Шрӣмад Бха̄гаватам 6.16.11
Стих
на̄датта а̄тма̄ хи гун̣ам̇
на дош̣ам̇ на крия̄-пхалам
уда̄сӣнавад а̄сӣнах̣
пара̄вара-др̣г ӣшварах̣
на дош̣ам̇ на крия̄-пхалам
уда̄сӣнавад а̄сӣнах̣
пара̄вара-др̣г ӣшварах̣
Дума по дума
на — не; а̄датте — приема; а̄тма̄ — Върховният Бог; хи — наистина; гун̣ам — щастие; на — не; дош̣ам — нещастие; на — нито; крия̄-пхалам — следствието от която и да е кармична дейност; уда̄сӣна-ват — като безпристрастен човек; а̄сӣнах̣ — седи (в дълбините на сърцето); пара-авара-др̣к — като вижда причината и следствието; ӣшварах̣ — Върховният Бог.
Превод
Върховният Бог (а̄тма̄), източникът на причината и следствието, не познава радостта и мъката, породени от плодоносни дейности. Той няма нужда да се ражда в материално тяло и понеже няма материално тяло, винаги е безпристрастен. Живото същество, като неразделна частица от Бога, притежава неговите качества, но в незначително количество. Следователно човек не бива да се отдава на скръбта.
Пояснение
Обусловената душа има приятели и врагове. Тя се влияе от добрите страни и от недостатъците на положението си. Но Върховният Бог е винаги трансцендентален. Бидейки Ӣшвара, върховният властелин, Той не се влияе от двойствеността. Затова може да се каже, че Той се намира в дълбините на всяко сърце като безпристрастен свидетел на причините и следствията от човешките дела – добри или лоши. Трябва да разберем също така, че думата уда̄сӣна, „безпристрастен“, не означава, че Бог бездейства; по-скоро Той не е лично повлиян. Например съдията е безпристрастен, когато пред него застанат две спорещи страни, но въпреки това се намесва според естеството на случая. За да станем напълно безпристрастни, безразлични към материалните дейности, трябва просто да потърсим подслон в лотосовите нозе на върховната безпристрастна личност.
Маха̄ра̄джа Читракету разбрал, че не е по силите на човек да остане безразличен при такива мъчителни обстоятелства като смъртта на родния му син. Но понеже Бог знае как да уреди всичко, най-добре е да се уповаваме на него и да изпълняваме дълга си в преданото му служене. Каквото и да се случи, не бива да се объркваме от двойственостите. В Бхагавад-гӣта̄ (2.47) пише:
карман̣й ева̄дхика̄рас те
ма̄ пхалеш̣у када̄чана
ма̄ карма-пхала-хетур бхӯр
ма̄ те сан̇го 'ств акарман̣и
ма̄ пхалеш̣у када̄чана
ма̄ карма-пхала-хетур бхӯр
ма̄ те сан̇го 'ств акарман̣и
„Можеш да изпълняваш предписаните си задължения, но нямаш право на плодовете от труда си. Никога не смятай, че резултатът от твоите действия зависи от теб, и никога не се отказвай от изпълнението на дълга си“. Всеки трябва да следва своя дълг в преданото служене, а за резултата от дейността да се осланя на Върховната Божествена Личност.