ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА
Цар Читракету среща Върховния Бог
Както ще стане ясно от тази глава, Читракету успял да говори с покойния си син и да чуе от него истината за живота. Когато царят се успокоил, великият мъдрец На̄рада му дал мантра, която Читракету повтарял и така намерил подслон в лотосовите нозе на Сан̇карш̣ан̣а.
Живото същество е вечно. Затова нито се ражда, нито умира (на ханяте ханяма̄не шарӣре). Според последиците от плодоносните си дейности живото същество преминава през разнообразни форми на живот сред птици, зверове, дървета, хора, полубоговете и т.н., сменяйки подред различни тела. За известно време то получава определено тяло като син или като баща, свързани в измамно родство. Всичките ни взаимоотношения в материалния свят с приятели, роднини или врагове са изградени от двойственост, която ни кара да се чувстваме щастливи и нещастни въз основа на една илюзия. В действителност живото същество е душа, неразделна частица от Бога, и няма нищо общо с взаимоотношенията в този свят на двойствености. Ето защо На̄рада Муни посъветвал Читракету да не тъгува за своя тъй наречен син.
След като изслушали поученията на мъртвия си син, Читракету и съпругата му разбрали, че всички взаимоотношения в материалния свят носят страдание. Цариците, които отровили сина на Кр̣тадюти, изпитали огромен срам. Те се разкаяли за сторения грях и загубили всякакво желание да имат синове. По-късно На̄рада Муни отправил молитви към На̄ра̄ян̣а, който съществува като чатур-вюха, и предал на Читракету знанието за Върховния Бог – създателя, поддръжника и унищожителя на всичко, господаря на материалната природа. След като просветил цар Читракету, На̄рада Муни се върнал на Брахмалока. Тези наставления за Абсолютната Истина са наречени маха̄-видя̄. Щом получил духовно посвещение от На̄рада Муни, цар Читракету започнал да повтаря маха̄-видя̄ и след една седмица пред него се появил Бог Сан̇карш̣ан̣а, заобиколен от четиримата Кума̄ри. Той бил облечен в прекрасни синкави дрехи, с шлем и златни украшения. Лицето му сияело от щастие. Читракету поднесъл почитанията си на Бог Сан̇карш̣ан̣а и започнал да му се моли.
В молитвите си Читракету казал, че милиони вселени се намират в порите на Сан̇карш̣ан̣а, който е безграничен, без начало и без край. Преданите добре знаят, че Бог е вечен. Разликата между почитането на Бога и почитането на полубоговете е, че поклонникът на Бога също става вечен, докато всички благословии, които човек получава от полубоговете са временни. Докато не стане предан, никой не може да разбере Върховната Божествена Личност.
Щом Читракету завършил молитвите си, безкрайният Върховен Бог му разкрил знанието за самия себе си.
ТЕКСТ 1: Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ каза: Скъпи царю Парӣкш̣ит, чрез мистичните си сили великият мъдрец На̄рада свести мъртвия син пред очите на опечалените му родственици и каза следното.
ТЕКСТ 2: Шрӣ На̄рада Муни каза: О, живо същество, желая ти сполука. Виж твоите баща и майка. Всичките ти приятели и роднини са потънали в скръб от твоята смърт.
ТЕКСТ 3: Ти умря преждевременно и оставащите ти дни все още не са изтекли. Затова можеш отново да влезеш в своето тяло и да се радваш на остатъка от живота си в обкръжението на приятели и близки. Приеми царския трон и всички богатства, дарени от баща ти.
ТЕКСТ 4: С мистичната сила на На̄рада Муни живото същество влезе за малко в мъртвото си тяло и в отговор на молбата на мъдреца каза следното: Според резултатите от кармичните си дейности аз, живото същество, преминавам от едно тяло в друго, като понякога попадам сред полубоговете, друг път – сред нисшите животни, понякога – сред растенията, а друг път – между хората. Така че в кое точно раждане тези родители са били мои майка и баща? Всъщност никой не ми е майка и баща. Как да приема тези хора за мои родители?
ТЕКСТ 5: Живите същества, отнесени в потока на материалния живот, с течение на времето стават приятели, роднини и врагове; понякога са неутрални, помагат си, презират се и влизат във всякакви взаимоотношения. Но независимо какви връзки създават, тези връзки не са постоянни.
ТЕКСТ 6: Както златото и други стоки постоянно се прехвърлят от място на място в процеса на покупко-продажбите, така живото същество, вследствие на кармичните си дейности се лута из цялата вселена, приемайки многообразни тела сред различни форми на живот с помощта на един или друг баща.
ТЕКСТ 7: Малко на брой живи същества се раждат в човешка форма, други се раждат като животни. Макар и едните, и другите да са живи създания, техните взаимоотношения са временни. Животното може да се намира под грижите на някой човек за известно време, а по-късно да стане собственост на други хора. Щом се раздели с животното, предишният стопанин вече не се чувства собственик. Докато притежава животното, той изпитва привързаност към него, но щом го продаде, това чувство изчезва.
ТЕКСТ 8: Въпреки че едно живо същество се свързва с друго поради роднинство между временните тела, самото живо същество е вечно. Всъщност тялото се ражда или загива, а не живото същество. Не бива да мислим, че живото същество се ражда или умира. То няма връзка с така наречените бащи и майки. Щом се появи като син на определени баща и майка вследствие от миналите си дейности, то има връзка с тялото, дадено му от тези родители. Така живото същество погрешно се възприема като техен син и храни привързаност към тях. Но след смъртта му с тази връзка е свършено. При тези обстоятелства би било неуместно човек да се въвлича в радости и скърби.
ТЕКСТ 9: Живото същество е вечно и неунищожимо, защото няма начало и край. То никога не се ражда и не умира. То е основният принцип на всички видове тела, но не принадлежи към телесната категория. Живото същество е възвишено, еднакво в качествено отношение с Върховния Бог. Но понеже е нищожно малко, то лесно става жертва на илюзорната външна енергия и така си създава разнообразни тела според различните си желания.
ТЕКСТ 10: За живото същество никой не е любим или омразен. То не прави разлика между негово и чуждо. То е единствено и неповторимо; не се влияе от приятели и врагове, доброжелатели или злосторници. То е само един наблюдател, свидетел на различните склонности на хората.
ТЕКСТ 11: Върховният Бог (а̄тма̄), източникът на причината и следствието, не познава радостта и мъката, породени от плодоносни дейности. Той няма нужда да се ражда в материално тяло и понеже няма материално тяло, винаги е безпристрастен. Живото същество, като неразделна частица от Бога, притежава неговите качества, но в незначително количество. Следователно човек не бива да се отдава на скръбта.
ТЕКСТ 12: Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ продължи: Обусловената душа (джӣва) в образа на сина на Маха̄ра̄джа Читракету каза това и после ги напусна, а Читракету и другите близки на покойното момче бяха удивени. Така те разсякоха оковите на привързаността, възникнала от роднинството си с него, и престанаха да скърбят.
ТЕКСТ 13: След като изпълниха задълженията си около погребалните обреди и изгориха трупа на детето, роднините му преодоляха привързаността, която поражда илюзия, скръб, страх и страдание. Трудно е да се преодолее подобна привързаност, но те го направиха с лекота.
ТЕКСТ 14: Другите съпруги на царя, отровителките на детето, много се засрамиха, а телата им загубиха свежестта си. О, царю, докато ридаеха, те си спомниха поученията на Ан̇гира̄ и се простиха с всякакво желание да раждат деца. Следвайки наставленията на бра̄хман̣ите, цариците отидоха на брега на Ямуна̄, изкъпаха се и се покаяха за прегрешенията си.
ТЕКСТ 15: Просветлен от поученията на бра̄хман̣ите Ан̇гира̄ и На̄рада, цар Читракету станал напълно осъзнат за духовното знание. Като слон, който се измъква от кално езеро, царят напусна тъмния кладенец на семейния живот.
ТЕКСТ 16: Царят се изкъпа във водите на Ямуна̄ и съгласно предписанията предложи вода в дар на прадедите и полубоговете. След това, строго държейки в подчинение ума и сетивата си, Читракету поднесе своите почитания и поклони пред синовете на Брахма̄ (Ан̇гира̄ и На̄рада).
ТЕКСТ 17: А после, понеже беше много доволен от Читракету – уравновесен предан и отдала се душа, – най-могъщият мъдрец, На̄рада, му даде следните трансцендентални наставления.
ТЕКСТОВЕ 18 – 19: (На̄рада даде на Читракету следната мантра). О, Господи, о, Върховна Божествена Личност, към когото се обръщат с ом̇ка̄ра (пран̣ава), поднасям ти смирените си почитания. О, Бог Ва̄судева, медитирам върху теб. О, Бог Прадюмна, Анируддха и Сан̇карш̣ан̣а, поднасям ви смирените си почитания. О, неизчерпаем източник на духовна сила, о, върховно блаженство, отдавам смирени почитания на теб – независимия и умиротворения. О, предвечна истина, единствен и неповторим, Ти можеш да бъдеш осъзнат като Брахман, Парама̄тма̄ и Бхагава̄н, затова си средоточие на цялото знание. Поднасям ти смирените си почитания.
ТЕКСТ 20: Потопен в собственото си блаженство, Ти си вечно трансцендентален към вълните на материалната природа. Затова, о, Господи, поднасям ти смирените си почитания. Ти си върховният властелин на сетивата, а твоите разширения са безгранични. Ти си най-великият и затова ти поднасям смирените си почитания.
ТЕКСТ 21: Думите и умът на обусловената душа не могат да се доближат до Върховната Божествена Личност, защото материалните имена и форми са неприложими за Бога; Той е изцяло духовен, отвъд представата за груби и фини форми. Безличностният Брахман е друга негова форма. Нека Той по своя воля милостиво ни закриля.
ТЕКСТ 22: Както глинените съдове, изваяни от земя, стоят на земята след направата си и се превръщат в земя, когато се счупят, космичното проявление е причинено от Върховния Брахман, намира се във Върховния Брахман и се разрушава от същия Върховен Брахман. Тъй като Върховният Бог е причината за Брахман, нека му поднесем смирените си почитания.
ТЕКСТ 23: Върховният Брахман се проявява от Върховната Божествена Личност и се разпростира като небето. Макар и недокоснат от нищо материално, Върховният Брахман съществува във и извън всичко. Въпреки това умът, интелигентността, сетивата и жизнената сила не могат да се докоснат до него, не могат да го осъзнаят. Поднасям му смирените си почитания.
ТЕКСТ 24: Както желязото притежава способността да гори, когато е нажежено до червено от досег с огъня, така тялото, сетивата, жизнената сила, умът и интелигентността, макар и да са само куп материя, могат да извършват дейностите си, когато Върховната Божествена Личност им вдъхне искрица съзнание. Подобно на желязото, което не гори, докато не се нагорещи в огъня, сетивата на тялото не могат да функционират, докато Върховният Брахман не ги подбуди.
ТЕКСТ 25: О, трансцендентални Господи, обитаващ най-висшата планета в духовния свят, твоите лотосови нозе са масажирани от множество най-достойни предани, чиито ръце наподобяват напъпили лотоси. Ти си Върховният Бог, цялостен в шестте съвършенства. Ти си върховната личност, спомената в молитвите Пуруш̣а-сӯкта. Ти си най-съвършеният, себеосъзнат господар на всички мистични сили. Отдавам ти смирените си почитания.
ТЕКСТ 26: Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ продължи: На̄рада, като духовен учител на Читракету, му предаде тази молитва, защото Читракету беше напълно отдаден. О, царю Парӣкш̣ит, след това На̄рада и великият мъдрец Ан̇гира̄ се отправиха към най-висшата планета, Брахмалока.
ТЕКСТ 27: Читракету гладуваше и пиеше само вода – така една седмица той повтаряше старателно и с внимание мантрата, дадена му от На̄рада Муни.
ТЕКСТ 28: О, царю Парӣкш̣ит, само след една седмица постоянно произнасяне на мантрата, която бе получил от духовния си учител, Читракету постигна господство над планетата на видя̄дхарите – това беше междинен резултат от усъвършенстването му в духовното знание.
ТЕКСТ 29: През следващите няколко дни под влияние на тази мантра умът на Читракету все повече се просветли в духовното развитие и той достигна подслона в лотосовите нозе на Анантадева.
ТЕКСТ 30: Когато достигна убежището на Бог Шеш̣а, Върховната Личност, Читракету видя, че Той беше бял като нишките на лотосов цвят. Дрехите му бяха от синя коприна, а тялото му – украсено с великолепен блестящ шлем, пояс и гривни по ръцете и краката. Лицето на Бога беше усмихнато, а очите му – червеникави. Той бе заобиколен от възвишени освободени души като Санат-кума̄ра.
ТЕКСТ 31: Щом видя Върховния Бог, Маха̄ра̄джа Читракету се освободи от всички материални замърсявания и напълно пречистен, постигна изначалното си Кр̣ш̣н̣а съзнание. Той потъна в дълбоко мълчание; от любов към Бога сълзи се стичаха по лицето му, а косите му настръхнаха. С неизмерима любов и преданост царят смирено се поклони пред изначалната Божествена Личност.
ТЕКСТ 32: Със сълзи от любов и привързаност Читракету мокреше мястото около нозете на Върховния Бог. Понеже гласът му беше сподавен от екстаз, той дълго време не можеше да промълви и една дума, за да отправи към Бога подходящи молитви.
ТЕКСТ 33: След това, като овладя ума си с интелигентността и така възпря сетивата от външни отклонения, Читракету подбра подходящи думи, с които да изрази чувствата си. Той започна да отправя молитви към Бога, всеобщия духовен учител и въплъщение на свещените писания (са̄твата сам̇хити, като „Брахма сам̇хита̄“ и „На̄рада пан̃чара̄тра“). Читракету отправи следните молитви.
ТЕКСТ 34: Читракету каза: О, непобедими Господи, макар че никой не може да те покори, Ти си покорен от преданите, овладели ума и сетивата си. Те могат да те държат в своя власт, защото си безпричинно милостив към тези, които не търсят материална изгода от теб. Ти им даваш себе си и поради това Ти също имаш пълна власт над тях.
ТЕКСТ 35: Скъпи Господи, това космическо проявление заедно с неговото сътворение, поддържане и унищожение ти принадлежи. Брахма̄ и другите създатели са само частици от една твоя част, затова ограничената им способност да творят не прави никого от тях Бог (ӣшвара). Ето защо тяхното самомнение, че са отделни богове, е просто неуместна гордост. То е напълно неоснователно.
ТЕКСТ 36: Ти съществуваш в началото, в средата и в края на всичко – от най-малката атомна частица в космическото проявление до необятните вселени и съвкупната материална енергия. И все пак Ти си вечен, без начало, край или среда. Тъй като съществуваш в трите стадия на битието, Ти си неизменен. Когато космосът е непроявен, Ти съществуваш като изначалната енергия.
ТЕКСТ 37: Всяка вселена е покрита от седем слоя – земя, вода, огън, въздух, небе, съвкупната енергия и фалшивото его, – всеки от тях десет пъти по-дебел от предходния. Освен тази има още безброй вселени и макар да са неизмеримо големи, те се движат като атоми в теб. Затова Ти си наречен безкраен (ананта).
ТЕКСТ 38: О, Господи, о, Върховни, примитивните хора, жадни за сетивно наслаждение, почитат различни полубогове и не са нищо повече от животни в човешка форма. Поради животинските си склонности те не обожават теб, а вместо това се кланят на незначителните полубогове, които са нищожни искрици от твоето величие. С унищожението на вселената полубоговете изчезват, а заедно с тях и благословиите им – подобно на придворните на цар, свален от трона.
ТЕКСТ 39: О, Върховни Господи, ако хората, обладани от желания за сетивно наслаждение сред материален разкош, обожават теб – извора на цялото знание, трансцендентален към материалните качества, – те не подлежат на прераждане, така както безплодните или изпържени семена не раждат растения. Живите същества, обусловени от материалната природа, са подвластни на повтарящо се раждане и смърт, но Ти си трансцендентален и всеки, склонен да общува с теб в трансценденталността, се освобождава от материалните условия.
ТЕКСТ 40: О, непобедими, Ти възтържествува, когато изговори бха̄гавата дхарма – чистата религия, която води към подслона на лотосовите ти нозе. Личностите без материални желания като Кума̄рите, които са себеудовлетворени мъдреци, те обожават, за да се освободят от материалното замърсяване. С други думи, те приемат пътя на бха̄гавата дхарма, за да постигнат убежище в лотосовите ти нозе.
ТЕКСТ 41: Изпълнени с противоречия, всички религии освен бха̄гавата дхарма се занимават с концепции за плодоносни резултати и различия като „ти и аз“, „твое и мое“. Последователите на „Шрӣмад Бха̄гаватам“ нямат такова съзнание. Те са Кр̣ш̣н̣а осъзнати; те чувстват, че принадлежат на Кр̣ш̣н̣а и Кр̣ш̣н̣а им принадлежи. Има и други нисши религиозни системи, занимаващи се с убиване на врагове или сдобиване с мистична сила, но подобни религии, изпълнени със страст и завист, са нечисти и временни. Понеже са пълни със завист, те са пълни и с безбожие.
ТЕКСТ 42: Нима е възможно религия, която поражда неприязън към самия себе си и към другите, да носи благо за всички? Какво добро има в следването на такава религия? Каква е ползата? Като причинява страдание на самия себе си от самоненавист и причинявайки болка на другите, човек си навлича твоя гняв и живее в безбожие.
ТЕКСТ 43: Скъпи Господи, предписаните задължения за хората са изложени в „Шрӣмад Бха̄гаватам“ и „Бхагавад-гӣта̄“ според твоите възгледи, неотклонно следващи висшата цел на живота. Тези, които изпълняват предписаните си задължения под твое ръководство, отнасяйки се еднакво към всички движещи се и неподвижни живи същества, без да ги делят на висши и нисши, са наречени а̄рийци. А̄рийците почитат теб, Върховната Божествена Личност.
ТЕКСТ 44: Господи, напълно е възможно, щом човек те зърне, незабавно да се отърси от всякакво материално осквернение. Даже да не те видят с очите си, ако поне веднъж чуят твоето свято име, дори чан̣д̣а̄лите, хората от най-нисша класа, биват освободени от всички материални замърсявания. Тогава кой не би се пречистил от материалната поквара просто като те види?
ТЕКСТ 45: Затова, скъпи мой Господи, само като те съзрях, Ти унищожи цялото замърсяване от греховни дейности и породените от тях материална привързаност и похотливи желания, които постоянно изпълваха ума и сърцето ми. Предсказаното от великия мъдрец На̄рада Муни не може да не се сбъдне. С други думи, аз получих възможността да те видя, защото бях обучен от На̄рада Муни.
ТЕКСТ 46: О, безгранична Върховна Божествена Личност, Ти много добре знаеш всичко, което прави живото същество в материалния свят, защото си Свръхдушата. Когато слънцето грее, светулката няма какво да осветява. Понеже знаеш всичко, в твое присъствие аз нямам какво да кажа.
ТЕКСТ 47: Скъпи мой Господи, Ти си създателят, поддръжникът и унищожителят на космическото проявление, но хората, които са потънали в материализъм и виждат всичко отделно от теб, нямат очи да те видят. Те не разбират истинското ти положение и затова стигат до извода, че проявеният космос е независим от твоето могъщество. Господи, Ти си Върховно чистият, изпълнен с шестте съвършенства. Поднасям ти смирените си почитания.
ТЕКСТ 48: Скъпи мой Господи, само след като Ти започнеш да действаш, Брахма̄, Индра и другите управници на космическото мироздание се заемат с дейностите си. След като Ти погледнеш материалната енергия, тогава и сетивата започват да възприемат. Всички вселени се крепят върху главите ти като синапени зърна. На теб, хилядоглава Върховна Личност, поднасям смирените си почитания.
ТЕКСТ 49: О, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, най-достойни от династията Куру – продължи Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ, – Бог, Върховната Личност, Анантадева, остана много доволен от молитвите на Читракету, царя на Видя̄дхарите, и в отговор каза следното.
ТЕКСТ 50: Върховната Божествена Личност, Анантадева, отговори следното: О, царю, тъй като прие наставленията за мен от великите мъдреци На̄рада и Ан̇гира̄, ти изцяло реализира трансценденталното знание. Просветен в духовната наука, ти ме видя с очите си. Сега си напълно съвършен.
ТЕКСТ 51: Всички живи създания, движещи се и неподвижни, са мои разширения, отделени от мен. Аз съм Свръхдушата във всички тях, а те съществуват, защото Аз ги проявявам. Аз съм формата на трансценденталните звуци ом̇ка̄ра и Харе Кр̣ш̣н̣а Харе Ра̄ма, Аз съм Върховната Абсолютна Истина. Тези два мои вечни образа – трансценденталният звук и изпълнената с вечно блаженство духовна форма на мӯртито – не са материални.
ТЕКСТ 52: Приемайки света на материята за изпълнен с възможности за наслаждение, обусловената душа разширява своето влияние с мисълта, че му се наслаждава. Също така материалният свят се разширява в съзнанието на живото същество като източник на разнообразни наслаждения. По този начин те заедно се разширяват, но понеже са мои енергии, и двете са проникнати от мен. Като Върховен Бог Аз съм причината за техните взаимодействия и човек трябва да знае, че и двете се основават на мен.
ТЕКСТОВЕ 53 – 54: Докато спи дълбоко, човек сънува и вижда в себе си много други обекти – величествени планини и реки или дори цялата вселена, макар те да са много далеч. Щом се събуди, той разбира, че е в човешка форма и лежи в леглото си. Тогава възприема себе си от гледна точка на различни обстоятелства, като националност, семейство и прочее. Състоянията на дълбок сън, сънуване и будност са просто енергии на Върховната Божествена Личност. Човек трябва постоянно да помни първичния създател на тези състояния – Върховния Бог, който е незасегнат от тях.
ТЕКСТ 55: Знай, че Аз съм Върховният Брахман, всепроникващата Свръхдуша, чрез която спящото живо същество може да разбере своето илюзорно състояние и щастието си отвъд дейностите на материалните сетива. Тоест Аз съм причината за дейностите на спящото живо същество.
ТЕКСТ 56: Ако сънищата са само нещо наблюдавано от Свръхдушата, как може живото същество, след като е различно от Свръхдушата, да си спомня сънуваните действия? Една личност не може да разбере усещанията на друга. Ето защо живото същество (познавачът на действителността), което се опитва да разбере случващото се насън и наяве, е различно от събитията, в които участва. Този деятел в познавателния процес е Брахман. С други думи, способността за познание принадлежи и на живите същества, и на Свръхдушата. Така живото същество също става съпричастно към дейностите насън и наяве. И в двата случая знаещият е неизменен, качествено еднакъв с Върховия Брахман.
ТЕКСТ 57: Когато живото същество, мислейки се за различно от мен, забрави, че духовната му същност е еднаква с моята в качеството на вечност, знание и блаженство, тогава започва неговият материален, обусловен живот. Вместо да свързва своя интерес с моя, то започва да се интересува от разширенията на тялото си – съпруга, деца и материални притежания. Така под влияние на тези негови дейности от едно тяло произлиза друго, след една смърт идва друга.
ТЕКСТ 58: Човекът може да постигне съвършенство чрез себепознание, като изучава ведическите писания и прилага това знание в живота си. Това е възможно особено за хората, родени в Индия, страната на благочестието. Този, който се роди на такова подходящо място, но не осъзнае истинската си същност, няма как да постигне съвършенство, дори да се издигне до висшите планетарни системи.
ТЕКСТ 59: Като помни големите трудности в полето на кармичните дейности и как е получавал точно обратното на това, което е желал – било то от материални дейности или от препоръчвани във Ведите дейности, – разумният човек би трябвало да изостави стремежа си към плодоносна дейност, защото с подобни усилия няма да постигне крайната цел на живота. От друга страна, ако действа без желания за плодоносни резултати, тоест посветил се е на предано служене, той ще постигне висшата цел и освобождение от нещастията. Разбирайки това, човек трябва да се избави от материалните желания.
ТЕКСТ 60: Като съпруг и съпруга мъжът и жената кроят планове как заедно да постигнат щастие и да намалят нещастието със съвместен труд по най-различни начини. Но понеже дейностите им са изпълнени с желания, те никога не им носят щастие, нито ограничават страданията. Напротив – причиняват им голямо нещастие.
ТЕКСТОВЕ 61 – 62: Човек трябва да разбере, че дейностите на хората, горди с материалния си опит, носят само резултати, противоположни на тези, които те си представят, докато са будни, сънуват или са в дълбок сън. Той също трябва да разбере, че душата, която един материалист много трудно може да долови, се намира над всички тези условия. Така със силата на разграничението човек трябва да изостави желанието за плодоносни резултати както в този, така и в следващия живот. По този начин, усъвършенствал се в трансценденталното знание, той трябва да стане мой предан.
ТЕКСТ 63: Хората, опитващи се да постигнат крайната цел на живота, трябва внимателно да съзерцават Върховната Абсолютна Личност и живото същество, които са качествено еднакви във връзката си като част и цяло. Това е висшето разбиране за живота. Няма по-велика истина от тази.
ТЕКСТ 64: О, царю, ако приемеш моето заключение, непривързан към материалното наслаждение; ако ме следваш с непоколебима вяра и така изкусно овладееш знанието и практическото му приложение, ти ще реализираш висшето съвършенство, като ме постигнеш.
ТЕКСТ 65: Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ продължи: След като завърши наставленията си към Читракету и го увери, че по този начин ще постигне съвършенство, Бог, Върховната Личност, върховният духовен учител, върховната душа, Сан̇карш̣ан̣а, изчезна от погледа на Читракету.