Шрӣмад Бха̄гаватам 6.16.7
Стих
нитяся̄ртхася самбандхо
хй анитьо др̣шяте нр̣ш̣у
я̄вад яся хи самбандхо
маматвам̇ та̄вад ева хи
хй анитьо др̣шяте нр̣ш̣у
я̄вад яся хи самбандхо
маматвам̇ та̄вад ева хи
Дума по дума
Превод
Малко на брой живи същества се раждат в човешка форма, други се раждат като животни. Макар и едните, и другите да са живи създания, техните взаимоотношения са временни. Животното може да се намира под грижите на някой човек за известно време, а по-късно да стане собственост на други хора. Щом се раздели с животното, предишният стопанин вече не се чувства собственик. Докато притежава животното, той изпитва привързаност към него, но щом го продаде, това чувство изчезва.
Пояснение
Освен че душата се преселва от тяло в тяло, дори в сегашния живот взаимоотношенията между живите същества са временни, както илюстрира и даденият стих. Синът на Читракету се казвал Харшашока, което означава „радост и печал“. Живото същество е вечно, но понеже е покрито от временната дреха, тялото, неговата вечна природа остава скрита. Дехино 'смин ятха̄ дехе каума̄рам̇ яуванам̇ джара̄: „Въплътената душа постепенно преминава от детство към младост и после към старост“. Следователно телесната дреха се изменя. Но живото същество е неизменно. Както животното сменя стопаните си, така живото същество, синът на Читракету, живяло като негов син за известно време, но веднага щом се преселило в друго тяло, връзката на обич между тях се прекъснала. В примера от предишния стих бе посочено как докато държи в ръцете си някаква стока, човек я счита за своя собственост, но щом я продаде, тя става нечия друга собственост. Човекът повече не е свързан с нея, не изпитва към нея никаква привързаност и не съжалява за нея.