Шрӣмад Бха̄гаватам 6.16.8
Стих
евам̇ йони-гато джӣвах̣
са нитьо нирахан̇кр̣тах̣
я̄вад ятропалабхйета
та̄ват сватвам̇ хи тася тат
са нитьо нирахан̇кр̣тах̣
я̄вад ятропалабхйета
та̄ват сватвам̇ хи тася тат
Дума по дума
евам — така; йони-гатах̣ — като се намира сред определени форми на живот; джӣвах̣ — живото същество; сах̣ — то; нитях̣ — вечно; нирахан̇кр̣тах̣ — без да се отъждествява с тялото; я̄ват — докато; ятра — където; упалабхйета — може да бъде открито; та̄ват — дотогава; сватвам — представа за аза; хи — наистина; тася — на него; тат — това.
Превод
Въпреки че едно живо същество се свързва с друго поради роднинство между временните тела, самото живо същество е вечно. Всъщност тялото се ражда или загива, а не живото същество. Не бива да мислим, че живото същество се ражда или умира. То няма връзка с така наречените бащи и майки. Щом се появи като син на определени баща и майка вследствие от миналите си дейности, то има връзка с тялото, дадено му от тези родители. Така живото същество погрешно се възприема като техен син и храни привързаност към тях. Но след смъртта му с тази връзка е свършено. При тези обстоятелства би било неуместно човек да се въвлича в радости и скърби.
Пояснение
Когато живее в материалното тяло, живото същество погрешно си мисли, че е това тяло, въпреки че в действителност не е. Връзките му с неговото тяло и неговите баща и майка са нереални, илюзорни представи. Тези илюзии продължават, докато човек не получи просветление за реалното положение на живото същество.