери, но религиите, чиято цел не е служенето на Върховния, са временни и нямат бъдеще, защото са изпълнени със завист. Такива религиозни движения си създават много врагове. За да избегне всичко това, човек трябва да се раздели с представата за „моя вяра“ и „твоя вяра“. Всеки трябва да вярва в Бога и да му се отдаде. Това е бха̄гавата дхарма.

Бха̄гавата дхарма не е измислена сектантска вяра, защото целта ѝ е да открие как всичко е свързано с Кр̣ш̣н̣а (ӣша̄ва̄сям идам̇ сарвам). Ведическите канони гласят: сарвам̇ кхалв идам̇ брахма – Брахман, Върховният, присъства навсякъде. Бха̄гавата дхарма улавя това присъствие на Върховния. Бха̄гавата дхарма не приема, че всичко в материалния свят е нереално. След като всичко произлиза от Върховния, нищо не е неистинско, всичко има своето място в служенето на Върховния. Например в момента ние диктуваме в микрофон и записваме този текст с диктофон – така намираме начин да свържем машината с Върховния Брахман. Понеже използваме тази машина в служене на Бога, тя е Брахман. Това се има предвид с думите сарвам̇ кхалв идам̇ брахма. Всичко е Брахман, защото всичко може да се използва в служене на Върховния Бог. Нищо не е митхя̄, нереално; всичко е реалност.

Бха̄гавата дхарма е наречена сарвоткр̣ш̣т̣а, най-възвишената от всички религиозни системи, защото последователите ѝ не изпитват неприязън към никого. Чистите бха̄гавати, чистите предани, без никаква неприязън приканват всекиго да се присъедини към Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Така преданият е подобен на Върховната Божествена Личност. Сухр̣дам̇ сарва-бхӯта̄на̄м – той е приятел на всички живи същества. Ето защо бха̄гавата дхарма е най-възвишената от всички религии. Докато тъй наречените религии са предназначени за определен тип хора, вярващи по определен начин, подобно разграничение няма място в Кр̣ш̣н̣а съзнание, бха̄гавата дхарма. Ако внимателно изследваме религиозните течения, свързани с обожание на полубоговете или който и да е друг освен Върховната Божествена Личност, ще открием, че те са изпълнени със завист, тоест са нечисти.

Всички религиозни течения с изключение на бха̄гавата дхарма – вечното служене на Върховната Божествена Личност – са религии на омраза към самия себе си и към останалите. Например съществуват редица религиозни култове, които включват принасянето на животни в жертва. Такива жертвоприношения са неблагоприятни и за извършителя им, и за животното. Макар понякога да се позволява принасянето на животно в жертва пред богинята Ка̄лӣ и изяждането му, вместо да се купува месо от кланиците, позволението да се яде месо след жертвоприношение пред богинята Ка̄лӣ не е наставление на Върховната Божествена Личност. Това е само отстъпка за нещастните хора, които не могат да се откажат от месоядството. Този ритуал има за цел да ограничи желанието им за неограничено ядене на месо. Подобна религиозна система е за порицание. Затова Кр̣ш̣н̣а казва: сарва-дхарма̄н паритяджя ма̄м екам̇ шаран̣ам̇ враджа – „Изостави всички религии и просто ми се отдай“. Това е последната дума на религията.

Някой може да възрази, че Ведите препоръчват жертвоприношенията на животни. Тази препоръка обаче е ограничение. Без ведическите ограничения за покупката на месо хората биха го купували от пазара, който ще се препълни с месарници и броят на кланиците ще нарасне. За да се ограничи всичко това, на места във Ведите е казано, че човек може да яде месо, след като принесе в жертва някое по-нисше животно, като коза, пред богинята Ка̄лӣ. При всички случаи обаче религията, препоръчваща жертвоприношение на животно, е неблагоприятна и за тези, които извършват ритуала, и за животните. Злонамерените хора, които извършват показни жертвоприношения на животни, Бхагавад-гӣта̄ (16.17) заклеймява по следния начин:

„Самодоволни и нагли, заслепени от богатство и високомерие, понякога те с гордост извършват показни жертвоприношения, без да следват никакви правила и предписания“. Понякога жертвоприношенията на животни се извършват с голяма пищност и внушително поклонение на богинята Ка̄лӣ, но подобни празненства, макар и извършвани в името на ягя, не са истинска ягя, защото ягя означава да се удовлетвори Върховната Божествена Личност. Затова особено в сегашната епоха се препоръчва на интелигентните хора да повтарят мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, за да удовлетворят ягя-пуруш̣а, Виш̣н̣у: ягяих̣ сан̇кӣртана-пра̄яир яджанти хи сумедхасах̣. Злонамерените обаче са осъдени от Върховната Божествена Личност така:

„Заблудени от фалшиво его, сила, гордост, похот и гняв, демоните започват да завиждат на Бога, Върховната Личност, който се намира в собствените им тела, както и в телата на другите, и хулят истинската религия. Тях – изпълнените със завист и злоба, най-нисшите сред хората – Аз непрестанно захвърлям в океана на материалното съществуване в различни демонични форми на живот“ (Бхагавад-гӣта̄, 16.18 – 19). Върховната Божествена Личност осъжда тези хора – това ни посочват думите тава копах̣. Убиецът мрази самия себе си и човека, чийто живот е отнел, защото вследствие на извършеното убийство той ще бъде арестуван и обесен. Някой може да избегне законите на правителството и да се отърве от смъртната присъда, но никой не може да избяга от законите на Бога. Убиецът на животното трябва да бъде убит в следващия си живот от същото животно. Такива са законите на природата. Трябва да следваме наставленията на Върховния Бог: сарва-дхарма̄н паритяджя ма̄м екам̇ шаран̣ам̇ враджа. Всеки, който върви по някакъв друг религиозен път, е подвластен на различни наказания от Върховната Божествена Личност. Следователно ако човек следва измислена религия, той мрази не само другите, но и самия себе си. Логично е да се каже, че неговата религия е безполезна.

В Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.8) се казва:

„Всички дейности (дхарма), извършвани от хората, независимо от професията им, са напълно безполезен труд, ако не пробуждат влечение към посланието на Върховния Бог“. Да следваш религиозна система, която не пробужда Кр̣ш̣н̣а съзнание, съзнание за Бога, е просто загуба на време и усилия.

Бха̄гавата дхарма не се различава от кр̣ш̣н̣а-катха̄. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху искал всеки да стане гуру и навсякъде да проповядва наставленията на Кр̣ш̣н̣а, завещани в Бхагавад-гӣта̄, Шрӣмад Бха̄гаватам, Пура̄н̣ите, Веда̄нта сӯтра и други подобни ведически произведения. А̄рийците, които имат високоразвита цивилизация, следват пътя на бха̄гавата дхарма. Макар да бил петгодишно момче, Прахла̄да Маха̄ра̄джа отправил следния съвет:

Прахла̄да Маха̄ра̄джа проповядвал бха̄гавата дхарма сред съучениците си при всяка една възможност, щом учителите му не били в класната стая. Той казал, че от самото начало на живота, от петгодишна възраст, децата трябва да бъдат обучавани в принципите на бха̄гавата дхарма, защото разбирането им е целта на труднопостижимата човешка форма на живот.

Бха̄гавата дхарма означава живот според наставленията на Върховната Божествена Личност. От Бхагавад-гӣта̄ научаваме, че Върховният Бог е устроил човешкото общество в четири съсловия – бра̄хман̣а, кш̣атрия, вайшя и шӯдра. А Пура̄н̣ите и други произведения на ведическата литература посочват четири а̄шрама, които са степени в духовния живот. Следователно бха̄гавата дхарма означава варн̣а̄шрама дхарма, съставена от четирите обществени и четирите духовни подразделения.

Членовете на човешкото общество, които строго се придържат към принципите на бха̄гавата дхарма и живеят според наставленията на Върховната Божествена Личност, са наречени а̄рийци или а̄ря. Цивилизацията на а̄рийците, ревностно и неотклонно следващи указанията на Бога, е съвършена. Тези цивилизовани хора не правят разграничения между дървета, животни, човешки същества или което и да е живо създание. Пан̣д̣ита̄х̣ сама-даршинах̣ – възпитани в Кр̣ш̣н̣а съзнание, а̄рийците гледат на всички живи същества по един и същ начин. Те не погубват ненужно дори малкото растение, да не говорим за сечене на дървета заради сетивно наслаждение. В наши дни убийството е разпространено по целия свят. Хората секат дървета, колят животни и убиват други хора – всичко това за собственото си сетивно наслаждение. Това не е а̄рийска цивилизация. Както се казва в стиха: стхира-чара-саттва-кадамбеш̣в апр̣тхаг-дхиях̣. Използваната дума апр̣тхаг-дхиях̣ показва, че а̄рийците не правят разлика между нисши и висши форми на живот. Всеки живот трябва да бъде закрилян. Всички живи същества имат право да живеят, дори дърветата и растенията. Това е основният принцип на а̄рийската цивилизация. За разлика от нисшите форми на живот, тези, които са достигнали равнището на човешко общество, трябва да бъдат социално разделени на бра̄хман̣и, кш̣атрии, вайши и шӯдри. Бра̄хман̣ите трябва да следват наставленията на Върховната Божествена Личност, изложени в Бхагавад-гӣта̄ и другите ведически писания. Критерият е гун̣а и карма. С други думи, от човека се изисква да развие качествата на бра̄хман̣а, кш̣атрия, вайшя или шӯдра и да живее според тях. Такава е цивилизацията, възприета от а̄рийците. Защо са я възприели? Защото силно желаят да удовлетворят Кр̣ш̣н̣а. Това е съвършената цивилизация.

А̄рийците не се отклоняват от наставленията на Кр̣ш̣н̣а, нито имат някакви съмнения в Кр̣ш̣н̣а, но тези, които не са а̄рийци, и демоничните хора пренебрегват указанията на Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам. Причината за това е, че са били възпитани да се отдават на сетивно наслаждение за сметка на останалите живи същества. Нӯнам̇ праматтах̣ куруте викарма – единствената им цел е да се отдават на всякакви забранени сетивни наслади. Яд индрия-прӣтая а̄пр̣н̣оти – тръгват по лошия път, за да угодят на сетивата си. Те нямат други занимания и стремежи. Предишният стих осъжда техния обществен морал. Ках̣ кш̣емо ниджа-парайох̣ кия̄н ва̄ртхах̣ сва-пара-друха̄ дхармен̣а – „Какъв е смисълът от цивилизация, в която човек погубва себе си и останалите?“.

Ето защо разглежданият стих съветва всекиго да стане член на цивилизацията на а̄рийците и да приеме наставленията на Бога, Върховната Личност. Хората трябва да организират своите обществени, политически и религиозни дела според неговите указания. Ние разпространяваме Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание в опит да установим такова общество, каквото Кр̣ш̣н̣а желае. Това е смисълът на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Затова представяме Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е, и отхвърляме всякакви спекулативни заключения. Глупаците и негодниците тълкуват Бхагавад-гӣта̄ по свой начин. Когато Кр̣ш̣н̣а казва: ман-мана̄ бхава мад-бхакто мад-я̄джӣ ма̄м̇ намаскуру – „Винаги мисли за мен, стани мой предан, отдавай ми почит и ме обожавай“ – те твърдят, че не Кр̣ш̣н̣а е този, на когото трябва да се отдадем. По този начин извличат въображаеми значения от Бхагавад-гӣта̄. Но за благото на обществото Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание строго се придържа към принципите на бха̄гавата дхарма, тоест наставленията на Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам. Този, който погрешно тълкува Бхагавад-гӣта̄, изкривявайки нейния смисъл за свое собствено сетивно наслаждение, не е а̄риец. Затова коментарите на такива хора върху Бхагавад-гӣта̄ не бива да се приемат. Нека следваме Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е. В Бхагавад-гӣта̄ (12.6 – 7) Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а заявява:

„О, сине на Пр̣тха, Аз бързо спасявам от океана на раждането и смъртта тези, които посвещават всички свои дейности на мен, постоянно медитират върху мен и ме обожават с неотклонно предано служене, погълнати от мисли за мен“.

В Шрӣмад Бха̄гаватам (9.5.16) е казано: ян-на̄ма-шрути-ма̄трен̣а пума̄н бхавати нирмалах̣ – просто като слуша святото име на Бога, човек се пречиства. Ето защо в сегашната епоха на Кали, когато хората са изключително замърсени, възпяването на святото име на Бога се препоръчва като единствено средство за духовно издигане.

„В тази епоха на конфликти и лицемерие единственото средство за спасение е възпяването на святото име на Бога. Няма друг път. Няма друг път. Няма друг път“ (Бр̣хан-на̄радӣя Пура̄н̣а). Преди петстотин години Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху въвел това възпяване на святото име, а в наши дни чрез Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание, Движението Харе Кр̣ш̣н̣а, виждаме как хората, смятани за представители на най-нисшата класа, биват спасени от греховни дейности просто като слушат святото име на Бога. Сам̇са̄ра, материалното съществуване, е следствие на греховни дела. Всеки в материалния свят е осъден, но както има различни категории затворници, така има и различни категории хора. Всички те, във всяко едно обществено положение, страдат. За да прекрати страданието на материалното съществуване, човек трябва да посвети живота си на Кр̣ш̣н̣а съзнание, на Движението за сан̇кӣртана Харе Кр̣ш̣н̣а.

Тук ясно се изтъква: ян на̄ма сакр̣ч чхраван̣а̄т – святото име на Върховната Божествена Личност е толкова могъщо, че ако го чуят искрено дори веднъж, хората от най-нисше потекло се пречистват (кира̄та-хӯн̣а̄ндхра-пулинда-пулкаша̄х̣). Тези хора, известни под името чан̣д̣а̄ли, са по-нисши и от шӯдрите, но също могат да се пречистят просто като слушат святите имена на Бога, а какво остава, ако лично го видят. На сегашното ни равнище Бог, Върховната Личност, може да бъде видян като изображение в храма. Мӯртито на Бога не е различно от Върховния Бог. Понеже не можем да видим Върховния със сегашните си несъвършени очи, Той милостиво се е съгласил да се появи пред нас във форма, която можем да видим. Така че не бива да смятаме мӯртито в храма за материално. Когато предлага храна на мӯртито, украсява го и му служи, преданият се сдобива със същия резултат, който получава от личното служене на Бога във Ваикун̣т̣ха.

Това е съвършеният метод. Трябва да се учим от авторитети като На̄рада, Вя̄са и Асита и да следваме принципите, завещани от тях. Тогава ще можем да видим Върховната Божествена Личност дори със собствените си очи. Нужно е само обучение. Атах̣ шрӣ-кр̣ш̣н̣а-на̄ма̄ди на бхавед гра̄хям индрияих̣. Не можем да възприемем Върховната Божествена Личност с несъвършените си очи и сетива, но ако насочим сетивата си в служене на Бога според указанията на авторитетите, ще бъде напълно възможно да го видим. Веднага щом човек зърне Върховната Божествена Личност, всички греховни последици, стаени в дълбините на сърцето му, изчезват.

Атеистите смятат, че космическото проявление е възникнало случайно чрез различни комбинации на материята без намесата на Бога. Материалистите химици и философите атеисти винаги избягват дори името на Бога във връзка с космическото проявление. Поради дълбокия си материализъм те не могат да разберат Божието творение. Бог, Върховната Личност, е парамахам̇са, Върховно чистият, докато грешниците, силно привързани към сетивно наслаждение и занимаващи се с материални дейности като магарета, са най-низши сред хората. Цялото им псевдонаучно знание е равно на нула заради атеистичната им природа. Затова те не разбират Върховната Божествена Личност.

Съвършенството на живота е да получиш духовно образование и да осъзнаеш съществуването на Бога и как Той създава, поддържа и унищожава космическото мироздание. Този, който притежава съвършено знание, може да развие любов към Бога, общувайки със съвършени личности, като На̄рада и Ан̇гира̄ и продължителите на тяхната ученическа приемственост. Тогава човек ще може да види безграничната Божествена Личност лице в лице. Макар Бог да е необозрим, по безпричинната си милост Той става видим за своите предани. В сегашното ни състояние на обусловен живот не можем да видим или да разберем Върховната Божествена Личност.

„Никой не може да разбере трансценденталната природа на името, формата, качествата и забавленията на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а с материално замърсените си сетива. Но когато човек добие духовна зрялост чрез трансцендентално служене на Бога, Божието име, форма, качества и забавления се разкриват пред него“ (Бхакти-раса̄мр̣та синдху, 1.2.234). Всеки, който се посвети на духовен живот под ръководството на На̄рада Муни или негов представител и така служи на Бога, става достоен да види Бога лице в лице. В Брахма сам̇хита̄ (5.38) се казва:

„Обожавам Говинда, предвечния Бог, неизменно съзерцаван от предания, чиито очи са помазани с елея на любовта. Той е видим във вечната си форма на Шя̄масундара в сърцето на предания“. Човек трябва да следва наставленията на духовния си учител. По този начин се усъвършенства и след време вижда Върховната Божествена Личност. Пример за това е Маха̄ра̄джа Читракету.

На̄рада и Ан̇гира̄ предали на Читракету науката за преданото служене. Благодарение на своето предано служене Читракету видял Върховната Божествена Личност. С предано служене човек постепенно напредва духовно и когато достигне равнището на любов към Бога (према̄ пумартхо маха̄н), той вижда Върховния във всеки един миг. Както се изтъква в Бхагавад-гӣта̄, за този, който отдава предано служене двайсет и четири часа в денонощието, следвайки наставленията на духовен учител (теш̣а̄м̇ сатата-юкта̄на̄м̇ бхаджата̄м̇ прӣти-пӯрвакам), служенето става все по-привлекателно. Тогава Бог, Върховната Личност, който се намира в дълбините на всяко сърце, проговаря на своя предан (дада̄ми буддхи-йогам̇ там̇ йена ма̄м упая̄нти те). Читракету Маха̄ра̄джа първо получил наставления от своите гуру На̄рада и Ан̇гира̄, а после, след като следвал техните наставления, могъл да види Върховния лице в лице. Ето защо сега Бог му излага същината на цялото знание.

Същината на знанието е, че има два вида васту, субстанции. Едната е реална, а другата – илюзорна или временна, понякога наричана нереална. Трябва да обърнем внимание на тези два вида съществуване. Истинската реалност, таттва, включва в себе си Брахман, Парама̄тма̄ и Бхагава̄н. В Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.11) е казано:

„Учените трансценденталисти, които познават Абсолютната Истина, наричат тази недвойствена субстанция Брахман, Парама̄тма̄ или Бхагава̄н“. Абсолютната Истина съществува вечно в три аспекта. Следователно Брахман, Парама̄тма̄ и Бхагава̄н взети заедно съставляват тази субстанция.

Относителната реалност, от своя страна, се проявява в две подразделения – дейности и забранени дейности (карма и викарма). Под карма се имат предвид благочестивите материални дейности, извършвани през деня, а също и дейностите на ума по време на сън. В известен смисъл това са желани дейности. Викарма обаче са илюзорни дейности, нещо като пустинен мираж. Тези дейности са лишени от всякакъв смисъл. Съвременните учени например си въобразяват, че животът може да произлезе от взаимодействието на химични елементи и упорито продължават с опитите си да докажат това в лаборатории по цял свят, въпреки че никой в световната история не е успял да произведе жизнена субстанция от материални съставки. Дейности от такъв род се наричат викарма.

Всички материални дейности всъщност са илюзорни, а прогресът в илюзия е просто губене на време. Тези илюзорни дейности се наричат ака̄ря и за тях трябва да научим от наставленията на Върховната Божествена Личност. В Бхагавад-гӣта̄ (4.17) е казано:

„Тънкостите на действието са много трудни за разбиране. Затова трябва добре да се знае какво е действие, какво е забранено действие и какво е бездействие“. Трябва да научим това непосредствено от Върховната Божествена Личност. В образа си на Анантадева Бог дава напътствия на цар Читракету, който постигнал голям напредък в преданото служене, следвайки указанията на На̄рада и Ан̇гира̄.

Тук е казано: ахам̇ ваи сарва-бхӯта̄ни – Бог е всичко (сарва-бхӯта̄ни), включително живите същества и материалните елементи. Бог заявява в Бхагавад-гӣта̄ (7.4 – 5):

„Земя, вода, огън, въздух, етер, ум, интелигентност и фалшиво его – тези осем елемента съставят моите отделени материални енергии. Освен тях, о, силноръки Арджуна, има и друга, висша моя енергия. Тя обхваща живите същества, които използват ресурсите на нисшата материална природа“. Живото същество се мъчи да господства над материалните, физични елементи, но и физичните елементи, и духовната искрица са енергии, водещи началото си от Върховната Божествена Личност. Затова Бог заявява: ахам̇ ваи сарва-бхӯта̄ни – „Аз съм всичко“. Както топлината и светлината се излъчват от огъня, така тези две енергии – физичните елементи и живите същества – се проявяват от Върховния Бог. Ето защо Той казва: ахам̇ ваи сарва-бхӯта̄ни – „И материята, и духът произлизат от мен“.

Освен това Бог, като Свръхдуша, направлява живите същества, обусловени от материалната среда. Затова го наричат бхӯта̄тма̄ бхӯта-бха̄ванах̣. Той дава на живото същество интелигентност, с която да подобри духовното си положение и да се завърне у дома, при Бога. А ако то не иска да се върне в духовния свят, Бог му дава интелигентност как да подобри материалното си положение. Самият Той утвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (15.15): сарвася ча̄хам̇ хр̣ди саннивиш̣т̣о маттах̣ смр̣тир гя̄нам апоханам̇ ча: „Аз съм в сърцето на всекиго и от мен идват паметта, знанието и забравата“. Отвътре, от сърцето, Бог дава на живото същество интелигентност, с която да действа. Затова в предишния стих бе казано, че нашите действия започват, след като Върховната Божествена Личност започне да действа. Не е възможно самостоятелно да полагаме усилия или да оказваме въздействие върху каквото и да било. Ето защо Бог е бхӯта-бха̄ванах̣.

Друг аспект на знанието, което ни разкрива този стих е, че шабда-брахма също е форма на Върховния Бог. Арджуна приема Бог Кр̣ш̣н̣а в неговата вечна, блажена форма за парам̇ брахма. А в обусловеното си състояние живото същество приема илюзорното за истинско. Това се нарича ма̄я̄ или авидя̄ – невежество. Във Ведите е казано, че човек трябва да стане предан и тогава да направи разлика между авидя̄ и видя̄, както подробно е разяснено в Ӣшопаниш̣ад. Ако наистина е достигнал равнището на видя̄, той сам ще разбере Личността на Върховния в неговите различни форми като Бог Ра̄ма, Бог Кр̣ш̣н̣а и Сан̇карш̣ан̣а. Ведическото знание представлява диханието на Върховния Бог, а това знание е в основата на всички дейности. Затова Бог отбелязва, че когато Той започне да действа или да диша, възникват материалните вселени, а с тях постепенно се развиват и различните дейности. В Бхагавад-гӣта̄ Кр̣ш̣н̣а казва: пран̣авах̣ сарва-ведеш̣у – „Аз съм сричката ом̇ във ведическите мантри“. Ведическото знание започва с трансценденталния звук пран̣ава, ом̇ка̄ра. Същият този трансцендентален звук е и Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе. Абхиннатва̄н на̄ма-на̄минох̣ – между святото име на Бога и самия Бог няма разлика.

Философите ма̄я̄ва̄дӣ виждат всичко качествено еднакво с Върховната Божествена Личност, или Върховния Брахман, затова приемат всичко за обект на обожание. Тази опасна теория на школата Ма̄я̄ва̄да насочва хората към атеизъм. Под нейно влияние те се мислят за Бог, но това няма нищо общо с реалността. Както се изтъква в Бхагавад-гӣта̄ (мая̄ татам идам̇ сарвам̇ джагад авякта-мӯртина̄), истината е, че цялото космическо творение произлиза от енергиите на Върховния Бог, проявени във физичните елементи и в живите същества. Живите същества погрешно приемат физичните елементи като средство за наслаждение, а себе си – за наслаждаващи се. Но никой от тях не е независим; те са енергии на Бога. Върховната Божествена Личност е първопричината за материалната и духовната енергия. Въпреки това не бива да смятаме, че самият Бог се е проявил по различни начини. За да осъди теориите на ма̄я̄ва̄дӣте, Кр̣ш̣н̣а ясно казва в Бхагавад-гӣта̄: мат-стха̄ни сарва-бхӯта̄ни на ча̄хам̇ теш̣в авастхитах̣ – „Всички същества са в мен, но Аз не съм в тях“. Всичко се крепи на него и е само проявление на енергиите му, но това не означава, че всичко е достойно за обожание като самия Бог. Материалното проявление е преходно, но Бог е вечен. Живите същества са частици от Бога, но не са самият Бог. Бог е невъобразим, но живите същества в материалния свят не са. Теорията, че енергиите на Бога, като негови проявления, са равностойни на Бога, е погрешна.

В нито едно от тези състояния на живите същества – дълбок сън, сънуване и будност – не съществува субстанция. Те са само прояви на различни стадии от обусловения живот. Има много планини, реки, дървета, пчели, тигри и змии, които се намират някъде далеч, но в съня си човек ги вижда съвсем наблизо. И както нощем имаме сънища, така, когато сме будни, ние живеем в по-осезаемите сънища на нация, общество, общност, притежания, небостъргачи, банкова сметка, ранг и престиж. Трябва да знаем, че тези обстоятелства са резултат от връзката ни с материалния свят. Живото същество заема различни позиции в многообразните форми на живот, които са само творение на илюзорната енергия, действаща под ръководството на Върховната Божествена Личност. Така че Върховният Бог има водеща роля и обусловеното живо същество трябва да помни този изначален извършител Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Като живи същества ние се носим по вълните на пракр̣ти, природата, действаща под ръководството на Бога (мая̄дхякш̣ен̣а пракр̣тих̣ сӯяте са-чара̄чарам). В една своя песен Бхактивинода Т̣ха̄кура казва: (мичхе) ма̄я̄ра ваше, я̄ччха бхесе', кха̄ччха ха̄буд̣убу, бха̄и – „Защо се носиш по вълните на илюзорната енергия насън и наяве? Всички те са творение на ма̄я̄“. Нашият единствен дълг е да помним върховния повелител на тази илюзорна енергия – Кр̣ш̣н̣а. За да направим това, ша̄стрите ни съветват: харер на̄ма харер на̄ма харер на̄маива кевалам – трябва винаги да повтаряме святото име на Бога – Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе. Върховният Бог може да бъде достигнат в три аспекта – като Брахман, Парама̄тма̄ и Бхагава̄н, но Бхагава̄н е най-висшето достижение. Този, който достигне Бхагава̄н – Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а, – е най-съвършеният маха̄тма̄ (ва̄судевах̣ сарвам ити са маха̄тма̄ судурлабхах̣). Живото същество в човешка форма на живот трябва да разбере Върховната Божествена Личност, защото тогава ще разбере всичко останало. Ясмин ви гя̄те сарвам евам̇ вигя̄там̇ бхавати (Мун̣д̣ака Упаниш̣ад, 1.3). Според това ведическо твърдение просто като разбере Кр̣ш̣н̣а, човек постига прозрение за Брахман, за Парама̄тма̄, за пракр̣ти (илюзорната енергия), за духовната енергия и за всичко останало. Всичко ще му се разкрие. Пракр̣ти, материалната природа, действа под ръководството на Върховния Бог, а ние, живите същества, се носим по вълните на пракр̣ти. За да постигнем себепознание, трябва винаги да помним Кр̣ш̣н̣а. В Падма Пура̄н̣а е казано: смартавях̣ сататам̇ виш̣н̣ух̣ – трябва винаги да помним Бог Виш̣н̣у. Висмартавьо на джа̄тучит: и никога да не го забравяме. Това е съвършенството на живота.

Щом се освободи от фалшивото его, живото същество осъзнава висшата си позиция на душа, неразделна частица от божествената енергия на удоволствието. Така под влияние на Брахман дори докато спи, живото същество може да се наслаждава. Бог казва: „Аз самият съм този Брахман, тази Парама̄тма̄ и този Бхагава̄н“. Това е отбелязано от Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ в Крама сандарбха.

От гледна точка на знанието живото същество е качествено еднакво с Върховния Брахман, но е различно в количествено отношение, тъй като е частица от Върховния Брахман. Понеже е Брахман в качествено отношение, живото същество помни случилото се в съня и е осъзнато за дейностите си в будно състояние.

Обикновено философите ма̄я̄ва̄дӣ или хората, попаднали под тяхно влияние, смятат себе си за равни на Върховната Божествена Личност. Това е причината за обусловения им живот. Поетът ваиш̣н̣ава Джагада̄нанда Пан̣д̣ита пише следното в своята Према виварта:

Обусловеният живот на живото същество започва веднага щом то забрави присъщото си положение и се опитва да стане едно с Върховния. Схващането, че Върховният Брахман и живото същество са еднакви не само в качествено, но и в количествено отношение, е причината за обусловения живот. Забравата на разликата между Върховния Бог и живото същество води до обусловено съществуване. Обусловено съществуване означава да се разделиш с едно тяло, за да приемеш друго и да изпиташ смъртта, за да се срещнеш отново с нея. Философът ма̄я̄ва̄дӣ предлага учението тат твам аси – „Ти си равен на Бога“. Той забравя, че тат твам аси се отнася до междинната позиция на живото същество, което е като слънчевата светлина. И Слънцето, и слънчевото сияние излъчват топлина и светлина; в качествено отношение те са еднакви. Но не бива да забравяме, че слънчевото сияние се дължи на Слънцето. В този смисъл Бог казва в Бхагавад-гӣта̄: брахман̣о хи пратиш̣т̣ха̄хам – „Аз съм първоизточникът на Брахман“. Слънчевото сияние зависи от присъствието на Слънцето, а не Слънцето от всепроникващото слънчево сияние. Забравата и неправилното разбиране на тази истина се нарича ма̄я̄. Забравили присъщото си положение и положението на Върховния Бог, ние попадаме в ма̄я̄, или сам̇са̄ра – обусловения живот. В тази връзка Мадхва̄ча̄ря отбелязва:

Този, който смята, че живото същество по нищо не се различава от Върховния Бог, без съмнение е в невежество (тамах̣).

Казаното се потвърждава и в Чайтаня чарита̄мр̣та (А̄ди, 9.41). Бог Чайтаня заявява:

Всеки, който се е родил в Индия като човешко същество, може да постигне върховния успех чрез ведическите писания и практическото им приложение. Постигналият съвършенство може да допринесе за себепознанието на цялото човешко общество. Това е най-добрият начин да се извършва благотворителна дейност.