Шрӣмад Бха̄гаватам 1.5.22

इदं हि पुंसस्तपस: श्रुतस्य वा
स्विष्टस्य सूक्तस्य च बुद्धिदत्तयो: ।
अविच्युतोऽर्थ: कविभिर्निरूपितो
यदुत्तमश्लोकगुणानुवर्णनम् ॥ २२ ॥
идам̇ хи пум̇сас тапасах̣ шрутася ва̄
свиш̣т̣ася сӯктася ча буддхи-даттайох̣
авичюто 'ртхах̣ кавибхир нирӯпито
яд-уттамашлока-гун̣а̄нуварн̣анам

Дума по дума

идамтова; хиопределено; пум̇сах̣на всеки; тапасах̣чрез отречения; шрутасячрез изучаване на Ведите; ва̄или; свиш̣т̣асяжертвоприношения; сӯктасядуховно образование; чаи; буддхиразвиване на знание; даттайох̣благотворителност; авичютах̣непогрешима; артхах̣полза; кавибхих̣от признатите учени; нирӯпитах̣направиха извода; яттова, което; уттамашлокаБогът, който е възпяван с избрани стихове; гун̣а-ануварн̣анамописание на трансценденталните качества.

Превод

Учените кръгове са стигнали до извода, че крайната цел на процеса на познанието, който се състои от отречения, изучаване на Ведите, жертвоприношения, пеене на химни и благотворителност, намира висшия си израз в трансценденталните описания на Бога, възпяван в подбрани стихове.

Пояснение

Развитият човешки интелект е предназначен за усъвършенстване на знанието за изкуството, науката, философията, физиката, химията, психологията, икономиката, политиката и пр. Със задълбочаването на тези познания човешкото същество може да постигне съвършенство в живота. Връхната точка на това съвършенство е осъзнаването на Върховното Същество, Виш̣н̣у. Затова шрути насочва тези, които наистина притежават знание, към служене на Бог Виш̣н̣у. За съжаление, хората, които са заслепени от външната красота на виш̣н̣у-ма̄я̄, не разбират, че себепознанието, най-висшето съвършенство, може да се постигне само по милостта на Виш̣н̣у. Виш̣н̣у-ма̄я̄ означава сетивно наслаждение, мимолетно и жалко. Тези, които са в плен на виш̣н̣у-ма̄я̄, използват постигнатото в процеса на познанието, за да удовлетворяват сетивата си. Шрӣ На̄рада Муни обяснява, че всички атрибути на космическата вселена са еманации от различните енергии на Бога, защото чрез непроницаемата си енергия Богът е привел в действие причинно-следствените връзки в сътвореното проявление. Тези причини и следствия произхождат от енергията му, поддържат се от него и след разрушението потъват в него. Следователно нищо не е различно от него, но същевременно Богът винаги се различава от всичко.
Когато научният прогрес се използва в служене на Бога, процесът на познанието става абсолютен. Личността на Бога не се различава от трансценденталното му име, слава, величие и пр. Затова всички мъдреци и предани на Бога препоръчват изкуството, науката, философията, физиката, химията, психологията и всички останали области на знанието да се използват единствено в служене на Бога. Изкуството, литературата, поезията, живописта и пр. могат да се използват за възхваляване на Бога. Писателите, поетите и знаменитите литератори пишат предимно за сетивното наслаждение. А ако се обърнат към служенето на Бога, те ще могат да описват трансценденталните забавления на Бога. Ва̄лмӣки е бил велик поет, а Вя̄садева – велик писател, двамата всецяло са се били отдали на описанието на трансценденталните дейности на Бога и с това са станали безсмъртни. Науката и философията също трябва да се използват в служене на Бога. От измислените теории, предназначени за сетивно наслаждение, няма никаква полза. Философията и науката трябва да утвърждават величието на Бога. Високоразвитите хора се стремят да разберат Абсолютната Истина чрез науката, затова големият учен трябва да се стреми да докаже съществуването на Бога на научна основа. По аналогичен начин философските разсъждения трябва да утвърдят, че Върховната Истина има сетива и е всемогъща. В служене на Бога трябва да се използват и всички останали области на знанието. Това твърди и Бхагавад-гӣта̄. Всяко „знание“, което не се използва в служене на Бога, не е нищо друго, освен невежество. Истинското предназначение на напредналото знание е да утвърди величието на Бога – това е смисълът на дадената шлока. Научното знание, което се използва в служене на Бога, и всяка подобна дейност е всъщност хари-кӣртана, прослава на Бога.