Шрӣмад Бха̄гаватам 6.16.10
Стих
на хй ася̄сти приях̣ кашчин
на̄приях̣ свах̣ паро 'пи ва̄
еках̣ сарва-дхия̄м̇ драш̣т̣а̄
картР̣̄н̣а̄м̇ гун̣а-дош̣айох̣
на̄приях̣ свах̣ паро 'пи ва̄
еках̣ сарва-дхия̄м̇ драш̣т̣а̄
картР̣̄н̣а̄м̇ гун̣а-дош̣айох̣
Дума по дума
на — не; хи — наистина; ася — на живото същество; асти — има; приях̣ — любим; кашчит — някой; на — не; априях̣ — който не е любим; свах̣ — собствен; парах̣ — друг; апи — също; ва̄ — или; еках̣ — един; сарва-дхия̄м — на различни видове интелигентност; драш̣т̣а̄ — наблюдателят; картР̣̄н̣а̄м — на извършителите; гун̣а-дош̣айох̣ — на добрите и лошите дела.
Превод
За живото същество никой не е любим или омразен. То не прави разлика между негово и чуждо. То е единствено и неповторимо; не се влияе от приятели и врагове, доброжелатели или злосторници. То е само един наблюдател, свидетел на различните склонности на хората.
Пояснение
Както стана дума в предишния стих, живото същество притежава качествата на Върховната Божествена Личност, но в нищожни количества, защото е малка частица, докато Върховният Бог е всепроникващ и огромен. За Върховния не съществуват приятели, врагове или роднини, защото Той е отвъд недостатъците на невежеството, характерни за обусловените души. От друга страна, Той е много милостив и благосклонен към своите предани и не е доволен от хората, които се отнасят злонамерено към тях. Бог сам утвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (9.29):
само 'хам̇ сарва-бхӯтеш̣у
на ме двеш̣ьо 'сти на приях̣
йе бхаджанти ту ма̄м̇ бхактя̄
майи те теш̣у ча̄пй ахам
на ме двеш̣ьо 'сти на приях̣
йе бхаджанти ту ма̄м̇ бхактя̄
майи те теш̣у ча̄пй ахам
„Аз не завиждам на никого, не предпочитам никого; отнасям се еднакво към всички. Но всеки, който ми служи с преданост, е мой приятел; той е в мен и Аз също съм негов приятел“. Върховният Бог няма врагове или приятели, но е предразположен към своите предани, постоянно заети да му служат. На друго място в Гӣта̄ (16.19) Бог казва:
та̄н ахам̇ двиш̣атах̣ крӯра̄н
сам̇са̄реш̣у нара̄дхама̄н
кш̣ипа̄мй аджасрам ашубха̄н
а̄сурӣш̣в ева йониш̣у
сам̇са̄реш̣у нара̄дхама̄н
кш̣ипа̄мй аджасрам ашубха̄н
а̄сурӣш̣в ева йониш̣у
„Тях – изпълнените със завист и злоба, най-нисшите сред хората – Аз непрестанно захвърлям в океана на материалното съществуване в различни демонични форми на живот“. Бог е непримирим враг на зложелателите на своите предани. За да защити преданите, понякога даже убива враговете им. Например за да спаси Прахла̄да Маха̄ра̄джа, Той разкъсал врага му Хиран̣якашипу, а демонът постигнал освобождение, защото бил убит от Бога. Бог вижда всичко. Той е свидетел на всички дейности и е склонен да накаже враговете на своите предани. В други случаи обаче Бог просто наблюдава какво правят живите същества и им предоставя последиците от техните греховни или благочестиви дела.