Шрӣмад Бха̄гаватам 6.16.9
Стих
еш̣а нитьо 'вяях̣ сӯкш̣ма
еш̣а сарва̄шраях̣ свадр̣к
а̄тмама̄я̄-гун̣аир вишвам
а̄тма̄нам̇ ср̣джате прабхух̣
еш̣а сарва̄шраях̣ свадр̣к
а̄тмама̄я̄-гун̣аир вишвам
а̄тма̄нам̇ ср̣джате прабхух̣
Дума по дума
еш̣ах̣ — това живо същество; нитях̣ — вечно; авяях̣ — неунищожимо; сӯкш̣мах̣ — много, много малко (невидимо за материалните очи); еш̣ах̣ — това живо същество; сарва-а̄шраях̣ — причината за различните тела; сва-др̣к — себеозарено; а̄тма-ма̄я̄-гун̣аих̣ — от гун̣ите на материалната природа на Върховната Божествена Личност; вишвам — материалния свят; а̄тма̄нам — себе си; ср̣джате — изглежда; прабхух̣ — господар.
Превод
Живото същество е вечно и неунищожимо, защото няма начало и край. То никога не се ражда и не умира. То е основният принцип на всички видове тела, но не принадлежи към телесната категория. Живото същество е възвишено, еднакво в качествено отношение с Върховния Бог. Но понеже е нищожно малко, то лесно става жертва на илюзорната външна енергия и така си създава разнообразни тела според различните си желания.
Пояснение
В този стих е представена философията ачинтя-бхеда̄бхеда – едновременно тъждество и различие. Живото същество е вечно (нитя) като Върховната Божествена Личност, но разликата между тях е, че Върховният Бог е най-великият – никой не е равен с него или по-велик от него, докато живото същество е сӯкш̣ма, нищожно малко. В ша̄стрите се казва, че размерът на живото същество е една десетохилядна част от върха на косъма. Върховният Бог е всепроникващ (ан̣д̣а̄нтара-стха-парама̄н̣у-чая̄нтара-стхам). Ако приемем живото същество за най-малкото, естествено е да попитаме кое е най-голямото. Най-голямото е Върховната Божествена Личност, а най-малкото е живото същество.
Друга присъща черта на живото същество (джӣва) е, че попада под влияние на ма̄я̄. А̄тмама̄я̄-гун̣аих̣ – то е склонно да бъде покривано от илюзорната енергия на Върховния Бог. Живото същество носи отговорност за обусловения си живот в материалния свят, затова е наречено прабху („господар“). Ако иска, може да дойде в материалния свят, ако иска, може да се върне у дома, при Бога. Заради неговото желание да се наслаждава на материалния свят Бог, Върховната Личност, му предоставя материално тяло чрез посредничеството на материалната енергия. Самият Бог казва в Бхагавад-гӣта̄ (18.61):
ӣшварах̣ сарва-бхӯта̄на̄м̇
хр̣д-деше 'рджуна тиш̣т̣хати
бхра̄маян сарва-бхӯта̄ни
янтра̄рӯд̣ха̄ни ма̄яя̄
хр̣д-деше 'рджуна тиш̣т̣хати
бхра̄маян сарва-бхӯта̄ни
янтра̄рӯд̣ха̄ни ма̄яя̄
„Върховният Бог се намира в сърцето на всекиго, о, Арджуна, и направлява странстванията на живите същества, които като че ли са поставени в машина, направена от материалната енергия“. Върховният Бог дава възможност на живото същество да се наслаждава на материалния свят, както желае, но Той открито изразява собственото си желание живото същество да изостави всякакви материални стремежи, напълно да му се отдаде и да се завърне у дома, в духовния свят.
Живото същество е най-малкото (сӯкш̣ма). В тази връзка Джӣва Госва̄мӣ изтъква, че за учените материалисти е изключително трудно да открият живото същество в тялото, но от авторитетни източници ние знаем, че то се намира в тялото. Тялото е различно от живото същество.